Р Е Ш Е Н И Е
гр.
ЛЕВСКИ, 11.08. 2017 г.
Районен
съд – Левски, в съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _Ваня
Димитрова_ и в присъствието на прокурора_, като разгледа
докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_123_ по описа на съда за _2017_
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
В Районен
съд гр. Левски е постъпила жалба от EТ „***”, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ЕИК:***, срещу НП №2017-0041685/03.02.2017 г. на директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за
защита на потребителите.
Жалбата е
бланкетна, като в нея жалбоподателят твърди, че издаденото против него
наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 117, ал.2 от Закона за
туризма му е наложено наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., е
неправилно и незаконосъобразно, като ще изложи подробни съображения в съдебно
заседание.
Моли съда да
отмени изцяло обжалваното НП като незаконосъобразно.
За
административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител.
От ответника по жалбата е представено
писмено становище, с което моли съда да
остави без уважение като неоснователна жалбата и да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Сочи се в писменото становище, че на 14.09.2016
г. е извършена проверка в обекта, стопанисван от търговеца. Обектът разполагал
с капацитет 40 места и в него се предлагали за консумация топли и безалкохолни
напитки, алкохол, супи, готвени ястия. При извършената контролна консумация от
служителите на КЗП на 2 броя кафета на обща стойност 1.40 лв. не им бил
предоставен ценоразпис при вземането на поръчката. Констатирано било при
проверката, че имало потребители, които консумирали топли и безалкохолни
напитки, като на тях също не им е предоставен ценоразпис.
При проверката на място бил съставен
констативен протокол, който е подписан без възражения от двама служители на КЗП
и от служители на фирмата. За извършеното нарушение бил съставен и АУАН. Можело
да се направи логичен извод, че когато влезе клиент в заведението и се настани,
е решил да ползва ресторантьорските услуги, предлагани в обекта. В този смисъл
следва да му се предостави менюто с обявените цени и грамажи на предлагания
асортимент, за да направи своя избор.
Ответникът по жалбата изразява становище,
че нарушението не е маловажен случай ,
като при издаването му наказващият орган е направил преценка за обществената му
опасност на деянието. Нарушението на чл. 117,ал.2 от ЗТ е на формално
извършване, като в закона не е предвиден като елемент от състава на деянието
вредоносен резултат. Твърди, че не са представени доказателства, които да
установяват обстоятелства, обуславяща по – ниска степен на обществена опасност
на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените
случаи.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Установено е от фактическа страна, че на 14.09.2016
г. служители на КЗП са извършили проверка в снек-бар, стопанисван от търговеца.
В заведението се предлагали за консумация топли и безалкохолни напитки,
алкохол, супи, готвени ястия.
Констатациите от проверката били
обективирани в констативен протокол №2016 №К - 0229374, приложен към делото.
За констатираните нарушения бил съставен
АУАН в присъствие на жалбоподателя. Актът бил предявен на жалбоподателя, който
го подписал и написал възражение.
За нарушенията, констатирани с АУАН, директорът
на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен
е издал на 03.02.2017г. наказателно постановление против EТ ” ***”, с което за
нарушение по чл. 117, ал.2 от Закона за туризма, на основание чл. 211 от ЗТ е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
В показанията си свидетелката В.И. – служител
в КЗП сочи, че с колежката си поръчали две кафета, като сервитьорката, която ги
обслужила, не носела ценоразпис, поради което прави извод, че той не се
предоставял на потребителите при вземане на поръчката и при плащане на
сметката. Имало още 8 потребители, които консумирали топли и безалкохолни
напитки, на които също не бил предоставен ценоразпис.
Твърди в показанията си също, че тези 8
потребители са били седнали преди пристигане на проверяващите, но въпреки това
констатирали, че и на техните маси няма предоставени ценоразписи. От друга
страна сочи в показанията си, че тези 8 посетители дошли по време на съставяне
на констативния протокол. В този смисъл са налице противоречия в показанията на
свидетелката.
Свидетелката К.И. също твърди, че в
заведението е имало потребители, на които не им е бил предоставен ценоразпис.
Категорична е, че по масите изобщо не е имало ценоразпис, нито пък се носел на
потребителите. След като на проверяващите е донесена поръчката и са заплатили
сметката, се легитимирали на мястото, където са седнали. Няма спомен къде са
седнали другите хора в заведението, но е сигурна, че на тези хора, които са
били там, не им е предоставен ценоразпис.
Свидетелката прави извод, че е логично,
след като се разбере, че има проверяващи да се представя ценоразписа.
Показанията на свидетелката противоречат
с показанията на другата свидетелка служител в КЗП, която е категорична, че и
на посетителите, дошли след тях не се представя ценоразписа.
По искане на жалбоподателя са разпитани
свидетели, като от показанията на св. М. се установява, че е посетител на
заведението „***”, както и че е предоставено меню на тяхната маса, което било
взето от сервитьорката след влизане на проверяващите. След като взела менюто
сервитьорката тръгнала към масата на проверяващите.
Показания е дала и сервитьорката, която
твърди, че този в деня на проверката е имало клиенти, които са заели две маси,
като на едната са били по – възрастни клиентки. След сервиране на кафетата, те
са си платили сметката и в този момент са влезли проверяващите. Твърди, че след
като проверяващите са дошли, са поръчали две кафета, като е щяла да предостави
менюто със сметката. Сочи в показанията си, че служителите на КЗП са
проверявали документи на бара, където е заплатена сметката, като е била
предоставена касова бележка.
АУАН е съставен от гл. инспектор в КЗП и
видно от приложената заповед от 22.04.15г. на председателя на КЗП, инспекторът
е лице, което разполага с правомощие да съставя АУАН. И АУАН и НП са съставени в законоустановените
срокове.
В АУАН твърдяното
нарушение е описано по следния начин: „при консумация на 2 бр. кафе на обща стойност 1.40 лв. не ни се предостави
ценоразпис при вземане на поръчката. Има потребители, които консумират топли и
безалкохолни напитки, на тях също не се предостави ценоразпис”.
Според разпоредбата на чл. 117, ал.2 от
Закона за туризма лист – менюто и карт-менюто трябва да бъдат предоставени на
всеки потребител преди поръчката и при предоставяне на сметката.
В този смисъл и с оглед
противоречивите показания на свидетелите – служители в КЗП, както и предвид
събраните гласни доказателства, че част от посетителите вече са заплатили
сметката при пристигане на проверяващите, а на други е предоставено менюто при
заплащане на сметката, съдът приема, че не е доказано по несъмнен и безспорен
начин нарушението, извършено от жалбоподателя, не е доказано по несъмнен и
безспорен начин, че не е предоставен „ценоразписа” на потребителите в
заведението.
Съвкупността
от доказателства в административно наказателното производство следва да
установят по безспорен начин фактите и обстоятелствата, установено от
контролните органи.
В случая дори и да се приеме, че ценоразписът
не е предоставен на проверяващите, съдът приема, че следва да се прецизира
тяхната тежест с оглед прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът намира, че дори формално да е налице нарушение по чл.
117, ал.2 от Закона за туризма, то същото представлява маловажен случай.
Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС, преценката на административно
наказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажни случаи,
поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. По смисъла на чл. 93, т.9 от НК, приложим на
основание чл. 11 от ЗАНН, деянието е маловажен случай, когато степента на
обществена опасност е по – ниска от обикновените случаи на нарушенията от
съответния вид, поради липса или незначителност на вредните последици или
поради наличие на други отегчаващи обстоятелства.
В административнонаказателното производство преценката
относно наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН следва да се извърши от
наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините,
довели до извършването му, причинени ли са също така вреди от нарушението и
други смекчаващи отговорността обстоятелства. Нарушението е извършено за първи
път, като няма данни жалбоподателят да е бил санкциониран за други нарушения на
Закона за туризма, или въобще за дейност, свързана с контролните функции на
КЗП.
В случая се касае за поръчка на две кафета, чиято стойност е
1.40 лв., а и следва да се вземе предвид, че извършената проверка е била
рутинна, а не по повод оплакване от потребители.
Освен това доказателствата сочат на изолиран случай на
административно нарушение, на пропуск, а
не на порочна практика, като липсват доказателства от допуснатото нарушение да
са на стъпили вредни последици за потребителите.
Затова наложеното наказание, макари в минимален размер се
явява несъразмерно тежко и не съответства на характера и тежестта на
нарушението, поради което не следва да бъде ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя.
С оглед на изложените съображения съдът намира, че случаят
е маловажен, тъй като поради своята малозначителност нарушението има
изключително ниска степен на обществена опасност.
По изложените съображения съдът счита, че издаденото
наказателно постановление следва да бъде отменено.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №2017-0041685/ 03.02.2017 г. на директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за
защита на потребителите, с което на EТ „***”, със седалище и адрес на управление:
гр. Левски***, ЕИК: *** представляван от Н. Г. К. ЕГН********** - управител, за нарушение на чл. 117, ал.2 от Закона за туризма, е
наложена на основание чл. 211 от Закона за туризма имуществена санкция в размер
на петстотин лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: