В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _двадесет и девети септември_ две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_252_ по описа за _2015_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила жалба от Б.Г.В. ***, ЕГН**********, против наказателно постановление №14-0938-003271/20.10.2014 г., издадено от началник сектор към ОДМВР Плевен, сектор „Пътна полиция” Плевен.

Жалбоподателят сочи в жалбата си, че му е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв. и моли съда с решението си изцяло да го отмени като незаконосъобразно.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на 06.10.2014 г. АУАН против жалбоподателя, затова че на 31.05.2014г., в 15:39 ч., като собственик на лек автомобил ***, с рег. № ***не е изпълнил задължението да сключи задължителна „ГО” за 2014г., което се установявало от справка, изготвена към момента на проверката. Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.259, ал.1 от Кодекса за застраховането.

По делото е представено и обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 259, ал.1, т.1 от КЗ на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите К.К.К. и С.А.Д..

В показанията си свидетелят К.К. заявява, че е получил справка от КАТ – Плевен, че лицето няма застраховка за автомобила си. Свидетелят заявява, че му е известно, че автомобилът е продаден, но не е прехвърлен и се води на името на жалбоподателя. Установява се от показанията на свидетеля, че В. не е управлявал МПС, а актът е съставен въз основа на справката от КАТ в присъствието на В., на когото е предявен АУАН.

Свидетелят С.Д. е свидетел по съставения акт.

Показанията на свидетелите са последователни, логични и непротиворечиви.

Свидетелите са без родство с жалбоподателя, в този смисъл не са заинтересовани от изхода на делото, поради съдът кредитира показанията им като достоверни.

Разпоредбата на чл. 259, ал.1 от КЗ предвижда, че договор за застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на РБ и не е било спряно от движение.

Задължението за сключване на застраховка „гражданска отговорност” възниква за лицето от момента на придобиването на собствеността върху моторното превозно средство или от 00:00ч. на следващия ден след изтичане на предходен договор по „гражданска отговорност”. В конкретния случай няма представени доказателства на коя дата е изтекла предходната застраховка, или кога е извършено вмененото нарушение чрез бездействие – несключване на дължимата застраховка „гражданска отговорност”, като времето и мястото на извършване на нарушението са задължителни атрибути за всяко едно наказателно постановление.

От друга страна в издаденото въз основа на акта наказателно постановление е вписано, че жалбоподателят като водач на лек автомобил, и като собственик няма сключена застраховка „гражданска отговорност” към момента на проверката. Така формулирано от административнонаказващия орган нарушението създава неяснота за привлеченото към административнонаказателна отговорност лице за какво точно нарушение е наказан.

Съдът намира, че е налице несъответствие във фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. Изискването, което поставя разпоредбата на чл. 42, т.3 от ЗАНН е съставеният АУАН да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. Нормата на чл. 57, ал.1,т.5 от ЗАНН предвижда като задължителен реквизит на издаденото НП описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В конкретния случай в НП като място на нарушението административнонаказващият орган е посочил, че мястото на извършване на нарушението е гр. Плевен, ул. „Сан Стефано”.

В АУАН като място на нарушението е посочено с. Стежерово, ул. „Г. Кирков”.

Мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит на наказателното постановление. Описанието на нарушението в наказателното постановление следва да пълно, точно и ясно, а посочването на мястото на нарушението е един от елементите, способстващи за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. С посочването на място на нарушението различно от това в АУАН се създава неяснота и неопределеност на обжалваното НП по отношение на мястото на извършване на нарушението.

От друга страна е налице разминаване и несъответствие между посоченото в акта и наказателното постановление място на извършване на нарушението, което е недопустимо по отношение на задължителен реквизит с оглед формалността на административно наказателното производство.

Изложеното несъответствие относно мястото на извършеното нарушение в АУАН и НП представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради което същото следва да бъде отменено като такова.

Безспорно е, че наказателното постановление следва да съответства на констатациите в АУАН. ЗАНН поставя изисквания за точно описание на нарушението, което се вменява на привлеченото към административна отговорност лице. Описанието на нарушението, дадено в АУАН трябва да остане непроменено в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разминаването в описанието, посочено в АУАН и НП е нарушило правото на защита на жалбоподателя. Административнонаказващият орган няма право за пръв път в НП да прави допълнително или различно описание на нарушението, каквото не присъства в АУАН.

Отделно от това, и в АУАН, и в НП се сочи, че нарушението е констатирано от справка, изготвена на 31.05.2014г., като такава няма приложена от административнонаказващия орган.

Нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП е уточнен периодът, за който жалбоподателят не е сключил застраховка „гражданска отговорност”.

Изброените нарушения са съществени и водят до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №14-0938-003271/20.10.2014 г., издадено от началник сектор към ОДМВР Плевен, сектор „Пътна полиция” Плевен, с което на Б.Г.В. ***, ЕГН**********, на основание чл.315, ал.1, т.1, вр. чл. 249, т.1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на четиристотин лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: