Р Е
Ш Е Н И Е
гр. ЛЕВСКИ, 05.12. 2014
г.
Левченски
районен съд в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _В.Д._ и в
присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова
а.н.дело №_265_ по описа за _2014_ год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Б.М., с ЕГН **********,***,
против НП №14-0293-000190 от 06.08.2014 г на Началник РУП – Белене. В жалбата
се сочи, че не е извършил никакви нарушения, отказал е да подпише акта. Твърди,
че полицаите били двама непознати за него, не са му се представили, дори и след
като попитал за имената им; че са се скрили „като партизани”, коланът му е бил
поставен, че са му поискали пари, и са останали недоволни от сумата от 5 лв.,
която жалбоподателят заявил, че има в себе си. Заявява, че след това му
написали акта, който той категорично отказал да (вземе), да подпише. На
двадесетата минута случайно минал полицай от съдебната власт, с когото имал
стари вражди. Моли съда да отмени
наказателното постановление.
За
административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено
становище по жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Съдът приема, че жалбата е
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Административнонаказателното
производство против жалбоподателя е започнало със съставяне на АУАН от 21.05.2014г.
затова, че на същата дата около 11:05 часа в гр.Левски, ул.”Крум Попов” жалбоподателят
управлява лек автомобил БМВ * с рег.№*, собственост на А.А., без да може да
представи СУМПС и КТ към него. Същият не е поставил обезопасителен колан по
време на движение и не е включил светлини за движение през деня. Посочени като
нарушени са разпоредбите на чл. 100, ал.1,т.1, чл. 137А, ал.1 от ЗДвП, чл.70,
ал.3 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено и наказателното постановление,
с което на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП за нарушение на
чл.137А, ал.1 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 50 лв.; на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.70,
ал.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лв. и на основание чл.183,
ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 10 лв.
В
съдебно заседание са разпитани свидетели – служители в РУП – Белене И.Д. и Б.Б.
и А.И. в качеството си на свидетел за отказ жалбоподателя да подпише акта.
От показанията на свидетелите
Д. и Б. се установява, че по утвърден план на ОД на МВР – Плевен за размяна на районите
за работа по КАТ са били изпратени с колегата си Б. в гр.Левски. Изградили са
КПП на ул.”Крум Попов” пред дом №28 в гр.Левски, като за това била уведомена
дежурната част на РУП – Левски. Към обяд към тях се е приближило * на цвят БМВ
с невключени светлини за безопасно движение през деня. Свидетелят Д. е подал сигнал
на автомобила да спре на определено от него място за проверка, след което било
установено, че водачът не е поставил обезопасителен колан. След като свидетелят
Д. се представил, поискал свидетелство за управление на водача, като такова не
било представено. Извършили служебна справка в РУП – Левски за правоспособност
на водача, от която се установило, че същият е правоспособен водач, след което свидетелят
Д. е написал АУАН за констатираните нарушения. Предоставил бил съставеният АУАН
на водача да се запознае, при което същият отказал, държал се грубо и арогантно
към служителите на РУП – Белене. Отказът на водача да подпише акта е бил
удостоверен с подписа на свидетел, водач,
случайно минаващ с автомобил, който е бил спрян.
Жалбоподателят М. заявил,
че не са в добри отношения с този свидетел и не желае той да бъде свидетел на
нарушението му. За съставения АУАН на жалбоподателя е била уведомена дежурната
част на РУП – Левски, което било задължение за служителите на РУМВР – Белене -
да уведомяват за всеки спрян автомобил, предвид факта, че работели по КАТ на
разменни райони.
За констатираните
нарушения – че водачът управлява без светлини, без да е поставил обезопасителен
колан и чене носи свидетелство за управление на МПС бил съставен АУАН.
Показанията на свидетелите
– служител в РУП - Белене са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви,
дадени въз основа на техните лични възприятия на фактите, поради което съдът ги
кредитира като достоверни. Не се установиха влошени лични взаимоотношения между
жалбоподателя и свидетелите – служители на РУМВР – Белене, още повече, че
свидетелите по изключение са работили в гр. Левски и самият жалбоподател М.
сочи, че са непознати за него.
Свидетелят А.И., разпитан
в качеството си на свидетел при отказ да бъде подписан АУАН от жалбоподателя,
заявява, че работи в * ***. Според
показанията му, с жалбоподателя не се намират в конфликт. На посочената дата в
акта свидетелят И. е бил спрян от единия полицай, разяснено му е било, че
жалбоподателят отказва да подпише акта и причината, поради което е бил спрян
свидетелят, е отказът на жалбоподателя да бъде удостоверен с подписа на
свидетел.
Въпреки изнесеното от
страна на жалбоподателя, че със свидетеля И. се намират в конфликт, съдът дава
вяра на показанията на свидетеля, тъй като са дадени добросъвестно. Показанията
му кореспондират с тези на останалите свидетели, както и с писмените
доказателства по делото.
Наказващият орган е санкционирал жалбоподателя с
административно наказание глоба за това, че са нарушени разпоредбите на чл. 137А, ал.1 от
ЗДвП, чл.70, ал.3 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Въз основа на съставения
АУАН е издадено и наказателното постановление, с което на основание чл. 183,
ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв.; на
основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 20 лв. и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10
лв.
Съдът приема, че безспорно
е установено нарушението, извършено от жалбоподателя. Доводите, изложени от Б.М.
в дадените в хода на съдебното следствие обяснения, съдът приема за защитна
теза, тъй като от една страна съдържат противоречие и не се подкрепят от
събраните по делото доказателства – писмени и гласни.
Не се подкрепят от
събраните доказателства и обясненията на жалбоподателя, че полицаите в изпълнение
на служебните си задължения и изграждайки КПП са спрели служебния автомобил
така, че последният да бъде скрит и да не се възприема от водачите. Показанията
на всички разпитани свидетели, на които съдът дава вяра, сочат друг фактическа
обстановка - че служебният автомобил не е бил скрит зад лозя, зад къща, а се е
намирал в близост до кръстовище, на ул. „Крум Попов”. В хода на съдебното
следствие и самият жалбоподател заявява, че по улицата, по която се е движел,
полицейският автомобил за него не е било възможно да бъде видян, от което обаче
не може да се направи извод, че полицаите, спирайки служебния автомобил на ул.
„Крум Попов”, за което са уведомили и РУМВР – Левски, са имали за цел да се
скрият от водачите.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
незаконосъобразност на същото и да обуславят отмяната му.
НП е законосъобразно, издадено е от компетентен орган, в
съответствие с процесуалните изисквания, въз основа на законосъобразен АУАН,
при спазване на установената форма, ред и изискуеми реквизити.
Съдът приема, че правилно е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателя.
Съдът счита, че при
определяне на наказанието наказващият орган е взел предвид обществената
опасност на деянието и дееца.
Като съобрази горното
съдът счита, че административно наказващият орган правилно и законосъобразно е
определил наложените административни наказания.
На
основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.63 от ЗАНН
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14 – 0293 – 000190/06.08.2014г.,
издадено от Началник група към ОДМВР – Плевен, РУ – Левски, с което на Б.М., с ЕГН **********,***, са наложени административни
наказания: на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП - глоба в размер на
ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА; на основание чл.185
от ЗДвП глоба в размер на ДВАДЕСЕТ ЛЕВА
и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП глоба в размер на ДЕСЕТ ЛЕВА, КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: