Срещу
подсъдимия М.М. *** е повдигнато и предявено обвинение за това, че на
06.10.2014 г., около 21:40 часа в гр.Левски, община Левски, област Плевен, на
кръстовище на ул. „Елин Пелин” и ул.„Александър Стамболийски” управлявал МПС –
л.а. „Фолксваген *” с рег. № *, собственост на С.М. ***, с концентрация на
алкохол над 1,2 на хиляда – 2,30 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо
средство „Алкотест Дрегер
В
съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото и предявено
обвинение срещу подсъдимия. Моли съда да го признае за виновен и да му наложи наказание
пробация за срок от 1 година и подсъдимия да бъде лишен от правото да управлява
МПС за срок от 10 месеца.
Подсъдимият се признава
за виновен. Съжалява и моли съда да му наложи по-ниско наказание.
Съдът,
като прецени представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Подсъдимият
М.М., ***, ЕГН **********.
На 06.10.2014 г.
подсъдимия бил на гости в свои близки в *, където употребил алкохол. След като
се прибрал в домът си в * продължил да употребява алкохол. Подсъдимият заявява,
че по-късно вечерта детето вдигнало температура и се наложило да го откара до
болницата. Тъй като лекарите поискали да знаят какви лекарства пие детето, той
се отправил към домът си отново с автомобила, за да вземе и занесе лекарствата
в болницата. При спиране пред домът му, бил проверен от служители на РУП
Левски, които преди това били установили, че не спрял на знак стоп на
кръстовището на ул. „Елин Пелин” и ул.„Александър Стамболийски”, поради което
го последвали. М. бил отведен в полицейското управление за извършване на
проверка, където освен по документи, бил проверен и за употреба на алкохол с
техническо средство. Използваното техническо средство отчело употреба на
алкохол 2,3 промила, което показание не се оспорва от подсъдимия.
От изложеното е видно,
че с деянието си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпления по чл. 343б, ал.1 от НК.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното производство,
при условията и реда предвиден в НПК
доказателства, от пълните признания на подсъдимия и показанията на
разпитаните свидетели в съдебно заседание.
Деянието е извършено от
подсъдимия умишлено, при форма на вината евентуален умисъл. Подсъдимият е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните
последици, като е допускал настъпването на престъпния резултат.
Деянието извършено от
подсъдимия следва да се квалифицира като престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.
За извършеното
престъпление закона предвижда наказание лишаване от свобода без посочен
минимум.
Съдът счита, че
подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове
от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът съобрази ниската степен
на обществена опасност на дееца, съобрази и обстоятелството, че подсъдимия е осъждан
и друг път за управление на МПС след употреба на алкохол. Макар и да е
настъпила реабилитация, то може да се направи извода, че подсъдимия е склонен
към неспазване правилата за движение по пътищата. И ако към момента на
откарване на детето към болницата, да се е налагало същия да управлява МПС, то
в един по-късен момент, нищо не му е пречило да отиде и вземе от домът си лекарствата на детето в качеството му на
пешеходец. Съдът съобразява пълните
признания на подсъдимия, доброто процесуално поведение, липсата на настъпили
вредни последици от деянието, обстоятелството, че съжалява и се разкайва за
извършеното, както и употребеното количеството алкохол, установено в кръвта му,
поради което определя наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б.б от НК, а
именно пробация, като му е наложил следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година, задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от една година, като е определил
периодичност на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес три
пъти седмично.
По изложените по-горе съображения относно степента на обществена
опасност на деянието и дееца, съдът на основание чл.
По делото няма данни да
са направени деловодни разноски и такива не са присъждани.
Воден от горните мотиви,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: