Мотиви към Решение от 25.07.2017г., постановено по а.н.д. №187/2017г. по описа на РС гр. Левски

В РС гр. Левски е постъпило постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на А.И.Т., с настоящ адрес:***, ЕГН ********** от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършено деяние по чл.209, ал.3, във вр. с ал.1 от НК за това, че на 19.08.2016г., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила у Й. П. Е. от гр.** заблуждение, че Е. и двамата й сина притежават около 8.478 дка земеделска земя, придобита по наследство от Й. И. Е. – 8.478 дка ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, която земя Т. желае да закупи, като са й нужни парични средства за набавяне на документи, необходими за сключване на сделката и с това причинила на Е. имотна вреда в размер на 195 лв., като случаят е маловажен

Представителят на РП - Левски поддържа изцяло предложението на РП – Левски за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемата А. Т.. Счита за безспорно установен механизма на деянието, неговото авторство, времето, мястото, начина на извършване. Предлага на съда да освободи от наказателна отговорност обвиняемата и й наложи наказание по реда на чл. 78а от НК.

Обвиняемата лично и чрез назначения служебен защитник счита повдигнатото обвинение по отношение на Т. за недоказано по субективна страна, поради което моли съда да я оправдае.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Свидетелката Й. П. Е. живеела в гр. Б..

Двете с обвиняемата се познавали във връзка с извършени сделки на недвижими имоти от преди няколко години.

На 19.08.2016 г. обвиняемата се обадила на свидетелката по телефона. В процеса на разговора Т. предложила на свидетелката да се срещнат, за да обсъдят сделка с недвижим имот.

Уговорили се и същия ден в следобедните часове се провела срещата в дома на свидетелката, на която среща присъствал и синът на свидетелката Е.– М. Е.. Обвиняемата информирала Е., че свидетелката и двамата й сина притежават около 8 дка земеделска земя, останала в наследство от свекъра на Е. – Й.Е..

Запитала дали искат да я продадат на изгодна цена – по 1200 лв. на декар.

Свидетелката твърди в показанията си, че е знаела, че освен лозето няма други останали в наследство от свекъра й земи, но се доверила на обвиняемата, като допуснала, че е възможно да има останали 8 дка, за които не знае.

Попитала обвиняемата сигурна ли е, че имат такава земя, на което обвиняемата категорично отговорила, че е сигурна, защото е проверила.

Свидетелката Е. се съгласила и приела предложението на Т. да продава поради изгодната цена. Обвиняемата обяснила, че трябва да изготвят пълномощно, с което тя да ги представлява пред съответните служби във връзка със сключване на сделката и набавяне на нужните документи. Обвиняемата подготвила пълномощното, което свидетелката подписала, като Т. поискала сумата от 195 лв. за покриване на разходите във връзка с нужната за сделката документация – нужни й били за да се снабди с необходимите документи за сключване на сделката.

Свидетелката предала на ръка исканата сума, за което получила квитанция.

Срещата приключила около 14:15 часа, след което Т. си тръгнала.

Няколко дни след срещата свидетелката и синовете й и установили, че освен лозето, от свекъра й не е останала друга нива. Извършили проверка в поземлена комисия и други служби, но установили, че не притежават такава земя.

Установява се, че имотът, посочен в пълномощното от Т. е с идентификатор ***, продаден на Г. Н.. Синът на свидетелката още през август месец уведомил Т. по телефона, че сделката е невъзможна, защото не притежавали такава земя и я помолил да върне сумата от 195 лв., но обвиняемата настоявала, че притежават такава земя и ако се откажат, ще съжаляват, защото цената е много добра.

В показанията си св. Е. твърди също, че до последния разговор с обвиняемата тя е твърдяла, че притежават такава земя, но след като се отказват, ще им върне част от парите, но до деня на провеждане на разпита, сумата не била върната.

Видно от представените писмени доказателства е, че с нотариален акт от *** г. Й. Е. и синовете й продали *** на Г. Н.. С нотариален акт от 25.03.2013 г. Й. Е. и синовете й продали останалите 4000 кв.м. идеални части от поземления имот на Г. Н..

В хода на досъдебното производство Е. получила от обвиняемата сумата от 195 лв.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства, събрани и присъединени по делото.

С оглед на събраните писмени доказателства, съдът приема, че обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна елементите от фактическия състав на престъплението по чл. 209, ал.3 от НК, във вр. с ал.1. Неоснователно е възражението на обвиняемата за несъставомерност на осъщественото от нея деяние.

В конкретния случай обвиняемата Т. се свързала със свидетелката и я въвела в заблуждение, че тя и синовете й притежават земеделска земя, останала в наследство, която могат да продадат.

Действайки по този начин, обвиняемата е въвела в заблуждение пострадалата и по този начин й е причинил имотна вреда в размер на 195 лв., като нейната цел е да набави за себе си имотна облага.

Предвид относително ниската стойност на причинената имотна вреда и обстоятелството, че Т. я е възстановила на пострадалия след осъществяването на престъплението, законосъобразно и РП – Левски е квалифицирала престъпното деяние като такова по чл.209,ал.3 във вр. с ал.1 НК. Същевременно, тези обстоятелства в никакъв случай не обосновават приложение на разпоредбата на чл.9,ал.2 НК.

От обективна страна е настъпила вреда за пострадалата, тъй като същата е била ощетена със сумата от 195 лв.

От субективна страна се изисква пряк умисъл у дееца и специална цел – набавяне на имотна облага.

Съгласно чл. 93 т. 9 НК, маловажен е този случай, при който извършеното престъпление, с оглед липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Безспорно деянието съставлява маловажен случай и правилно е квалифицирано като такова от РП – Левски

Обвиняемата е предприела действия за въвеждане на пострадалата в заблуждение – за формирането на погрешна представа за конкретни факти, които не съответстват на действителността.

При това обвиняемата не е в състояние да изпълни това, с което е мотивирала пострадалата, като тази невъзможност е налице още при започване на измамливите действия, като в резултат на тези действия е получила имотна облага, каквато е специалната цел.

За извършеното престъпление от Т. законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Обвиняемата към момента на извършване на престъплението не е осъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност, като причинените имуществени вреди са възстановени.

При определяне размера на наказанието по отношение на обвиняемата Т. съдът взе предвид обществената опасност на деянието, степента на обществена опасност на дееца, причините и мотивите за извършване на престъплението.

Предвид изложеното, след като признава обвиняемата за виновна, съдът й определя наказание глоба в размер на 1000 лв.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: