гр. ЛЕВСКИ, _15.06._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _петнадесети май_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното
от съдия Атанасова а.н. дело № _498_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В
районен съд гр. Левски е постъпила жалба от *** ООД гр.С. против НП № КГ-1966/15.11.2016 г., издадено от
ДАМТН.
В
жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, че бензиностанцията на
жалбоподателя е ведомствена – само за собствени нужди, поради което не се явява
разпространител, а краен потребител, както и, че въпросното гориво е за
„извънпътна техника”. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното НП.
Административно
наказващия орган е изложил твърдение, че жалбата е недопустима и като такава
следва да бъде оставена без разглеждане.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното.
Видно
от представеното писмо с изх. № 84-03-552/16.11.2016 г. е, че със същото е
изпратен на жалбоподателя екземпляр от обжалваното НП – издадено на 15.11.2016
г. /л. 13 от делото/.
Представено
е и известието за доставяне на посоченото писмо /л. 12 от делото/ видно от
което е, че е връчено на жалбоподателя на 21.11.2016 г.
На
л. 4- 10 е приложена първоначално подадената жалба от **** ООД против НП-то,
като на същата е поставен вх. № от ДАМТН на 23.11.2016 г.
Предвид
цитираните доказателства, съдът приема, че жалбата е подадена в срок, поради
което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Видно
от представеното и обжалвано НП е, че същото е съставено срещу жалбоподателя,
затова, че дружеството е предоставяло на пазара течно гориво – гориво за
дизелови двигатели, несъответстващо на изискванията за съдържание на биогориво
в течно гориво, което е установено със
заключението на Констативен протокол № КП-0539-К-Л от 12.08.2016 г., и е
прието, че дружеството е извършило нарушение на чл. 47 ал.2 във връзка с чл. 47
ал.1 т.2 от ЗЕВИ, поради което му е наложена имуществена санкция в размер на
50000 лв. на основание чл. 67 ал. 2 от
ЗЕВИ.
Към
материалите по делото са представени протокол за проверка и вземане на проба от
течно гориво за контрол на качеството от 10.08.2016 г. /л.19- 24/, от който се
установява, че на 10.08.2016 г. е извършена проверка на дружеството от Г.Р.Ц. –
длъжностно лице от ГД ККТГ, като е проверен обект бензиностанция 4124 с. Деков
на разклон Белене и са взети
представителни проби от длъжностно лице към ГД ККТГ С.Ц. за изпитване.
Обстоятелствата
отразени в протокола се установяват и от показанията на разпитаните в
качеството на свидетели Г.Ц. и С.Ц..
В
протокола е отразено, че горивото за
дизелови двигатели има декларация за съответствие № 980/14.07.2016 г. издадена
от ******* ЕАД. Копие от цитираната декларация за съответствие е взето от
извършилия проверката и е приложено към протокола /л.24/. Видно от същото копие
е, че върху него е положен печат „гориво за извънпътна техника и трактори”.
Към
материалите по административно-наказателната преписка за приложени и
протоколите от изпитване /л. 30-33/, както и констативните протоколи за
съдържение на биогориво в течно гориво /л. 34- 37/.
Представен
е и АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, като АУАН е издаден
въз основа на цитираните констативни протоколи за съответствие с изискванията
за съдържание на биогориво в течно гориво
и е прието, че предоставяното на пазара гориво за дизелови двигатели не
съответства на изискванията на чл. 47 ал.1 т.2 от ЗЕВИ, което е нарушение на
чл. 47 ал.2 от ЗЕВИ.
Следва
да бъде отбелязано, че разпоредбите на чл. 47 от ЗЕВИ касаят крайните разпространители на горива.
Видно
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото е, че дружеството
жалбоподател не е разпространител на горива.
От
представените по делото доказателства се установява, че проверяваната
бензиностанция е ведомствена, която обслужва единствено нуждите на дружеството
във връзка с упражняваната от него дейност и ползвана селскостопанска техника –
т.е. по делото безспорно е установено, че ведомствената бензиностанция се
ползва за зареждане на извънпътна техника.
Видно
от отразеното върху декларацията за съответствие /цитирана по-горе – л. 24/ е,
че прекият доставчик на гориво е отразил, че горивото е за извънпътна техника и трактори.
В
съдебно заседание актосъставителя заявява, че декларацията за съответствие
/л.24/ не отговаря на изискванията на чл. 6 т.6 във връзка с Приложение № 9 от
Наредбата, но за издадената от друго лице декларация – дружеството жалбоподател
не може да носи отговорност.
Нещо
повече – по делото е назначена съдебно-химическа експертиза от която се
установява, че след извършен анализ на документите по делото и съобразяване на
констативните протоколи и извършените изпитвания, въз основа на които е
съставен АУАН и е издадено обжалваното НП, е установено, че течното гориво –
гориво за дизелови двигатели със сяра 0,001 % (10ррm) отговаря на изискванията /критериите за горива за извънпътна
техника и трактори, съгласно чл. 6 т.6 от Наредбата за изискванията за
качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол.
Както
бе посочено по-горе по делото е назначена и съдебно счетоводна експертиза и от
същата се установява, че ведомствената бензиностанция на дружеството
жалбоподател разполага с онлайн и електронна свързаност – фискална и нивомерна
система с ТД на НАП Велико Търново /което обстоятелство се установява и от приложеното на л. 167 от делото писмо от
НАП/. От експертизата се установява също
така, че не е възможно зареждане на гориво от бензиностанцията без да мине през
колонките и без да бъде отчетено и от двете системи – нивомерна и фискална, че
фискалните бонове, издадени от бензиностанцията са издадени единствено на
„Ентек” ООД и сборът от техните стойности се равнява с отчета от нивомера за
процесния период. От заключението се установява също така, че няма отчетени
продажби от бензиностанцията на други клиенти, освен взета проба при проверката
с количество
При
това положение, съдът прави единствения възможен извод, че дружеството
жалбоподател не е разпространител на гориво, а е краен потребител и зареденото
количество гориво в бензиностанцията е за собствени нужди.
Както
бе посочено по-горе разпоредбата, която административно наказващия орган е
приел, че дружеството е нарушило касае крайните разпространители, каквото ****
ООД не е, т.е. дружеството е санкционирано за нарушение на задължения, които не
са му вменени от закона.
Предвид
изложеното, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
На
основание изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразно НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № КГ-1966/ 15.11.2016 г.
издадено от председателя на ДАМТН, с което на *** ООД ***** е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 50 000 лв. на основание чл. 67 ал.2 от
ЗЕВИ за нарушение на чл. 47 ал.2 във връзка с чл. 47 ал.1 т.2 от ЗЕВИ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Плевен в 14-дневен
срок от връчване на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: