В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Я.Д. и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_147_ по описа за _2015_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от Д.Т. ***, ЕГН **********, срещу НП №14-0938-003523/08.10.2014г. на ОДМВР Плевен.

Жалбоподателят счита издаденото против него наказателно постановление за незаконосъобразно. Доводите му затова са, че към момента на засичане на скоростта на управлявания от него автомобил същият се е намирал извън границите на населеното място – с. Българене. Сочи, че е налице несъответствие при посочване на мястото па извършване на административното нарушение, тъй като в акта за установяване на административно нарушение е посочено, че нарушението е извършено в населено място с. Българене, докато в наказателното постановление – че нарушението е извършено в местност Орлето, община Плевен, т.е извън населеното място.

Твърди се, че на техническото средство, с което е измерена, фиксирана и заснета скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил липсвала лепенка, удостоверяваща преминат метрологичен контрол. В лекия автомобил, в който е била поставено устройството била включена полицейска станция която работела към момента на съставяне на АУАН, поради което според жалбоподателя заснемането е негодно, тъй като не са спазени техническите изисквания за работа с устройството. Сочи, че не му е предоставен график на актосъставителя, от който да е видно, че същият е следвало да извършва контрол именно на мястото, на което е съставен АУАН.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение на 29.09.2014г. против Д.Т. затова, че на същата дата в 15:43ч. на ПП І–3 Бяла Ботевград в с. Българене, на км 48 посока Русе като водач на л.а. „Хюндай” * с рег. № * управлява с превишена скорост от 82 км/ч. при ограничение от 50 км за населено място. Нарушението установено и показано на водача с техническо средство моб. система TFRM 1 №586, клип 6797. Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

За нарушението, констатирани с АУАН, административно наказващият орган е издал против жалбоподателя наказателно постановление. Наказателното постановление, както е посочено в него, е издадено въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение, като е посочено мястото на извършване на нарушението „местността Орлето”, в община гр. Плевен. За извършеното нарушението на основание чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200 лв.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите Р.Т. и И.Д..

От показанията на свидетелите се установява, че работят в сектор Пътна полиция. Изпълнявали са служебните си задължения по контрол на пътното движение за превишена скорост, като са се намирали в с. Българене. Устройството е фиксирало движение на автомобил с превишена скорост. Водачът е бил спрян, обяснено му е за какво нарушение, показан му е клипът и скоростта, като за превишението му е съставен АУАН.

По отношение възражението на жалбоподателя, че към момента на засичане на скоростта управлявания от него автомобил се е намирал извън населено място, съдът намира, че същото е неоснователно. Съдът е изискал от Областно пътно управление Плевен информация относно местоположението на посоченото като място на нарушение в АУАН - ПП – 3, км. 48. От получения отговор се установява, че посоченото място се намира в регулацията на с. Българене и отстои от на 0.196 км. от табелата. Изложеното дава основание на съда да приеме, че фиксирането на скоростта е станало в населено място.

Съдът намира, че е налице несъответствие във фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. Изискването, което поставя разпоредбата на чл. 42, т.3 от ЗАНН е съставеният АУАН да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. Нормата на чл. 57, ал.1,т.5 от ЗАНН предвижда като задължителен реквизит на издаденото НП описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В конкретния случай в НП като място на нарушението административнонаказващият орган е посочил, че мястото на извършване на нарушението е местността „Орлето” община Плевен. Мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит на наказателното постановление. Описанието на нарушението в наказателното постановление следва да пълно, точно и ясно, а посочването на мястото на нарушението е един от елементите, способстващи за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. С посочването на място на нарушението различно от това в АУАН се създава неяснота и неопределеност на обжалваното НП по отношение на мястото на извършване на нарушението.

От друга страна е налице разминаване и несъответствие между посоченото в акта и наказателното постановление място на извършване на нарушението, което е недопустимо по отношение на задължителен реквизит с оглед формалността на административно наказателното производство.

Изложеното несъответствие относно мястото на извършеното нарушение в АУАН и НП представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради което същото следва да бъде отменено като такова.

Освен изложеното съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на императивните изисквания на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Цитираните разпоредби изискват в АУАН и НП да бъде посочена и датата на която е извършено нарушението. В АУАН е посочена като дата на извършване на нарушението 29.09.2014г., докато в НП – 29.08.2014г., както и че НП е издадено въз основа на съставен АУАН от 29.08.2014г., но такъв няма представен. Посочването на различни дати на установяване на нарушението в АУАН и НП създава неяснота относно приетата от административнонаказващия орган дата на установяване на нарушението. Освен задължителен реквизит датата е и гаранция за правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

Датата има съществено значение и предвид разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН, според която разпоредба не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Наличието на две дати възпрепятства съда да извърши служебна проверка за спазването на тези преклузивни срокове. Посочването на две дати в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП като дата на извършване на нарушението представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност и води до отмяна на наказателното постановление.

Поради изложените съображения съдът счита, че следва да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, поради което

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №14-0938-003523/08.10.2014г. на ОДМВР Плевен, с което на Д.Т. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.4, от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на ДВЕСТА ЛЕВА, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: