гр.
ЛЕВСКИ, 04.11.
Районен съд - Левски, в публичното съдебно заседание на шести
октомври
Съдебни заседатели:
при участието
на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело
№341 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила
жалба от Й.И.Й. ***, ЕГН**********, против наказателно постановление №16-0293-000226/08.08.2016
г. на ВНД началник РУП към ОДМВР – Плевен,
РУ Левски.
Жалбоподателят обжалва издаденото
против него наказателно постановление, в частта, в която е обвинен в движение с
несъобразена скорост. Твърди, че се е движел със скорост 30-
Моли съда да отмени наложеното наказание по чл. 179, ал.2 от
ЗДвП – глоба в размер на 200 лв., като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
от жалбоподателя, който моли за отмяна на наказателното постановление в
обжалваната част.
Ответната страна по жалбата не се
представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище по същата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство против Й.И.Й. е
започнало със съставяне на АУАН за това, че на 13.07.2016 г., в 14:00 часа, в гр.Левски,
на ул. „Александър Стамболийски”, пред закусвалня „Краси”, като водач на МПС
мотоциклет „Кавазаки”, собственост на Х.И.Н., от ***, управлява с несъобразена
скорост и на прав участък от пътя изгубва управление над мотоциклета и пада в
насрещната лента за движение, като прави ПТП с материални щети и имуществени
щети. Водачът не представя КТ към СУМПС. Посочени като нарушени са разпоредбите
на чл.20, ал.2 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на направените в него констатациите, административно
наказващият орган е издал наказателното постановление, с което наложил на Й. административни
наказания:
1. На основание чл.179,
ал.2, предл.1 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение
на чл.20, ал.2 от ЗДвП;
2. На основание чл.183,
ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП – административно наказание
глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП;
3. На основание чл.183,
ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП – административно наказание
глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП;
Съдът намира, че при съставяне на акта и издаване на
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения, както на
установените в ЗАНН процесуални правила, така и при приложението на материалния
закон.
Административнонаказващият орган е описал нарушението, като е
посочил, че водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните
условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение др.
обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движение.
В обжалваното НП административнонаказващият орган е посочил
всички фактори от пътната и атмосферна обстановка, с които, съобразно правилото
на чл. 20, ал.2 от ЗДвП,
водачът следва да съобразява скоростта, без обаче да са изложени обстоятелства
тази скорост с какво не е била съобразена – дали с атмосферните условия, с
релефа, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост.
Посоченото нарушение на процесуалните правила е от категорията
на съществените, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице, поставяйки го в невъзможност да разбере кои фактически
положения са приети за съставомерни, които факти и обстоятелства следва да
оборва, какво точно е вмененото му нарушение.
Съдът намира, че от
представените по делото писмени доказателства не се установява по несъмнен и
безспорен начин наличието на виновно извършено от страна на жалбоподателя
нарушение. Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от
закона доказателства дали е извършено административно нарушение. С оглед
събраните по делото доказателства съдът намира, че липсват доказателства, от
които да се установява, че жалбоподателят е осъществил виновно състава на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП.
Освен изложеното, по отношение на първото вменено на
жалбоподателя нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП съдът констатира, че същото е
несъставомерно, тъй като няма настъпило пътнотранспортно произшествие, по
смисъла на ЗДвП. Основен обективен признак на нарушението, изразяващо се във
виновно причинено пътнотранспортно произшествие, съгласно легалната дефиниция
на това понятия, дадена в параграф 6, т.30 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП, е настъпването на някои от изброените резултати: нараняване или смърт на
хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. По
смисъла на ЗДвП, изчерпателно изброените вреди от пътнотранспортно
произшествие, трябва да са настъпили за друг участник в движението, който
е различен от нарушителя.
По настоящото дело от показанията на разпитания актосъставител
е установено по несъмнен начин, че имуществените щети са причинени на
управляваното от жалбоподателя МПС, като актосъставителят твърди, че „водачът
на автомобила не е участник в ПТП, защото няма допир между двете МПС-та, няма
удар”.
Липсва конкретизация на обстоятелството в какво точно се
изразяват описаните в акта материални щети и на кого са причинени, което е
задължително, с оглед пълното изясняване на механизма на причиняване на
пътнотранспортното произшествие. Предвид липсата на доказателства за настъпило
пътнотранспортно произшествие, остава недоказана и причината, която според
наказващият орган е предизвикала настъпването му, а именно – несъобразена
скорост. Безспорно е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като
последният не може да разбере, срещу какво нарушение да се защитава, и съответно
да организира защитата си.
Освен това, в АУАН се
съдържа констатация, че водачът не представя контролен талон към СУМПС.
Съдът констатира, че
наказателното постановление не пресъздава фактическата обстановка на АУАН, тъй
като в неговата обстоятелствена част и в описание на нарушенията в НП е описано
от административно наказващия орган, че водачът не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него,
което пък нарушение - неносене на
свидетелството за управление не е констатирано в акта за установяване на
административно нарушение.
Видно от наказателното
постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание и за двете
нарушения - за непредставяне на талон и
свидетелство за управление на МПС.
Констатираните по-горе нарушения на процесуалния и материалния
закон са съществени. Те са довели до накърняване правото на защита на
жалбоподателя.
Поради тази причина, обжалваното наказателно постановление е необосновано,
неправилно и незаконосъобразно издадено, и следва да бъде отменено в частта, в
която на основание чл. 179, ал.2, пр.1 на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП и в частта, в която на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП,
за нарушение на чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП, за неносене на свидетелство за
управление на МПС от съответната категория, е наложена глоба в размер на 10 лв.,
като незаконосъобразно.
В останалата част наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №16-0293-000226/08.08.2016 г. на
ВНД началник РУП към ОДМВР – Плевен, РУ
Левски, в частта, в която на Й.И.Й. ***, ЕГН**********, са наложени
административни наказания, както следва: на основание чл. 179, ал.2, пр.1 е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП ; на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл. 100,
ал.1 т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в частта, в която на основание
чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: