гр.
ЛЕВСКИ, 10.06.2015 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на единадесети
май
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа
докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №357 по описа за 2014 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд–гр.Левски е постъпила жалба от А.Ю. ***,
ЕГН **********, чрез упълномощеният му защитник–адв.М.С. ***, против
наказателно постановление №14-0241-000358/03.12.2014 г. на Началник РУП към ОД
на МВР-Плевен, РУ Белене.
В жалбата се твърди, че описаната фактическа обстановка в
АУАН и наказателното постановление не отговаря на обективната истина. Двата
акта са съставени в противоречие със закона и фактите, поради което са незаконосъобразни.
В проведеното съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния
представител на Ю. – адв.М.С. ***. Защитата се позовава на съществената
разлика, между установената фактическа обстановка от събраните по делото гласни
доказателства, включително и от показанията на полицейските служители, и
описаната такава в съставения акт против жалбоподателя, възпроизведена и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление. С оглед на тези
противоречия счита, че от една страна е оборена презумтивната сила на АУАН по
чл.189, ал.2 от ЗДвП, а от друга страна административно-наказващия орган не е
успял да докаже твърдяното нарушение. Твърди, че са
опорочени действията при съставяне на акта и при изготвяне на протокола за ПТП.
Защитата
моли съда да постанови решение, с което на посочените основания да отмени
изцяло обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в 7-мо дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На
08.11.2014 г., около 18:40 часа, жалбоподателят се движел по ул.“Светлин“ в
гр.Белене, управлявайки бус - марка „Мерцедес *“, с рег.№ *. На известно
разстояние след него се движел в същата посока на движение лек автомобил „Пежо
*“, с рег.№ *, управляван от свидетеля Б.К.. Наближавайки до паркинг пред
жилищен блок, разположен от дясната страна на пътното платно, жалбоподателят
подал ляв мигач за навлизане в лявата пътна лента, с цел извършване на маневра на
заден ход за паркиране. Преди да предприеме маневрата видял, че водачът на движещото
се след него МПС е възприел сигнализацията и е спрял в дясната лента по посока
на движението, изчаквайки го да я извърши. Ю. се изтеглил в лявата пътна лента,
включил аварийните светлини и потеглил на заден ход. Достигайки до средата на
пътното платно с предната част на автомобила, установил, че не се е насочил
правилно към паркинга, поради което спрял, огледал се в двете посоки за преминаващи
МПС, убедил се, че и движещият се след него лек автомобил все още е спрял и го
изчаква, и предприел маневра на преден ход, за да изправи автомобила
перпендикулярно на пътното платно. Непосредствено след жалбоподателя потеглил и свидетелят К.. Последният
възприел, че при движението на преден ход автомобилът на жалбоподателя навлязъл
почти изцяло в лявата пътна лента, но въпреки това продължил движението си в
същата посока, опитвайки се да го заобиколи. Когато бусът приближил на около
50-
Жалбоподателят
оставил автомобила на мястото към момента на удара, а свидетелят К. преместил
своя на заден ход до мястото, на което преди това бил спрял, за да изчака
завършването на предприетата от Ю. маневра за паркиране. Двамата водачи не
постигнали съгласие относно вината за настъпилото ПТП, поради което свидетелят К.
подал сигнал на тел.112.
На
местопроизшествието пристигнал патрул в състав: полицейските служители С.Н. и Д.Б.,
а малко след тях и дежурния по КАТ – свидетелят М.Б.. От проведения разговор с
участниците в ПТП-то и след като се уверил, че няма свидетели-очевидци, които
да дадат сведения по случая, полицейският служител Б. съставил талони за медицинско
изследване на кръвта на двамата водачи и протокол за ПТП №1389589/08.11.2014 г.
В съставения протокол за ПТП вписал личните данни на жалбоподателя като участник
№1 и на свидетеля К. като участник №2, данните за собствеността на
управляваните от тях МПС, причинените материални щети по двата автомобила,
обстоятелствата и причините за настъпване на произшествието, схема на същото
като обозначил превозните средства с номерацията на участниците, определил като
виновен водач за настъпилото ПТП участник №1, а като пострадал – участник №2, след
което предявил съставения протокол за подпис на водачите. Ю. не се съгласил с
начертаната схема от свидетеля Б., като оспорил отразените в нея - място,
механизъм на настъпване на произшествието, а от там и вменената му вина. Предвид
направеното оспорване, жалбоподателят отказал да положи подпис в графата за „Участник
№1”. Отказът му не бил удостоверен с подписа на един свидетел, видно от
приложения протокол за ПТП.
Свидетелят
Б., като компетентно длъжностно лице да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП,
съобразно заеманата длъжност в РУ на МВР-Белене: мл.автоконтрольор, съставил против
Ю. АУАН №14-0241-000358/08.11.2014 г., в присъствието на свидетел-очевидец и
свидетел при съставяне на акта: пострадалият Б.К. и полицейският служител: С.Н.,
в качеството му на „очевидец при съставяне на акта”. Актът против жалбоподателя бил съставен за
това, че на същата дата – 08.11.2014 г., около 18:40 часа, в гр.Белене, ул.”Светлин”,
управлява лек автомобил „Мерцедес *“ с рег.№ *, собственост на ЕТ „Ш.“,
Булстат: **********, като предприема маневра да влезе между паркирани МПС на
заден ход, след това предприема маневра движение напред, не се съобразява, навлизайки
в лентата за движение и блъска правилно движещия се на пътното платно лек
автомобил „Пежо *“ с рег.№ *, като реализира ПТП с материални щети.
Актосъставителят
посочил като нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Отразил, че като
доказателство за извършеното нарушение е иззет контролен талон №* Предявил и връчил
лично на жалбоподателя съставения акт против него, срещу подпис. Ю. вписал в него,
че има възражения по направените констатации, без да ги конкретизира писмено. В
3-ри дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН депозирал писмени възражения пред
наказващият орган. В тях описал действията си по повод предприетата маневра за
паркиране, както и действията на другия водач, като изразил становище, че
вината за настъпилото ПТП не е негова, а на другия водач, който не го е изчакал
да завърши вече предприетата маневра. В резултат на възложена проверка по
направените възражения от Ю., на 25.11.2014 г. били снети писмени сведения от другия
участник - Б.К. и изготвени три броя докладни записки от актосъставителя Б.. С
писмо от 03.12.2014 г. на Началник РУ на МВР-Белене, жалбоподателят бил
уведомен, че от възложената проверка по изнесените факти във възражението е
установено, че действията на актосъставителя са правилни, съставеният акт е
законосъобразен, съставен е при спазване на разпоредбите на ЗАНН, поради което
ще бъде издадено наказателно постановление.
Въз основа на направените констатации в акта и
констатациите от възложената предварителна проверка,
административно-наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление
против жалбоподателя, с което му наложил на основание чл.179, ал.2, във вр. с
чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лева,
за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че обжалваното наказателното постановление следва да
бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно издадено, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл.40,
ал.1 от ЗАНН, актът следва да бъде
съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или
констатирането на нарушението. Няма спор по делото, че по време на настъпване
на ПТП-то не са присъствали такива свидетели-очевидци, освен участниците в
него, поради което не са установени и разпитани такива. В тези случаи обаче, съгласно разпоредбата на чл.40, ал.3 от
ЗАНН, актосъставителят е бил длъжен да осигури други двама свидетели /различни
от участниците в ПТП-то/, които да присъстват при съставяне на акта,
като това изрично се отбелязва в него. Няма спор по делото, че актосъставителят
е можел да осигури тези други двама свидетели, тъй като при установяване на
фактическата обстановка чрез снемане на устни обяснения от двамата водачи и при
съставянето на акта са присъствали двамата полицейски служители С.Н. и Д.Б.,
изпратени да посетят и запазат местопроизшествието на основание подадения
сигнал на тел.112 от свидетеля К.. Няма спор в съдебната практика по
приложението на тази разпоредба от ЗАНН, че тези други двама свидетели могат да
бъдат и длъжностни лица – служители при съответното РУ на МВР, стига да не са
заинтересовани от изхода на производството. Вместо да впише тях като свидетели
при съставяне на акта, актосъставителят вписал като свидетел №1 другият
участник в ПТП-то: пострадалият Б.К.. В придаденото му качеството на пострадал
от нарушението К. не може да бъде и свидетел-очевидец на извършеното деяние.
Това е така, защото е придобил качеството
на страна в образуваното административно–наказателно производство за
резултатно нарушение – ПТП с материални щети. Като страна в него К. разполага
със значителен брой процесуални права, чието упражняване зависи от изхода на
производството, поради което несъмнено се явява пряко заинтересован от санкционирането
на Ю.. Другият участник в ПТП-то може да бъде разпитан в качеството на
свидетел, /което е направено в съдебно заседание/, но от показанията му следва
да стане ясно поведението на наказаното лице и виновно ли е то, ако изобщо е
осъществено в нарушение на ЗДвП, а не същите да служат за допълване и
обосноваване на описаната фактическата обстановка в акта и в наказателното
постановление. В конкретния случай, чрез посочването му и като
свидетел-очевидец в акта е постигнат точно този, забранен с императивни правни
норми, резултат. И това е първото, съществено и неотстранимо в
съдебната фаза на процеса допуснато процесуално нарушение, което административно-наказващият
орган не е констатирал, и въз основа на така съставения акт е издал обжалваното
наказателно постановление.
Друг е въпросът, че и в двата акта липсва описание на материалните щети,
настъпли в резултат на ПТП-то. Това е абсолютно
задължително, отново с оглед на обстоятелството, че вмененото на жалбоподателя
нарушение е резултатно и липсата на описани материални щети, в какво се
изразяват те и на кого са причинени е равнозначно първо на липса на възможност
да бъде определена още към момента на съставяне на акта процесуалната фигура на
„пострадал”, и на второ място е равнозначно на липса на елемент от обективната
страна, съгласно легалната дефиниция на понятиято пътнотранспортно
произшествие, съдържаща се в параграф 6, т.13 от ПЗР на ЗДвП. Наличието на конкретизация на материалните щети в съставения
протокол за ПТП /в тази част копието е нечетливо/, не означава, че същите не
следва да са възпроизведени в пълнота в акта и в наказателното постановление,
така както повеляват установените в ЗАНН императивните правила, с оглед
гарантиране правото на защита на наказаното лице.
Съдът констатира и друго процесуално нарушение, допуснато
в хода на образуваното административно–наказателно производството против Ю.. То
се свежда до наличието на съществена разлика, между установената фактическа
обстановка от събраните по делото гласни доказателства в съдебната фаза на
процеса, включително и от показанията на полицейските служители, и описаната
фактическа обстановка в съставения акт против жалбоподателя, на което се
позовава и защитата като основание за отмяна на издадения санкционен акт, в
който същата е възпроизведена по идентичен начин.
От
всички материали по административно-наказателната преписка и събраните гласни
доказателства по делото се установява, че протоколът за ПТП и АУАН против
жалбоподателя са съставени въз основа на снетите устни обяснения от двамата
водачи, които са изцяло заинтересовани от случая, както и въз основа на
субективната преценка на контролния орган за евентуалните причини за ПТП-то. Видно
от начертаната схема в съставения протокол за ПТП от актосъставителя е, че
първоначалното местоположение на автомобила, управляван от участник №1
/жалбоподателя/ е обозначено в границите на паркинга, разположен от дясната
страна на пътното платно. От обясненията на жалбоподателя се установява тъкмо
обратното, че бусът въобще не е навлизал в паркинга, за да се налага да излиза
оттам, респективно: да е бил длъжен да пропусне движещото се по пътя с
предимство МПС. По-нататък,
актосъставителят е обозначил със стрелка движението на буса като
движение на преден ход с предната му част, а по средата на дясната пътна лента
е обозначено като „правилно” движението на автомобила, управляван от свидетеля К..
От така начертаното от актосъставителя в схемата движение на двата автомобила следва
извод, че мястото на удара е в дясното пътно платно по посока на движение на
МПС-то, управлявано от К., което обаче не отговаря на обективната
действителност. От начертаната схема в съдебно заседание от жалбоподателя се установява,
че мястото на удара не е в дясната, а в лявата пътна лента. Установява се още,
че механизмът на причиняване на произшествието се изразява в настъпил неизбежен
удар, между страничната предна дясна страна на движещият се по диагонал на
пътното платно автомобил на К., и предната лява страна на движещият се на
преден ход автомобил на Ю., разположен перпендикулярно на пътното платно,
докато К. се е опитвал да го заобиколи отляво.
В
подкрепа на обясненията на жалбоподателя са и показанията на разпитания в
качеството на свидетел по делото участник №2 в ПТП-то Б.К.. В подкрепа на
обясненията на жалбоподателя, относно точното място и механизъм на ПТП-то, обективирани
в начертаната от него схема, са и многобройните
противоречия в показанията на полицейските служители. Първоначално свидетелите Н.
и Б., пристигнали преди актосъставителя на местопроизшествието след подадения
сигнал, преповтарят твърденията на Б., обективирани в начертаната от него схема
в протокола за ПТП, а именно: че ударът е настъпил в дясното пътно платно за
движение, вследствие на отнемане на предимството от жалбоподателя на другия
водач - свидетелят К.. След сравнение на двете схеми на ПТП-то вече са
категорични, че механизмът на причиняване на ПТП-то, така както е начертан в
схемата от жалбоподателя, в по-голяма степен съответства на обективната
действителност, предвид разположението на буса, така както са го завари при
пристигането си: по диагонал в двете ленти на пътното платно, но по-близо с предната
си част до левия бордюр. Що се касае до показанията на свидетеля Б., включително
и дадените отговори при очната ставка с жалбоподателя, съдът отчита, че този
свидетел няма преки впечатления за деянието, поради което те съставляват само негови
субективни изводи относно мястото и механизма на причиняване на произшествието,
изградени изключително въз основа на завареното от него разположение само на
автомобила на свидетеля К. и местоположението на установените по него щети.
Актосъставителят е следвало да проведе качествено разследване, да събира
доказателства, както и да се увери, че местопроизшествието е запазено такова,
каквото е било към момента на настъпване на ПТП-то. Като не е направил първо
това, свидетелят Б. е съставил протокол за ПТП с начертана схема, но при
условията на незапазено местопроизшествие. Съобразно данните по делото
автомобилът, управляван от свидетеля К. е бил преместен в дясното пътно платно
за движение, преди мястото на произшествието да бъде посетено от полицейските
служители, и при липса на свидетели-очевидци актосъставителят обективно не е
могъл да направи други изводи, освен субективни, относно механизма на
причиняване на ПТП-то. Така се е стигнало до съставяне на АУАН против
жалбоподателя, в който е описана фактическа обстановка, съответстваща на отразените
данни в протокола за ПТП от актосъставителя, но не и на действителната такава. Самият
акт обаче не може да бъде доказателство в подкрепа на един или друг извод при
липса на първични годни доказателства, които да носят достоверна информация за
релевантните за спора факти. В този смисъл се явява основателно направеното
възражение от защитата, че установената фактическа обстановка в съдебната фаза
на процеса, която е различна от описаната в акта и наказателното постановление,
оборват презумтивната доказателствена сила на съставения акт, а вмененото
нарушение на Ю. се явява недоказано.
Предвид
изложеното по-горе, съдът намира, че административно-наказващият орган е издал
обжалваното наказателно постановление против Ю., без да извърши пълна проверка
на законосъобразността и обосноваността на акта, преди да се произнесе по
преписката, в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Констатираните процесуални нарушения са особено съществени и не могат да
бъдат отстранени от съда при осъществения контрол за законосъобразност. Всички
те в своята съвкупност са довели до грубо нарушаване правото на защита на
жалбоподателя още в началната фаза на образуваното против него
административно-наказателно производство, поради което съставляват
самостоятелни основания за цялостна отмяна на издадения санкционен акт.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №14-0241-000358/03.12.2014 г.
на Началник РУП към ОД на МВР-Плевен, РУ Белене, с което на А.Ю.
***, ЕГН **********, е наложено на основание чл.179, ал.2, във вр. с
чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лева,
за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: