гр.
ЛЕВСКИ, 02.10.2014 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на единадесети
септември
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря И.П. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №208 по описа за 2014 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от А.К. ***, ЕГН
**********, против наказателно постановление №14-0293-000144/02.07.2014 г. на
Началник на РУП-Левски.
В жалбата се твърди, че при съставяне на АУАН са
допуснати съществени процесуални нарушения, които съставляват пречка да бъде
установено по безспорен начин твърдяното нарушение, поради което същият не може
да се ползва като годно основание за започване на административно-наказателно
производство и за издаване на наказателното постановление.
Оспорва
се изложената фактическа обстановка в съставения акт, като се сочи, че
последната не отговаря на действителната такава. В тази връзка жалбоподателят
излага доводи, че е управлявал процесния автомобил със скорост за спиране, тъй
като се е оглеждал за свободно място за паркиране пред магазина, от който е
следвало да вземе майка си. Не отрича, че е бил без поставен обезопасителен
колан. Счита, че описаното в акта нарушение, изразяващо се в изполване на
мобилен телефон е преувеличено, защото не е провеждал разговор. Твърди, че само
е отговорил на позвъняване от своята майка, уведомявайки я къде се намира в
момента, тъй като обикновено паркира на паркинга пред Пощенска банка. Изразява
съмнение, че причината за спирането му от контролните органи е всъщност ниската
му скорост на движение, защото докато са му писали акта е забелязал и други
автомобили, чиито водачи, освен че били без поставени колани, но и говорели по
мобилни телефони, т.е. нарушители като него, но не са били спрени от
полицейските органи, съответно не им е бил съставен АУАН за същите нарушения. Всъщност
това е основното възражение на жалбоподателя, което поддържа лично и в съдебно
заседание. Счита това поведение на контролните органи за тенденциозно,
несправедливо и осъществено в грубо нарушение на закона при изпълнение на
служебните им задължения. Позовава се на всеобщото мнение, че не се пишат актове
на нарушители – собственици на скъпи коли, като заявява, че е готов да заплати
наложените му глоби с обжалваното наказателно постановление, само ако бъде
опровергано това всеобщо мнение. Това би могло да стане според жалбоподателя,
ако на посочената в акта дата, актосъставителят е съставил двадесет или
тридесет АУАН за шофиране без поставен обезопасителен колан или за използване
на мобилен телефон. Счита още, че описаните в акта нарушения не водят до опасни
или вредни последици.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени издаденото против него наказателно
постановление на изложените в жалбата основания, като незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата не се представлява и не взема допълнително становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално допустима,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по съществото жалбата е неоснователна по следните съображения:
На
А.К. е съставен акт за установяване на административно нарушение с бланков №590506/19.06.2014
г. за това, че на 19.06.2014 г., около 19:00 часа, в гл.Левски, ул.”Хан
Аспарух”, срещу супермаркет „Абсолют+”, посока – бензиностанция „Лукойл”,
управлява лек автомобил „Опел *” с рег. № *, извършвайки две нарушения, както
следва:
1.
Без поставен обезопасителен колан по време на движение – нарушение по чл.137а, ал.1 от
ЗДвП;
2.
и използва мобилен телефон, без наличие на устройство, позволяващо използването
му без участие на ръце - нарушение
на чл.104а от ЗДвП.
В
акта е отразено, че като доказателство за извършените нарушения е иззет АУАН
№641440, както и че водачът има издадено свидетелство за управление на МПС №*, от
категория „*”. Актът е връчен лично на жалбоподателя срещу подпис, без
възражения по направените в него констатации.
Въз
основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление,
с което на К. са наложени административни наказания, както следва:
1.
На основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 50 лева - за нарушение на чл.137а,
ал.1 от същия закон, изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан по
време на движение, с който МПС е оборудвано.
2. На основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 50 лева - за нарушение на чл.104а
от същия закон, изразяващо се в използване на мобилен телефон от водача по
време на управление на МПС, без наличие на устройство, позволяващо използването
на телефона без участие на ръцете.
На основание Наредба №Із-2539 на МВР на водача са отнети
общо 12 контролни точки.
Съдът намира, че както акта, така и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентни органи, съобразно
представените писмени доказателства в тази насока: Заповед №Із-1745/28.08.2012
г. на Министър на вътрешните работи и Заповед №3951/30.12.2013 г. на ВНД
Директор на ОД на МВР – Плевен.
Съдът намира, че при съставяне на акта и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
императивните правила, уредени в ЗАНН, довели до грубо нарушаване правото на
защита на жалбоподателя, което да налага цялостна отмяна на санкционния акт,
без да се разглежда спора по същество.
Съдът счита, че изложената в акта фактическа обстановка,
изцяло възпроизведена и в наказателното постановление, се установява по
безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства.
Непротиворечиви и последователни са показанията на разпитаните по делото
свидетели М. и С.. И двамата са категорични, че при изпълнение на служебните си
задължения по осъществявания контрол за безопасност на движението на посочените
в акта дата, час и място, лично забелязали от съвсем близко разстояние, че
водачът на процесния автомобил, по време на движение на същия, е без поставен
обезопасителен колан и разговаря по мобилен телефон, който държал в ръката си.
Това наложило спиране на автомобила със стоп-палка от актосъставителя,
извършване на проверка на водача и съставяне на акт за констатираните
нарушения.
Установената
фактическа обстановка от показанията на двамата свидетели, които съдът изцяло
кредитира като достоверни, не само не се опровергава, но и се подкрепя от
обясненията на жалбоподателя, дадени в съдебно заседание. К. всъщност не
отрича, че е извършил вменените му нарушения, дори добросъвестно признава
своята вина.
Обстоятелството,
че жалбоподателят се е предвижвал от съвсем близко разстояние: от паркинга на
Пощенска банка до магазин „Абсолют+”, търсейки място да паркира пред самия
магазин, не касаят съставомерността на извършеното деяние. Разпоредбата на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП вменява в задължение на водачите на МПС от категории М1,
М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да използват
обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. Тъй като описаното в акта и
наказателното постановление превозно средство /лек автомобил/ е от категория М1
/съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1, т.2, б.”а” от ЗДвП/, било е приведено в
движение, макар и да се е движело с ниска скорост, и не е било установено нито
в хода на проверката от контролните органи, нито в съдебно заседание наличие на изключенията по чл.137а, ал.2 от
ЗДвП, то за управлението му К. задължително е следвало да ползва обезопасителен
колан, независимо от разстоянието, до което се е придвижвал. Наред с горното,
законодателят е предвидил задължението за ползване на обезопасителен колан по
време на движение на МПС, и то не само от водачите, но и от пътниците в
посочените категории превозни средства. Целта на законодателя е да се осигури в
максимална степен безопасността по пътищата, отворени за обществено ползване. Това
от своя страна не дава основание на съда да приеме, че извършеното деяние е
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН на посочените в жалбата основания, а
именно: ниска скорост на движение, близкото разстояние на придвижване на
автомобила и целта на привеждането му в движение – само да паркира от едно
място на друго.
Твърдяната
от жалбоподателя липса на настъпили вредни последици от извършеното нарушение
не изключва неговата вина, нито пък занижава степента на обществената опасност
на деянието, тъй като състава на чл.137а, ал.1 от ЗДвП се осъществява чрез
бездействие и не са предвидени настъпване на каквито и да е вреди, т.е. нарушението
е формално, на просто извършване и не е необходимо да са настъпили такива, за
да е осъществено от обективна и субективна страна. В тази връзка съдът дори
констатира завишена обществена опасност на дееца. Жалбоподателят нееднократното
е санкциониран с влезли в законна сила наказателни постановление и фишове,
видно от приложената справка за нарушител от региона. Няколко пъти е наказван
по административен ред за същото нарушение. Горното навежда на еднозначен извод,
че поведението на К. на посочената в акта дата е израз на трайно установени от
него навици да не се съобразява с правилата за движение по пътищата въобще,
поради което съдът не счита, че извършеното съставлява инцидентен случай в
живота му.
При
индивидуализиране на наказанието, административно–наказващият орган е
съобразил, че предвиденото наказание глоба в правилно приложената санкционната
разпоредба на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е в размер строго фиксиран от
закона, а именно: глоба в размер на 50 лева, от какъвто вид и размер е наложеното
на жалбоподателя К. административно наказание.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява извършването и на
второто вменено нарушение на жалбоподателя. Посочената в акта като нарушена
разпоредба на чл.104а от ЗДвП забранява на водачите на МПС да използват мобилен
телефон по време на управление, освен при наличие на устройство, позволяващо
използването на телефон без участието на ръце. Съдът няма основание да не
кредитира показанията на разпитаните свидетели, като със същите се потвръждава,
че са присъствали на мястото на извършване на нарушението, лично са го
констатирали и са обективирали възприятията си в съставения акт. Показанията на
свидетелите се подкрепят и от обясненията на жалбоподателя, дадени в съдебно
заседание, с които отново добросъвестно признава, че по време на движение на
автомобила е провел разговор по мобилния си телефон, като за ползването му
използвал ръцете си, както и че полицейските служители са забелязали това
негово действие. Без значение за съставомерността на деянието е
продължителността на проведения разговор, щом мобилния телефон е бил използван
от К. с ръце, и то по време на управление/респ. движение на автомобила. Това е
така, тъй като разпоредбата на чл.104а от ЗДвП не поставя забрана само за говоренето
по телефон, като единствен начин на използването му без устройство позволяващо
ползването му без участие на ръцете, а има предвид всяко използване на
телефона, с което би се отвлякло вниманието на водача на автомобила от
управлението на същия. Твърденията в жалбата, че описаното деяние е
преувеличено, тъй като само е отговорил на обаждане, сами по себе си описват
форма на ползване на телефона, забранена с цитираната разпоредба. В случая
ползването на телефона от К. се е изразило във вдигането му, именно с участието
на ръцете, а в тази хипотеза не е налице устройство, позволяващо използването
на телефона без участие на ръцете в началната му фаза. Предивид изложеното, съдът
намира и това обвинение за доказано по несъмнен начин, а направеното възражение
в жалбата за неоснователно.
Второто
вменено на К. нарушение се осъществява чрез действие и се санкционира със
самото извършване на действието, без да е необходимо за съставомерността му да
са настъпили някакви вредни последици. Подобно поведение застрашава в
изключително висока степен безоопасността по пътищата, отворени за обществено
ползване, поради което и второто деяние не може да се отъждестви, като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
И
по отношение на второто вменено на жалбоподателя нарушение,
административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието.
Наложеното наказание на К. - глоба в размер на 50 лева изцяло съответства по
вид и размер на строго фиксираното в правилно приложената санкционна норма на
чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че ще понесе административно-наказателна
отговорност за извършените административни нарушения, само ако бъде опровергано
всеобщото мнение, че актове за същите нарушения не се пишат на собственици на
скъпи автомобили. Дали и колко акта са съставени от актосъставителя на други
водачи на автомобили за управление на МПС без поставен колан и/или за говорене
по мобилни телефони, е неотносимо към предмета на доказване по настоящото дело.
Това е така, тъй като съдебния контрол за законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление обхваща единствено въпросите, касаещи конкретно
вменените нарушения на жалбоподателя: налице ли е извършено деяние, кой е
неговия автор и неговата вина.
Предвид
изложените по – горе съображения съдът приема, че не са налице основания за
отмяна на обжалваното наказателно постановление и същото следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63 от ЗАНН наказателно
постановление №14-0293-000144/02.07.2014 г. на Началник РУП-Левски, с което на А.К. ***, ЕГН **********, на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП; на основание чл.183,
ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лева за нарушение на чл.104а от ЗДвП и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са
отнети общо 12 контролни точки, КАТО
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: