Срещу подсъдимия Ц.К.,***, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.
Плевен, е повдигнато и предявено обвинение за това, че за времето от 21.07.2014
г. до 15.08.2014г., в с.Асеновци, област Плевен, в условията на продължавано
престъпление, отнел чужди движими вещи от владението на различни собственици,
без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
- на 21.07.2014г. от дом на ***, от
владението на А.А. от *** – пари на обща стойност 90 лв.;
- на 15.08.2014 г. от дом на ***, от
владението на собственика Ц.С. от *** – 1 бр. мобилен телефон „Алкател” с IMEI:* на стойност 17 лв.; 1 бр. мобилен телефон
„Нокия
Престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с 29, ал.1, б.”а” и „б”, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия и назначеният му на
основание чл.372, ал.2 от НПК служебен защитник, делото е разгледано по реда на
съкратеното съдебно следствие – чл.370 и следващите от НПК, като е открита процедура
по предварително изслушване на страните.
Подсъдимият Ц.К. по време на предварителното
изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие поддържа
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия К.. Пледира съдът да определи наказание
при условията на чл. 54 от НК и да наложи на подсъдимия наказание в размер на 6
години лишаване от свобода, което да бъде намалено с 1/3, като му бъде
определено наказание в размер на 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи
при първоначален строг режим в затвор от закрит тип.
Подсъдимият
Ц.К. лично, и чрез служебния
си защитник, моли съда да му наложи наказание за извършеното престъпление в
размер на 3 години, което да бъде редуцирано съгласно разпоредбите на закона.
Гражданският
ищец А.А. пледира подсъдимият да му върне парите и да си понесе
наказанието.
Съдът, като съобрази, че
действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както
и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание от подсъдимия,
без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият Ц.К. е роден
на *** ***, с постоянен и настоящ адрес: ***, ЕГН **********. На 27.07.2014г. подсъдимият К. посетил пострадалия А. в дома му,
находящ се в *, на
***, където се почерпили. Подсъдимият поискал от А. да му възложи някаква
работа, за да осигури прехраната на детето си. Свидетелят му дал 10 лв., като
го помолил да отиде и да купи хляб. Подсъдимият изпълнил поръчката, за което
св. А. му дал 1 лв. След това двамата посетили питейно заведение в селото.
Подсъдимият К. напуснал заведението, като обяснил, че отива да си купи цигари,
след което щял да се върне при свидетеля, но не го сторил. След като се прибрал
в дома си свидетелят А. констатирал, че от оставения му там портфейл липсва
сумата от 90 лв. По – късно свидетелят узнал, че подсъдимият, възползвайки се
от отсъствието му се върнал в къщата и взел парите.
Същия ден подсъдимият
предложил на жената, с която съжителствал съпружески – В.И. да й закупи ваучер
за зареждане на сметката по мобилния телефон. Свидетелката останала учудена, че
К. разполага с пари и го попитала откъде ги има. Подсъдимият К. отговорил, че
ги е получил за извършена от него работа. По – късно признал, че е откраднал от
свидетеля А. инкриминираната сума. На неустановен ден през същия период
подсъдимият върнал на св. А.К. сумата от 50 лв., която бил взел в заем.
На 15.08.2014г. К.
проникнал през незатворен прозорец в дом на *** в с. Асеновци, който дом бил
обитаван от св. Ц.С.. В момента, в който подсъдимият проникнал, обитателят
отсъствал. Подсъдимият се възползвал и отнел мобилен телефон марка „Алкател”,
един мобилен тел. марка „Нокия
На 16.08.2014г.
подсъдимият К. срещнал в * свидетеля А.А., с когото извършил размяна – взел
неговия мобилен телефон и му предоставил мобилен телефон Алкател с твърдението,
че е негова собственост.
Изложената фактическа обстановка и
направеното от подсъдимия К. самопризнание се подкрепят изцяло от събраните на
досъдебното производство доказателства
С протокол за доброволно
предаване А. предал на служител на РУМВР Пламен Пенчев инкриминирания мобилен
телефон Алкател. С протокол за доброволно предаване К. предал на служител на
РУМВР –С.С. другия инкриминиран телефонен апарат Нокия, лична карта на името на Ц.С. и двата
броя зарядни устройства. С разписка от 19.08.2014г. вещите, предмет на
престъплението били върнати на пострадалия.
Изложената по – горе фактическа обстановка се
установява и от показанията на разпитаните на досъдебното производство
свидетели, които си кореспондират напълно, както по-между си, така и на данните
от извършените процесуално – следствени действия, за които са съставени
съответните протоколи.
От заключението на вещото лице по съдебно –
оценителната експертиза се установява, че стойността на всички отнети от
подсъдимия вещи, към момента на извършване на всяко едно от деянията, включени
в продължаваното престъпление е в размер на 68.50 лева.
С деянието си подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с 29, ал.1, б.”а” и „б”, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Подсъдимият К. е извършил деянието при
условията на опасен рецидив, след като неколкократно е осъждан с влезли в
законна сила присъди за умишлени престъпление от общ характер на наказания
лишаване от свобода, които е изтърпял ефективно. Налице са и двете хипотези на
чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
Деянието е извършеното
от подсъдимия при условията на продължавано престъпление, поради което следва
да се приложи и разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК. Всяко едно от деянията е
извършено през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка,
които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление –
квалифицирана кражба.
Подсъдимият К. е извършил престъплението
виновно, при форма на вината пряк умисъл и при еднородност на вината, при което
последващите деяния се явяват и от субективна страна продължение на
предшестващите.
Подсъдимият К. следва да носи наказателна
отговорност по горепосочените текстове от НК. При определяне на наказанието
съдът счита, че същото следва да се определи при условията на чл.54, във вр. с
чл.58а, ал.1 от НК. Като смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия следва
да се отчетат: доброто процесуално поведение, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина по делото, тежкото му семейно и имотно
състояние, както и частичното възстановяване на предмета на престъплението на
техните собственици. Видно от справката за съдимост на подсъдимия е, че
последният е установил трайни навици да си осигурява парични средства по
престъпен начин, въпреки, че е търпял ефективни наказания лишаване от свобода
за осъществяваната от него престъпна дейност, които не са оказали върху него
никакъв поправителен ефект. Предвид изложеното съдът е определил на К.
наказание лишаване от свобода за срок от три години, при условията на чл.54 от
НК, като на основание чл.58, ал.1 от НК е намалил така определеното наказание с
1/3, и е постановил да изтърпи реално наказание лишаване от свобода за срок от две
години при първоначален строг режим в затвор от закрит тип.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, съдът е
постановил при изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода да се
приспадне времето, през което К. е бил задържан и по отношение на него е била
взета мярка за неотклонение „задържане под стража” по досъдебно производство
№ЗМ-182/2014г., пр.пр. №916/2014 г. по описа на РП- Левски: задържане за срок
от 24 часа на 18.08.2014г.; задържане за срок от 72 часа за времето от
19.08.2014г. до 21.08. 2014г. вкл.; МН „задържане под стража” за времето от
22.08.2014г. до 26.08.2014г.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В съдебното производство е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански
иск, предявен от А.А., ЕГН
**********,***, против подсъдимия Ц.К., ЕГН **********,***, за
сумата от 90 (деветдесет) лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
деянието, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2014г. до окончателното
изплащане на сумата.
Съдът е конституирал в
качеството на граждански ищец А.А., ЕГН **********,***.
С присъдата си съдът е признал за виновен
подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение -
кражба на парична сума в размер на 90 лв., собственост на пострадалия,
конституиран в качеството на граждански ищец.
Съдът намира, че гражданския иск е
основателен и доказан по размер и като такъв следва да бъде изцяло уважен.
Безспорно се установи, че подсъдимият е отнел
от владението на собственика сумата от 90.00 лв. Пострадалият е претърпял
имуществени вреди от извършеното престъпление, за което и следва да бъде
обезщетен. Поради изложеното подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на
гражданския ищец сумата, така както е предявена.
При този изход на делото следва подсъдимият на основание чл.189, ал.3 от НПК да
бъде осъден да заплати направените деловодни разноски в размер на 40.00 лв.,
както и да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в
размер на 50.00 лв.
Водим от горните
мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: