МОТИВИ към Присъда по
н.о.х.д. № 347/2017 г. от 17.10.
Подсъдимата М.Н.В. е предадена на съд с обвинение
по чл.234, ал.1 от НК във вр. с чл.2, т.2 от ЗАДС, за
това че на 10.06.2017 г. в гр.Л., обл.П., в необитаем
двор на ул.”***”, срещу дом №24, в немаловажен случай държала акцизни стоки без
бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл.12, ал.1, т.2, във вр. с чл.2, т.2 от „Закона за акцизите и данъчните
складове” – тютюнево изделие – фино нарязан тютюн, годен за консумация
(пушене), установено с експертно заключение от дата 05.07.2017 г. на „Институт
по тютюн и тютюневи изделия” с.М., обл.П. с нето
тегло
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура Л. поддържа обвинението срещу подсъдимата като
безспорно доказано. Пледира, за извършеното престъплението на същата да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок малко над средата, чието
изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 3 години.
Подсъдимата М.В. се
признава за виновна по повдигнатото й обвинение. Пледира, че е изпаднала в
затруднено материално състояние имала нужда от парични средства, които решила
да си набави чрез продажбата на тютюн.
М.Н.В. родена *** ***, с
постоянен адрес ***, циганка, българска гражданка, неомъжена, с основно
образование, безработна, неосъждана, ЕГН **********, за
ВИНОВНА в това, че на 10.06.2017 г.
в гр.Л., обл.П., в необитаем двор на ул.”***”, срещу
дом №* в немаловажен случай държала акцизни стоки без бандерол,
когато такъв се изисква по закон – чл.12, ал.1, т.2, във вр.
с чл.2, т.2 от „Закона за акцизите и данъчните складове” – тютюнево изделие –
фино нарязан тютюн, годен за консумация (пушене), установено с експертно
заключение от дата 05.07.2017 г. на „Институт по тютюн и тютюневи изделия” с.М.,
обл.П. с нето тегло
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.
ВЪЗЛАГА на основание чл.67, ал.2 от НК възпитателните грижи за
условно осъдената М.Н.В. на служител
от ОД на МВР гр.П., отговарящ за района по местоживеенето й – с.Б., обл.П., ул.„***” №*.
ОТНЕМА в полза на държавата
на основание чл.53, ал.1, б.”б” във вр. с чл.234,
ал.3 от НК веществените доказателства: 1 брой чувал с надпис „***”,
съдържащ 10 бр. полиетиленови плика с тютюн на съхранение при домакин на РУ гр.Л.,
които след влизане в сила на присъдата ДА
СЕ УНИЩОЖАТ.
ОСЪЖДА на основание
чл.189 от НПК подсъдимата М.Н.В., със сочена по-горе
самоличност, да заплати направените деловодни разноски общо в
размер на 535,02 лв., от които по сметка на ОД Полиция гр.П. – 338,80
лв. – за направените разноски на досъдебното
производство и 196,22 лв. по сметка на РС-Л. – за направените съдебни деловодни
разноски.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимата М.Н.В.
е родена *** ***, с постоянен адрес ***, циганка,
българска гражданка, неомъжена, с основно образование, безработна, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата изпитвала
парични затруднения. Решила да си набави доходи
от продажбата на тютюн. За тази цел се снабдила с тютюн и решила да го продаде на пазара в гр. Л., където всяка събота имало пазар. В събота – 10.06.2017 година
подсъдимата пристигнала в гр.Л., като носила
в себе си тютюн разпределен в 10 пакета
поставени в голяма полиетиленова чанта бяла с червени шарки с цип . Разположила се в района на пазара на
гр. Л. на ул. „***” с намерение да
продава тютюна, като прикрила торбата с
тютюна в тревата. По същото време и на
същото място полицай при РУ МВР Л. свидетелят М. Д. изпълнявал служебните си
задължена по предварително утвърден график
на Началника РУна
МВР Л. . Сутринта около 9.15 часа при извършване
на обход на пазара в гр. Л. забелязал подсъдимата. Изглеждала му подозрително и
решил да провери. Приближил я, легитимирал се, разпоредил й да отвори чантата
за проверка за проверка на съдържанието в нея. Подсъдимата отворила
чантата и свидетелят видял в нея суха кафява тревиста раздробена маса с мирис
на тютюн. Сигнализирал колегите си в РУ на МВР Л., които пристигнали.
Образуавано било досъдебно производство. Направен бил оглед на
местопроизшествие и изготвен албум.
Подсъдимата предала с протокол за доброволно предаване 1 бр. чувал с намиращите
се в него 10 пакета суха кафява тревиста раздробена маса с мирис на тютюн.
Направена е съдебно
агротехническа и съдебно оценителна експертизи на процесната суха тревиста маса.
Съгласно заключението на
вещото лице по съдебно агротехническа експертиза изследваните обекти в
преобладаващата се част от номер 1 до №
8 представлява тютюн годен за консумация
/ пушене/ и може да се използва за
направата на цигари и попада в Допълнителните
разпоредби - §1 т. 4-4д от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.
Съгласно заключението на
вещото лице, изготвило съдебно – оценъчната експертиза, пазарната стойност на
Така установената
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от обясненията на подсъдимата
М.Н.В., показанията на св. М.Д., заключенията съдебно – оценъчната и съдебно
агротехническата експертизи, протокола за доброволно предаване на тютюна, както
и останалите приложени към делото писмени доказателства. Събраните
доказателства са непротиворечиви, изцяло кореспондират помежду си и по
безспорен начин доказват, че на 10.06.2017 година в гр.Л. в необитаем двор на
ул. ***” срещу дом №* в немаловажен случай държала акцизни стоки без
бандерол, когато такъв се изисква по закон- чл. 12 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове „тютюнево
изделие – фино нарязан тютюн, годен за консумация /пушуне/,
установено с експертно заключение от дата 05.07.2017година на „Институт по тютюн и тютюневи издалия „ с.М., обл.П. с нето тегло
Предвид изложеното,
съдът прие, че посредством описаното поведение, подс.
В. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.234,
ал.1 от НК във вр. с чл.2, т.2 от ЗАДС, за което я
призна за виновна.
Фактът, че на 10.06.2017
г. подс. В. е упражнявала фактическа власт върху процесните 10 пакета тютюн сочи, че тя
е „държал/а/” същите, като въпроса за собствеността им е ирелевантен,
доколкото закона и обявил за съставомерно и простото
държане.
Само за пълнота
настоящия съдебен състав намира за необходимо да разясни, че обект на
престъплението по чл.234, ал.1 от НК са обществените отношения, свързани с
правилното функциониране на финансовата и кредитната система. Това следва от
систематичното място на правната норма в Глава VІ от НК– Престъпления против
стопанството, раздел втори – Престъпления в отделни стопански отрасли. С това
деяние се увреждат обществените
отношения, свързани с дейността
на държавата по установяването и събирането на определен налог от акцизни стоки,
изброени в чл.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ - алкохол и
алкохолни напитки, тютюни и тютюневи изделия, енергийни напитки и
електрическата енергия. Съгласно чл. 2 ЗАДС тези стоки подлежат на облагане с
акциз /налог/, внасянето на който се доказва чрез залепен върху тях „бандерол”
– държавна ценна книга, закупувана от Министерството на финансите. Заплащането
на съответния акциз се установява именно чрез поставения върху изделието
бандерол, което означава, че дължимата парична сума е постъпила в държавата.
Във връзка с постъпването на приходи от акциза, законодателят е криминализирал освен продажбата и самото държане на акцизни
стоки. В този смисъл с криминализирането на деянието
по чл.234НК държавата защитава своето право да събере определен /еднократен,
косвен и специфичен/ данък – акциз, което се удостоверява чрез залепения върху
съответната стока бандерол. Предмет на престъплението по чл.234, ал.1 НК са
акцизни стоки без бандерол, а изпълнителното деяние се състои от две форми –
„продава” или „държи” такива стоки. Престъплението е на формално извършване и
се довършва с осъществяването на фактическата власт върху акцизните стоки без
бандерол. „Държането” като изпълнително деяние по съдържание е трайно състояние
на фактическа власт, установена или упражнявана върху определена вещ.
Последното се осъществява независимо от мястото, където се намират вещите, без
да е необходимо наличието на друга вещ, която да опосредява
упражняването на фактическата власт на дееца. Това означава, че деянието
извършено чрез „държане” на акцизната стока без бандерол, ще бъде осъществено
независимо от мястото и начина на съхраняване, пазене и пр. С оглед
характеристиката на „държането” като форма на изпълнение, деянието по чл.234,
ал.1 НК е съставомерно, независимо от мястото, на
което деецът упражнява фактическата си власт върху инкриминираните вещи. В
конкретния случай въпросните тютюневи изделия финонарязан
тютюн са тютюневи изделия са акцизни
стоки съгласно ЗАДС, които са били без изискуемия за територията на Р.България
акцизен бандерол. В текста на чл. 2, т. 2 от ЗАДС се съдържа правилото, че тютюневите изделия,
какъвто е тютюна за пушене, подлежат на облагане с акциз т. е. имат статут на акцизни стоки. Нормата на чл.64 от ЗАДС въвежда задължение изброените в
нея стоки /включително тютюневите изделия/ да се разпространяват с поставен
върху търговската им опаковка бандерол. Ето защо, фино нарязания тютюн
представлява акцизна стока по силата на ЗАДС, върху която стока следва да бъде
поставен бандерол, доказващ внасянето на дължимия акциз. С оглед данните за
пазарната стойност на акцизните стоки без бандерол и дължимия акциз /които са безспорно
установени от съдебно-оценъчната експертиза/ и степента на засягане на обществените
отношения свързани с нормалното действие на данъчната система в страната,
преценени с оглед разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, съдът намира, че случаят не
е маловажен.
За така извършеното от подс. В. престъпление, съдът й наложи наказание „лишаване
от свобода” за срок от една година. При определяне на същото отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства направените самопризнания, както и
факта, че същия е неосъждан. На тази база съдът му
наложи наказанието „лишаване от свобода” в минималния размер предвиден в
чл.234, ал.1 от НК. Съдът счете, че са налице предпоставките за приложението на
чл. 66, ал.1 от НК и прие, че с оглед постигане целите на наказанието, не е
необходимо ефективното му изтърпяване. Предвид това, отложи изтърпяването му за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила. Тъй като не констатира наличие на
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът не
приложи разпоредбата на чл.55 от НК. /Дори и при приложението на същата обаче,
не би могло на подсъдимия да се наложи наказание „пробация”,
предвид параметрите на наказанието
„лишаване от свобода”, предвидено в чл.234, ал.1 от НК и по-конкретно наличието
на предвиден минимум на същото/.
На основание чл.234,
ал.3 от НК, съдът постанови отнемане в полза на държавата на предмета на
престъплението –веществени доказателства по делото, като постанови след влизане
на присъдата в сила, същите да бъдат унищожени по надлежния ред /т.а. по реда
визиран в Наредба № 7/02.09.2010г. на МФ за разпореждането с отнети и
изоставени в полза на държавата акцизни стоки/.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК подсъдимата бе осъдена да
заплати по сметка на по сметка на РС – П.
и направените по делото разноски.
Въз основа на изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: