Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 27.11.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и девети октомври 2014 г. в състав:

Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №269 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд-Левски е постъпила жалба от С.Г. ***, ЕГН **********, чрез адв.П.Д. ***, против наказателно постановление №4/01.07.2014 г. на Началник РУП-Левски.

В жалбата се твърди, че с обжалваното наказателно постановление на Г. е наложена глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл.55, ал.1 от ЗМВР, изразяващо се в това, че след като на жалбоподателя е издадено устно разпореждане да не пречи на полицейски орган да изпълнява своите служебни задължения, последният е осуетил полицейска проверка, като хвърлял химикалка и изблъскал полицейски служител.

Твърди се, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните. В тази насока се излагат доводи, че текстът, съдържащ се в разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗМВР /обн. ДВ, бр.53 от 27.06.2014 г./, се разминава с направеното в санкционния акт /издаден на 01.07.2014 г./ описание на вмененото нарушение от дата - 27.06.2014 г.

Моли съда да постанови решение, с което на посоченото в жалбата основание да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище по същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 27.06.2014 г., полицейски патрул в състав: свидетелите К.К. и М.А., се намирали със служебен автомобил на надлеза в гр.Левски, обл.Плевен, където изпълнявали служебните си задължения, по предварително утвърден график от началника на полицията.

В 21:30 часа, двамата свидетели засекли с техническо средство превишена скорост в населено място от 67 км./ч. на лек автомобил „Фолксваген *”, движещ се по ул.”Н.Й. Вапцаров”, управляван от жалбоподателя. Свидетелят К. спрял водача на автомобила със стоп-палка. Представил му се и след като му обяснил за какво нарушение го спира, го поканил до служебния автомобил за съставяне на АУАН. Жалбоподателят предложил на полицейските служители да не му съставят акт и да се „оправят” по-между си, но същите му обяснили, че ще му бъде съставен такъв за нарушение на ЗДвП. АУАН започнал да съставя свидетеля А.. Виждайки това, Г. се облегнал на патрулния автомобил и започнал да си свирука с уста. Свидетелят А. го помолил да се отдръпне встрани, за да не му пречи докато пише. Г. се отдръпнал, но продължил да си свирука. След известно време се върнал отново до патрулния автомобил и заявил на двамата полицаи да му върнат документите, защото не може да ги чака цял ден. Същевременно се запътил към автомобила си, но се върнал обратно. Пъхнал се с половината си тяло през отворения прозорец на патрулния автомобил и изблъскал свидетеля А. няколко пъти, докато се пресягал да си вземе документите. Свидетелят А. успял да го отблъсне встрани, предупреждавайки го да не му пречи да си изпълнява служебните задължения. Жалбоподателят се развикал, че няма да се занимава с тях, поискал да му върнат документите, за да си върви. Отново отблъснал свидетеля А., за да вземе документите си, но последният не позволил на жалбоподателя да стори това, тъй като му избутал ръката встрани от себе си. Това поведение на Г., принудило свидетелите К. и А. да излязат от служебния автомобил и да му поставят белезници. Уведомили началника на полицията за случая и отвели жалбоподателя в местното управление, където бил задържан на основание издадена заповед за задържане по ЗМВР.

На същата дата, в местното полицейско управление, свидетелят К. , в присъствието на свидетеля-очевидец М.А., съставил против С.Г. акт за установяване на административно нарушение №4/27.06.2014 г. за това, че на 27.06.2014 г., в 21:30 часа, в гр.Левски, ул.”Н. Вапцаров”, на надлеза, след като му е издадено устно разпореждане да не пречи на полицейски орган да изпълни своите задължения, същият осуетява полицейската проверка, изразяващо се в хвърляне на химикалка и изблъскване на полицейски служител.

Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗМВР. Актът е предявен и връчен на жалбоподателя, срещу подпис, без възражения от негова страна по направените в него констатации.

Въз основа на така съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.270, ал.1 от ЗМВР наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.55, ал.1 от ЗМВР.

Съдът намира, че свидетелят К., в качеството се на орган на МВР, съобразно заеманата длъжност *, е компетентно длъжностно лице да съставя АУАН по ЗМВР. В уверение на горното е представеното по делото удостоверение от ОД на МВР-Плевен.

Съгласно Заповед №Із-1759/28.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи, началникът на РУП-Левски е надлежно оправомощено длъжностно лице да издава наказателни постановления по ЗМВР.

Съдът констатира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до неправилно приложение материалния закон.

На посочената в акта дата на деянието - 27.06.2014 г., е влязъл в законна сила новия ЗМВР /обн., ДВ., бр.53 от 27.06.2014 г./.

В действащия закон към датата на деянието, посочената като нарушена разпоредба в акта и наказателното постановление, а именно: разпоредбата на чл.55, в която вече няма алинеи, се предвижда, че участъкът в районното управление се ръководи от началник, който в изпълнение на функциите си издава заповеди. Състав на описаното в акта нарушение вече е предвиден в друга разпоредба на ЗМВР, а именно: в разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМВР. Такава не е посочена от актосъставителя.

Санкция за словесно описаното нарушение не се съдържа в посочената в наказателното постановление санкционна разпоредба на чл.270, ал.1 от ЗМВР, защото такава разпоредба въобще липсва в новия закон. Санкцията за извършено нарушение на чл.64, ал.1 от ЗМВР вече се съдържа в разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗМВР, която не е посочена от административно-наказващия орган.

Словесното описание на нарушението и цифровата му квалификация, съответства на текста на разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗМВР, но в старата му редакция - ДВ., бр.19 от 05.03.2014 г. Същото е правното положение и с посочената от наказващият орган санкционна разпоредба – тази на чл.270, ал.1 от ЗМВР /стара редакция/.

Считано обаче от 27.06.2014 г. в законна сила е влязъл нов ЗМВР. В параграф 4 от новия ЗМВР се предвижда, че този закон отменя ЗМВР (обн., ДВ, бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 30, 102 и 105 от 2006 г., бр. 11, 31, 41, 46, 57, 64 и 109 от 2007 г., бр. 28, 43, 69, 94 и 98 от 2008 г., бр. 27, 42, 74, 82 и 93 от 2009 г., бр. 88 от 2010 г., бр. 9, 23, 47, 48 и 81 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 15, 52, 66, 68 и 70 от 2013 г., бр. 19 от 2014 г.), т.е. включително и закона в редакцията му, така както е приложен от актосъстовителя и наказващия орган.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. В конкретния случай, именно тази императивна разпоредба от ЗАНН не е съобразена както от актосъставителя, така и от административно-наказващия орган. Нарушението е съществено и неминуемо е довело до неправилно приложение на материалния закон, а това от своя страна – до нарушаване правото на защита на наказаното лице, и то до степен последното да не може да разбере за какво точно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, и въз основа на кой закон е станало това.

При това положение, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено, без да се разглежда спора по същество, а именно: какво е било фактическото поведение на жалбоподателя към датата на деянито, съставлява ли то административно нарушение по смисъла на ЗМВР, и ако да – виновно ли е извършено от него.

Водим от горните мотиви, съдът:

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №4/01.07.2014 г. на Началник РУП-Левски, с което на С.Г. ***, ЕГН **********, е наложено на основание чл.270, ал.1 от ЗМВР административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.55, ал.1 от ЗМВР, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: