МОТИВИ:

Срещу подсъдимия Д.М.М., роден на *** *** с настоящ адрес:***, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че:

На 09.08.2016 г. в Затвора гр.Белене причинил на Д.И.Д. с ЕГН ********** болка и страдание, с разстройство на здравето временно не опасно за живота, а именно: охлузвания, отоци, кръвонасядания по главата и тялото; разкъсно-контузна раничка на лигавицата на долната устна, оток с кръвонасядания на десния глезен, охлузване и кръвонасядане на лявото коляно, представляващи лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК.

Приет е на основание чл.84 и сл. от НПК за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения отД. И.Д. с ЕГН ********** против подсъдимия Д.М.М. граждански иск за заплащане на сумата от 12030лева лв представляваща обезщетение за причинените неимуществени и имуществени вреди, в резултат на деянието, предмет на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, ведно със законната лихва от деня на увреждане – 09.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Конституиран е частния тъжител Д.И.Д. като граждански ищец в наказателното производство.

Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази становището на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Тъжителя и подсъдимия изтърпявали наказание лишаване от свобода в Затвора Белене. И двамата били в трета група в Затвора Белене.Спално помещение (Килия )№ * била обитавана в началото на месец август 2016 г. от лишения от свобода – тъжител в това производство Д.Д., подсъдимия Д.М. и свидетеля Д.Д.. В килията лишения от свобода към онзи момент (понастоящем освободен от затвора) Д.Д. бил настанен на легло на първия ред, а над неговото легло, на втория ред (вишка), се намирало леглото на лишения от свобода Д.М. подсъдим в настоящето производство. Разстоянието между леглото на св. Д. и подсъдимия Д. М. и това на тъжителя Д. в килията било около метър. В това помещение освен легла имало и метален („тенекиен „ св. Д.) шкаф „между тоалетната и леглото „- л.53 Протокол с.з. 16.11.2016 г. Вечерта на 08.08.2016 година всеки един от тримата били в килията и по леглата си. Около полунощ свидетеля Д. бил събуден от шум в килията, и свидетеля Д. видял подсъдимия Д.М. легнал върху тъжителя Д.Д., който пък бил легнал в леглото си и видял, че Д.М. нанасял удари с ръце по тялото на тъжителя Д., тъжителя Д. се предпазвал с ръце. Видял как подсъдимия М. издърпал от леглото тъжителя Д., при което Д. се ударил в тенекиения шкаф между леглото и тоалетната. От удара на Д. в металния ( тенекения )шкаф се чул шум. Свидетеля възприел Д., който бил на колене и М. над него, като М. нанасял удари и ритници по тялото на Д.. Д. успял да се изправи на крака и започнал да се предпазва от ударите на подсъдимия М. с ръце пред лицето. В този момент се отворила вратата на килията и светнало осветлението. Свидетеля видял до вратата на килията дежурния надзирател, мисли, че видял двама надзиратели, които стояли в коридора и не са влизали в килията. На 08.08.2016 г. дежурен на пост № 4 – седма и трета група към Затвора Белене ,бил полицейски служител П.И.П.. Малко след полунощ бил в служебното помещение „постовата стая„ в близост до килия№ *.” Чул силен шум и викове, ….”. В него момент при полицейския служител П.П. на проверка бил дежурния главен надзирател, полицейски служител И.И.. Полицай П.П. веднага отишъл до килия №*, и от там чул силен шум и викове. Според полицейския служител „очевидно, вътре някой се караше „Дежурният главен надзирател възприел случващото се в килията и наредил на П. веднага да отвори килията.Отворил килията и видял подсъдимия М. и тъжителя Д. прави хванати един за друг и се карали. Не видял да си разменят удари, но по лицата и на двамата имало кръв. Извел лишения от свобода М. извън килията, за да не се карат. Главният надзирател И. разговарял с двамата – лишения от свобода Д. и лишения от свобода М. и ги прибрал обратно в килията, като и двамата обещали повече да не се карат и да не създават проблем.

Случилото се през нощта в спално помещение (килия) №* на Затвора Белене мл. полицейски инспектор П. (Надзирател П.) направил докладна с рег. №3246 (л.21 от прокурорската преписка) от 09.08. 2016г по описа на Затвора Белене, в която описал случилото се като написал :” ……. На 09.08.2016 г. в 00.40 часа при направена ми проверка от ДГН се чу силен шум от *-та килияна 3-та група.. Влязохме и отворихме килията и установихме, че ЛС Д.Д. и Д.М. се карат на висок тон. След направената забележка килията бе затворена. Горното Ви докладвам за Ваше знание и разпореждане . „…. Разпоредена била още същия ден – 09.08.2016 г. проверка. По повод проверката били снети обяснения. ИСДВР на трета група Д. намерила поведението на лишените от свобода Д. и М., за дисциплинарно нарушение по чл.97, т.4 от ЗИН ЗС. Направила докладна записка с № 3558/15.08.2016 г. и предложила на Началника на Затвора да им се наложи наказание по чл.101, т.2 от ЗИНЗС, тъй като употребили физическа сила за разрешаване на конфликт помежду им. Лишения от свобода Д. бил прегледан в Затвора Белене от фелдшер С., който регистрирал във формуляр 4915 за травматични увреждания на лишен от свобода и отведен до Съдебен лекар в гр.Плевен.В Катедрата по Съдебна медицина бил прегледан от съдебен лекар. Издадено му било медицинско свидетелство за съд.№ 457/2016 г от което е видно, че при прегледа са установени: на гърба наноса червеникаво охлузване с диаметър 0.3 см., по лигвицата на долната устна в дясно има повърхностна раничка с неравни и покрити със сивкав налеп ръбове с дължина 0.3 см , На левия гръден мускул има косо разположено – отгоре надолу и от дясно наляво червеникаво, лентовидно охлузване с размери 11/0.5см По средна мишечна линия в ляво има мораво овално кръвонасядане с размери 11/6 см Със същия цвят са кръвонасяданията на поясната област в ляво с размери 7/2 см., странична повърхност на ляво седалище с размери 6/4 см.; По лакътна та повърхност на лява предмишница с размеро 13/5 см.; По външната повърхност на дясното ходило има мораво кръвонасядане с размери 6/4см., същия е оточен и болезнен при опипване, ограничава обема на движение. По предната повърхност н лявото коляно има кръвонасядане с две драскотини с червеникав цвят на площ с размери 1.5.1 см. Уврежданията се в резултат на тъпа травма и според вида и разположението си може да е причинена по начин и време, както съобщава – удар с ръце, дърпане в заключение приема: при прегледа на Д.И.Д. на * от Затвора гр.Плевен се установиха : охлузвания, отоци и кръвонасядания по главата и тялото, разкъсно-контузна раничка на лигавицата на долната устна оток с кръвонасядане на десния глезен, охлузвания и кръвонасядане на лявото коляно, които са му причинили разстройство на здраве временно и неоспасно за живота, предвид тежкия оток и кръвонасядане на дясното ходило.Същите увреждания по лишения от свобода Д. били установени в Затвора Белене от мед. фелдшер / лекар С. на 09.08.2016 г. при прегледа на лишения от свобода Д. във формуляр за регистриране на травматични увреждания на лишен от свобода.

В последствие Началника на Затвора Белене издал Заповед №341 от 07.10.2016 година, с която наложил наказание по чл.101, т.2 от ЗИНЗС на подсъдимия Д.М..

На 15.08.2016 година лишения от свобода Д. подал жалба до РП Левски. Образувана била преписка под №836 от 2016 година. Разпоредена била проверка. Извършена била проверката, като по същата прокурор от РП-Левски постановил отказа да образува досъдебно производство. Без подробно да се описва фактическата обстановка е направен основния правен извод, че се касае за деяние което се преследва по частен ред с тъжба на пострадалия пред съда. Постановлението било приложено като писмено доказателствено средство. Постановлението за отказ, било връчено на лишения от свобода Д. на 10.10.2016 година. По делото няма данни, това Постановление на РП Левски за отказ да е било обжалвано. На 22.10.2016 г. лишения от свобода Д. подал тъжба до РС Левски.

Горната фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства от показанията на разпитания по делото свидетел Д., чийто показания съдът кредитира напълно с оглед тяхната последователна и логическа изложеност и взаимна връзка. Свидетеля Д. освободен от Затвора Белене и към датата на депозиране на показанията си в открито съдебно заседание, под страх от наказателна отговорност, проведено на 16.11.2106 година, не се намира в Затвора Белене и не е в положение на зависимост от тъжителя или другите лишени от свобода и затворническите власти. Съдът кредитира тези показания особено в частта им, в която се сочи механизма на уврежданията и положението на тялото, което е заемало тялото на тъжителя при нанасянето на ударите от страна на подсъдимия, защото те са подкрепят напълно от установеното от съдебния лекар при освидетелстването на тъжителя. Съдът приема, че тъжителят се е отбранявал, с оглед доказателствата свидетелските показания и Медицинско свидетелство за съд.№ 457/2016 г. от което е видно, че при прегледа са установени: на гърба наноса червеникаво охлузване с диаметър 0.3 см., По лигавицата на долната устна в дясно има повърхностна раничка с неравни и покрити със сивкав налеп ръбове с дължина 0.3 см., На левия гръден мускул има косо разположено- отгоре надолу и от дясно наляво червеникаво, лентовидно охлузване с размери 11/0.5см. По средна мишечна линия в ляво има мораво овално кръвонасядане с размери 11/6 см. Със същия цвят са кръвонасяданията на поясната област в ляво с размери 7/2 см., странична повърхност на ляво седалище с размери 6/4 см.; По лакътна та повърхност на лява предмишница с размеро 13/5 см.; По външната повърхност на дясното ходило има мораво кръвонасядане с размери 6/4см., същия е оточен и болезнен при опипване, ограничава обема на движение. По предната повърхност на лявото коляно има кръвонасядане с две драскотини с червеникав цвят на площ о с размери 1.5.1 см. Уврежданията се в резултат на тъпа травма и според вида и разположението си може да е причинена по начин и време, както съобщава – удар с ръце, дърпане в заключение приема: при преглада на Д.И.Д. на * от Затвора гр. Плевен се установиха: охлузвания, отоци и кръвонасядания по главата и тялото, разкъсно-контузна раничка на лигавицата на долната устна оток с кръвонасядане на десния глезен, охлузвания и кръвонасядане на лявото коляно , които са му причинили разстройство на здравее временно и неоспасно за живота, предвид тежкия оток и кръвонасядане на дясното ходило.

Съдът не кредитира показанията на останалите свидетели на тъжителя – свидетели – лишени от свобода изтърпяване наказание лишаване от свобода в Затвора Белене към момента на депозиране н показанията им – Б.Г.П., И.Й.Ц. и С.С. Х. – те не са очевидци на случилото се около полунощ на 09.08.2016 г.

Съдът цени и кредитира в нейната цялост и конкретика Докладна записка №3426 от 09.08.2016 година на полицейски служител надзирател П.П., а не цени онази част в писмените обяснения на този полицейски служител дадени по повод разпоредената проверка по пр.№836 от 30.08.2016 година на РП Левски пред В. П., в която същия депозира обяснението „стори ми се че падна някаква кофа” , в последствие интерпретиран този израз като „видял е и кофа паднала на земята до леглото на лишения от свобода М.„ тъй като са дадени 21 дни след случая, а и отсъстват в докладната от същия ден, направена непосредствено след случилото се през нощта в килията. Ако надзирателя П.П. в нощта на случилото се е бил забелязал паднала кофа до леглото на лишения от свобода М. то едва ли би пропуснал да напише това в докладната, а е и в противоречие с описанието на вещите, намиращи се в затворническата килия в процесната нощ, направено от св.Д. Това противоречие съдът следва да прецени като даде вяра на показанията дадени св.Д. касаещ намиращите се в килията предмети ., поради това, че тези показания са логични, еднопосочни, взаимно допълващи се, и подкрепящи се от останалите събрани писмени доказателства по делото, а в докладната записка от процесната нощ надзирателя П. (полицейски служител ) и поради длъжността му и времето през което е подписал докладната зписка съдът намира, че същият е дал най-вярно и правдиви показания. Тези показания са в пълен синхрон, с показанията дадени от свидетеля Д. и останалите доказателства и медицинското удостоверение. Ако кофата се е намирала на необичайно място в килията при отварянето й, и щом е бил чут шум от падане на кофа, едва ли някой би си позволил да промени местопрестъплението. И кофата и шкафа са метални, и при удар в метал или от метал се издава един и същ като вид, шум.Когато нещо се случи в нощните часове в помещенията, (а и в останалите часове от денонощието) където са изолирани лишените от свобода е необходимо да се обезпечат доказателствата по начините реда, и сроковете на НПК; да се запази местопрестъплението; да се извърши оглед и се състави Протокол за това; ако се изземат вещи това трябва да става с Протокол за изземане.При наведен това, че е чут звук от „Кофа „да се разпореди проверка и направи експертиза. Това, че престъплението е от частен характер, не омаловажава неговата роля на престъпление То си е такова, само реда по който се преследва е друг , но важат разпоредбите на НПК. В кориците на това дело няма такива доказателства. При преценка на показанията дадени в съдебно заседание и тези събрани по повод на прокурорската проверка и проверката по нареждане на Началника на Затвора Белене и съжденията на проверяващия при разпоредената прокурорската проверка, съдът намира за житейски неоправдано версията изложена от тях за това че, тъжителят е предприел нападение по отношение на лишения от свобода М.,включително и „чрез хвърляне на кофа по лишения от свобода М.„ в пълната нощна лятна тишина в Затвора Белене, в който освен намиращите се в килията други двама лишени от свобода, единият от които е подсъдимия, наличието на кофа при отварянето на вратата на килията от двама надзиратели, едва ли би мотивирало дежурния надзирател да остави неотбелязана в докладната тази кофа и да разпореди на двамата лишени от свобода да останат по местата си, а и кофата (твърдян от подсъдимия предмет на престъплението) да си остане там и те да легнат в леглата си и да пазят тишина. Ако имаше и нотка на съмнение и белег съмнение у полицейските служители давали дежурство през нощта на 8 срещу 9 август 2016 година, че Д. и М. са във враждебно отношение един към друг и е бил чут действително шум от падане на кофа, наличието й на необичайно място в килията, би било забелязано от полицейските служители, отбелязано в докладната направена веднага след това, и тази кофа би била иззета,ако не веднага след случилото се през нощта на 8/9 август, то поне на сутринта, но доказателства за това няма, а и такива действия предприети от страна на затворническите власти по обезпечаване на това доказателство кофа, не са направени и не се намират по делото, а това, което го няма в делото, го няма в правото. Съдът намира за нелогично и житейски неоправдано, тъжителя, който макар и от дълго време да изтърпява наказание лишаване от свобода, да е захвърлил кофа, нападнал и да е започнал да нанася удари по подсъдимия в Затвора Белене. При прегледа му сутринта след побоя не е установено отклонение от нормата в психическото му здраве, като част от общото му здраве, напротив медицинския фелдшер изрично е записал „..обективно пострадалия е в добро общо състояние … „ . Това че е нападнат и се е отбраняван, а не е бил нападател се установява категорично от травмите намерени по ръцете на тъжителя при медицинския преглед. Описаните такива от съдебния лекар са типични при заемане на защитна позиция- те са по външната страна (Медицинско свидетелство за съд.№457/2016 г. от което е видно, че при прегледа са установени: на гърба на носа червеникаво охлузване с диаметър 0.3 см., По лигавицата на долната устна в дясно има повърхностна раничка с неравни и покрити със сивкав налеп ръбове с дължина 0.3 см., На левия гръден мускул има косо разположено- отгоре надолу и от дясно наляво червеникаво, лентовидно охлузване с размери 11/0.5см По средна мишечна линия в ляво има мораво овално кръвонасядане с размери 11/6 см Със същия цвят са кръвонасяданията на поясната област в ляво с размери 7/2 см., странична повърхност на ляво седалище с размери 6/4 см.; По лакътна та повърхност на лява предмишница с размеро 13/5 см.; По външната повърхност на дясното ходило има мораво кръвонасядане с размери 6/4см., същия е оточен и болезнен при опипване, ограничава обема на движение. По предната повърхност н лявото коляно има кръвонасядане с две драскотини с червеникав цвят на площ о с размери 1.5.1 см. Уврежданията се в резултат на тъпа травма и според вида и разположението си може да е причинена по начин и време, както съобщава – удар с ръце, дърпане в заключение приема: при прегледа на Д.И.Д. на * от Затвора гр.Плевен се установиха: охлузвания, отоци и кръвонасядания по главата и тялото, разкъсно-контузна раничка на лигавицата на долната устна оток с кръвонасядане на десния глезен, охлузвания и кръвонасядане на лявото коляно, които са му причинили разстройство на здравее временно и неоспасно за живота, предвид тежкия оток и кръвонасядане на дясното ходило).

Във формуляра за досие на тъжителя л.св.Д. не са отбелязани наложени наказания по чл.97 и следващите от ЗИНЗС,нито пък са приложени копия от заповеди за наложени такива наказания и докладни записки свързани с прояви на Д. налагащи изолирането му в наказателна килия и или друг вид дисциплинарни наказания за извършени от него дисциплинарни нарушения на Правилника за вътрешния ред в местата за лишаване от свобода . Опита да се наложи версията изложена от подсъдимия, за враждебно отношение на Д. към него, желание за мъст и „оттърваване - за да не му пречи да краде консерви и да ги продава”, не се подкрепят и от писмените доказателства в това число и формуляра за досие на пострадалия тъжител и съдебно-медицинската експертиза, категорично установяващи обстоятелството, че на подсъдимия са нанесени травматични увреждания, изброени в медицинските документи и в съдебно- медицинската експертиза.Преценени с оглед гореизложените съображения, съдът намира за правдиви, обективни и установяващи действително настъпилите събития, показанията на свидетеля Д., които установяват фактическата обстановка възприета от съда по – горе.

Фактическата обстановка се подкрепя от писмените доказателства по делото приобщени по реда на чл.283 от НПК: преписка вх. №836/2016 г по описа на РП – Левски, Справка от Затвора Белене №3715/03.11.2016 г. Фотокопие от медицинска справка 4591/2.11.2016 г. на д-р Г., фотокопие на Заповед №341/7.10.2016 г. на Началник на затвора Белене и формуляр за досие на тъжителя лишения от Свобода Д. и формуляр за досие на лишения от свобода подсъдим и справката за съдимост на подсъдимия М. .Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност – както бе коментирано по-горе.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, в което е обвинен, а именно :че на 09.08.2016 г. около 00.30 часа в Затвора гр.Белене причинил на Д.И.Д. с ЕГН ********** болка и страдание, с разстройство на здравето временно не опасно за живота, а именно: охлузвания, отоци, кръвонасядания по главата и тялото; разкъсно-контузна раничка на лигавицата на долната устна, оток с кръвонасядания на десния глезен, охлузване и кръвонасядане на лявото коляно, представляващи лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК.

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

Подсъдимият е наказателно отговорно лице, което разбирало свойството и значението на извършеното и могло да ръководи постъпките си.

Доказа се деянието и неговото авторство.

Доказа се, че подсъдимият на че на 09.08.2016 г. в Затвора гр.Белене причинил на Д.И.Д. с ЕГН ********** болка и страдание, с разстройство на здравето временно не опасно за живота, а именно: охлузвания, отоци, кръвонасядания по главата и тялото; разкъсно-контузна раничка на лигавицата на долната устна, оток с кръвонасядания на десния глезен, охлузване и кръвонасядане на лявото коляно, представляващи лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК От доказателствата по делото съдът извежда извода, че единствения възможен механизъм на получаване на тези увреждания са нанесените от подсъдимия удари.

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

От субективна страна деянието е извършено виновно. Социалният опит на подсъдимият (към момента на извършване на това деяние е бил на навършени * години) е достатъчен и той имал представа за последиците от извършените от него телодвижения и удрянето на тъжителя. Нанасянето на удари е високоорганизирано телодвижение, което се намира под контрола на съзнанието и е възможно да се осъществи само под ръководство на волята. То е целенасочено телодвижение. Ето защо съдът намира деянието на подсъдимия за осъществено от него при условията на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал настъпването им. От обективна страна нанесените наранявания са квалифицирани в медицинската документация като травматични увреждания, а не като болки или страдание.

Съдът намери обвинението за доказано по несъмнен начин и призна подсъдимия за виновен.

При индивидуализиране на наказанието съдът отчете, характера и степента на обществено опасните последици на деянието на подсъдимия, а така също и обществена опасност на дееца.Подсъдимия е свика степен на лична обществена опасност. Видно е, че на подс.М. са налагани наказания за извършени престъпления срещу собствеността и срещу транспорта и за престъпления извършени по общо опасен начин и с общо опасни средства, като са му налагани различни по вид и размер наказания от тези посочени в НК от условни осъждани, пробационни мерки и лишаване от свобода. Същите са без правно значение за квалификацията на извършеното деяние, но съда ги е отчел при избора на вида и размера на наказанието. Така съдът, призна подсъдимия Д.М.М. за виновен в извършването на умишлена лека телесна повреда с разстройство на здравето. По отношение на подсъдимия не са налице материално правните предпоставки за приложението на чл.78а от НК или на чл.55 от НК, тоест да се приеме, че следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание „Глоба” или пък да се замени едно от предвидените алтернативни наказания с друго по вид, което да е парично измеримо. В случая съда не прецени и намери да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и изобщо смекчаващи обстоятелства. Единственото отегчаващо отговорността обстоятелство е свързано с личността на дееца предвид предишните му осъждания. Съда не приема да е доказано деянието да е извършено при условията на неизбежна отбрана, така както се опитва да наведе в обясненията си подсъдимия М. дадени по повод прокурорската проверка по случая, тъй като останалите гласни и писмени доказателства оборват такава теза. При преценка на всички тези обстоятелства съда постанови наказание “Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Съдът с постановеното наказание цели да въздейства спрямо подсъдимия да се поправи и превъзпита, за да бъде мотивиран в поведението си за въздържане от извършването на противообществени прояви или престъпления, като прецени, че е необходимо ефективно да се изтърпи това наказание, за да бъдат постигнати целите на наказанието.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

По делото е приет за съвместно разглеждане и гражданския иск на гражданския ищец.

При обсъждане на въпросите по чл.301, ал.1, т.10 от НПК, съдът съобрази следното: Съдът намира, че с престъпното деяние са засегнати неимуществени блага на гражданския ищец. Деянията, водещи до посегателство срещу правото на личността по чл. 28 и 29 от Конституцията на Република България са във всички случаи въздигнати в противоправни деяния, срещу които всеки има право да търси защита. Живота и здравето на личността са неимуществени права, попадащи в обсега на законова закрила.

Установи се, че подсъдимият е осъществил престъплението по чл. 130 НК срещу личността на гражданския ищец, с което противоправно деяние е нанесъл неимуществена вреда на ищеца – причинил е болки и страдания на ищеца, като вредата се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с деянието.

Налице са елементите на фактическия състав на извършено от страна на подсъдимия непозволено увреждане по отношение на гражданския ищец, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, поради което съдът намира предявения граждански иск за отчасти основателен.

Съгласно чл.52 от Закона за задълженията и договорите, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се съобрази и със задължителната практика, изведена в ППВС № 7/1959 г., като вземе предвид характерът на деянието, степента на увреждането, степента на вината, последиците от деянието и всички други обстоятелства във връзка с разглеждания случай.

С оглед изложеното и на основание чл. 52 от ЗЗД, съдът определя обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от деянията, за които е признат за виновен, в размер на 700 (седемстотин) лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането 09.08.2016 г. до окончателното изплащане, като отхвърля предявените искове за обезщетение за разликата над уважените размери, до предявените пълни размери на претендирано обезщетение – общо предявени за 2000 лева.Съдът уважи и иска за имуществните вреди в размер на сумата 30 лева.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При обсъждане на въпроса, кому да възложи разноските, съдът взема предвид разпоредбата на чл. 189 НПК, поради което следва да осъди подсъдимия да заплати на тъжителя разноските, както и на съда – държавна такса върху гражданския иск.

ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЯНИЕТО са незачитане от страна на подсъдимия на установения в Република България правов ред.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Препис от присъдата с мотивите да се връчи на Началника на Затвора Белене за сведение и разпореждане.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: