МОТИВИ към присъда, постановена по НОХД №295/2017г. по описа на РС гр.
Левски
Обвинението
срещу А.С.П., роден на *** ***,
български гражданин, неженен, осъждан, ЕГН ********** e по чл. 318 от НК, затова че на 31.08.2016г., в гр.Левски, в офис на „Теленор
България” ЕАД, находящ се на ул.”Александър Стамболийски” №32, противозаконно
си служил с официален документ – лична карта №6***, издадена от ОД на МВР –
Плевен, на дата ***. за друго лице – И.Б.Е., ЕГН ********** с цел да заблуди
длъжностното лице - К.П.Г., ЕГН ********** *** – управител на магазин „Теленор
България” ЕАД в гр.Левски, като извършеното не представлява по – тежко
престъпление.
Представителят на РП гр. Левски
поддържа изцяло обвинителния акт срещу подсъдимия П.. Счита, че са събрани
категорични доказателства относно извършеното деяние от подсъдимия, че няма
спор относно фактите и обстоятелствата, мястото и начина на извършване на
престъплението, като по отношение на неговия автор.
Пледира
съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи наказание в съответен
размер.
Подсъдимият не се
явява в с.з, представлява се от назначения
служебен защитник адв. С..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На
неустановен ден през месец август 2016г. подсъдимият П. намерил лична карта №***,
издадена на ***. от ОД на МВР – Плевен на името на свидетеля И.Б.Е.. На
31.08.2016г. подсъдимият посетил магазин на „Теленор България” ЕАД в гр.Левски,
с намерение да закупи карта с предплатена услуга. От проведен разговор с К.Г. –
управител на „Теленор България” ЕАД му направил оферта за сключване на договор
и получаване на телефон на изплащане. Подсъдимият се съгласил с предложената
оферта и за сключване на договора подал личната карта на свидетеля Е., като
съзнателно решил да се представи за него. Управителят попълнил бланката на
договора, като въвел данните и имената от личната карта, която му била
представена. Принтирал договора, като ръчно изписал имената в графа
„кредитополучател” и потребител, тъй като подсъдимият казал, че е неграмотен.
Подсъдимият се подписал в тези графи, като по този начин бил сключен договора.
По този начин подсъдимият е въвел в заблуждение управителя на „Теленор
България”, получил телефона и напуснал магазина.
На
31.08.2016 г. бил сключен договор за мобилни услуги между „Теленор България” ЕАД
и И.Б.Е., като подписите в графи „подпис на потребител” и „подпис на
лизингополучател” били положени от подсъдимия А.С.П..
На
31.08.2016г. подсъдимият П. се обадил на И.Е., като му заявил, че му намерил
личната карта. Срещнали се и подсъдимият му предал личната карта. След няколко
дни отново се срещнали и подсъдимият П. заявил на свидетеля Е., че на
31.08.2016г. сключил договор с „Теленор” и си закупил телефон на лизинг и карта
с абонаментен план, служейки си с неговата лична карта. Това е станало повод
свидетелят Е. да депозира жалба до РУ – Левски.
От заключението
на вещото лице по назначената съдебно- графична експертиза е видно, че подписът
в графа „потребител” в Договора за мобилни услуги, сключен на 31.08.2016г.
между „Теленор България” и И.Б.Е., е изписан от лицето А.С.П.. Подписа в графа
„лизингополучател” в договора за лизинг
е изписан от лицето А.С.П.. Подписът в графа „място на пологане подпис на
абоната” също е изписано от А.С.П..
В
проведеното съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитан И.Б.Е.. Същият
заявява, че си изгубил личната карта. На другия ден се срещнал с подсъдимия и
той му заявил, че си взел карта на ваучер. Свидетелят се усъмнил, отишъл на
Плевен и офиса на „Теленор” направил справка, като установил, че на негово име
има сключен договор и закупен телефон на лизинг.
Така описаната фактическа обстановка се
установява от събраните по досъдебното производство писмени и гласни
доказателствени средства.
Съдът приема с оглед на събраните по делото
доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.
С оглед на събраните безспорни и непротиворечиви
доказателства е установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.318 от НК. Установено е, че на 31.08.2016г., в гр. Левски, в офис
на „Теленор България” ЕАД, находящ се на ул.”Александър Стамболийски”,
противозаконно си служил с официален документ – лична карта, издадена от ОД на
МВР – Плевен, на дата 21.01.2016г. на друго лице – И.Б.Е., ЕГН ********** с цел
да заблуди длъжностното лице - К.П.Г., ЕГН ********** *** – управител на
магазин „Теленор България” ЕАД-Левски,
като извършеното не представлява по–тежко престъпление.
Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от
подсъдимия П.. Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал всички обстоятелства от обективната страна на деянието,
както и общественоопасия му характер.
Подсъдимият си послужил с официален документ – лична
карта, издаден за друго лице. Целта е била да заблуди длъжностно лице –
управител на магазин на „Теленор България” ЕАД, като извършеното не представлява по – тежко престъпление.
При
определяне вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия съдът
съобрази съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина.
Като взе предвид обществената опасност на деянието и
дееца, мотивите за извършване на престъплението, съдът счита, че при определяне
на наказанието по отношение на подсъдимия следва да приложи разпоредбата на
чл.54 от НК и да бъде наложено наказание по третата алтернатива на закона - глоба
в размер на 300 лв.
При този изход на делото на подсъдимия следва да бъдат
възложени направените на досъдсебното производство разноски в размер на 100.90
лв. и в съдебното производство в размер на 100.90 лв.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: