МОТИВИ към присъда №33/22.10.2014 г., постановена по н.о.х.д. №205/2014 г. по описа на Районен съд – Левски;

Срещу подсъдимия С.Н. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че:

І. На 31.10.2013 г., в гр.Левски, обл.Плевен, в условията на продължавано престъпление, пред различни служби при Община-Левски, съзнателно ползвал неистински официални документи, като за самото им съставяне не може да му бъде търсена наказателна отговорност, както следва:

1. На 31.10.2013 г., в гр.Левски, обл.Плевен, през Общинска служба по земеделие - гр.Левски, съзнателно ползвал неистински официални документи – два броя нотариални заверки: №5899/21.10.2013 г. и №5898/21.10.2013 г. /с които са удостоверени подпис и текст по пълномощно, на което бил придаден вид, че е издадено от името на И.К. на пълномощника С.Т./, на които два броя нотариални заверки бил придаден вид, че са на нотариус П.Ц., с район на действие * и номер на Нотариалната камара №*, с цел да бъдат ползвани за доказателство относно цитираните в тях обстоятелства и изготвяне на скица и удостоверение за характеристика по отношение на имот №* в землището на *, като за самото им съставяне не може да му бъде търсена наказателна отговорност;

2. На 31.10.2013 г., в гр.Левски, обл.Плевен, пред Служба „Местни данъци и такси” при Общинска администрация – гр.Левски, съзнателно ползвал неистински официални документи - два броя нотариални заверки: №5899/23.10.2013 г. и №5898/23.10.2013 г. /с които са удостоверени подпис и текст по пълномощно, на което бил придаден вид, че е издадено от името на упълномощител П.Л. на пълномощника С.Т./, на които два броя нотариални заверки бил придаден вид, че са на нотариус П.Ц., с район на действие * и номер на Нотариалната кантора №*, и удостоверение за характеристика на имот №*, находящ се в землището на ***, с изходящ №981/27-09.2013 г., на което било придадено вид, че е издадено от ОСЗ-Левски, чрез П.К. ***, с цел да бъдат използвани за доказателство относно цитираните в тях обстоятелства и за издаване на данъчна оценка, като за самото им съставяне не може да му бъде търсена наказателна отговорност.

Престъпление по чл.316, във вр. с чл.308, ал.2, пр.2, алт.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

ІІ. На 31.10.2013 г., в гр.Левски, обл.Плевен, в условията на продължавано престъпление, пред различни служби при Община-Левски, съзнателно ползвал неистински частни документи, като за самото им съставяне не може да му бъде търсена наказателна отговорност, както следва:

1. На 31.10.2013 г., в гр.Левски, обл.Плевен, пред Общинска служба по земеделие – гр.Левски, съзнателно ползвал неистински частен документ – пълномощно от 21.10.2013 г., на което бил придаден вид, че е издадено от името на упълномощител И.К., ЕГН **********, на пълномощника С.Т., ЕГН **********, с цел да докаже, че съществува правно отношение – обстоятелството по представителната му власт относно имот №*, с площ 26.150 дка, в землището на ***, като за самото му съставяне не може да му бъде търсена наказателна отговорност;

2. На 31.10.2013 г., в гр.Левски, обл.Плевен, пред Служба „Местни данъци и такси” при Общинска администрация – гр.Левски, съзнателно ползвал неистински частен документ – пълномощно от 23.10.2013 г., на което бил придаден вид, че е издадено от името на упълномощител П.Л., ЕГН **********, на пълномощника С.Т., ЕГН **********, с цел да докаже, че съществува правно отношение – обстоятелството по представителната му власт относно имот №*, с площ 26.150 дка, в землището на ***, като за самото му съставяне не може да му бъде търсена наказателна отговорност.

Престъпление по чл.316, във вр. с чл.309, ал.1, пр.1, във вр. чл.26, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура-Левски, след приключване на съдебното следствие, моли съда да признание подсъдимия Т. за виновен по повдигнатите му обвинения за две престъпление, извършени при условията на продължавано престъпление. Излага доводи, че от събраните по делото доказателства се установяват по безспорен начин извършените престъпления, авторството на деянията – подсъдимия, както и неговата вина. Моли за осъдителна присъда, като предлага наказанията на подсъдимия да бъдат определени при условията на чл.54 от НК, поради наличие само на едно смекчаващо вината и отговорността му обстоятелство – чистото съдебно минало.

Предлага на съда да определи на Т. наказание по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.316, във вр. с чл.308, ал.2, пр.2, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК – лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

По отношение на второто повдигнато обвинение за престъпление по чл.316, във вр. с чл.309, ал.1, пр.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, предлага на Т. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.

На основание чл.23, ал.1 от НК, моли съда да определи едно общо наказание по отношение на Т. измежду наложените му, най-тежко от тях - лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.

Подсъдимият С.Т., след приключване на съдебното следствие, излага доводи относно наличната практика в общинските служби да се представят предварително попълнени бланки на заявления, с което по същество оспорва авторството на деянието. Позовава се в този смисъл на показанията на свидетелите – служители в Община-Левски, които не са го разпознали в хода на съдебното следствие.

В последната си дума моли съда да не му налага ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в какъвто смисъл изразява съгласие с предложената от прокурора условна присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият С.Т. ***, ЕГН **********.

Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт. Заявява, че разбира обвинението, не се признава за виновен и отказва да дава обяснения в хода на съдебното следствие.

Подсъдимият Т. и свидетелят П.Л. се познавали, тъй като били от *. От същото * била и свидетелката Т.Т., която преимуществено се занимавала с посредничество при покупко-продажба на земеделски земи. Поради тази причина, през лятото на 2013 г., свидетелят Л. предоставил на свидетелката Т.Т. копие от договор за доброволна делба на оставените му в наследство от неговата майка гори в *, с уговорката да ги продаде. При среща на центъра на селото с подсъдимия, свидетелката Т. споделила с него, че свидетелят Л. продава собствена гора. Т. изразил желание да я закупи, поради което Т. му предала предоставените й от Л. копие от документ за собственост върху имота /договор за доброволна делба/ и копие от удостоверение за наследници. Уговорката била Л. да се снабди с оригинала на договора, за да се прехвърли собствеността. Впоследствие, при проведен разговор между свидетеля Л. и подсъдимия, последният му обяснил, че предадените му документи от Т. – договор за делба и удостоверение за наследници, заедно със собственият му документ за самоличност - лична карта, били откраднати от паркирания му автомобил в гр.Плевен. Сделка по повод на собствената гора на Л. не била извършена, но подсъдимият се снабдил с неистински частен документ – пълномощно, на което бил придаден вид, че е издадено от името на П.Л. на С.Т.. По силата на това пълномощно на подсъдимия се предоставяли права да се разпорежда с недвижим имот с №*, с площ от 26.150 дка, находящ се в землището на ***. Свидетелят Л. не е собственик на описания в пълномощното имот и не е упълномощавал Т. с разпоредителни права. Пълномощното било с нотариални заверки на съдържание и подпис.

На неустановен ден през есента на 2013 г., но преди 31.10.2013 г., подсъдимият Т. се снабдил с още един неистински частен документ – пълномощно, на което бил придаден вид, че е издадено от името на И.К. на С.Т.. По силата на това пълномощно на подсъдимия се предоставяли права да се разпорежда със същия недвижим имот, а именно с имот №*, с площ от 26.150 дка, находящ се в землището на ***. Свидетелят К. е съсобственик на описания в пълномощното имот, оставени по наследство от неговия дядо – И.К.. И това пълномощно било с нотариални заверки на съдържание и подпис.

На неустановен ден през есента на 2013 г., но преди 31.10.2013 г., подсъдимият Т. се снабдил и с характеристика за имот с №*, с площ от 26.150 дка, находящ се в землището на ***, със собственик П.Л.. На това удостоверение бил придаден вид, че е издадено от длъжностни лица при ОСЗ-Левски, каквото въобще не е издавано от тази служба на подсъдимия.

На 31.10.2013 г., Т. посетил Общинска служба „Земеделие” – гр.Левски. Обслужил го свидетеля П.К.. Подсъдимият депозирал заявление с №1350/31.10.2013 г. за издаване на удостоверение за характеристика на имот с №* за определяне на данъчна оценка, в качеството си на пълномощник на собственика И.К.. Към заявлението Т. приложил пълномощно в оригинал, по силата на което И.К. му предоставял право от негово име и за негова сметка да продаде собствените му или придобити по наследство земеделски земи, находящи се в ***, а именно: имот с №*, с площ от 26.150 дка, както и други права, произтичащи от предоставените. Представеното пълномощно съдържало две нотариални заверки - на съдържание и подпис на упълномощител /с №5898 и №5899 от 21.10.2013 г./, извършени от нотариус П.Ц., с район на действие * Т. приложил и удостоверение за наследници на името на И.К. с изх. №1934/11.10.2013 г., също в оригинал.

Свидетелят К. сверил данните от заявлението и пълномощното с данните от документа за самоличност на явилото се лице. Установил, че те съвпадат и лицето, което подава заявлението е това, което разполага с представителна власт от името и за сметка на собственика да получи исканото с бърза поръчка удостоверение за характеристика за имот за издаване на данъчна оценка. Свидетелят Т. накарал подсъдимия да завери копия от приложените към заявлението документи. Т. саморъчно написал върху копие от пълномощното и от удостоверението за наследници „вярно с уригинала” и се подписал. В резултат на депозираните документи била издадена скица и удостоверение за характеристика на имот с №*, представляваща нива, с площ от 26.150 дка, находяща се в ***.

Същият ден – 31.10.2013 г., около 14:00 часа, подсъдимият Т. посетил и стая №101, в сградата на Община-Левски, Отдел „Местни приходи, бюджет, финанси и счетоводство”. Бил придружаван от неустановено по делото лице от женски пол. Жената собственоръчно попълнила бланка с искане за издаване на данъчна оценка на земеделски имот с №*, находящ се в землището на ***, с площ от 26.150 дка. Искането било попълнено от името и с личните данни на С.Т., в качеството му на пълномощник на П.Л. ***.

Към искането, подсъдимият приложил копие от пълномощно, по силата на което П.Л. го упълномощавал от негово име и за негова сметка да продаде собствените му или придобити по наследство земеделски земи, находящи се в ***, а именно: имот с №*, с площ от 26.150 дка. Приложеното пълномощно съдържало две нотариални заверки - на съдържание и подпис на упълномощител /с №5898 и №5899 от 23.10.2013 г./, извършени от нотариус П.Ц., с район на действие *. Приложил и удостоверение за наследници в оригинал с изх. №330/12.08.2013 г. на В.К.. Т. приложил и удостоверение за характеристики на имот, издадено от Общинска служба „Земеделие” – гр.Левски. Последното било с изх.№981/27.07.2013 г. И за тази услуга била заплатена такса за бърза поръчка.

Искането, ведно с приложените от Т. документи били приети от свидетелката А.П., заемаща длъжността „старши инспектор” в Отдел „Местни данъци и такси” при Община-Левски. На П. й направило впечатление, че положените подписи в издаденото от ОСЗ-Левски удостоверение за характеристики на имот, видимо не съответствали на подписите на служителите, работещи в тази служба. Помолила подсъдимия да излезе в коридора и да изчака изготвянето на данъчната оценка. Своевременно, свидетелката П. се свързала по телефона със свидетеля К., като го помолила да дойде, за да потвърди подписа си на представения документ. При отиване към стаята на свидетелката П., К. забелязал, че в коридора чака същото лице, което преди това подало заявление пред него за издаване на такъв документ. Двамата се спогледали. К. влязъл в стаята, погледнал подписа в представеното от лицето удостоверение за характеристики за имот и категорично заявил, че това не е неговия подпис. Когато напуснал стаята на П., свидетелят К. забелязал, че лицето, което било депозирало искането, ведно с неистинския документ, както и придружаващото го лице от женски пол, били напуснали сградата на общината. Данъчна оценка не била изготвена, не била и потърсена такава впоследствие от лицето, подало искането за издаването й.

Съответните длъжностни лица уведомили кмета на Община-Левски, а кмета - органите на РУ-Левски. По случая било образувано досъдебно производство, което приключило с внасяне на настоящия обвинителен акт в съда срещу подсъдимия.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – писмени и гласни.

След приключване на съдебното следствие подсъдимия оспорва авторството на деянието, позовавайки се факта, че разпитаните по делото свидетели не са го разпознали на инкриминираната дата като лицето, което съзнателно се е явило пред съответните общински служби и е представило описаните в обвинителния акт неистинските документи – официални и частни. Изложените от Т. доводи в този смисъл не са основателни, тъй като се опровергават от събраните по делото доказателства.

Съдът намира, че на 31.10.2013 г., пред Общинска служба „Земеделие” – гр.Левски, пред служителя П.К., лично се е явил именно подсъдимия С.Т..

Логични и достоверни са показанията на свидетеля К. относно извършената проверка на самоличността на лицето, чрез сверяване на личните му данни, вписани в заявлението и приложените документи, с вписаните данни в личната му карта. Видно от приложеното по делото заявление с вх.№1350/31.10.013 г. е, че като подател е посочен С.Н. ***, с ЕГН **********, притежаващ лична карта №*. От изисканата справка от ОД на МВР-Плевен се установява, че по отношение на подсъдимия има издаден документ за самоличност със същия номер - №* на * г. Считано от 04.11.2013 г., така издаденият на Т. документ за самоличност е обявен за невалиден и на основание подадено заявление от лицето, че личната му карта е открадната на 29.09.2013 г., му е издадена на * г. нова такава с №* и срок на валидност до * г. Именно с така издадения нов документ за самоличност, подсъдимият се лигитимира и в съдебната зала. Съдът намира, че наличните данни по делото, че използваната лична карта на подсъдимия с посочения номер в подаденото заявление пред ОСЗ-Левски е била открадната, и то само два дни преди инкриминираната дата, не са нищо друго освен разпространена от Т. версия, с цел да се внесат в бъдеще съмнения относно авторството на деянията.

На категоричен извод, че именно подсъдимият се е явил пред свидетеля К. на 31.10.013 г., и че той лично е представил все още незаявената за „открадната” и необявена за невалидна лична карта с посочения номер в заявлението, навежда приетото в съдебно заседание и неоспорено от страните заключение по съдебно-почерковата експертиза. Видно от същото е, че както ръкописният текст, така и подписът след текста, в подаденото до Началник ОСЗ-Левски на 31.10.2013 г. заявление с вх.№1350 за издаване на характеристика на имот с №*, собственост на И.К., е изписан, съответно положен именно от подсъдимия - С.Т..

От същото експертно заключение се установява, че ръкописният текст „вярно с уригинала” и подписът след същия, в долната част на приложеното удостоверение за наследници на И.К. с изх. №1934/11.10.2013 г., са изписани от подсъдимия - С.Т.. По повод на представеното за изследване удостоверение за наследници на И.К., свидетелят И.К. е категоричен, че в него са вписани само неговите имена и това на баща му, но последният е починал много време преди посочената дата на издаване на удостоверението - през 1995 г. Констатира, че в удостоверението липсва като пряк наследник сестра му - Я.К., която не би могла да извади от Столична община удостоверение за наследници, тъй като от 1992 г. се намира извън пределите на страната и не се е завръщала. Непротиворечиви на експертното заключение и писмените доказателства по делото са показанията на свидетеля И.К. в смисъл, че не познава подсъдимия, никога не го е виждал, а още по-малко упълномощавал да извършва разпоредителни действия с наследствените имоти от дядо му, поради което съдът им дава вяра.

От същото заключение се установява още, че и ръкописният текст „Вярно с уригинала” и подписа след същия, в долната част на приложеното към цитираното по-горе заявление, копие от пълномощно с упълномощено лице С.Т. и упълномощител И.К., са изписани от подсъдимия - С.Т..

На изводите на вещото лице кореспондират изцяло показанията на свидетеля К., който е категоричен, че явилото се на инкриминираната дата лице в ОСЗ-Левски, лично пред него е попълнило текста и е положило собственоръчно подписа си в подаденото заявление до службата, като лично е заверило и приложените към него документи /пълномощно и удостоверение за наследници/ със собственоръчно изписване на „вярно с уригинала” и ги е подписало. Действително, свидетелят К. заявява, че не може да разпознае в лицето на подсъдимия явилото се пред него лице на инкриминираната дата. Но при положение, че този свидетел не е имал никаква причина да запомни физиономията му, и след като по повод изпълнение на служебните си задължения е проверил неговата самоличност и се е убедил в нея, и то преди издаване на исканото удостоверение, съдът намира, че изложените доводи от подсъдимия в обратния смисъл, съставляват изградена защитна позиция по делото.

Видно от заключението по съдебно-почерковата експертиза, подписите за „нотариус” в горната дясна част и върху гърба на копието от пълномощно с упълномощител И.К. и упълномощен С.Т., не са положени от нотариус П.Ц.. На изводите на вещото лице кореспондират показанията на свидетелката Ц., която твърди, че пълномощното не е заверявано от нея в кантората й, като подписа не е нейния. Видно от представеното от свидетелката Ц. заверено копие от нотариален регистър, воден в нотариалната й кантора в качеството й на нотариус, на дата 21.10.2013 г. не са регистрирани извършени нотариални заверки на текст и подпис на упълномощител в процесното пълномощно. Такива не фигурират и под съответните номера в регистъра на свидетелката Ц.. Изводите на вещото лице дават основание на съда да приеме, че двете нотариални заверки в цитираното пълномощно – на съдържание и подпис, станали основание свидетеля К. да издаде исканото удостоверение за характеристика за имот №* в *** и да го предаде на подсъдимия в деня на депозиране на заявлението, съставляват неистински официален документ по смисъла на чл.93, т.5 и т.6 от НК, а качеството им на официални документи е квалифициращо обстоятелство по чл.309, ал.2, пр.2, алт.2 от НК.

Последователни и точни са показанията на свидетелката А.П. относно поведението на явилите се на същата дата в Служба „Местни данъци и такси” две лице – мъж и жена, с искане да им бъде издадена данъчна оценка за имот №* в ***. По отношение на явилите се две лица, съдът намира, че свидетелката П., също както и свидетелят К., не е имала причина да запомни по физиономия. Видно от приложеното по делото искането с вх.№ДО-003005 от 31.10.2013 г. е, че същото е депозирано от името на собственика П.Л., подадено чрез пълномощника му – С.Т.. Свидетелката П. е категорична, че това искане е попълнено собственоръчно от придружаващата пълномощника жена. Показанията й в този смисъл кореспондират на изводите в експертното заключение, че ръкописният текст в искането не е изписан нито от П.Л., в качеството му на упълномощител, нито от С.Т., в качеството му на пълномощник. Но подписът в графа „Подпис” на процесното искане е положен от подсъдимия – С.Т., от което логично следва извод, чу именно подсъдимия съзнателно е ползвал неистинските документи, още повече, че бланковия образец на искането е било предоставено на лицата за попълване и подпис от служителката П., непосредствено след тяхното пристигане, а не преди това.

Към попълненото искане подсъдимия Т. приложил и удостоверение за характеристика на имот №*, находящ се в землището на ***, с изх.№981/27.09.2013 г. На това удостоверение бил придаден вид, че е издадено от ОСЗ-Левски, чрез П.К. ***, като един от необходимите документи за издаване на данъчна оценка на имота. Показанията на свидетелката П., че положените подписи в представеното удостоверение дори видимо не били сходни с положените подписи в други документи от служителите на ОСЗ-Левски, се потвърждават от експертните изводи, че подписът за „Изготвил” в същото, не е положен от лицето П.К.. В такъв смисъл са и показанията на последния, който заявил това лично пред свидетелката П.. Именно това обстоятелство станало повод свидетелката П. да повика свидетеля К., който отивайки към служебното помещение на последната заявява добросъвестно, че е разпознал в коридора същото лице, което на същата дата, но в по-ранен час е попълнило заявление и получило лично удостоверение за характеристика на имот, но с друг номер и дата. Показанията на свидетеля К. се потвърждават от приложената на досъдебното производство справка от ОСЗ-Левски, от която е видно, че службата не е издавала скици и характеристики на С.Т. под №981 на 27.09.2013 г. на името на П.Л., представляван от С.Т.. На подсъдимия са издадени скици и характеристики на същия имот в *** и на името на И.К., но с изх.№1350/31.10.2013 г.

Към попълненото искане подсъдимия Т. приложил и пълномощното, по силата на което П.Л. го упълномощавал от негово име и за негова сметка, да продаде собствените му или придобити по наследство земеделски земи, находящи се в ***, а именно: имот с №*, с площ от 26.150 дка, както и други права, произтичащи предоставените. Изводите, че така представеното пълномощно съставлява неистински частен документ по смисъла на чл.93, т.6 от НК, се извеждат от заключението на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза. Съгласно експертизата ръкописния текст „П.Л.” в пълномощното, на което е придаден вид, че е издадено от свидетеля Л., не е положен от това лице. Подписът за упълномощител също не е положен от П.Л.. Изводите, че така представеното пълномощно съставлява неистински официален документ по смисъла на чл.93, т.5 и т.6 от НК, се извеждат от същото експертно заключение, съгласно което подписите на местата, където е положен кръгъл печат с надпис „Нотариус П.Ц., с район на действие *”, не са положени от нотариус П.Ц.. В потвърждение на експертните изводи са и показанията на свидетелката Ц., както и данните за липса на извършени нотариални заверки на пълномощно от 223.10.2013 г. във водения от нея нотариален регистър, представен и приет по делото като писмено доказателство.

Събраните по делото доказателства установяват по безспорен и несъмнен начин авторството на деянията. Неистинските частни документи –двете пълномощни предоставят права за разпореждане с един и същ недвижим имот не на кого да е, а именно на подсъдимия С.Т.. В качеството на упълномощено лице, подсъдимият Т. е имал не само право, но и правен интерес да се ползва от предоставените му права, което е направил лично на инкриминираната дата. Използвал ги като доказателство за цитираните в тях обстоятелства, респективно – да докаже съществуването на представителната си власт по отношение на процесния имот пред компетентните длъжностни лица.

Подсъдимият Т. е извършил две деяния, осъществени в реална съвкупност – първото, изразяващо се в съзнателно ползване на неистински официални документи по смисъла на чл.316, във вр. с чл.308, ал.2, пр.2, алт.2, във вр. с ал.1 от НК, и второто, изразяващо се в съзнателно ползване на неистински частни документи по смисъла на чл.316, във вр. с чл.309, ал.1, пр.1 от НК.

Всяко едно от двете деяния, извършени от подсъдимия Т. включва по две деяния, които осъществяват един и същ състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време – на една дата – 31.10.2013 г., в рамките на продължителността на работния ден на съответните общински служби, при една и съща обстановка и при еднородност на вината – съзнателно, при форма на вината – пряк умисъл и с цел да бъдат използвани неистинските документи като доказателство за отразените в тях обстоятелства, при което вторите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на първите.

Предвид гореизложеното правилно е намерила приложение разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК по отношение на двете извършени от подсъдимия Т. деяния.

Извършеното от подсъдимия Т. първо деяние, следва да се квалифицира като престъпление по чл.316, във вр. с чл.308, ал.2, пр.2, алт.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Т. следва да носи наказателна отговорност за извършеното престъпление, за което закона предвижда наказание лишаване от свобода за срок до осем години.

При определяне наказанието на подсъдимия за това престъпление съдът съобрази, че не са налице нито многобройни, нито едно изключително смекчаващо вината и отговорността му обстоятелство. Единствените такива са чистото му съдебно минало и трудовата му ангажираност. При отчетане на обстоятелството, че те са обичайните и не са многобройни по смисъла на чл.55 от НК, както и че броя на деянията, включени в продължаваното престъпление - две деяния, съдът намира, че по наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства. При това положение, съдът е наложил на подсъдимия Т. наказанието, предвидено в състава на извършеното престъпление – лишаване от свобода, за срок към миминалния, и малко над него, а именно: за срок от шест месеца. Налице са предпоставките по чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимият не е осъждан, наложеното му наказание лишаване от свобода е до три години, а целите на наказанието могат да бъдат постигнати, без да е необходимо Т. реално да го изтърпи в затвор. Предвид изложеното, съдът е отложил изтърпяването на определеното по отношение на Т. наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, с тир годишен изпитателен срок.

Извършеното от подсъдимия Т. второ деяние, следва да се квалифицира като престъпление по чл.316, във вр. с чл.309, ал.1, пр.1, във във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Т. следва да носи наказателна отговорност за извършеното престъпление, за което закона предвижда наказание лишаване от свобода за срок до две години.

При определяне наказанието на подсъдимия за това престъпление съдът съобрази, че не са налице нито многобройни, нито едно изключително смекчаващо вината и отговорността му обстоятелство. Единствените такива са чистото му съдебно минало и трудовата му ангажираност. При отчетане на обстоятелството, че те са обичайните и не са многобройни по смисъла на чл.55 от НК, че броя на деянията, включени в ивършеното продължавано престъпление - две деяния, както и по ниската степен на обществена опасност на този вид документно престъпление, с оглед техния предмет – неистински частни документи, съдът намира, че наказанието на подсъдимия следва да се определи отново при условията на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства. При това положение, съдът е наложил на подсъдимия Т. наказанието, предвидено в състава на извършеното престъпление – лишаване от свобода, но за срок към миминалния, а именно: за срок от три месеца. Налице са предпоставките по чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимият не е осъждан, наложеното му наказание лишаване от свобода е до три години, а целите на наказанието могат да бъдат постигнати, без да е необходимо Т. реално да го изтърпи в затвор. Предвид изложеното, съдът е отложил изтърпяването на определеното по отношение на Т. наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, с тригодишен изпитателен срок.

Двете деяния, всяко едно от които включва по още две деяния, осъществени при условията на продължавано престъпление, са извършени от Т. при условията на реална съвкупност, преди да има влязла в законна сила присъда за което и да е от тях. При наличие на предпоставките по чл.23, ал.1 от НК, съдът е определил по отношение на Т. едно общо наказание, измежду наложените му за престъстъплението по чл.316, във вр. с чл.308, ал.2, пр.2, алт.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, и по чл.316, във вр. с чл.309, ал.1, пр.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, най-тежкото от тях, а именно: лишаване от свобода за срок от шест месеца.

При наличие на предпоставките по чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил изтърпяването на така определеното общо, най-тежко наказание по отношение на подсъдимия Т., с изпитателен срок от три години.

Съдът намира, че така наложеното на Т. наказание ще съдейства в пълна степен за постигане целите на наказанието - на генералната и индивидуалната превенция, а тригодишния изпитателен срок, макар и минимален по размер, е напълно достатъчен като период от време, през който ще оказва възпиращо въздействие спрямо подсъдимия да извършва за в бъдеще противозаконни прояви въобще.

При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия С.Т. да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 231.70 лева по сметка на ОД на МВР-Плевен, както и направените деловодни разноски в съдебната фаза на процеса в размер на 109.57 лева по сметка на Районен съд-Левски.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: