МОТИВИ по НОХД № 234/2017 г. по описа на РС-гр.Левски

Срещу подсъдимата Р.В.Б. е повдигнато и предявено обвинение за това, че за периода от месец ноември 2008 г. до месец май 2017 г. включително в гр. Белене, след като е осъдена, с влязло в законна сила на 05.11.2008 г. съдебно решение № 19/06.02.2007 г. по гр.д. № 725/2006 г. по описа на ОС Плевен, да издържа свой низходящ – малолетното си дете М.А.А. с ЕГН **********, в размер на 50.00 лв. ежемесечна издръжка, считано от влизане на решението в сила, изменена с влязло в законна сила на 03.01.2017 г. решение № 214/07.12.2016 г. по гр. д. 553/2016 г. на РС Левски, в размер на 105,00 лв., считано от 23.08.2016 г. до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване платима на неговия баща и законен представител А.М.А. ***, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 103 месечни вноски в общ размер на 5654,29 лв. – престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото и предявено обвинение срещу подсъдимата. Моли съда да я признае за виновна и да й наложи съответно наказание.

Подсъдимата е заявила, че разбира обвинението, но не е виновна, тъй като бащата не й е позволявал да се вижда с детето.

Защитникът на подсъдимата е изразил становище, че деянието извършено от подсъдимата е погасено по давност за по-голямата част от периода, като се счита, че същата би следвало да носи отговорност единствено за периода от май 2014 г. до май 2017 г.. Изразява се също така становище, че обвинението е недоказано от субективна страна, тъй като майката и детето не са осъществявали каквито и да било контакти, а и бащата не е претендирал плащането на каквато и да е издръжка, че не е посочил банкова сметка ***, или не е посочил друг начин за плащане на издръжката. Твърди се също така, че подсъдимата не е реализирала доходи в България и не е имала имущество от което да се издържа. Моли се съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимата за невиновна и да я оправдае.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Подсъдимата Р.В.Б. е родена на *** г. в гр.Н., с постоянен адрес:***, с българско гражданство, с основно образование, разведена, работи в Г., неосъждана, ЕГН **********.

Видно от приложеното към делото решение № 19/06.02.2007 г. по въззивно гр.д. 725/2006 г. на ОС Плевен, влязло в законна сила на 05.11.2008 г. е, че родителските права по отношение на детето М.А.А. са били предоставени на бащата за упражняване, на майката е определен режим на лични контакти и същата е била осъдена да заплаща на А., като баща и законен представител на малолетния си син М.А. месечна издръжка в размер на 50 лв.

Тъй като от влизане в сила на решението майката не е заплащала дължимата се издръжка за детето, бащата на същото предявил иск с правно основание чл. 132 ал.1 т.2 и сл. от СК и с решение по гр.д. 553/2016 г., влязло в законна сила на 03.01.2017 г. РС Левски лишил подсъдимата от родителски права по отношение на детето М.А. и я осъдил да заплаща на детето, чрез неговия баща и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 105 лв., считано от 23.08.2016 г. до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване.

Видно от признанията на подсъдимата и от показанията на разпитания в качеството на свидетел А.А. е, че от влизане в сила на първото решение до момента майката на детето не е заплащала за същото никаква издръжка.

В качеството на свидетел по делото е разпитан и бащата на подсъдимата /по нейно искане/ от показанията на който се установява, че дъщеря му тъй като е била безработна е заминала за чужбина, че има още две деца, за които се грижат той и съпругата му, че майката на децата им помага, като праща „Изи пей” по 50-100 евро. От показанията на свидетеля Б. се установява, че действително майката не е осъществявала контакти с детето М.А. и свидетеля не знае бащата на детето да е предоставил на майката сметка, по която да бъде превеждана издръжка.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че общо дължимите от подсъдимата вноски за издръжка на детето през периода, за който й е повдигнато обвинение са 103 и същите са общо в размер на 5654,29 лв.

Тази фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимата, показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението на вещото лице и от представените по делото писмени доказателства.

Предвид изложеното, съдът е приел, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъпление по чл. 183 от НК.

За да е осъществено това престъпление е необходимо деецът да дължи издръжка, по силата на влязло в сила решение на граждански съд, издръжката да не е платена за период не по-малко от два месеца и той съзнателно да не е изпълнявал изискуемите задължения. Изпълнителното деяние се осъществява чрез престъпно бездействие.

От обективна страна подсъдимата е осъществила състава на престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, а именно чрез неправомерно бездействие, тъй като в периода от ноември 2008 г. до месец май 2017 г. , след като била осъдена с влязло в сила решение на ОС Плевен и РС Левски, влезли в законна сила, да заплаща на своя низходящ М.А.А. /първоначално в размер на 50 лв., а след това в размер на 105 лв./, не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски –103 месечни вноски на стойност общо в размер на 5654,29 лв.

Подсъдимата е осъществила престъплението и от субективна страна при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11 ал.2 пр.1 от НК обективиран в конкретните й действия – съзнавала е общественоопасния характер на деянието, изразяващ се в нарушаване на правото на издръжка и поставяне в риск на титуляра на издръжката, предвиждала е настъпването на общественоопасните му последици, изразяващи се в неосигуряване на издръжка и е целяла настъпването им, като неминуема последица от деянието й.

Подсъдимата е съзнавала, че е задължена да издържа детето си, но мотивира неплащането на издръжката с обстоятелството, че бащата е препятствал правото й на лични контакти с детето. Съдът приема, че това не е основателна причина за неплащане на дължимата издръжка. В случай, че майката е била препятствана да осъществява личните си контакти с детето същата е имала на разположение различни изпълнителни способи за привеждане в изпълнение на съдебното решение, измежду които не е лишаването на детето от издръжка. Неоснователно е и възражението на подсъдимата, че не е знаела по коя сметка на преведе дължимата издръжката за детето. По делото не са представени каквито и да било доказателства същата да е направила други опити за изплащането й /с пощенски запис, по „Изи пей” /използвания от нея начин за превод на пари до родителите й за издръжката на другите й деца/ или какъвто и да било друг начин.

Формата на вината се установява и от частния съставомерен признак – броя на незаплащане на повече от две месечни вноски за издръжка. Прекият умисъл се извежда от обстоятелството, че подсъдимата не оспорва да е знаела, че с решение на съда е осъдена да плаща издръжка, но мотивира неплащането с посочените по-горе причини.

Причина за извършване на престъплението е ниската правна култура на подсъдимата.

Предвид изложеното, съдът е приел, че подсъдимата е извършила престъплението, за което и е повдигнато обвинение и я е признал за виновна.

Що се касае до възражението на защитника на подсъдимата, че същата не следва да носи наказателна отговорност, тъй като е налице погасителна давност за периода до месец май 2014 г., съдът приема, че и то е неоснователно. Касае се до продължено престъпление, което се реализира трайно във времето, чрез непрекъснато и продължаващо бездействие. Погасителната давност за този вид престъпление би започнала да тече от момента на прекратяване на дължимостта на издръжката – например с навършване на пълнолетие, ако детето не продължи образованието си, а ако продължи образованието си – в зависимост от вида обучение – от навършване на определена възраст.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът е преценил обществената опасност на деянието и личната такава на подсъдимата, смекчаващите и отегчаващите отговорността и вината обстоятелства, както и подбудите за извършването.

Обществената опасност на деянието е обичайната за този вид престъпления. Подсъдимата също не е със завишена лична степен на обществена опасност. Същата има още две деца и очевидно е била финансово затруднена.

Предвид изложеното, съдът е определил на подсъдимата най-лекото предвидено в закона наказание, а именно на основание чл.183, ал.1, във връзка с чл.54, ал.1, във връзка с чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, като я е осъдил на пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, при периодичност за явяване и подписване на подсъдимата пред пробационен служител – два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание ще изиграе ролята си за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

По делото са направени разноски общо в размер на 131,40 лв., които съдът е постановил да бъдат заплатени от подсъдимата.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: