гр.
ЛЕВСКИ, 23.09.2014 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на трети септември
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №198 по описа за 2014 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от М.Д. ***, ЕГН
**********, против наказателно постановление №279/05.05.2013 г. на Началник РУП
– Белене.
В
жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно.
Жалбоподателят излага доводи, че на посочените в акта дата, час и място, не е
управлявал лек автомобил с рег. № *, собственост на Д.В.. В тази връзка твърди,
че е теглил повреден автомобил. Сочи още, че и наложените му четири наказания
на основание чл.185 от ЗДвП следва да се отменят, тъй като собственикът на
автомобила е присъствал и е следвало да се наложат на него. По изложените
съображения моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
Алтернативно
моли съда, ако приеме тегленето на повреден автомобил за управление на МПС, да постанови
решение, с което да измени наказателното постановление, като намали определеното
му на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП наказание глоба в размер на 200 лева до
минимума от 100 лева, тъй като е безработен и няма други наложени наказания за
нарушения на ЗДвП.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално допустима,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, но не на изложените в нея съображения.
Административно
– наказателното производство против жалбоподателя е образувано със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение №279/08.04.2013 г. от
компетентно длъжностно лице - М.Б., заемащ длъжността: мл.автоконтрольор при РУП
– Белене. Актът против Д. бил съставен за това, че на 08.04.2013 г., около
00:55 часа, в гр.Белене, ул.”България”, срещу „Е.”, управлява лек автомобил „Хонда
*” с рег. № *, собственост на Д.В.:
1.
Без да притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията към
която спада управляваното от него МПС – категория „В”, съставляващо нарушение на чл.150а
от ЗДвП;
2.
Автомобилът не е оборудван с обезопасителен триъгълник, съставляващо нарушение на чл.139,
ал.2, т.1 от ЗДвП;
3.
Автомобилът не е оборудван с аптечка, съставляващо нарушение на чл.139, ал.2, т.2
от ЗДвП;
4.
Автомобилът не е оборудван с пожарогасител, съставляващо нарушение на чл.139,
ал.2, т.3 от ЗДвП;
5.
Автомобилът не е оборудван със светлоотразителна жилетка, съставляващо нарушение на чл.139,
ал.2, т.4 от ЗДвП.
Актът
е връчен на жалбоподателя лично на датата на съставянето му – 08.04.2013 г.,
срещу подпис и без възражения, относно отразените в него констатации. Посочено
е още, че жалбоподателят е правоспособен водач и има издадено СУМПС №* -
Категория „М”, както и че като доказателства за извършеното нарушение са иззети
КТ №* и свидетелство за регистрация на МПС №*.
Въз
основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление
от компетентно длъжностно лице – Началник РУП – Белене. Със санкционния акт на М.Д.
са наложени пет административни наказания, както следва:
1. Глоба в размер на 200 лева на основание
чл.177, ал.2, т.2, предл.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.150а от ЗДвП;
2. Глоба в размер на 20 лева на
основание чл.185, предл.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.139,
ал.2, т.1 от ЗДвП;
3. Глоба в размер на 20 лева на
основание чл.185, предл.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.139,
ал.2, т.2 от ЗДвП;
4. Глоба в размер на 20 лева на
основание чл.185, предл.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.139,
ал.2, т.3 от ЗДвП;
5. Глоба в размер на 20 лева на
основание чл.185, предл.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.139,
ал.2, т.4 от ЗДвП;
По
отношение на първото вменено с наказателното постановление на Д. административно
нарушение, съдът намира следното от фактическа и правна страна:
От
събраните по делото писмени /АУАН и НП/ и гласни доказателства /показанията на
свидетелите – Б. и А./, действително се установява, че на посочената в акта
дата – 08.04.2013 г., в тъмната част на денонощието – около 00:55 часа, на
посоченото място в гр.Белене, жалбоподателят е управлявал процесния лек
автомобил, без да притежава свидетелство за управление на МПС от съответната
категория. Съобразно отразеното в акта, Д. е правоспособен водач, но има
издадено свидетелство за управление на МПС - категория „М”, но не и за
категория „В”, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
МПС. Следователно жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна
вмененото му нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, съгласно която всяко ППС, участващо
в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач. Под правоспособен водач се разбира водач,
който притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него ППС – в конкретния случай категория „В” /по
аргумент от чл.150а, ал.1 и ал.2 от ЗДвП/. Наказващият орган е приложил съответната
санкционната разпоредба на чл.177, ал.2, т.2, предл.1 от ЗДвП, предвиждаща
наказание глоба от 100 до 300 лева, за нарушение на чл.150а от ЗДвП, действаща
към момента на извършване на деянието /ДВ, бр.75 от 02.10.2012 г./.
Направеното
възражение от жалбоподателя, че тегленето на повредено МПС не е равнозначно на неговото
управление, поради което счита, че не е извършил първото вменено му нарушение,
съдът намира за неоснователно по следните съображения:
В „Особените
правила за някои участници в движението”, регламентирани в Раздел XVІІІ на ЗДвП, са уредени
правилата за теглене на повредено МПС. Изрично в разпоредбата на чл.83, ал.3 от
ЗДвП, законодателят е използвал понятието „водачите на теглещото и на тегленото
МПС”. Съгласно легалната дефиниция на понятието „водач”, дадена в параграф
6, т.25 от ЗДвП, водач е на първо място лицето, което управлява
пътно превозно средство. От горното следва, че жалбоподателят, като водач на
теглещото МПС, и то неправоспособен по смисъла на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, го е
управлявал по смисъла на това понятие, вложен в закона.
По
отношение на второто, третото, четвъртото и петото административни нарушения,
вменени с наказателното постановление на Д., съдът намира следното от
фактическа и правна страна:
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен
начин, че на посочените дата, час и място, жалбоподателят е управлявал
процесния автомобил без необходимото оборудване – обезопасителен триъгълник,
аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка.
В
разпоредбата на чл.138 от ЗДвП е установено правилото, че по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат ППС, които отговарят на изискванията на
този закон и на издадените, въз основа на него подзаконови актове. Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.2 от ЗДвП, всички водачи на три и четириколесни МПС,
движещи се по пътя, следва да са оборудвани с обезопасителен триъгълник,
аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка. Отново в качеството си на водач
на МПС, жалбоподателят е нарушил законовото задължение да представи необходимото
техническо оборудване на автомобила на контролните органи. И защото, според
законодателя, задълженото лице е водача на автомобила, а не неговия собственик,
/макар и последния да се е намирал на място/, съдът намира за неоснователно и направеното
възражение от жалбоподателя в смисъл, че не следва да се ангажира неговата
отговорност за вменените му нарушения на чл.139, ал.2, т.1-4 от ЗДвП, тъй като
не е собственик на процесния автомобил. Съответна на извършените от Д.
нарушения е и приложената санкционната разпоредба на чл.185, предл.1 от ЗДвП.
Въпреки изложеното по-горе,
съдът намира, че при издаване на наказателното постановление е
допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да бъде преодоляно
или поправено при осъществения съдебен контрол за законосъобразност.
То
се изразява в това, че при индивидуализиране на административните наказания,
които следва да се наложат на нарушителя за извършените от него нарушения, административно
- наказващият орган не се е съобразил с разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗАНН. Тя
регламентира по императивен начин замяната на административното наказание
„глоба” с „обществено порицание”, приложима по отношение на административно
– наказателно отговорните непълнолетни лица, които съгласно
разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗАНН са: навършилите 16 години, но ненавършили
18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното
нарушение и да ръководят постъпките си.
В
конкретния случай, съобразно вписаните лични данни в АУАН и в наказателното
постановление, а именно от единния граждански номер на Д. се установява, че
рождената му дата е *** г. Следователно към датата на деянието – 08.04.2013 г.,
нарушителят е бил навършил *** годишна възраст, но не и осемнадесет годишна
възраст. Това означава, че с обжалваното наказателно постановление са наложени
административни наказания „глоби” за пет самостоятелни административни
нарушение на ЗДвП на лице, което към датата на извършване на деянията не е било
навършило пълнолетие, без предвидените наказания – „глоби” да са заменени с
„обществено порицание” на основание чл.15, ал.2 от ЗАНН.
Като
не е направил това, съобразно императивните изисквания на процесуалния закон,
административно – наказващият орган е издал едно неправилно и незаконосъобразно
наказателно постановление, което следва да бъде изцяло отменено само на това
основание въпреки, че са безспорно установени извършените деяния, техния извършител
и неговата вина.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №279/05.05.2013 г. на
Началник РУП – Белене, с което на М.Д. ***,
ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:
1. Глоба в размер на 200 лева на основание
чл.177, ал.2, т.2, предл.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.150а от ЗДвП;
2. Глоба в размер на 20 лева на
основание чл.185, предл.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.139, ал.2,
т.1 от ЗДвП;
3. Глоба в размер на 20 лева на
основание чл.185, предл.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.139,
ал.2, т.2 от ЗДвП;
4. Глоба в размер на 20 лева на
основание чл.185, предл.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.139,
ал.2, т.3 от ЗДвП;
5. Глоба в размер на 20 лева на
основание чл.185, предл.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.139,
ал.2, т.4 от ЗДвП, КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: