ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                                     №…..

 

гр. ЛЕВСКИ, _03.11. 2015г.

 

         Левченски районен съд в закрито заседание на  трети ноември    през 2015 година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙКА МАНОЛОВА

                  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

при секретаря __ и в присъствието на прокурора _ , като разгледа докладваното от съдия Манолова ч.н.д._352_ по описа на съда за _2015_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.244, ал.5 от НПК.

                 

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от Н.Г.К. *** против постановление на РП гр. Левски за прекратяване на наказателно производство на РП – Левски от 14.10.2015г. по досъдебно производство №ЗМ 75/2014г. по описа на РУ МВР – Левски, пр. пр. №1058/2013 по описа на РП - Левски.

Жалбата е подадена в РС гр. Левски, поради което съдията – докладчик е изискал досъдебното производство.

С жалбата Н.Г.К. моли съдът да отмени постановление за спиране на наказателното производство от 14.10.2015г., тъй като не са налице предпоставките, визирани в чл. 244, ал.3 от НПК – не се касае за хипотезата на невъзможност един свидетел – очевидец да бъде разпитан поради отсъствието му извън страната.

Съдът, като прецени изложеното в жалбата, намира за установено следното:

 Досъдебното производство е образувано срещу Б. А. А., ЕГН **********,***, за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.

С обжалваното постановление прокурорът е спрял наказателното производство по досъдебно производство ЗМ №75/2014г. по описа на РУ МВР – Левски, пр. пр. №1058/2013г. по описа на РП – Левски, като е приел, че по досъдебното производство следва да се извършат оперативно – издирвателни мероприятия от органите на полицията, касаещи установяване на конкретни факти, както и да бъде разпитан в качеството на единствен свидетел очевидец М. Г. Г., ЕГН **********. Сочи се, че на свидетеля са изпратени призовки по постоянен и настоящ адрес, но същите не са връчени, тъй като Г. не е установен по посочените в призовките адреси, за което са изготвени справки от полицейските служители. М. Г. е обявен за ОДИ с телеграма с мярка „установяване на адрес”, тъй като свидетелят не търпи лишаване от свобода и не е задържан на друго основание в затворите в страната, нито пък има данни да се намира в арестите в страната.

Постановено е препис от постановлението да се изпрати на началника на РУ на МВР – Левски за разпореждане извършването на посочените в обстоятелствената част на постановлението действия.

Съдът счита, че показанията на свидетеля М. Г. са от значение за изясняване на фактическите обстоятелства по делото и разкриване на обективната истина в пълнота.

Въз основа на изложеното съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за неприложимост на разпоредбата на чл. 244, ал.1, т.3 от НПК. В жалбата се сочи единствено, че не се касае за хипотезата на чл. 244, ал.3 от НПК /за прецизност следва да се отбележи, че наказателното производство е спряно на основание чл. 243, ал.1, т.3 от НПК/, като възражението е лишено от мотиви.

Поради изложеното съдът намира, че прокурорът правилно преценил фактическата обстановка и съобразно доказателствата е стигнал до един законосъобразен и правилен извод за спиране на наказателното производство до установяване на свидетеля, което спиране има временен характер. При отпадане на основанията за спиране, наказателното производство се възобновява.

С оглед на гореизложеното, съдът намира че атакуваното постановление се явява законосъобразно, правилно и обосновано. Ето защо същото следва да бъде потвърдено.                                                                 

         Предвид гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 244, ал.5 от НПК постановлението на Районна прокуратура гр. Левски от 14.10.2015г. с което на основание чл. 244, ал.1, т.3 от НПК е спряно  наказателното производство по досъдебно производство №ЗМ 75/2014г. по описа на РУ МВР – Левски, пр. пр. №1058/2013 по описа на РП - Левски, водено срещу Б. А. А. за престъпление по чл. 206, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

                                               СЪДИЯ: