В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Левски, в съдебно заседание на _двадесет и пети октомври _ две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_360_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Е.С.М., с ЕГН**********, с адрес: ***, срещу НП №16-0293-000304/08.09.2016г. на началник РУП към ОДМВР – Плевен РУ Левски.

Е.С.М. е останал недоволен от издаденото срещу него наказателно постановление. Сочи, че не е съгласен с решението за наказанието, което му е наложено и за вписаните нарушения, като твърди, че не е виновен за произшествието. Моли за компетентно решение.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН против жалбоподателя Е.С.М., затова че на 10.08.2016г. в 21:30 часа в гр. Левски, по ул. „Христо Ботев”, на кръстовище с ул.”Райко Даскалов”, като водач на МПС лек автомобил „Рено *” с рег. № * управлява, като е нарушил пътен знак „Б-2”, като не спира и удря движещият се по пътя с предимство велосипед, управляван от Д.Р.Д. от ***, като прави ПТП с имуществени и неимуществени щети. След това напуска мястото на произшествието без да уведоми МВР и се укрива. Посочени като нарушени са разпоредбите на чл. 6, т.1, чл. 123, ал.1,т.2, б.”а” и „б” от ЗДвП. Вписано е в АУАН, че претърпените от нарушението имуществени вреди са описани в констативен протокол №6 от 2016г.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено и наказателното постановление, с което за констатираните нарушения на чл. 6, т.1, чл. 123, ал.1,т.2, б.”а” и „б” от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца; на основание чл.179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр.1, 2 от ЗДВП – глоба в размер на 100 лв..

В съдебно заседание са разпитани свидетелите В.Н.С. и С.М.С. – служители в РУМВР - Левски.

От показанията на свидетеля С. се установява, че изпълнявайки служебните си задължения се е отзовал на сигнал, получен от дежурния, че на кръстовището на улиците „Христо Ботев” и „Райко Даскалов” е настъпило ПТП с лек автомобил и колоездач, като лекият автомобил напуснал мястото на произшествието. Служителите на МВР посетили мястото, срещнали се с колоездача, който обяснил, че водачът на автомобила го ударил с колата, в резултат на което паднал, при което жалбоподателят предложил да му даде 10-20 лв.

Колоездачът не се съгласил да вземе парите и заминал. Велосипедистът бил откаран от полицаите до спешна помощ, тъй като изпитвал силна болка в едната ръка. Свидетелите са констатирали, че по велосипеда е имало нанесени материални щети. Според свидетеля С. виновният участник за ПТП–то бил жалбоподателят, който нарушил знак Б-2, като е следвало да спре и да пропусне движещият се с предимство колоездач. Автомобилът, управляван от жалбоподателя преминал през първото и второто платно, и в лентата на колоездача го ударил.

Второто нарушение на жалбоподателя, пак според свидетеля С. е, че М. не останал на мястото на произшествието до пристигане на служителите на МВР. Водачът - жалбоподател е напуснал мястото, което станало причина служителите на МВР да го търсят на всички адреси, за които знаели, че може да бъде открит. Тъй като не бил открит, изводът на свидетеля е, че водачът на лекия автомобил се укрива. Жалбоподателят бил открит на другия ден.

Показанията на свидетеля С.М.С. кореспондират с тези на свидетеля В.С..

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, предвид на обстоятелството, че са дадени добросъвестно. Показанията на двамата свидетели са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и съответстващи на представените по делото писмени доказателства. Няма данни по делото, нито наведени доводи, които да създават съмнения в тяхната обективност и безпристрастност.

По искане на жалбоподателя в качеството на свидетел е разпитана неговата съпруга свидетелката М.. Същата твърди, че велосипедистът е „връхлетял” върху тях, ударил се в тях и двамата със съпруга си го посетили в дома му, за да го заведат в болница, но той отказал. Отрича съпругът й да е избягал от местопроизшествието.

Свидетелката е съпруга на жалбоподателя, в този смисъл заинтересована от изхода на делото, поради което съдът не кредитира показанията й като достоверни.

Административнонаказателното производство се образува със съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Изискването на ЗАНН е и АУАН, и НП да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съдът счита, че и актът и наказателното постановление съдържат изискуемите от закона реквизити.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на възприетата от съда фактическа обстановка. Нарушенията са описани в АУАН последователно и конкретно. В хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че жалбоподателят е извършил нарушенията, за които са му наложени административни наказания.

Описаните нарушения и в АУАН и в НП се припокриват с посочените от административнонаказващия орган санкционни разпоредби – чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр.1, 2 от ЗДВП.

Съдът счита, че при съставяне на акта и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното.

Съдът приема за доказана отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. При това положение, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №16-0293-000304/08.09.2016г. на началник РУП към ОДМВР – Плевен РУ Левски, с което на Е.С.М., с ЕГН**********, с адрес: ***, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на сто и петдесет лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца; на основание чл.179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр.1, 2 от ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер на сто лева, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: