МОТИВИ към присъда, постановена по НОХД №316/2016г. по описа на РС гр. Левски

Обвинението срещу З.С.И., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, живее на съпружески начала, с две деца, работи като шофьор, неосъждан, ЕГН **********, е по чл. чл.343, ал.1, б. „б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, затова че на 28.11.2015г., на път І-3, Бяла – Ботевград, км.57+900, в близост до с.Обнова, обл.Плевен, при управление на МПС т.а. „Фолксваген”, модел „Крафтер”, рег. №*, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, както следва:

Чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;

Чл.20, ал.2 от ЗДвП: Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Чл. 116 от ЗДвП: Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора, като с деянието си по непредпазливост причинил на Б.Н.Н., ЕГН ********** ***, средна телесна повреда, изразяваща се в причиняване на разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на дясната ключица и дясната лакътна кост, което е довело до трайно затрудняване на движението на горен десен крайник

Представителят на РП гр. Левски намира обвинението за доказано по несъмнен и безспорен начин, като счита, че всички доказателства, събрани в хода на досъдебното производство са в подкрепа на обвинението. По отношение на индивидуализацията на наказанието предлага да бъде определено при приложение разпоредбата на чл. 58а от НК, съобразно предвиденото, в минимален размер.

Частният обвинител лично и чрез повереника си счита, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл. 343, ал.1, б.”б” от НК, действал е по непредпазливост по чл. 11, ал.3 от НК, не е предвиждал настъпването на общественоопасни последици. Пледира, че са налице смекчаващи вината обстоятелства, като апелира за справедливо наказание.

Защитникът на подсъдимия адв. Я. пледира, че фактическата обстановка е изяснена в пълен обем. Моли съда при определяне на размера на наказанието да съобрази превеса на смекчаващите вината обстоятелства за извършеното деяние, както и факта на трудовата заетост, особено когато формира кумулативно предвиденото наказание по чл. 37 от НК, да съобрази, че единствената професия е шофьор и че с тези средства изхранва семейството си.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият е правоспособен водач на МПС и работи като водач на МПС в ЕТ „И.” - *.

На 28.11.2015 г. подсъдимият И. управлявал т.а. „Фолксваген Крафтер”, собственост на ЕТ „И.” *. Изпълнявал курс до гр. Варна, като пътувал сам. Около 17:30 часа се прибирал към ***, движейки се по пътя Бяла – Ботевград, който минавал през с. Обнова, обл. Плевен.

На същата дата сутринта свидетелят Н. от *** се намирал в гр. Левски на гости при майка си. Управлявал лек автомобил „Фолксваген *”, като в по – късен момент отишъл с автомобила си до с. Обнова, за да посети леля си.

На 28.11.2015 г. след 17:00 часа свидетелите К.Н.Н. и съпругата му – св. Д.К.Н. *** пътували към с. Обнова към имота си с личния си автомобил л.а. „Крайслер *”. Пътувайки към с. Обнова свидетелите К.Н.Н. и Д.К.Н. видели, че срещу тях идва автомобил (управляван от св. Б.Н.), който се движел с висока скорост и в средата на пътното платно. Свидетелят К. Н. намалил скоростта, но установил, че водачът на другия автомобил не намалява скоростта и не променя посоката на движение. Поради тази причина свидетелят К. Н. отбил плътно вдясно на пътното платно, като в момента на разминаване на двата автомобила чул силен шум. Констатирал, че лявото огледало на автомобила виси отстрани счупено. След удара свидетелят Б.Н. не спрял и не намалил скоростта на движение, а излязъл на главния път и се включил движение в посока гр. Плевен. Свидетелят К. Н. направил обратен завой и го последвал. След известно време настигнал управлявания от св. Б.Н. автомобил. Св. К. Н. започнал да пресветва на водача на автомобила и включил аварийните светлини. Изпреварил автомобила и намалил скоростта, след което спрял плътно вдясно. Другият автомобил спрял зад него, като също бил с пуснати аварийни светлини и включени фарове. Свидетелят К. Н. излязъл от автомобила си и отишъл до другия автомобил, като попитал св. Б.Н. защо е избягал, след като ударил автомобила му. Свидетелят Б. Н. отговорил, че не знае за какво става въпрос. Тогава св. К. Н. му заявил, че ще сигнализира органите на полицията и тръгнал към автомобила си, за да вземе телефона от съпругата си, за да подаде сигнал на тел. 112. Свидетелят К. Н. отворил вратата на автомобила и се навел да вземе телефона. В този момент видял с периферното си зрение св. Б.Н. отстрани на автомобила си, който залитнал назад. В хода на разговора им св. К. Н. не усетил св. Б.Н. да лъха на алкохол, но жестовете му били забавени.

Движейки се с товарен автомобил по път І-3, Бяла – Ботевград, км. 57+900 в близост до с. Обнова подсъдимият забелязал светлоотразителите и габаритните светлини на автомобила, спрял вдясно по посоката на движение. Подсъдимият управлявал товарния автомобил с около 65 км/ч. и на къси светлини. Пред него нямало движещи се автомобили, пътното платно било сухо. Когато наближил на около 20 метра от задната част на въпросния автомобил, подсъдимият забелязал пред него светлина на мигач и тогава разбрал, че има още един спрял автомобил пред този. Подал ляв мигач, за да ги заобиколи, като погледнал в лявото огледало за обратно виждане и напред. Поради липса на други автомобили преминал в лявата лента. В този момент забелязал, че между двата автомобила има човек със светло яке, който бил осветен от фаровете на задния автомобил. До вратата на шофьора на задния автомобил стоял друг човек, облечен в тъмни дрехи, който се опитвал да отвори вратата на автомобила. Когато предприел маневрата, подсъдимият не задействал спирачната система, за да убие скоростта, а само отнел газта, защото не предполагал, че има опасност. В момента, когато товарен автомобил „Фолксваген Крафтер” се изравнил с втория човек, подсъдимият чул шум от удар и погледнал надясно, като видял, че дясното огледало за обратно виждане е счупено направо от стойката.

Свидетелят К.Н. също чул силния удар и видял, че наоколо нападали парчета стъкло. Погледнал назад и видял св. Б.Н. да лежи с лице към земята между двата автомобила, като краката му били почти на средната линия на платното. Погледнал и видял т.а. „Фолксваген Крафтер” с пуснати аварийни светлини, който спрял на доста голямо разстояние от тях. Свидетелят Б.Н. лежал неподвижно на земята. Свидетелят К. Н. своевременно подал сигнал на тел. 112 и съобщил за настъпилото произшествие. Подсъдимият отишъл при тях. Свидетелят Б. Н. се изправил, но бил в неадекватно състояние, като питал какво е станало. Св. К. Н. му помогнал да се качи в автомобила си, като пострадалият имал рана на главата.

На място се отзовал екип на Спешна помощ. На местопроизшествието пристигнали и полицейски служители при ОДМВР Плевен. Бил извършен оглед на пътнотранспортното произшествие, за което е съставен протокол и изготвен албум.

На място и двамата водачи – св. К.Н. и подсъдимият З.И. били изпробвани за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер, като резултатите и на двамата водачи били отрицателни.

Свидетелят Б.Н. бил транспортиран до ЦСМП Плевен, като същият нямал спомен от произшествието и първият му такъв бил от лечебното заведение. С оглед получената травма на главата и след консултация с неврохирург е насочен в Клиника по неврохирургия, където е опериран по спешност. На 30.11.2015 г. св. Б.Н. бил преведен в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Д-р Георги Странски” Плевен за продължаване на лечението.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза е видно, че на пострадалия Б.Н. е причинено разкъсно - контузна рана на главата /скалпа. Контузия на главата и мозъка, счупване на дясната ключица и дясната лакътна кост.

Уврежданията са травматични и отговарят да са получени по начин и време, както се съобщава – удар от странично огледало, след това последвало падане с контузия на дясното рамо и дясната ръка – лакътната й кост, като на същата е извършено оперативно наместване с метално свързване на костните фрагменти.

Описаните травматични увреждания са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно (за повече от месец) затруднено движение на дясната ръка, поради счупената ключица и лакътна кост (оперативно наместена и метално свързана). Получените телесни увреждания на св. Б.Н. се намират в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП.

По делото е назначена тройна съдебно – автотехническа експертиза, от заключението на която се установява следното:

Водачът на т. а. „Фолксваген Крафтер” е имал възможност на границата на осветеността на автомобилните фарове на къси светлини – вляво на автомобила Ввл= 50 м. и вдясно на автомобила Ввд= 65 м., да възприеме преустановилия движение л.а. „Фолксваген *” и излизащия от него водач в ролята на пешеходец, което на практика се явява потенциална предпоставка за възникване на опасност. Установената опасна зона за спиране – 52.3 м. при скорост на движение на т.а. „Фолксваген Крафтер” от 68.0 км/ч е по – малка от 65 м., при което при интензивно задействане на спирачките, водачът има възможност и време да преустанови движението или да намали скоростта си на движение до изясняване на пътната обстановка. В действителност от действията на водача на т.а. „Фолксваген Крафтер” става ясно, че той не е възприел в ролята на пешеходец водача на лекия автомобил „Фолксваген *”, който облечен в тъмни дрехи е попаднал в светлинния сноп на фаровете и е следвало да бъде възприет като опасност от водача на т.а. „Фолксваген Крафтер” т.е. налице са причини от субективен характер. Първоначалното съприкосновение на т.а. „Фолксваген Крафтер” с пешеходеца е с дясната страна, на линията на дясното странично огледало, което предполага, че при промяна траекторията на движение на ляво, чрез кормилната уредба е имало възможност да предотврати удара с пешеходеца при реакция от 15-20 м.

От заключението на вещите лица по назначената по досъдебното производство допълнителна тройна съдебно – автотехническа експертиза е видно, че водачът на т.а. със скоростта от 68 км/ч, с която се е движел, е имал техническа възможност да предприеме спиране и да спре в границите на видимост, при движение на къси светлини и аварийно задействане на спирачната система на автомобила. Пътят в района на ПТП е прав и водачът на т.а. „Фолксваген Крафтер” е имал техническа възможност, при липса на препятствия (др. ППС върху северната пътна лента, разположени между товарния автомобил и спрелите леки автомобили), ограничаващи видимостта му, да забележи леките автомобили преди двамата пешеходци – водачи на леките автомобили. Извършеният анализ на механизма на ПТП определя, че водачът на т.а. „Фолксваген Крафтер” със скоростта, с която се е движел от 68 км/ч при движение с включени къси светлини е имал техническа възможност в разстоянието, с което е разполагал, да предприеме интензивно спиране и спре преди мястото на удара. От събраните по делото доказателства не са налице данни за аварийно, нормално, плавно и т.н. задействане на спирачната система на т.а. „Фолксваген Крафтер” от страна на водача му преди и по време на настъпване на ПТП. Водачът на т.а. със скоростта от 68 км/ч, с която се е движел, е имал техническа възможност да предприеме спиране и спре в границите на видимост, при движение с къси светлини и аварийно задействане на спирачната система на автомобила.

Според заключението на допълнителната тройна авто - техническа експертиза, пострадалият Б.Н. е имал техническа възможност да възприеме от достатъчно разстояние посоката и направлението на процесния автомобил т.а. „Фолксваген Крафтер”, преди да предприеме движение от север към юг върху платното за движение и като преустанови движението си или промени посоката, така че да бъде извън коридора на движение на автомобила, с тези свои действия е имал техническа възможност да предотврати удара с автомобила и ПТП.

Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимият З.С.И. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 от НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

С определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът приема с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

С оглед на събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Установено е, че на инкриминираното време и място, подсъдимият при управление на моторно превозно средство – т.а. „Фолксваген Крафтер” нарушил правилата за движение по пътищата, които са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат - причиняване на средна телесна повреда на Б.Н.Н..

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия И.. Извършено е виновно, при форма на вината непредпазливост, във формата й на небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Подсъдимият З.С.И. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 343, ал.1, б. „б” от НК предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация. Безспорно бе установено, че от престъплението няма настъпили имуществени вреди.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 78а от НК, поради което освобождава от наказателна отговорност З.С.И.. При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия съдът съобрази, че се касае за инцидент в поведението му като водач на пътя, съдействал е изцяло за разкриване на обективната истина, изразил е съжаление. Предвид изложеното съдът счита, че при определяне на наказанието по отношение на подсъдимия З.С.И. следва да бъде наложено административно наказание глоба към минималния, предвиден в закона размер, а именно – хиляда и двеста лева.

С оглед на установените по делото факти – трудовата заетост на подсъдимия, който работи като шофьор, обществената опасност на деянието и дееца, обстоятелствата, при които е станало пътнотранспортното произшествие, фактът, че пострадалият Б.Н. е имал техническа възможност да възприеме от достатъчно разстояние посоката и направлението на т.а. „Фолксваген Крафтер”, и да предотврати удара с автомобила и ПТП, мотивира съда на основание чл. 78а, ал.4 от НК да не наложи по отношение на подсъдимия предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС. Съдът съобрази и задължителната съдебна практика – постановление на Пленума на ВС №7/1985 г. – т.9 на същото, според която кумулативно съпътстващото наказание „лишаване от право да управлява МПС” никога не е задължително.

Следва да се приложи разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НК, поради което съдът осъжда подсъдимия да заплати направените деловодни разноски на досъдебното производство в размер на 48 лв. за съдебно – медицинска експертиза, 695.52 лв. за изготвена тройна съдебно – автотехническа експертиза, 637.56 лв. за допълнителна тройна съдебно – автотехническа експертиза, както и направените деловодни разноски в съдебното производство в размер на 153 лв.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: