В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Левски, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Я.Д._ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_346_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от М.М.М., ЕГН**********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление №16-0293-000262/12.08.2016 г. на ОДМВР Плевен, РУ Левски, с което й е наложено административно наказание по чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв.

Моли съда да бъде отменено.

В с.з. жалбоподателката поддържа жалбата, като счита, че актът е съставен неправомерно.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Срещу жалбоподателя е съставен АУАН затова, че като водач на МПС предприема маневра „завиване наляво”, като не пропуска правилно преминаващия лявата й страна товарен автомобил, с което причинява ПТП с мат. щети. Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП.

За нарушенията, констатирани с АУАН, е издадено НП, с което за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП на М.М. е наложена глоба в размер на 100 лв.

В съдебно заседание е разпитан актосъставителят С.Н., който е посетил мястото след получен сигнал за станало ПТП. Пристигайки на място, жалбоподателят е заварил двата автомобила. Установил, че жалбоподателката при навлизане в кръстовището за извършване на ляв завой, „засича” преминаващия от лявата й страна автомобил.

Според показанията, жалбоподателката подала мигач, че ще завива наляво, но това не освобождавало водача да се съобразява с поведението на автомобилите, не можела да си прави всички маневри и всички да се съобразяват с нея, а тя е следвало да се съобразява при извършване на маневрата.

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от страна на жалбоподателя нарушение, като ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че липсват категорични доказателства, от които да се установява, че жалбоподателят е осъществил виновно състава на чл. 25, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно цитираната разпоредба водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че не може да се направи категоричен извод за вината на жалбоподателя, тъй като липсват категорични доказателства дали жалбоподателят преди да предприеме маневрата завой наляво е подал светлинен сигнал с ляв мигач и дали вторият участник в произшествието законосъобразно е предприел маневрата „изпреварване”.

Отговорността на М.М. е била ангажирана при липса на безспорни доказателства за нейната вина.

В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган и недоказването на извършването административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на НП. Липсата на фактически установявания на относно организацията на движението на кръстовището, където е настъпило ПТП както и липсата на безспорни доказателства, че вторият участник правомерно е предприел маневрата „изпреварване”, обосновават извод за недоказаност на нарушението по чл. 25, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя.

АНО не е изследвал обективно и всестранно всички обстоятелства, относими към пътния инцидент, за да формира воля за виновно поведение на жалбоподотеля. Липсват приложени по административнонаказателната преписка писмени доказателства, установяващи механизма на настъпване на ПТП и доказващи по безспорен начин, че причина за него са единствено и само действията на жалбоподателя. Действително е бил налице сблъсък между пътното превозно средство, управлявано от жалбоподателя и движещото след него МПС, но по никакъв начин не е изследвано поведението на водача на последния. АНО е обосновал своя извод за виновното поведение именно на жалбоподателя при неизяснена фактическа обстановка.

Ето защо следва да се приеме, че нарушението се явява и недоказано, което обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В случая липсва конкретизация коя от хипотезите на ал.2 на чл. 179 от ЗДвП е визирана и към кое нарушено от страна на жалбоподателя негово задължение като водач на собственото му МПС, е отнесена наложената санкция. Липсата на конкретизация в наказателното постановление относно основанието за налагане на санкцията също е опорочила административнонаказателното производство.

И в АУАН и в издаденото въз основа на него НП е вписано, че жалбоподателят прави ПТП с материални щети. Безспорно е, че в резултат на ПТП са настъпили имуществени вреди, но не е ясно какви са настъпилите вреди и за кого са настъпили те. В случая и в АУАН, и в НП бланкетно е изписан текстът на закона, че има настъпили от пътнотранспортно произшествие материални щети. Приложеният протокол за ПТП не санира допуснатото нарушение, тъй като обстоятелствата следва да са описани в акта. Следва да се отбележи, че щетите са част от фактическия състав на нарушението и без същите да бъдат конкретизирани, не може да бъде направен извод, че е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП.

Посочените нарушения са съществени и водят до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да бъде отменено като такова.

На основание изложеното издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №16-0293-000262/12.08.2016г. на началник РУП към ОДМВР Плевен, РУ Левски, с което на М.М.М., ЕГН**********, с адрес: ***, на основание чл.179 ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на СТО ЛЕВА, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: