гр. ЛЕВСКИ, 24.09.2015 г.
Левченски районен съд в ЗАКРИТО съдебно
заседание на двадесет и четвърти септември
Съдебни заседатели:
при участието на секретаря_ и прокурора_, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова ч.н.д. №305 по описа за 2015
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.243, ал.1 и следващите от НПК.
В Районен съд–гр.Левски
е постъпила жалба от Й.Х.Д., понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затвора-гр.Белене, против Постановление за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство №ЗМ-76/2015 г. по описа на
РУ на МВР-гр.Левски, пр.пр. №703/2015 г. по описа на Районна прокуратура-гр.Левски,
образувано и водено срещу „неизвестен извършител”, за престъпление по чл.216,
ал.1 от НК.
Жалбоподателят изразява
несъгласие с възприетите фактически и правни съображения на прокуратура, че се
касае за маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Счита, че вредните
последици от извършеното деяние не могат да се определят като незначителни,
както от гледна точка на обществената опасност на дееца, така и от гледна точка
на стойността на унищожената вещ, негова собственост.
На първо място излага
твърдения за високата степен на обществена опасност на извършителя на деянието,
позовавайки се на данните за съдебното му минало, на факта, че в момента търпи
наказание лишаване от свобода за срок над 20 години, както и на
обстоятелството, че деянието е извършено по време на престоя му в мястото,
където изтърпява това наказание, именно с цел да се поправи и превъзпита.
На второ място
изразява несъгласие с възприетата в постановлението за прекратяване - ниска
стойност на причинените имуществени вреди. В този смисъл излага доводи, че
прокурорът не е взел предвид проблема с трудовата заетост на лишените от
свобода, фактът, че лично той не работи, че няма никакви месечни доходи, че е успял
да събере парични средства за закупуване на телевизора с цената на много
лишения и не разполага с налични такива, за да си закупи друга такава вещ,
както и че вече три месеца е лишен от възможността да ползва по предназначение
законно внесения си в затвора телевизор, поради унищожаването му от н., чрез
удрянето му в пода. Позовава се на задължителната съдебна практика –
Тълкувателно решение №6/15.11.1973 г. по н.д. №2/73 г. на ОСНК на ВС, според
което за приложението на разпоредбата на чл.93, т.9 от НК не следва да се взема
предвид само размера на нанесената щета. В този смисъл твърди, че тъй като в
случая е налице грубо незачитане на установения правов ред и частната
собственост, че деянието е извършено дръзко и на публично място, че са налице
лоши характеристични данни за личността на извършителя и безкритичност, че множеството
предишни осъждания на н. не са довели до превъзпитанието му, поради което и
въпреки ниската стойност на предмета на престъплението, деянието не съставлява
маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, т.е. налице са само отегчаващи
вината и отговорността му обстоятелства.
Жалбоподателят приема
като правилна констатацията на прокурора за наличието на междуличностен
конфликт, но счита, че не са обсъдени в обжалваното постановление причините за този
конфликт. В тази връзка твърди, че лишеният от свобода н. е опозиционно
настроен към администрацията на затвора, често проявява агресия, поради което и
другите лишени от свобода не одобряват поведение му. Що се касае до деянието,
предмет на разследване в хода на досъдебното производство, излага доводи, че
същото е извършено умишлено от Н., при форма на вината – пряк умисъл, и съставлява
явна демонстрация на нагласата му да не се съобразява с установения ред не само
в затвора, но и в обществото.
Счита, че събраните в
хода на разследването доказателства са достатъчно за започване на наказателно
преследване срещу н. за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК, поради
което моли за извършване на съдебна проверка за законосъобразност на обжалвания
прокурорски акт.
Съдът, като прецени
изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в 7-мо
дневния срок по чл.243, ал.3 от НПК и от лице, което има качеството на
пострадал /като собственик на инкриминираната вещ/, респективно правото да
обжалва постановения прокурорски акт, поради което същата се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна на посочените в нея основания.
От събраните в хода
на досъдебното производство доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Свидетелят Й.Х.Д.
изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора-Белене. Същият притежавал
плазмен телевизор, марка „Финлукс”,
Няколко дни по-късно
– на 10.06.2015 г., около 16:00 часа, свидетелят Д. лежал на леглото си в килията,
която обитавал /№10/ и слушал музика от телевизора, който бил поставен на
шкафче, находящо се непосредствено до вратата. В килията на пострадалия влязъл
лишеният от свобода С. Н. Н.. Без да казва нищо, Н. изключил телевизора, взел
го и излязъл в коридора пред килията, където го ударил в пода и същият се
разбил на парчета. Пострадалият излязъл в коридора след н. и възприел неговите
действия. Освен него, поведението му било непосредствено възприето и от други
лишени от свобода. След случилото се лишеният от свобода Н.в бил изведен от
надзиратели и преместен в друга група, а впоследствие със заповед на началника
на затвора му било наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна
килия”.
В хода на разследването по
досъдебното производство са извършени следните процесуално-следствени действия:
разпитани са в качеството на свидетели: Й.Х.Д., който бил запознат с правата си
на пострадало лице, както и лишените от свобода: Л.М.Ф., С.Н.Н. и А.Р.М.. Събрани
са писмени доказателства относно собствеността на инкриминираната вещ,
назначена е съдебно-оценителна експертиза, която дала заключение относно
пазарната стойност на вещта - предмет на престъплението, към датата на
извършване на деянието. Изискана е справка за съдимост по отношение на н. от
съда по месторождението му: Районен съд-гр.Русе, справка за изтърпяно до
момента наказание лишаване от свобода, приложена е
административно-наказателната преписка за наложено дисциплинарно наказание на н.
за същия случай, както и веществени доказателства.
За да прекрати наказателното
производство по цитираното досъдебно производство прокурорът е приел, че случаят
следва да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.93, т.9 от НК, а оттам
и правната му квалификация да се обсъжда не в рамките на основния състав по чл.216,
ал.1 от НК, а в рамките на привилигирования такъв по чл.216, ал.4 от НК. За да
стигне до този извод, при правилно установена фактическа обстановка и разкрит
извършител, представителят на прокуратурата е констатирал, че действително има
увредено имущество, собственост на лишения от свобода Й.Х.Д., но стойността на
причинените имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление е
минимална – в размер на 215 лева, съобразно заключението по изготвената
съдебно-оценителна експертиза, както и че събраните по делото доказателства
навеждат на извод за извършено деяние „унищожаване”, но степента му на
обществена опасност е по-ниска в сравнение с други подобни случаи. На основание
горните констатации прокурорът е приел, че за деянията, визирани в разпоредбата
на чл.218в от НК, законодателят е предвидил друг ред за търсене на отговорност
от дееца – по реда на частното обвинение, поради което е прекратил образуваното
и воденото срещу „неизвестен извършител” наказателно производство по цитираното
досъдебно производство на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, а именно, че
деянието не представлява престъпление от общ характер.
Изложената по-горе фактическа
обстановка е правилно установена в обжалваното постановление, въз основа на
всички събрани доказателства в хода на разследването. Показанията на всички разпитани по делото свидетели
напълно си кореспондират, поради което съдът намира, че същите излагат
обективно и добросъвестно своите непосредствени възприятия, както относно
времето, мястото и начина на извършване на деянието, предмет на разследване по
образуваното наказателно производство, така и относно неговия извършител. Безспорно
е налице вещ, която е годен предмет на престъплението по чл.216 от НК, има
определена стойност и правото на собственост не принадлежи на лишения от
свобода н., а на трето лице – пострадалия Д.. н. е осъществил непосредствено
фактическо въздействие върху нейната структурата, довела до отрицателната й промяна
с оглед първоначалното й състояние, вследствие на което е осъществил по-тежката
форма на изпълнително деяние – унищожаване на телевизора, до степен на
негодност за бъдещото му използване по предназначение. Събраните гласни
доказателства в хода на разследването навеждат на безспорен извод за наличие на
съзнание у дееца, че въздейства върху веща, че същата е чужда, предвиждал е нейното
унищожаване и е целял настъпването именно на този резултат.
Съдът намира, че
преценката на прокурора за маловажност на случая по смисъла на чл.93, т.9 от НК
е неправилна, доколкото същата е изведена единствено и само от размера на
вредата, в отклонение от задължителното тълкуване на понятието „вредни
последици”, дадено с Тълкувателно решение №6/15.11.1973 г. по н.д. №2/73 г. на
ОСНК на ВС. Дали случаят е маловажен следва да се изхожда не само от
конкретната стойност на причинената вреда, но и от всички други факти и
обстоятелства, които имат отношение към тежестта на извършеното престъпление, в
какъвто смисъл се явяват основателни направените възражения от жалбоподателя. В
конкретният случай, макар и причинената имуществена вреда да е в размер под
минималната работна заплата за страната към момента на извършване на деянието -
215 лева, то същата не може да се приравни на липса или незначителност на
вредните последици по смисъла на чл.93, т.9 от НК. При преценката на
конкретната обществена опасност на деянието не могат да не бъдат отчетени и данните
за субекта на престъплението. Видно от справката за съдимост на Н. е, че същият
е многократно осъждан за тежки престъпления от общ характер, значителна част от
които против собствеността. Тези данни безспорно го характеризират като
личност, склонна с престъпна упоритост да извършва противоправни деяния и
проявяваща дръзко незачитане на законоустановения правов ред. Очевидно е налице
тенденциозност в поведението на дееца, насочена към причиняване на вреди именно
на пострадалия. Този извод следва от мястото и начина на извършване на самото
деяние: в затвора и по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, където
следва да се превъзпита, нагло, безцеремонно, с демонстрирано чувство за
безнаказаност, непровокирано по какъвто и да е начин от страна на Д., независимо
от наличието или липсата на преходен конфликт между двамата, какъвто дори и да
е бил налице не може да оправдае пренебрежителното му отношение, както към
отделната личност, така и към чуждата собственост.
Горните обстоятелства
са останали извън преценката на прокурора. Те обаче очертават липсата на маловажност
на престъплението и съставомерност на същото по чл.216, ал.1 от НК, поради
което постановявайки прекратяване на наказателното производство на посоченото
основание, прокурорът е постановил незаконосъобразен акт, който на основание
чл.243, ал.5, т.3 от НПК следва да бъде отменен, а делото върнато на РП-Левски
за продължаване на разследването, при съобразяване със задължителните указания
на съда, относно правилното приложение на закона.
Водим от горните
мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.243, ал.5, т.3 от НПК
Постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство №ЗМ-76/2015 г. по описа на РУ на МВР-гр.Левски, пр.пр. №703/2015
г. по описа на РП-гр.Левски, образувано и водено срещу „неизвестен извършител”,
за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА делото на РП-гр.Левски за продължаване на разследването,
при съобразяване със задължителните указания на съда, относно правилното
приложение на закона.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на жалба и протест пред ПлОС в
7-дневен срок от получаване на съобщението от пострадалия /жалбоподателя/ и РП–гр.Левски,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: