Мотиви по НОХД 189/2017 г.

Срещу подсъдимия П.А.П. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 17.02.2017 г. в гр.Левски, област Плевен, около 21,20 часа, на кръстовището по бул. «България» пред дом с № 32 управлявал лек автомобил *** с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и тетрахидроканабинол, установени със съдебно-химическа /токсикохимическа/ експертиза с изх. № *** г., изготвена в Токсикохимична лаборатория към ВМА – гр. София – престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Моли съда да го признае за виновен по обвинението и да му наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година, което да се изтърпи при общ режим. Представителят на прокуратурата е изразил становище, че не следва да се налага по-лекото наказание – глоба, както и че не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 66 от НК.

Защитникът на подсъдимия изразява становище, че на подсъдимия следва да се наложи минимално наказание, което да бъде отложено със съответен изпитателен срок.

Подсъдимия съжалява.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Подсъдимият П.А.П. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, с българско гражданство, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

Вечерта на 17.02.2017 г. около 21.20 ч, в гр. Левски, подсъдимият бил спрян за проверка от служители при РУ МВР Левски, които участвали в специализирана полицейска операция по линия разпространение на наркотични вещества. Тъй като служителите от РУ МВР Левски имали оперативна информация, че подсъдимия ползва наркотични вещества те потърсили съдействието на колегите си от ОД МВР – Плевен, които също участвали в специализираната полицейска операция и били на територията на гр. Левски и разполагали с техническо средство за изпробване на водачите за употреба на наркотични вещества. Подсъдимият бил изпробван с техническото средство за употреба на наркотици и уредът отчел положителен резултат за употреба на канабис и амфетамини, поради което му бил съставен акт за установяване на административно нарушение и му бил издаден талон за медицинско изследване. П. ***, където дал кръв за изследване. От извършеното изследване на предоставените проби от П. бил установено, че същия е употребил наркотични вещества, а именно амфетамин и тетрахидроканабинол. От експертизата се установява, че употребата на наркотичното вещество тетрахидроканабинол – марихуана, канабис и др. е реализирана в период по-голям до 12-24 часа преди медицинското изследване и вземането на биологични проби или е употребен продукт с ниско съдържание на активното вещество или респективно употребено е малко количество. Установява се също така, че резултатът от количествения анализ на амфетамин в кръвната проба надхвърля многократно концентрационната област за еднократен „нормален” прием за лица без развита зависимост, както и че доказаното присъствие на амфетамин в кръвта показва, че е употребен в срок не по-голям от 6-12 часа, преди вземане на биологичната проба. Установените количества амфетамин и тетхрахидроканабинол от експертизата оборват тезата на подсъдимия и неговия защитник, че подсъдимия е „дръпнал два пъти” от една цигара.

Тази фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, от заключението на вещите лица и от приложените писмени доказателства.

При това положение, съдът приема, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът преценява всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и вината обстоятелства, както и обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващо обстоятелство, съдът приема доброто процесуално поведение на подсъдимия и частичните му признания, младата му възраст и обстоятелството, че от деянието по осъждането му преди деянието по настоящото дело е изминал почти десет годишен период от време. Няма отегчаващи отговорността и вината обстоятелства и обществената опасност на деянието и дееца са обичайните за този вид престъпления. Съдът е съобразил и обстоятелството, че подсъдимия е извършил за първи път деяние от този вид. С оглед изложеното, съдът е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността и вината обстоятелства и са налице основанията за приложение разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, тъй като в противен случай наказанието по отношение на него би се оказало несъразмерно тежко и е определил наказание под минималния размер предвиден за този вид престъпление, а именно три месеца лишаване от свобода. По изложените съображения, съдът на основание чл. 55 ал. 3 от НК не е наложил по-лекото наказание глоба, предвидено в разпоредбата на чл. 343б ал. 3 от НК.

Тъй като подсъдимият е осъждан и от изтърпяване на наказанието по предходното му осъждане не е изтекъл срок, равен на този по чл. 82 ал.1 от НК, съдът е приел, че не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 66 от НК. Видно от справката за съдимост е, че подсъдимия е осъден с влязла в сила присъда по нохд 421/2009 г. – влязла в законна сила на 21.03.2009 г. на лишаване от свобода за срок от 11 месеца, изпълнението на което е отложено с 3 г. изпитателен срок. Наказанието по тази присъда е изтърпяно на 21.03.2012 г., от когато тече срокът от 5 години съгласно нормата на чл. 88а ал.1 във връзка с чл. 82 ал.1 т.4 от НК. Тъй като пет годишния срок изтича на 21.03.2017 г., а деянието по настоящото обвинение е извършено на 17.02.2017 г., съдът е приел, че не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 88а ал.1 от НК и тази реабилитация по отношение на подсъдимия не е настъпила преди извършване на деянието. По делото /видно от справката за съдимост/ няма данни за извършена и съдебна реабилитация по чл. 87 от НК. Предвид изложеното, съдът е определил наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

На основание чл.343г, във връзка с чл.37, т.7 от НК, съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от десет месеца, съобразявайки миналите му нарушения като водач на МПС – видно от представената по досъдебното производство справка за нарушител/водач. Тъй като свидетелството за управление на МПС на подсъдимия е отнето със съставения му АУАН на 17.02.2017 г., съдът на основание чл. 59 ал.4 от НК е приспаднал времето през което И. е лишен от правото да управлява МПС по административен ред, считано от 17.02.2017 г. при изпълнение на наказанието лишаване от право да управлява МПС.

По делото са направени деловодни разноски общо в размер на 440,10 лв. и същите са възложени на подсъдимия с оглед изхода на делото.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: