Срещу подсъдимия М.П.,***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 15.07.2014г., в с.Асеновци, обл.Плевен,
причинил лека телесна повреда, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК,
изразяваща се в разстройство на здравето – временно и неопасно за живота на
полицейски орган – * към РУП – * – П.П. при изпълнение на службата му –
осъществяване на служебните му задължения по седмичен работен график за работа
на полицейски инспектори и младши полицейски инспектори с рег.
№6500/11.07.2014г. по описа на РУП – * за периода от 14.07.2014г. до
20.07.2014г., утвърден от началник РУП – *.
Престъпление по чл.131, ал.2, т.3, във вр. с
чл.130, ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия и защитникът му,
делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие – чл.370 и
следващите от НПК, като е открита процедура по предварително изслушване на
страните.
На основание чл. 373, ал.1 от НПК съдът не е
извършил разпит на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът на основание чл. 372,
ал.3 от НПК е одобрил изразеното съгласие.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие поддържа
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия П.. Счита, че при определяне на вида и
размера на наказанието няма основание да се приложи разпоредбата на чл.55 от
НК, тъй като не са събрани многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Пледира
съдът да наложи на подсъдимия наказание в размер на 1 година лишаване от
свобода, което да бъде намалено с 1/3, като му бъде определено наказание в
размер на 9 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален лек
режим в затвор от открит тип, тъй като не са налице предпоставките за
приложение разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК.
Подсъдимият
М.П. лично, и чрез служебния
си защитник, моли съда с присъдата да признае подзащитния му за невиновен и го
оправдаете по повдигнатото му обвинение, като същевременно го признае за
виновен в извършване на престъпление от общ характер по смисъла на чл.131,
ал.2, т.4, във вр. с чл.130, ал.2 от НК. При определяне на наказанието счита,
че следва съдът да се съобрази с нормата на чл.55 от НК, поради наличие на
многобройни както смекчаващи вината, така и смекчаващи отговорността обстоятелства,
като замени при това положение наказанието лишаване от свобода с наказание
пробация в подходящ избран от съда срок.
Гражданският
ищец и частен обвинител П.П. поддържа обвинението срещу подсъдимия. Пледира
подсъдимият да му заплати исканото обезщетение за нанесени неимуществени вреди и
да си понесе наказанието.
Съдът съобрази, че действията по
разследването са извършени при условията и по реда на НПК,поради което с
протоколно определение е одобрил
изразеното съгласие.
Подсъдимият М.П., ***, ЕГН **********.
На 15.07.2014г., в
с.Асеновци, обл.Плевен възникнало сбиване между множество лица, в което е
участвал и подсъдимият П.. Сбиването е станало около 22.00ч. в центъра на
селото. По повод възникналия конфликт бил подаден сигнал на тел.112, като на
мястото на инцидента били изпратени служители на РУМВР – * за проверка.
Изпратените служители били дежурните по предварително утвърден график от
началника на РУМВР – *, а именно свидетелят В.П. и пострадалият П.П.. На
мястото пристигнали със служебния автомобил, униформени, дори свидетелят П. бил
с фуражка на главата. Мястото на инцидента било добре осветено и всички
присъстващи възприели пристигането на полицейския автомобил. Когато свидетелите
П. и П. пристигнали на място, конфликтът бил прекратен. Докато свидетелят П.
провеждал разговор с един от присъстващите, за да установи какво се е случило,
зад гърба му внезапно се приближил подсъдимият П. и му нанесъл силен удар в
областта на кръста в ляво, близо до гръбначния стълб. В момента на удара
свидетелят П. приклекнал от силната болка. При обръщането си видял, че ударът
му е нанесен от подсъдимия П.. Опитал се да стане, но поради затруднение в
дишането, отново приклекнал. В същия момент чул бащата на подсъдимия П. да пита
сина си защо е ударил полицая и го издърпал настрана. Подсъдимият бил във
видимо нетрезво състояние и не отговорил на въпроса на баща си. Пострадалият П.
бил отведен до междувременно пристигналата линейка, за да му бъде оказана първа
помощ. Веднага полицаите се обадили в управлението да изпратят подкрепление.
След пристигането им били предприети мерки за задържане на извършителя, като се
установило, че същият е напуснал местопроизшествието. По – късно се установило,
че извършителят се намирал в ЦСМП – Плевен за оказване на помощ. След това бил
задържан и приведен по етапен ред в РУМВР – * на 16.07.2014г. за времето от
00.30ч. до 16.30ч.
Изложената
по – горе фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните на
досъдебното производство свидетели, които си кореспондират напълно, както
по-между си, така и на данните от извършените процесуално – следствени
действия, за които са съставени съответните протоколи.
От заключението на вещото лице по съдебно – медицинската
експертиза се установява, че на пострадалия П. е била нанесена лека телесна
повреда, изразяваща се в „бледо кръвонасядане по гърба… с причинени болки и
страдания”. Тъй като оплакванията на пострадалия продължили и след това, той
направил изследване на кръв и урина, в които било констатирано отклонение от
нормалните показатели. По тази причина била назначена комплексна съдебно - медицинска експертиза, която дала заключение,
че медико-биологичната квалификация на телесната повреда в конкретния случай е
разстройство на здравето временно и неопасно за живота, което е резултат от
нанесената травма.
Съдът не споделя становището на защитника на
подсъдимия, че от съдебно – медицинските експертизи не може да бъде направен
единствения извод, че на пострадалия е
причинено разстройство на здравето. В единичната съдебно медицинска експертиза
вещото лице е дало заключение, че на П. е причинена болка и страдание. В
допълнителната съдебномедицинска експертиза, в която е участвало и вещото лице,
изготвило единичната такава, е даден отговор на въпроса причинено ли е на
пострадалия П. телесно увреждане (разстройство на здравето). Категоричното
заключение на експертизата е, че на пострадалия П. е причинено разстройство на
здравето, временно и неопасно за живота. С оглед на изложеното, съдът приема,
че деянието е правилно квалифицирано и с деянието си подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна престъпление по чл.131, ал.2, т.3, във вр. с
чл.130, ал.1 от НК.
Подсъдимият П. е извършил престъплението
виновно, при форма на вината пряк умисъл. П. е съзнавал, че действията, които
извършва, са в състояние да причинят лека телесна повреда и че това е
посегателство срещу личността, насочено срещу полицейски орган.
Подсъдимият П. следва да носи наказателна
отговорност по горепосочените текстове от НК. При определяне на наказанието съдът
счита, че същото следва да се определи при условията на чл.55, ал.1 т.1, във
вр. с чл.58а, ал.4 от НК. Като смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия
следва да се отчетат: доброто процесуално поведение, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина по делото, тежкото му семейно и имотно
състояние, същият заяви, че е баща на *
деца. Видно от справката за съдимост на подсъдимия е, че последният е осъждан.
Предвид изложеното съдът е определил на П.
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, при условията на чл.55,
ал.1, т.1, във вр. с чл.58а, ал.4 от НК, като на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложено изпълнението на наказанието за срок от три години, тъй като
подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от свобода, наложеното наказание
е от шест месеца и за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на подсъдимия не е наложително да изтърпи наказанието.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В съдебното производство е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански
иск от П.П. ***, ЕГН **********
против М.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от хиляда лева, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди в резултат на деянието.
Съдът
е конституирал в качеството на граждански ищец и частен обвинител П.П. ***, ЕГН **********.
Съдът намира, че гражданския иск е
основателен и доказан по размер и като такъв следва да бъде изцяло уважен.
Безспорно се установи, че подсъдимият е нанесъл
лека телесна повреда на пострадалия, за което деяние съдът го е признал за
виновен и му е наложил наказание. Безспорно пострадалият е претърпял болки и
страдания от извършеното престъпление, за което и следва да бъде обезщетен.
Налице е виновно поведение от страна на
подсъдимия, което обосновава и неговата деликтна отговорност. Деликтната
отговорност възниква само ако са налице всички елементи, обуславящи
реализирането й – противоправно поведение, причиняване на вреди, наличие на
причинна връзка между поведението на деликвента и причинената вреда, както и
наличие на вина.
В конкретния случай е налице кумулативната
даденост на всички предпоставки, които обосновават наличието на деликт.
При това положение съдът следва да уважи претенцията
на гражданския ищец, като подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител сумата,
така както е предявена.
Предвид изложеното съдът е осъдил подсъдимия П.
да заплати на П.П. сумата от хиляда
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
резултат на деянието.
При този изход на делото следва подсъдимият на основание чл.189, ал.3 от НПК да
бъде осъден да заплати направените деловодни разноски в размер на 390.00 лв., както
и да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер
на 50.00 лв.
Водим от горните
мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: