МОТИВИ към присъда, постановена по НДОХ №24/2016 по описа на РС-гр.Левски

 

 

Обвинението срещу подсъдимия С.Н.Н., роден на ***г. в ***, с постоянен адрес ***, настоящ адрес ***, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – София, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********, е повдигнато и предявено за това, че на 10.06.2015г., в Затвора – Белене, противозаконно унищожил чужда движима вещ – телевизионен приемник, марка „Финлукс”, 19 инча, модел №10FLY905L, продуктов №10083681, на стойност 215лв., собственост на Й.Х.Д., ЕГН ********** – престъпление по чл. 216, ал.1 от НК.

          Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира повдигнатото обвинение, отказва да даде обяснения.

          Подсъдимият счита, че от събраните писмени и гласни доказателства не е доказано по несъмнен и категоричен начин повдигнатото обвинение. Доводите му са, че в настоящия случай няма установена и доказана по несъмнен и категоричен начин унищожена или повредена движима или недвижима вещ, няма представена като веществено доказателство такава, което налага извод, че липсва предмет на престъпление и повдигнатото обвинение по чл. 216, ал.1 от НК не е доказано, поради което следва да бъде признат за невинен и да бъде оправдан. Ако съдът не уважи предявеното искане, прави алтернативно такова, като моли съда да постанови решение, с което да върне делото на РП – Левски за ново разследване, с указания да бъде фактически установен предмета на правния спор, неговата фактическа финансова стойност, състоянието му относно това дали е бил повреден, ако е бил, до каква степен и подлежал ли е на поправка или е бил негоден за употреба.

          Сочи, че съдът е отхвърлил искането му за прекратяване на наказателното производство с мотив, че дисциплинарното наказание не влиза в кръга на тълкувателно решение №3/2015 г., но не се е произнесъл относно това, че са отнети работните му дни за последните две години, като счита, че ако бъде осъден сега, това ще е  повторно наказание за едно и също деяние, като визира решение на ОС Плевен и АС Велико Търново.  

Представителят на РП гр. Левски поддържа изцяло внесения обвинителен акт. Счита, че в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие са събрани безспорни писмени и гласни доказателства, установяващи по несъмнен и категоричен начин противозаконната престъпна дейност, реализирана от страна на подсъдимия. Намира, че безспорно установена е обективната страна на инкриминираното деяние, както и че е безспорно установена формата на вината – пряк умисъл.

          Моли съда да наложи наказание лишаване от свобода около средата на предвиденото от законодателя.

           По отношение на  предявения граждански иск моли същият да бъде уважен като доказан по основание и размер.  

          Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител моли съда с присъдата си да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, тъй като самото обвинение намира за доказано по несъмнен начин. С оглед размера на наказанието намира, че не са събрани каквито и да е смекчаващи отговорността и вината обстоятелства, поради което и с оглед на съдебното минало на подсъдимия следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода към предвидения максимум, което да изтърпи ефективно.

          По повод на предявения граждански иск, моли същият да бъде уважен като основателен и доказан.

          Назначеният служебен защитник на подсъдимия моли съда справедливо да реши дали следва да бъде оправдан подзащитният му.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Н. изтърпява наказание „лишаване от свобода” в Затвора София.

Със заповед на ГД на ГДИН София на 23.05 2014 г. подсъдимият С.Н. е преведен в Затвора Белене от Затвора гр. Враца. На 25.08.2015 година Н. е преведен в Затвора София със Заповед на ГД на ГДИН.

Към 10.06.2015 г. С.Н. изтърпявал наказание „лишаване от свобода” в Затвора Белене. В същия затвор изтърпявал наказание и св. Й.Х.Д..

От приложената към делото служебна бележка, издадена от Затвора – Белене, се установява, че Д. е внесъл за ползване лична вещ – телевизор марка „Финлукс”, който ползвал.

На 10.06.2015 г. подсъдимият Н. влязъл в килията на Д..

Когато подсъдимият влязъл в килията, обитавана от Д., последният бил легнал на леглото и слушал музика от телевизора. Телевизионният приемник бил поставен върху шкафчето непосредствено до вратата. Подсъдимият не казал нито дума, взел телевизора, излязъл пред килията и хвърлил телевизора на пода. Падайки на пода, вследствие на удара, телевизорът се счупил. Телевизионният приемник се разбил на парчета, същият бил унищожен, поради което и станал негоден за ползване.

По ДП е назначена съдебно – стокова експертиза, от заключението на която се установява, че пазарната стойност на един бр. телевизионен приемник марка „Финлукс” 19 инча, модел №10FLY905L, продуктов №10083681, е 215 лв. Размерът на щетата, получена в резултат на непоправимото повреждане на приемника към датата на деянието е 215 лв.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.  Според експертизата, в оценката 215 лв. е включено овехтяването.

Заключението на вещото лице е обективно, пълно, обосновано, не е оспорено от страните по делото, поради което и е прието от съда.

Изготвена е съдебна видео – техническа експертиза, от заключението на която се установява, че за изследване е представен един брой компакт диск със записан файл, съдържащ видеозапис. Установява се, че файлът е цифров презапис от оригиналните файлове, записани на твърдия диск на охранителна видео – система и че не са установени следи от манипулация – намеса върху записаната информация.

Така описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства, приложени към делото, заключенията на съдебно - стоковата експертиза и съдебната видео – техническа експертиза.

В показанията си свидетелите Ф. и Н. сочат, че са възприели подсъдимия да влиза в килията на гражданския ищец, да взема телевизора му и да го хвърля на земята, в резултат на което телевизорът се е счупил и е бил негоден за употреба. Непосредствено след това подсъдимият си събрал багажа във връзка с преместването му в друг отряд на затвора.

Показанията на посочените двама свидетели са последователни, логични, непротиворечиви, кореспондират си помежду си и са дадени добросъвестно. Свидетелите са очевидци и имат непосредствени възприятия от действията на подсъдимия. 

В качеството на свидетел показания е дал и гражданският ищец и частен обвинител. В тях той твърди, че се е намирал сам в килията, когато е влязъл подсъдимият. Последният взел телевизора, изнесъл го от килията и го хвърлил на земята в коридора, в резултат на което телевизорът е станал на парчета.

Съдът дава вяра на показанията на Д., който в качеството на граждански ищец и частен обвинител е заинтересован от изхода на делото, но дава добросъвестно показанията си, които освен че са последователни и непротиворечиви, кореспондират с показанията на посочените по – горе свидетели, чиито показания съдът кредитира като достоверни, като показанията му кореспондират и със събраните писмени доказателства по делото.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля М.. Констатирано противоречие в показанията му, дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, поради което на основание чл. 281, ал.4 от НПК същите са  прочетени.

Показания дават и свидетелите Н., Р. и П., които са служители в Затвора – Белене.

Н. – надзирател в Затвора е изпълнявал задълженията си, когато е пристигнал и Р. – командир на отделение, във връзка с преместването на подсъдимия Н. в друга сграда на затвора Белене. Двамата свидетели – Н. и Р. са се намирали в стаята на постовите, когато са чули шум. Излизайки в коридора, видели на пода пред 10 килия счупения телевизор.

В показанията си свидетелят П. – инспектор социална дейност в Затвора – Белене сочи, че е прегледал записите от камерите, констатирал е лишените от свобода, които са присъствали и е снел обяснения от тях. Според показанията им, някои са отказали да напишат обяснения, поради страх от отмъщение от подсъдимия Н.. Според свидетеля телевизорът е бил на Д.. След като е бил счупен на парчета, телевизорът не е подлежал на ремонт.

Свидетелят П. в показанията си сочи, че преглеждайки записите от камерата, е възприел как подсъдимият е ударил телевизора.
          Установява се от показанията на свидетеля, че Д. не е конфликтен, няма извършени нарушения поради влизане в конфликт с друг лишен от свобода. Двамата – подсъдимият Н. и свидетелят Д. са били настанени в една килия, но след извършено нарушение от страна на Н., между тях е възникнал конфликт, който конфликт е станал причина за преместването на Н. в съседната 9 килия.

Тримата свидетели - Н., Р. и П. са без родство с подсъдимия. Същите изпълняват служебните си задълженията в Затвора Белене, където е изтърпявал наказание лишаване от свобода подсъдимият, и продължава да изтърпява наказание лишаване от свобода гражданският ищец и частен обвинител, поради съдът счита, че същите не са заинтересовани от изхода на делото.

Показанията на сочените свидетели са последователни, логични, кореспондират както помежду си, така и с писмените доказателства, събрани по делото, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

Разпитаният в съдебно заседание свидетел Р.В. заявява, че работещият телевизор му е бил донесен от Германия, закупен от магазин втора употреба. Предложил на Д. да го закупи, без да му обяснява дали е нов.

Свидетелят Ц. К. е предал телевизора на Д. в Затвора Белене.

Според свидетеля Ю.И. телевизорът не е бил повреден и преди да бъде счупен от Н., е работел.

Съдът счита, че показанията на свидетелите В., К. и И. са логични, последователни, добросъвестно дадени. Свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото, поради което съдът дава вяра на показанията им. 

По искане на подсъдимия в качеството на свидетели са разпитани А.М., Т.Х.Т. и Т.Н.Т..

И тримата твърдят в показанията си, че телевизорът на Д. не е работел. Според свидетеля М., Д. е конфликтна личност, тъй като се кара постоянно с други лишени от свобода. Освен това твърди от една страна, че телевизорът не е работел година преди деянието, а от друга – че Д. не е позволявал на хората от килията да гледат телевизия.

И свидетелят Т.Х.Т. твърди в показанията си, че Д. е имал счупен телевизор, който не е работел. От друга страна сочи, че не е влизал в килията на Д..

Според показанията на свидетеля Т.Н.Т.Д. е конфликтна личност, докато Н. се е занимавал с „административна дейност”. Свидетелят твърди, че когато е влизал в килията на Д. не е виждал телевизорът да работи, поради което прави извод, че приемникът е повреден.

Съдът не кредитира показанията на посочените трима свидетели М., Т. Х. Т. и Т. Н. Т., тъй като показанията им от една страна са вътрешно противоречиви, а от друга противоречат на показанията на свидетелите Н., Р. и П., В., К. и И., чиито показания по съображения, изложени по – горе  съдът кредитира като достоверни.

От така изложената и възприета от съда фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 216, ал.1 от НК.

На 10.06.2015 г. подсъдимият е унищожил противозаконно чужда движима вещ - телевизионен приемник, марка „Финлукс”, 19 инча, модел №10FLY905L, продуктов №10083681, собственост на Й.Х.Д..

Безспорно установено е, че унищожената на 10.06.2015 г. в затвора Белене от подсъдимия Н. движима вещ – телевизионен приемник, е собственост на Д..

Престъплението е осъществено от подсъдимия от обективна страна – на инкриминираната дата и място той е унищожил противозаконно телевизора, който според показанията на свидетелите е станал на парчета, бил е натрошен, поради което и изгубил окончателно и напълно предназначението си, тъй като е станал негоден за употреба.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия се обективира в поведението му – изнасяйки телевизора от килията на Д., той нарочно го хвърлил на пода, при което подсъдимият е съзнавал, че ще унищожи телевизора.

          Съдът не споделя възражението на подсъдимия, че в случай, че бъде постановена осъдителна присъда по отношение на него, това ще бъде повторно наказание за едно и също деяние, като визира определение №628/25.08.2015 г., на ОС – Плевен, с което са отменени изцяло зачетените в полза на осъдения Н. работни дни за последните две години в период 10.06.2013 г. – 10.06.2015 г., потвърдено от АС – Велико Търново. 

          Видно от в мотивите на ОС Плевен, за да отмени изцяло зачетените в полза на осъдения С.Н., работни дни за последните две години в периода 10.06.2013 г. – 10.06.2015 г., съдът е счел, че в един кратък период от време – около 6 месеца, лишеният от свобода по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода системно е извършвал нарушения на установения в затвора ред, извършил е тежки нарушения на установения ред и е демонстрирал, че не се поправя. Определението е потвърдено от АС – Велико Търново, с мотива, че Н. е извършил множество нарушения на вътрешния ред, за които са му наложени пет дисциплинарни наказания за периода  22.01.2015 г. – 11.06.2015 г., поради което настоящият състав на съда приема, че основанието за отмяната на работните дни е не наложеното дисциплинарно наказание „за телевизора”  а за системно извършените нарушения на установения в затвора ред, поради което не е нарушен принципът „ non bis in idem” .

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и високата степен на обществена опасност на дееца, подбудите за неговото извършване – установи се от събраните по делото доказателства, че деянието е извършено непосредствено преди  преместването на подсъдимия в друг обект за изтърпяване на наказанието, т.е. това е бил последният възможен момент, в който има възможност да причини щета на Д.. При налагане на наказанието съдът съобрази и ниската стойност на унищоженото имущество.

          Предвид изложеното съдът налага на подсъдимия Н. наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор от закрит тип.

         

 

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

 

В наказателния процес е приет за съвместно разглеждане предявеният от Й.Х.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу подсъдимия С.Н.Н., ЕГН **********, за сумата от 215 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 10.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, счита, че искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата, в която е предявен от страна на гражданския ищец.

          Безспорно установено по делото е, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. За извършеното от тях престъпление съдът му е наложил и съответно наказание.

          От заключението на вещото лице по назначената съдебно оценителна експертиза, неоспорено от страните по делото, компетентно изготвено, поради което и приета от съда, се установява, че  стойността на унищожената вещ – телевизионен приемник към датата на извършване на деянието – 15. 06. 2015 г., е 215 лв. Пак според заключението размерът на щетата, получена в резултат на повреждането на телевизионния приемник е 215 лв.

          С оглед на изложеното искът се явява основателен и доказан, поради което и следва да бъде уважен.

           На основание изложеното следва подсъдимият да бъде осъден да заплати на Й.Х.Д. сумата от 215.00 лв., представляваща причинени имуществени вреди в резултат на деянието – стойността на унищожения телевизор, собственост на Д., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 15.06.2015г. до окончателното й изплащане.  

При този изход на делото следва подсъдимият да бъде осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 лв., както и направените деловодни разноски по досъдебното производство в размер на 91, 36 лв., както и по съдебното производство в размер на 63. 52 лв.

          Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: