Мотиви към присъда №39/10.12.2014 г., постановена по н.о.х.д. №302 по описа за 2014 г. на Районен съд – Левски;

Срещу подсъдимия Д.Д. ***, е повдигнато и предявено от Районна прокуратура-Павликени обвинение за това, че:

На 04.06.2014 г. в гр.Павликени, действайки при условията на повторност в немаловажен случай, в съучастие с Б.Б. като съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у М.К. от ***, че дъщеря й е със счупен крак и е необходимо да й бъде направена незабавна операция, като с това й причинил имотна вреда в размер на 1400 лева.

Престъпление по чл.210, ал.1, т.4, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

По депозирана молба от упълномощения защитник на подсъдимия – адв.М.С. ***, делото е насрочено в открито съдебно заседание за предварително изслушване на страните, а производството по него, след изрично заявление в горния смисъл лично от подсъдимия, е проведено по реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, при условията на чл.371, т.2 от НПК.

Представителят на Районна прокуратура-Павликени, след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Д.. Счита, че обвинението се доказва по безспорен и несъмнен начин от всички събрани на досъдебното производство доказателства.

Моли за осъдителна присъда. Пледира на Д. да бъде наложено предвиденото наказание в състава на извършеното престъпление лишаване от свобода, при условията на чл.54 от НК и отчитане на баланс на смекчаващите и отегчаващите вината и отговорността обстоятелства.

Като смекчаващи такива представителят на прокуратурата сочи: възстановяването на инкриминираната сума на пострадалата, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, което отъждествява единствено с факта на направеното признание на вината в хода на досъдебното и съдебното производство, критичното му отношение към извършеното, както и тежкото семейно положение на подсъдимия Д., свързано със съвместно съжителство и наскоро родилото му се дете.

Като отегчаващи вината и отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства, представителят на прокуратурата отчита преходното му осъждане за същото престъпление, особената дързост при извършването му, фактът, че именно действията на този подсъдим са допринесли в значителна степен за убеждаване на пострадалата да предаде сумата от 1400 лева, действайки с убеждението, че са необходими за операция на дъщеря й.

Моли съда да приложи съответната редукция на наказанието, предвидена в процесуалния закон при разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Пледира определеното наказание на подсъдимия Д. да бъде изтърпяно от него ефективно в затвор. В този смисъл излага доводи, че същото не следва да бъде отлагано при условията на чл.66, ал.1 от НК, с оглед постигане целите на наказанието – на генералната и индивидулната превенция.

Моли съда да отчете наличието на взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение „Домашен арест” по отношение на този подсъдим и прокурорското му задържане за срок от 72 часа на досъдебното производство, които на основание чл.59, ал.1, т.2 от НК пледира да бъдат приспаднати при изтърпяване на определеното му ефективно наказание лишаване от свобода.

Подсъдимият Д.Д., по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. След приключване на съдебното следствие моли съда за условна присъда. Заявява желание да си намери постоянна работа и да осигурява средства за издръжката на новороденото си дете. В последната си дума изразява съжаление за извършеното деяние.

Защитата на подсъдимия Д. – адв.М.С. ***, след приключване на съдебното следствие, излага съображения за безспорна доказаност на извършеното престъпление, но във връзка с този факт моли съда да отчете, че това се дължи изключително на дадените обяснения и оказаното съдействие на органите на досъдебното производство от подсъдимия Д..

Защитата изразява съгласие с представителя на прокуратурата относно действителното наличие на смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства, но изразява несъгласие с посочените от прокурора отегчаващи такива. На първо място счита, че преходното осъждане на подзащитният му за измама като непълнолетен, веднъж вече е отчетено от законодателя чрез завишаване на санкцията за извършеното престъпление, като в случая се явява квалифициращо обстоятелство. Поради тази причина счита, че не може да бъде отчетено втори път във вреда на подсъдимия. Защитата изразява несъгласие с представителя на прокуратурата, че деянието е извършено с необичайна дързост. Излага доводи, че конкретната измама е тривиална, обичайна и не се отличава от останалите престъпления от този вид по механизъм на извършване, т.е. липсва някаква особена хитрост или дързост.

Защитата излага като краен извод, че в случая, освен многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства, не са налице никакви отегчаващи такива, поради което моли съда да му наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК – под предвидения в закона минимум за извършеното престъпление. Счита, че с оглед постигане на генералната и индивидуалната превенция, не се налага подсъдимия да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода, поради което моли съда на основание чл.66, ал.1 от НК да отложи неговото изтърпяване с тригодишен изпитателен срок.

Съдът като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е обявил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от Д. самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Д.Д. ***, ЕГН **********.

На инкриминираната дата – 14.06.2014 г., около 21:00 часа, звъннал домашния телефон на пострадалата М.К.. Същата била на * години, ***. К. вдигнала слушалката и отсреща чула плачещ женски глас да казва: „Майко, аз съм”. На пострадалата се сторило, че чува гласа на дъщеря си Д.. Лицето, което се представяло за Д. продължило с женски глас да обяснява, че се подхлъзнало и се счупило крака. Веднага след това лице с мъжки глас се представило за д-р Т. и казало, че кракът на дъщеря й е счупен на две места, както и че, ако не се направи веднага операция, ще бъде отрязан. Лицето, което говорело с пострадалата с преправен мъжки и женски глас, бил подсъдимия Д.. Същият казал още, че за операцията са необходими 13 000 лева, като половината от парите ще бъдат дадени от здравната каса. Пострадалата отговорила, че не може да събере такава голяма сума и че има в себе си само 1400 лева. По време на разговора си с К., подсъдимият Д. разговарял с другия подсъдим – Б., създавайки впечатления у последната, че разговаря с директора на здравната каса.

Подсъдимият Б. се намирал в гр.Левски и имал готовност да тръгне веднага за *, което и направил. Същевременно, Д. казал на пострадалата да постави парите в плик, като й обяснил, че в * ще дойде санитар, който да ги вземе. Въведена в заблуждение, К. излязла пред дома си и зачакала идването на мнимия санитар. Около 21:30 часа при нея пристигнал подсъдимия Б., следвайки инструкциите на Д. къде живее пострадалата. Представил се за санитаря, изпратен от д-р Т.. Мотивирана от създадените неверни представи за действителността, на улицата пред дома си, възрастната жена предала сумата от 1400 лева на подсъдимия Б.. От неговия телефон, подсъдимият Д. разговарял отново с пострадалата, като повторно я заблудил, че е д-р Т. и е изпратил санитар да вземе парите. Целта му била жертвата да се убеди, че не е лъгана. Освен това я предупредил да не търси дъщеря си и да не разговаря с никой по домашния си телефон.

Непоследствено, след извършване на измамата подсъдимия Б. се отправил към *, кадето около полунощ /24:00 часа/ се срещнал с подсъдимия Д.. Там Б. дал на Д. сумата от 680 лева, а останалите пари задържал за себе си.

Междувременно, пострадалата се опитала да се свърже с дъщеря си от домашния си телефон, но последният бил блокиран. Отишла до съседи, на които разказала случилото се. Обадила се на дъщеря си и разбрала, че е била измамена.

По случая било образувано досъдебно производство, което приключило с внасяне на обвинителен акт в Районен съд-Павликени срещу двамата подсъдими Б. и Д., за деяние квалифицирано като престъпление по чл.210, ал.1, т.4, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Поради отвод на всички съдии от Районен съд-Павликени, делото било изпратено на ВКС на РБългария. С определение №132/20.10.2014 г., постановено по к.ч.н.д. №1606/2014 г. по описа на ВКС, образуваното наказателно дело по внесения обвинителен акт, било изпратено на основание чл.43, т.3 от НПК за разглеждане от Районен съд-Левски, и образувано като н.о.х.д. №302/2014 г. по описа на същия съд.

С протоколно определение №65/13.11.2014 г. било одобрено споразумение за решаване на н.о.х.д. №302/2014 г. по описа на Районен съд-Левски, постигнато между подсъдимия Б.Б., защитникът му – адв.Ж.Н. *** и РП-Павликени, по силата на което на подсъдимия Б. било наложено наказание за извършеното престъпление - лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и беспорен начин от събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, приобщени в съдебното производство по реда на чл.283 от НПК, във вр. с чл.373, ал.2 от НПК.

Механизмът на извършеното деяние се установява от непротиворечивите показания на разпитаните на досъдебното производство свидетели, и най-вече тези на пострадалата К.. В подкрепа на нейните показания относно лицето, на което е предала сумата от 1400 лева, е приложения на досъдебното производство протокол за разпознаване на лица от 04.07.2014 г., изготвен по ред и начин, предвидени в НПК, поради което съдът намира, че съставлява годно доказателствено средство относно отразените в него факти и обстоятелства. Видно от същия е, че М.К. е разпознала категорично като извършител на деянието лицето под №5 - подсъдимия Б.Б.. В протокола са отразени посочените от К. белези, въз основа на които посочва именно това лице, като мъжът на когото е предала парите: по лицето, по шкембето, по косата, по физиономията.

Добросъвестно дадени са и показанията на полицейските служители при РУП-Павликени – свидетелите С.С. и И.И., относно обстоятелството, че именно подсъдимият Б. е лицето, което лично е пристигнало с лек автомобил в *, намерило е домът на пострадалата по указания, дадени от подсъдимия Д., представило се е за санитаря, изпратен от мнимия д-р Т., и е взело сумата от 1400 лева, която К. му предала за операцията на дъщеря си. За достоверността на техните показания свидетелства приложения протокол за следствен експеримент, извършен по реда на НПК, с който са проверени и уточнени данните от разпита на обвиняемия Б., а именно: показаните на полицейските служители улици, през които е преминал в гр.Павликени, за да стигне до дома на пострадалата, от която е взел сумата от 1400 лева.

От дадените обяснения на досъдебното производство от подсъдимия Б., както и от показанията на свидетелите И.И. и А.А., се установява по безспорен и несъмнен начин обстоятелството, че другият съизвършител на деянието е подсъдимия Д.Д.. От цитираните гласни доказателства се установява, че свидетелят И. е управлявал автомобила, собственост на свидетеля А., с който по молба на подсъдимия Б., последният е бил откаран до *. Поведението на подсъдимия Б. по време на пътуването, така както го описват свидетелите И. и А., а именно: периодично провеждани разговори по телефона, съдържащи точни указания относно намирането на дома на пострадалата, кореспондира изцяло на неговите обяснения, че лицето, с което е разговарял по телефона е бил именно подсъдимия Д.Д., както и че именно на това лице е предало в * част от инкриминираната сума – в размер на 680 лева, непосредствено след извършване на деянието.

След установяване извършителите на деянието в хода на образуваното досъдебно производство, получената сума от подсъдимия Д. на инкриминираната дата, била обратно върната на подсъдимия Б., който с протокол за доброволно предаване от 14.07.2014 г. предал на разследващ полицай при РУП-Павликени общо сума в размер на 1400 лева, за която писмено пояснил, че възстановява от свое име и от името на подсъдимия Д., взетата парична сума от жената в *. Срещу разписка от същата дата, пострадалата М.К. получила от разследващ полицай сумата от 1400 лева – български банкноти в обръщение с номинал, както следва: 2 бр. банкноти с номинал от 100 лева; 1 бр. банкнота с номинал от 10 лева; 42 бр. банкноти с номинал от 20 лева и 7 броя банкноти с номинал от 50 лева.

В подкрепа на посочените по-горе гласни доказателства са приложените на досъдебното производство като писмени доказателства - разпечатки за проведени телефонни разговори на инкриминираната дата от номера на мобилни телефони, ползвани от подсъдимите Б. и Д., както и продължителността на проведените разговори.

Съдът констатира, че направеното самопризнание от подсъдимия Д. в съдебната фаза на процеса, напълно се подкрепя от събраните доказателства на досъдебното производство, поради което приема за безспорно установено, че Д.Д. е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Деянието е извършено от подсъдимия Д. при условията на повторност в немаловажен случай, поради което съдът приема, че същото е правилно квалифицирано като престъпление по чл.210, ал.1, т.4, във вр. с чл.209, ал.1 от НК.

Видно от справката за съдимост по отношение на подсъдимия Д. е, че със споразумение №213/15.12.2011 г., одобрено по н.о.х.д. №742/2011 г. по описа на Районен съд-Кюстендил, влязло в законна сила на 15.12.2011 г., на подсъдимия Д. е наложено наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца, за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК. Налице са предвидените предпоставки в разпоредбата на чл.28, ал.1 от общата част на НК: подсъдимият Д. е осъден като непълнолетен с влязъл в законна сила съдебен акт за същото деяние и към датата на инкриминираното деяние – 14.06.2014 г. по настоящото дело, не са изминали пет години от изтърпяване на наказанието по предходното осъждане.

Деянието е извършено от Д. в съучастие, като съизвършител, при форма на вината пряк умисъл и при общност на умисъла с подсъдимия Б., по отношение на който наказателното производство е приключило със споразумение за решаване на делото. При това положение съдът намира, че правилно е приложена от прокурора и разпоредбата на чл.20, ал.2 от НК.

Подсъдимият Д. следва да носи наказателна отговорност по посочените текстове от закона. За извършеното престъпление закона предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години, т.е. предвиден е специален минимум. Това обстоятелство изключва определяне на друго по вид наказание, освен единствено предвиденото в състава на извършеното престъпление.

При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Д., съдът съобрази изложените доводи от страните относно наличието на смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: доброто процесуално поведение и оказаното от подсъдимия съдействие за разкриване на обективната истина по делото в хода на досъдебното производство, възстановяването на инкриминираната сума на пострадалата, тежкото му имотно и семейно положение, както и изразеното съжаление за извършеното деяние.

На тях противостоят високата степен на извършеното деяние, социалния отзвук на подобен вид деяния, както и останалите факти, характеризиращи негативно личността на дееца. В тази връзка, съдът намира, че са налице отегчаващи вината и отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия Д.. Не е такова обстоятелство посоченото от представителя на прокуратурата преходно осъждане на подсъдимия като непълнолетен за същото по вид престъпление – квалифицирана измама. В този смисъл се явява напълно основателно направеното възражение от защитата. Повторността в конкретния случай е предвидена като квалифициращо обстоятелство в състава на извършеното престъпление, и като такова съставлява елемент от обективната му страна, обусловил предвиждането на по-тежко наказание. Предвид въведената забрана в разпоредбата на чл.56 от НК, съгласно която не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление, съдът намира, че правилно констатираната повторност на деянието и по отношение на подсъдимия Д., не следва да се отчита втори път в негова вреда.

Налице са обаче други факти, характеризиращи негативно личността на подсъдимия Д.. Те на общо основание следва да се отчетат като отгечаващи вината и отговорността му обстоятелства. Безспорно установен е по-големия принос на този подсъдим за извършване на деянието. Именно този подсъдим е организирал измамата и пряко е въздействал върху обекта на посегателство. Д. е съизвършителя, който е съобщил на пострадалата един от най-шокиращите житейски факти, свързани с живота и здравето на собствено дете. Д. е съизвършителя, който чрез преправяне на гласа си от женски на мъжки, е успял да предизвика най-негативните психически човешки преживявания у пострадалата. Вярно е, че този вид телефонни измами са твърде остарели и тривиални, но обстоятелството, че хората многократно са информирани за начина на тяхното извършване от средствата за масово осведомяване, не изключва наличието на дързост при тяхното извършване, и то няколко години след бума на измамени хора точно по този тривиален начин.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че наказанието лишаване от свобода, което следва да се наложи на подсъдимия Д., следва да бъде определено при условията на чл.54, ал.1 от НК - при превес на смекчаващите обстоятелства, и при съобразяване с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, с оглед приключване на наказателното производство по реда на Глава 27 от НПК. Превеса на смекчаващи отговорността обстоятелства обуславя определяне на наказанието към неговия минимален размер. В случая съдът е наложил на подсъдимия Д. наказание към минимума и малко над него, а именно наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.

На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът е редуцирал така определеното наказание по отношение на подсъдимия Д., намалявайки го с 1/3, като е постановил да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от една година.

Съдът не споделя изложените доводи от представителя на прокуратурата, че наложеното наказание на подсъдимия Д. не следва да бъде отлагано при условията на чл.66, ал.1 от НК, а следва да бъде изтърпяно ефективно.

Налице са всички предпоставки, предвидени в тази разпоредба на закона, в какъвто смисъл се явяват основателни изложените аргументи от защитата. Съдът е определил на подсъдимия Д. наказание лишаване от свобода до три години. Същият не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, и преди всичко за поправянето му, не е наложително да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода, поради което съдът е отложил неговото изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК с тригодишен изпитателен срок.

В конкретния случай института на условното осъжане се явява по-ефективен способ за постигане на индивидуалната и генералната превенция, отколкото реалното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Заплахата от възможността за реално изпълнение на отложеното наказание в случай, че извърши ново умишлено престъпление от общ характер в изпитателния срок, е достатъчно надеждна гаранция Д. да бъде предупреден и възпрян от извършване на престъпни поссегателства и без да бъде изолиран от обществото. Отлагането на наказанието с изпитателен срок несъмнено ще даде възможност на подсъдимия да осигурява средства за издръжка на семейството си по законен начин. От друга страна, изразеното от Д. искрено разкаяние за извършеното деяние, са мотивирали съда да му даде тази възможност, при отчитане на обстоятелството, че изолацията му в затвор на този етап, не би допринесла за реализирането на такива положителни социални стремежи.

Размерът на наказанието и срока на отлагане изпълнението му, са досътатъчно надеждна гаранция за постигане и на генералната превенция по чл.36 от НК. Деецът е разкрит и наказан за извършеното престъпление, причинените имуществени вреди са възстановени, с което и обществения интерес е изцяло удовлетворен.

На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът е приспаднал времето, през което подсъдимия е бил задължан за 72 часа, считано от 08.07.2014 г. до 10.07.2014 г., както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест”, считано от 24.07.2014 г.

Съдът не е наложил на подсъдимия Д. наказание конфискация до ½ от имуществото на виновния, предвидено като възможност в разпоредбата на чл.210, ал.2 от НК, при наличието на квалифициращо обстоятелство: повторност в немаловажен случай. По делото не са събрани доказателства подсъдимия Д. да притежава някакво налично имущество, което да бъде отнето. Данните по делото /декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, приложена на лист 55 от ДП/ са в друга насока, а именно, че Д. няма такова, което от своя страна прави безпредметно дори обсъждането на тази възможност.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: