Р Е Ш Е Н И Е
гр.
ЛЕВСКИ, 02.06. 2017 г
Районен съд – Левски, в съдебно
заседание на втори май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _Ваня Димитрова_ и в
присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова
а.н.дело №_124_ по описа на съда за _2017_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр. Левски е постъпила
жалба от EТ „***”,
със седалище и адрес на управление гр. ***срещу НП №2017-0041649/13.02.2017
г. на директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за
защита на потребителите.
Жалбоподателят е останал недоволен от
издаденото против него наказателно постановление, с което на основание чл. 222 от
Закона за защита на потребителите за нарушение на чл. 127, ал.2, във вр. с ал.4
от Закона за защита на потребителите му е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лв., като счита същото за неправилно и незаконосъобразно.
Моли съда да отмени изцяло
обжалваното НП като незаконосъобразно.
За
административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител.
От ответника по жалбата е представено
писмено становище, с
което моли съда да остави без уважение като неоснователна жалбата и да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Сочи се в писменото становище, че на 15.08.2016
г. е извършена проверка в заведение за закуски в гр. Левски, стопанисван от
търговеца. Обектът не подлежал на категоризация на основание чл. 20 от ЗТ. При
поискване от служителите на КЗП не е представен регистър на предявените
рекламации.
Констатирано е, че на 15.08.2016 г.
търговецът не поддържал регистър на предявените рекламации, с което бил нарушен
бил чл. 127, ал.2 от ЗЗП.
Становището на административнонаказващия
орган е, че след като обектът е работел, то е следвало да се приемат
рекламации, които съгласно чл. 127, ал.3 от ЗЗП трябва да се вписват в нарочен
за това регистър. Регистър не бил представен, от което следвало извода, че такъв
не се поддържа в обекта.
Ответникът по жалбата изразява становище,
че нарушението не е маловажен случай, като при издаването му наказващият орган
е направил преценка за обществената му опасност на деянието. Нарушението на чл.
127, ал.2 от ЗЗП е на формално извършване, като в закона не е предвиден като
елемент от състава на деянието вредоносен резултат. Твърди, че не са
представени доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславяща по – ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с
обикновените случаи, а наложената имуществена санкция била определена в размер
на минимума, тпредвиден в закона, като е отчетено единстваното смекчаващо
обстоятелство, че нарушението е иззвършено за първи път.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото доказателства се
установява, че на 15.08.2016 г. служители на КЗП са извършили проверка в заведение
за закуски в гр. Левски, обл. Плевен, на пл. „Свобода”, стопанисвано от
търговеца. При извършената проверка не бил представен регистър на предявените
рекламации.
Констатациите от проверката били
обективирани в констативен протокол №2016 №К-0228885, в който се съдържа
констатация, че търговецът не поддържа регистър за предявените рекламации.
За констатираните нарушения бил съставен
АУАН в присъствие на жалбоподателя. Актът бил предявен на жалбоподателя, който
го подписал и написал възражение.
За нарушенията, констатирани с АУАН, директорът
на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен
е издал на 13.02.2017г. наказателно постановление против EТ „***”, с което за
нарушение по чл. 127, ал.2, вр. ал.4 от Закона за защита на потребителите, на
основание чл. 222 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв.
От показанията на разпитаните свидетели И.
и Е. – служители в КЗП се установява, че са извършили проверка на павилион за
закуски в гр. Левски, собственост на жалбоподателя. При проверката регистър на
рекламациите не бил представен и търговецът не поддържал регистър за
рекламациите. И двете свидетелки заявяват, че не си спомнят подробности от
извършената проверка.
В качеството на свидетел е разпитана
съпругата на управителя на фирмата, която в показанията си заявява, че на
служителката в заведението не било обяснено какво искат проверяващите. Свидетелката
е категорична, че ако е била уведомена, е щяла да предостави исканите
документи.
Показанията на свидетелката И.
кореспондират с показанията на свидетелката М. – продавач към момента на
проверката в закусвалнята.
М. свидетелства, че книгата за рекламации
не се води, а просто съществува. Книгата съществувала, налична била в
документацията и към момента на проверката се е намирала в офиса с документите.
Свидетелката е категорична, че от нея не
са искали документи за проверяваното заведение.
АУАН е съставен от гл. инспектор в КЗП и
видно от приложената заповед от 22.04.15г. на председателя на КЗП, инспекторът
е лице, което разполага с правомощие да съставя АУАН. И АУАН и НП са съставени в законоустановените
срокове и притежават необходимите реквизити.
Съдът приема за
безспоно установено, че в момента на проверката, извършена в заведението, на проверяващите от КЗП не е
бил представен регистъра за рекламациите, което обаче не е достатъчно да бъде
формиран извод за извършено нарушение по чл. 127, ал.2 от ЗЗП.
Вмененото по
отношение на жалбоподателя нарушение е че при
поискване не е представен регистър за
предявените рекламации и на
15.08.2016 г. търговецът не поддържа регистър на предявените пред него и пред
упълномощените от него лица рекламации.
Разпоредбата на
чл. 127, ал.2 от ЗЗП гласи, че „Търговецът
е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него или
пред упълномощените от него лица рекламации.”
Видно е, че нормата на чл.127 ал.2 от ЗЗП не съдържа задължение въпросният регистър да се поддържа в търговския
обект. Според чл.127, ал.4 от ЗЗП: „Приемането на
рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката или е поръчана
услугата, на адреса на управление на
търговеца или на друго място, посочено от търговеца…”
Цитираните
законови разпоредби вменяват задължение на търговеца да поддържа регистър за
предявените рекламации, без обаче това да става точно в търговския обект – ал.4
на чл. 127 от ЗЗП. С деянието, което е вменено и описано в наказателното
постановление не може да се приеме, че има неизпълнение на задължението по чл.127
ал.2 от ЗЗП.
Такова би било налице
при доказано деяние „неизпълнение на задължението на търговеца за поддържане на регистър за предявените
рекламации”, а доказателства за такова деяние не само че не се събраха, но и
нещо повече – от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
търговецът е поддържал регистър на рекламациите с начална дата 01.09.2015 г. и
с обозначение на фирмата на търговеца. При извършената на 19.08.2016 г.
проверка на документи търговецът е представил регистър на предявените рекламации
на проверяващите.
Поради изложеното
при наличие на алтернативно задължение регистърът да се съхранява в обекта, по
адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца, и
след като към момента на проверката е разполагал с регистър за рекламациите,
макар и да не се е съхранявал в проверявания обект, то търговецът не е извършил
вмененото нарушение по чл. 127, ал.2, вр. ал.4 от ЗЗП.
Това
обстоятелство опровергава отразените в АУАН констатации и извода за
съставомерност на деянието. Такъв регистър е съществувал и следователно потребителите
не са били лишени от гарантираната им по закон възможност да предявят
рекламациите си.
За да е налице
административно нарушение, е необходимо да се докаже по несъмнен начин
съществуването на всички елементи, които се отнасят до неговата обективна и
субективна страна.
По
изложените съображения съдът счита, че издаденото наказателно постановление
следва да бъде отменено.
Предвид
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №2017-0041649/13.02.2017 г. на
директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе,
Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД
„Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което на EТ
„***”, със седалище и адрес на управление гр***, представлявано от В.П. И.-
управител, е наложена на основание чл. 222 от Закона за защита на
потребителите имуществена санкция в размер на петстотин лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: