МОТИВИ към присъда № 66/26.10.2017 г., постановена по НОХД №221/2017г. по описа на РС гр. Левски

Обвинението срещу С.З.С., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** е по чл.151, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, за това, че на неустановен ден през периода от 28.03.2016г. до 06.05.2016г. включително, в дом, находящ се в гр.Левски, обл. Плевен, на ул.”***” №***, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14 – годишна възраст, малолетната Е.П.С., с ЕГН **********, като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.

Представителят на РП гр. Левски намира обвинението спрямо подсъдимия С. за доказано по несъмнен и безспорен начин.

Счита, че в подкрепа на обвинението са всички събрани по делото доказателства.

Пледира, че по отношение индивидуализацията на наказанието следва да се отчете, че подсъдимият е извършил деянието като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, от друга страна – производството е по реда на глава ХХVІІ от НПК, а именно съкратено съдебно следствие с признаване на фактите и обстоятелствата, отразени в обвинителния акт. Предлага да му бъде наложено наказание от една година лишаване от свобода с приложение на чл.66 от НК.

Подсъдимият лично и чрез упълномощения си защитник адв. Н. изразява становище, че са признали обстоятелствата по делото и събраните на досъдебното производства доказателства изцяло подкрепят самопризнанията на подсъдимия.

При индивидуализиране на наказанието и определяне на неговия размер моли да бъде съответстващо на критериите на чл. 36, чл. 55 и чл. 58 а от НК. Счита, че предложеното от представителя на прокуратурата наказание с приложение на чл. 66 от НК е обективно и справедливо.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият С.З.С. и свидетелката Е.П.С. са братовчеди. Преди около 5-6 години свидетелката С. заживяла в дома на чичо си В.И. – баща на подсъдимия. С течение на времето С. и С. се влюбили, започнали интимна връзка, в резултат на което свидетелката С. забременяла. На 01.01.2017г. свидетелката С. родила дете от женски пол – З. С.С., ЕГН **********. Сезиран бил Отдел „Закрила на детето” в гр.Левски, депозиран сигнал до РП - Левски.

След изписване от болницата свидетелката С. и новороденото дете отново заживели в дома на В.И., където полагали грижи за тях и имало добри условия, което се потвърждава и от свидетелката С.Х. – служител в Отдел „Закрила на детето” гр.Левски.

Видно от приложеният препис – извлечение от акт за раждане на детето е видно, че за баща на детето З.е вписан С.З.С., с ЕГН **********.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза е видно, че на 07.01.2017г. Е.П.С. на 14 години е родила здраво и доносено бебе от женски пол. Вещото лице сочи, че най – вероятните дати на зачеване са 16 или 17 април 2016г., като не е изключено това да се е случило на друга дата в периода 28 март и 06 май 2016г., като тези вероятни дати се потвърждават и от свидетелските показания.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства.

Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371, т.1 и 2 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 от НПК съдът е одобрил изразеното съгласие.

На основание чл.373, ал.2 от НПК съдът не е извършил разпит на свидетелите за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на бързото производство.

Съдът приема с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

С оглед на събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.151, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК. Установено е, че неустановен ден през периода от 28.03.2016г. до 06.05.2016г. включително, в дом, находящ се в гр.Левски, обл.Плевен, на ул.”***” №**, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14 – годишна възраст, малолетната Е.П.С., с ЕГН **********, като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия С.. Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Макар и непълнолетен, той е съзнавал, че извършва съвкупление, желаел е неговото осъществяване, като е съзнавал, че пострадалата е под 14 години.

При индивидуализация на наказанието по отношение на подсъдимия, при спазване на императивните изисквания на чл. 373, ал.2 от НПК, вр. чл. 372, ал.4 от НПК, вр. чл. 58а от НК, съдът намира, че наказанието следва да се определи, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК - при условията на чл. 36 и чл. 54 от НК.

При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид доброто процесуално поведение на подсъдимия, както на досъдебното производство, така и в съдебното заседание, взе предвид обществената опасност на деянието и дееца, както и че той е съдействал изцяло за разкриване на обективната истина, поради което му налага наказание от дванадесет месеца лишаване от свобода.

При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия и с приложение разпоредбата на чл.58а от НК, съдът намалява така наложеното наказание с 1/3, поради което определя наказание от осем месеца лишаване от свобода.

Тъй като наложеното наказание е под три години и подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от свобода, и като намери, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, съдът отлага изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години.

Съдът счита, че едно такова наказание би изиграло своята превантивна, генерална и специална превенция, би съответствало на деянието и дееца.

При този изход на делото следва подсъдимият да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски по досъдебното производство в размер на 84.64 лв. и в съдебното производство в размер на 40 лв.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: