гр.
ЛЕВСКИ, 13.11.2015 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на тринадесети
октомври
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа
докладваното от съдия Манолова а.н.д. №284 по описа на съда
за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В
Районен съд - Левски е постъпила жалба от И.Д.Ц., ЕГН**********,***, против
наказателно постановление №684/14.08.2015 г. на директор РДГ – Ловеч.
В
жалбата се сочи, че с НП му е наложено наказание „глоба” в размер на 175лв. и
със същото наказателно постановление е разпоредено да заплати сумата от
97.98лв., представляваща паричната равностойност на липсващите вещи – предмет
на нарушението.
Счита
наказателното постановление за изцяло незаконосъобразно, като съображенията му
са, че НП е издадено в съществено нарушение на
процесуалните правила. Твърди се в жалбата,
че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, т.5 от ЗАНН,
че административнонаказващият орган е длъжен да даде пълно, точно, ясно, непротиворечиво
описание на нарушението. Изпълнението на това задължение предполагало
изясняване освен на обстоятелствата, при които е придобита, извозена и съхранявана описаната
дървесина и обстоятелствата с каква горска марка е следвало да бъде маркирана.
Счита,
че НП е издадено от некомпетентен орган. Навежда доводи, че съгласно
разпоредбите на ЗГ установяване и санкционирането на нарушенията по закона е
обусловено от собствеността на дървесината. Сочи, че от издаденото разрешително
се установява, че дървесината е добита и транспортирана от горска територия,
собственост на Община Белене.
В жалбата
се твърди, че НП е издадено в нарушение на материалния закон, тъй като
описаното в НП нарушение не е извършено от жалбоподателя, че преценката, че не
е налице основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН е явно незаконосъобразна;
че преценката на административнонаказващия орган относно размера на наложената
санкция, както и частта в която е разпоредено да заплати сумата от 97.98 лв. –
паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението са
незаконосъобразни. Налагането на подобна санкция предполага липса на вещите –
предмет на нарушението.
Моли съда
на посочените основания да отмени обжалваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата не се представлява и не взема становище по същата.
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Административнонаказателното
производство срещу Ц. е започнало със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение №684/18.03.2015г. за това, че на 13.03.2015 г. в дома
си в *** съхранява 4 куб.м. върба и
Въз основа на
така съставения акт, административнонаказващият орган издал обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл.266, ал.1, предл.7 наложил
на Ц. административно наказание глоба в размер на 175 лева, за нарушение на
чл.213, ал.1, предл.7, т.1 от ЗГ.
С
наказателното постановление е постановено жалбоподателят да заплати паричната
равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението: 4 пр.куб.м. от върба
и 2 пр. куб. м. дърва от топола в размер
на 97.98 лв.в приход на Изпълнителна агенция по горите на основание чл. 275,
ал.2 от ЗГ.
Разпитаните
в качеството на свидетели служители в РДГ – Ловеч в показанията си сочат, че са
посетили адреса в *** след като са получили сигнал, че на адреса се съхраняват
добити дърва, върху които не е поставена марка. Посетили адреса, като лицето е
представило разрешително от кмета, но върху дървата пред дома не е била
поставена контролна горска марка или общинска такава, за което му е бил
съставен акт. Според показанията на свидетелите процесната дървесина е добита
от място, което е общинска собственост. И според показанията на свидетелите в
зависимост от собствеността на дървесината и издателят на позволителното се
поставя съответната – горска или общинска марка.
Свидетелите
– служители на РДГ – Ловеч са категорични в показанията си, че дърветата са
налични.
По искане
от страна на жалбоподателя е допуснат и разпитан свидетелят Г., от показанията
на който се установява, че синът на жалбоподателя - Г. се обърнал към него за
помощ - да бъдат пренесени до дома му дървесината. Установява се от
показанията, че дървата се намират между 5-7м.от оградата на двора на Г., както
и че последният е взел бележка от кметството. С помощта на свидетеля дърветата
били нарязани и пренесени до дома на Г..
Представено
е и разрешително №10/09.03.2015г. от Кметство ***, издадено на името на Г. И.
Д., с което му се позволява да отсече и пренесе до дома си 5 бр. топола, върба,
ясен, общинска собственост.
С оглед на
събраните по делото доказателства съдът приема, че административнонаказващият
орган не е представил доказателства, че лицето, което е санкционирано, е
нарушителят. Установи се безспорно от писмените и гласните доказателствени
средства, че синът на жалбоподателя, който е получил разрешение от кмета на ***
е нарязал дърветата, пренесъл ги е до дома, в който живеят той и неговият баща
и ги е съхранил. Поради липсата на извършено от страна на И.Ц. административно
нарушение, издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно.
На следващо
място актосъствителят е описал нарушението като „съхранение” на 4 куб.м. върба и и 2 куб.м. топола,
докато в наказателното постановление вмененето нарушение е описано като
„съхранение на четири пространствени
кубически метра дърва за огрев от върба и два пространствени кубически метра дърва за огрев от топола…”
Безспорно съществува разлика между плътен кубик дърва и пространствен кубик
дърва.
Безспорно е
също така, че наказателното постановление следва да съответства на
констатациите в АУАН. ЗАНН поставя изисквания за точно описание на нарушението,
което се вменява на привлеченото съм административнонаказателна отговорност
лице. Описанието на нарушението, дадено в АУАН трябва да остане непроменено в
издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Разминаването
в описанието, посочено в АУАН и НП е нарушило правото на защита на наказаното
лице. Административнонаказващият орган няма право за пръв път в НП да прави
допълнително или различно описание на нарушението, каквото не присъства в АУАН.
Както в АУАН, така и в
наказателното постановление липсва описание на обстоятелствата чия собственост
е дървесината, предмет на нарушението и горската територия, от която е
придобита.
Посочването на тези факти е
от значение с оглед компетентността на за съставяне на АУАН и съответно
издаване на наказателното постановление.
Разпоредбата на чл. 275,
ал.1 от ЗГ предвижда, че наказателни постановление по закона и подзаконовите
актове по прилагането му се издават от кметовете на общини – за нарушения,
установени от лицата по чл. 274, ал.1, т.3 от ЗГ, според която „нарушенията по
закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на:
кметовете на кметства, кметски наместници и лицата, които заемат длъжност в
общините или общинските структури, за която си изисква лесовъдско образование –
за горските територии на територията на съответната община”.
Безспорно са установи в
хода на съдебното следствие, че дървесината, за която е издадено разрешително
за сеч и която е съхранена от Г. Д. е общинска собственост, поради което
компетентен да установи нарушенията във връзка с това съхранение на дървесината
е била Община Белене. Горските служители, които са установили твърдяното
нарушение нямат компетентност да съставят АУАН, тъй като такива функции не са
им възложени по закон.
Предвид изложеното
наказателното постановление също е издадено от некомпетентен орган.
Както се
установи от показанията на свидетелите, дървесината е налична, поради което
незаконосъобразно е постановено с наказателното постановление да се заплати
паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението.
Предвид
изложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно,
поради което следва да се отмени изцяло като такова.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН
наказателно постановление №684/14.08.2015 г. на директор РДГ – Ловеч, с което
на И.Д.Ц., ЕГН**********,***, е
наложено на основание чл.266, ал.1, предл.7 от ЗГ административно наказание
глоба в размер на сто седемдесет и пет
лева, за нарушение на чл.213, ал.1, предл. 7, т.1 от ЗГ и е определено да
заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 4
пр. куб. м. дърва от върба и 2 пр. куб. м. дърва от топола в размер на 97.98
лв., КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: