гр.
ЛЕВСКИ, 05.10.2015 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на девети
септември 2015 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №209 по описа за 2015 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд-гр.Левски е постъпила жалба от А.М.П. ***,
ЕГН **********, чрез упълномощеният му защитник – адв.М.С. от ПлАК, против
наказателно постановление №69/01.04.2013 г. на Началник Група „ОП” в РУП при ОДМВР-Плевен.
В
жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление, с което са му наложени общо три броя административни
наказания, е издадено въз основа на АУАН, в който се твърди, че на посочените
дата, час и място, като водач на МПС е отказал да бъде изпробван за алкохол с
техническо средство, не е представил СУМПС и по време на движение не е бил с
поставен предпазен колан. Счита, че както съставеният против него АУАН, така и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, се явяват
незаконосъобразни.
Жалбата
се поддържа изцяло в съдебно заседание лично от П. и процесуалният му
представител. След приключване на съдебното следствие, защитата излага
конкретни аргументи, съставляващи самостоятелни основания за отмяна на
санкционния акт, като незаконосъобразен.
На
първо място счита, че е оборена презумтивната доказателствена сила на
съставения акт. Позовава се на липсата на спомен у свидетелите поради изминалия
дълъг период от време и констатираното противоречие в показанията на актосъставителя
с отразената от него в акта житейски и правно нелогична констатация: че водачът
е управлявал след употреба на алкохол, като същевременно с това е отказал да
бъде изпробван за алкохол с техническо средство. Излага съображения, че установяване
на нарушение, изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол, съгласно
Наредба №30/2001 г. на МВР е допустимо по два начина: след изпробване с
техническо средство или след химически анализ на кръвта. Твърди, че от
събраните по делото гласни доказателства става ясно, че в конкретния случай на
жалбоподателя е била взета некачествена проба по смисъла на цитирания
подзаконов нормативен акт, тъй като по обективни здравословни причини –
заболяване, диагностицирано като исхемична болест на сърцето с решение на ТЕЛК,
датиращо от
На
второ място твърди, че отразената в акта констатация, изразяваща се в
управление на МПС след употреба на алкохол, не е намерила съответно място в
издаденото наказателно постановление. Сочи, че в приложения към преписката
талон за медицинско изследване е отбелязано, че водачът е отказал получаването
му. Отказът му обаче не е бил удостоверен с подписа на един свидетел, съобразно
законовите изисквания, което от своя страна налага извод, че такъв въобще не е
издаван, още повече, че издаването на такъв талон въобще не е описан от
актосъставителя в АУАН.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло на посочените основания
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата не се представлява и не взема допълнително становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено
лично на жалбоподателя на 22.06.2015 г., както се твърди в жалбата. Жалбата е
депозирана директно в съда на 23.06.2015 г. Тази дата предхожда посочената
такава в наказателното постановление като дата на връчването му, а именно: на
26.06.2015 г., поради което последната следва да се отчита като техническа
грешка и съответно, че жалбата е подадена преди изтичане на 7-мо дневния срок
за обжалване, считано от датата на връчване. Последното от своя страна я прави процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че дежурен
полицейски патрул в състав: В.Т. и В. П., на 07.03.2013 г., около 00:25 ч.,
спрял за проверка лек автомобил, движещ се по ул.”Милин камък” в гр.Левски,
обл.Плевен, управляван от жалбоподателя. Свидетелят Т. поискал документите на
водача и на ППС за проверка. П. представил само лична карта и свидетелство за
регистрация на МПС, поради което полицейските служители го отвели в сградата на
местното полицейско управление за извършване на справка с дежурната част, относно
притежание на валидно СУМПС. В полицейското управление свидетелят Т. пристъпил
към извършване на проба на жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо
средство. П. направил няколко поредни опита да даде проба, но всички те
завършили с неуспех, поради влошеното му здравословно състояние, дължащо се на
заболяване: хронична исхемична болест на сърцето, диагностицирано с решение на
ТЕЛК през
Свидетелят
В.К.Т. – компетентно длъжностно лице, с оглед заеманата длъжност „гл.полицай”
при РУ на МВР-Левски, съгласно представената Заповед №Із-1745/28.08.2012 г. на
министъра на външните работи, в присъствието на свидетеля В.А.П., съставил
против жалбоподателя АУАН №69/07.03.2013 г. за това, че:
На
07.03.2013 г., около 00:25 часа, в гр.Левски, на ул.”Милин камък”, управлява
лек автомобил „***” с рег.№ ***, собственост на Й. Й. Б., ЕГН **********, след
употреба на алкохол – отказва да бъде изпробван с техническо средство „Алкомер
Актосъставителят
посочил като нарушени разпоредбите на: чл.100, чл.157, чл.137а, ал.1 и чл.174,
ал.3 от ЗДвП, както и че, като доказателство за констатираните нарушения е
иззет АУАН №552768. Жалбоподателят отказал да подпише съставения против него акт
и да получи екземпляр от него, което е удостоверено с подписа на един свидетел –
Д.П. Г..
На
същата дата, актосъставителят изготвил докладна записка, адресирана до
началника на РУП на МВР-Левски. В нея вписал, че в хода на извършената проверка
жалбоподателят представил само лична карта и свидетелство за регистрация на
управляваното МПС, както и факта на отвеждането му в сградата на полицейското
управление, относно извършване на проверка за притежание на валидно СУМПС, но не
отразил резултатите от същата. Вписал, че П. се държал нагло и арогантно,
заплашвал го с уволнение, както и че „отказал да бъде изпробван с техническо
средство за установяване на алкохол в кръвта”.
Въз
основа на докладната записка и съставения АУАН, началникът на РУП-Левски издал
Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №69/07.03.2013 г., с
която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП постановил временно отнемане на
СУМПС на П., до решаване въпроса за отговорността.
При
спазване на предвидените преклузивни срокове в ЗАНН, Началник на Група „ОП” в
РУ-Левски при ОД на МВР-Плевен, явяващ се компетентното длъжностно лице,
съгласно цитираната по-горе заповед, издал обжалваното наказателно
постановление на 01.04.2013 г., с което наложил на П. административни наказания
за три административни нарушения, както следва:
1.
На основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП му наложил административно
наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
изразяващо
се в това, че при извършената проверка не е представил СУМПС и контролен талон
към него;
2. На основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП му наложил
административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.137а,
ал.1, пр.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че по време на движение е без поставен
обезопасителен колан;
3. На основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП му наложил
кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл.174,
ал.3 от ЗДвП, изразяващо се в това, че при извършената полицейска проверка
отказва да бъде изпробван с техническо средство „Алкомер 931” за употреба на
алкохол. Издаден талон за медицинско изследване, на което лицето не се е явил.
На
основание Наредба №Із-2539 на МВР, административно-наказващият орган постановил
отнемане на общо 18 контролни точки на водача, от които 6 контролни точки по
чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП и 12 контролни точки по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Съдът
намира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно
приложение на материалния закон.
Налице
са сочените от защитата две взаимноизключващи се констатации в направеното
словесно описание от актосъставителя, относно нарушението по чл.174, ал.3 от
ЗДвП. В акта е вписано, че жалбоподателят управлява процесния автомобил „след
употреба на алкохол – отказва да бъде изпробван с техническо средство „Алкомер
931”.
Коя
от тези две констатации съответства на действителната фактическа обстановка, съдът
установи от обясненията на жалбоподателя, в подкрепа на които са приетите
писмени доказателства по делото. При разпита на актосъставителя в качеството на
свидетел, същият категорично твърди, че поддържа вписаната в акта версия за „употреба
на алкохол”. Показанията му в
този смисъл противоречат на описаното лично от него в изготвената докладна
записка до началника на полицията, че П. е „отказал да бъде изпробван с техническо
средство за установяване на алкохол в кръвта”, за каквото всъщност административно
нарушение жалбоподателят е наказан с издаденото наказателно постановление. Същевременно,
показанията на свидетеля П. не подкрепят нито така отразената в акта и
поддържана от Т. версия, нито описаната втора констатация, доколкото, предвид
изминалия дълъг период от време заявява, че не си спомня нищо по случая, дори и
след предявяване на акта.
От
правна страна, отразената в акта първа фактическа констатация е факт, неотносим
към предмета на доказване в настоящото производство. Последният би имал
значение за съставомерността на друго деяние, а именно: управление на МПС, след употреба
на алкохол. Такова обаче не е било установено в хода на проверката по
предвидения законов ред, което е обусловило липсата на тази фактическа
констатация в наказателното постановление. Последното обаче е равнозначно на
липса на пълна идентичност между двата акта при словесното описание на
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Същевременно, съставлява
съществено процесуално нарушение, тъй като е довело до грубо нарушаване правото
на защита на П. - до степен на невъзможност да разбере за какво точно
административно нарушение е ангажирана отговорността му.
Съдът
констатира и несъответствието на нито една от вписаните в акта фактически
констатации с обективната действителност. От установената по делото фактическа
обстановка следва, че описаното в акта и в наказателното постановление
административно нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП е несъставомерно от обективна
и субективна страна. Съставът на това нарушение визира отказ на нарушителя да
му бъде извършена проверка с техническо средство, поради което и неговото
осъществяване предполага изцяло липса на воля за съдействие на контролните
органи. По делото се установява тъкмо обратното, че П. не се е възпротивил да
бъде изпробван с техническо средство, направил е повече от два опита, но поради
влошеното си здравословно състояние не е успял да даде качествена проба.
Обясненията му в този смисъл не се оборват от показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта, а относно причините за невъзможността да бъде тестван за
алкохол с техническо средство, поради налично сърдечно заболяване към момента
на извършената проверка, обясненията му също не са голословни. Видно от
представеното от Началник Сектор КАТ-гр.Велико Търново досие на П. /образувано
във връзка с подадени от него заявления за издаване на ново СМПС/ е, че измежду
документите е приложено ЕР на ТЕЛК №2815/04.12.2014 г., съобразно което
жалбоподателя е с поставена водеща диагноза: хронична исхемична болест на
сърцето, заради която му е определена 72% трайно намалена работоспособност. От експертното
решение става ясно, че П. е провел през месец март и месец юни
Основателно
е направеното възражение от защитата, че към преписката е приложен талон за
медицинско изследване на кръвта, в който е отбелязано, че водачът е отказал да
го получи, като отказът му не е удостоверен с подписа на един свидетел. Вярно е
и това, че в съставеният акт против жалбоподателя не е описан нито факта на
издаване на приложения талон за медицинско изследване, нито факта, че
жалбоподателят е отказал да го получи. Издаването на талон за медицинско
изследване е описано за първи път в наказателното постановление, като е дори е
отразено, че П. не се е явил за вземане на кръвна проба. Въпреки това,
административно-наказващият орган е посочил, че го санкционира за нарушение по
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, изразяващо се в отказ да бъде изпробван за употреба
на алкохол с техническо средство, но не и за нарушение по смисъла на чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП, изразяващо се в отказ на нарушителя да се яви в пунктовете
за вземане на кръвна проба, след издаване и връчване на талон за медицинско
изследване по надлежния ред. Освен че горното съставлява поредното
самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт в тази му част, съдът
намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за
съставен по време на проверката талон за медицинско изследване на кръвта, а още
по-малко и за връчването му на жалбоподателя, респективно за категоричен отказ
от негова страна да изпълни и предписанието за медицинско изследване.
От
представената справка за нарушител, издадена от Сектор КАТ при ОД на
МВР-гр.Велико Търново се установява, че жалбоподателят е имал издадено СУМПС №***.,
със срок на валидност до ***г. Отразено е, че на 31.01.2014
г. на П. са възстановени служебно осем контролни точки, поради ненаказването му
в продължение на две години за нарушения на ЗДвП. Ново СУМПС №***
е издадено на жалбоподателя на 18.02.2015 г., а контролен талон на 22.06.2015
г., след представяне на вносни бележки за заплащане на всички наложени глоби с
влезли в законна сила наказателни постановления, видно от представеното от
Сектор „ПП” при ОД на МВР-гр.Велико Търново досие на водача, образувано във
връзка с подадено от него заявление на 02.07.2013 г. за издаване на ново СУМПС,
поради загубване на преходното. Налага се извод, че към датата на извършената
проверка – на 07.03.2013 г., П. не е можел да представи СУМПС и контролен талон
към него по две обективни причини: изтичане срока на валидност и несвоевременно
издаване на ново такова от компетентните органи, поради загубване на всички контролни
точки. Причината е отпаднала с възстановяване на осем контролни точки на
31.01.2014 г., т.е. след извършената проверка на жалбоподателя. След тази дата
е депозирано и заявлението, че цитираното СУМПС е загубено и същевременно е
обявено за невалидно /на 02.07.2013 г./.
При
така установените обстоятелства от цитираните писмени доказателства по делото,
актосъставителят словесно е описал в обстоятелствената част на акта, че
жалбоподателят не представя СУМПС и контролен талон към него, което е
квалифицирал като нарушение на чл.100 от ЗДвП, предвиждаща хипотеза при която
водачът е правоспособен, но не носи у себе си съответните документи. Същевременно,
наред с тази разпоредба е посочил и друга - на чл.157 от ЗДвП, предвиждаща
хипотези на отнето СУМПС, поради загубване на всички контролни точки и условията
за възстановяването на документа, удостоверяващ правоспособността, както и
хипотеза на отнет контролен талон и връщането му на водача, след изпълнение на
задълженията му по чл.190, ал.3 от ЗДвП. Хипотезите в двете разпоредби са
различни и не могат да се прилагат при условията на алтернативност. Посочвайки
и двете в акта, при направеното словесно описание – „не представя”,
актосъставителят очевидно не е изпълнил задължението си правилно да установи
съставът на кое точно нарушение е осъществил жалбоподателя, да опише релевантните
обстоятелства за квалифициране на нарушението – дали се касае за изначална
липса на правоспособност, дали същата е била налична, но е изгубена
впоследствие и на какво основание, след което правилно да го квалифицира. Допуснатото
процесуално нарушение при съставяне на акта е съществено, тъй като е нарушило
правото на защита на наказаното лице още на този етап от производството. Нарушението
е пренесено и в издаденото наказателно постановление. От същото не става ясно,
въз основа на какви точно обстоятелства, административно-наказващият орган е
„избрал” измежду двете посочени като нарушени разпоредби, да наложи наказание
на П. именно за нарушение по чл.100, ал.1, т., пр.1 от ЗДвП, при абстрактно
направеното словесно описание в акта. Констатираното от съда процесуално
нарушение съставлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление и в тази му част.
В
съставеният против жалбоподателя АУАН е описано и нарушение, изразяващо се в
управление на процесния автомобил, без поставен обезопасителен колан. По делото
не са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят го е извършил. В тази
насока са единствено голословните показания на актосъставителя, и то след
предявяване на приложения по делото акт в съдебно заседание. Свидетелят П.,
който е свидетел-очевидец на деянието, дори и след запознаване с акта, не
излага никакви лични възприятия относно тази констатация. Вярно е, че е изминал
дълъг период от време от извършената проверка на жалбоподателя, който обективно
би могъл да заличи спомените на свидетелите относно обстоятелствата, при които
е констатирано дадено нарушение. Липсата на спомени обаче, заради изминал дълъг
период от време оправдава факта, че актосъставителят не е описал въобще в
изготвената от него докладна записка до началника на полицията, направената в
акта констатация за извършено нарушение и на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, въпреки, че
докладната записка е от датата, на която е съставен и акта – на 07.03.2013 г.
От друга страна, с оглед данните от ЕР на ТЕЛК за описани симптоми - силни
болки в кръста, болки в гърдите, датиращи от
Изложеното по-горе налага извод, че при
издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган е
допуснал нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като не е извършил цялостна проверка
за законосъобразност и обоснованост на съставения акт, при съобразяване на
събраните доказателства. Липсата на такава проверка обуславя оборването на
формалната доказателствена сила на съставения АУАН в настоящото производство,
което от своя страна има за последица цялостна отмяна на издаденото въз основа
на него наказателно постановление.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №69/01.04.2013 г. на Началник Група „ОП”
в РУП при ОДМВР-Плевен, с което на А.М.П. ***, ЕГН **********, са
наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева, за нарушение по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП - глоба в размер на 50
лева, за нарушение по чл.137а, ал.1, пр.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца, за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, и на основание
Наредба №Із-2539 на МВР е постановено отнемане на общо 18 контролни точки на
водача, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: