Мотиви по НОХД 348/2017 г.

Срещу подсъдимия И.А.А. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на неустановен ден през периода 02.04.2017г.-27.04.2017 г. и на 28.04.2017 г. в гр.Л., област П., в Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление – с две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите – чрез употреба на сила, извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на Е.Б.С., ЕГН ********** – лице, ненавършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството и значението на извършеното, както следва:

- На неустановен ден през периода 02.04.2017г.- 27.04.2017г. в пералното помещение на Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания – гр.Л., извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление – опипване по гърдите, търкане на половия си член в областта на нейния полов орган и ануса, и анален полов акт по отношение на Е.Б.С., ЕГН ********** – лице, ненавършило 14-годишна възраст, като последната не разбирала свойството и значението на извършеното;

- На 28.04.2017 г. в стая на Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания – гр.Л., чрез употреба на сила – блъскане, удряне и запушване на устата, извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление – опипване по гърдите, търкане на половия си член в областта на нейния полов орган и ануса, и анален полов акт по отношение на Е.Б.С., ЕГН ********** – лице, ненавършило 14-годишна възраст, като последната не разбирала свойството и значението на извършеното – престъпление по чл.149, ал.4, т.2, във връзка с ал.2, т.1, във връзка с ал.1, във връзка с чл.63, ал.1, т.2, във връзка с чл.26, ал.1 от НК

В съдебно заседание представителят на РП Л. поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Моли съда да го признае за виновен по обвинението и да му наложи съответно наказание.

Подсъдимият и защитникът му в съдебно заседание са направили искане да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещото лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 от НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие и производството по делото е продължило по реда на глава ХХVІІ, чл. 371 т.1 от НПК.

На основание 373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Подсъдимият И.А.А. е роден на *** ***, с настоящ адрес: Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания № * в гр.П., област ***, ул.„**” № *, с постоянен адрес:***, с българско гражданство, с основно образование, неженен, ученик в девети клас в гр.П., неосъждан, ЕГН **********

Подсъдимият А. и свидетелите Д.А., Р. П. и Е.С. били настанени в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в гр. Л., ул. „***” № *. Стаите на момчетата и момичетата в центъра се намирали в различни помещения, като през деня всички ползвали общо помещение – дневна, столова и перално помещения. На неустановен ден през периода 02.04.2017 г. – 27.04.2017 г. подсъдимия А. влязъл в пералното помещение, за да си вземе изпраните дрехи. Там била и св. Е.С., която също прибирала своите. А. я сложил на пода и започнал да я опипва по гърдите. От страх св. С. не оказала никаква съпротива. Тогава А. свалил бельото й и започнал да търка половия си член в областта на нейния полов орган и ануса, като осъществил и анално проникване. При осъществяване на последното С. се разплакала, защото изпитала силна болка, след което А. преустановил действията си и я успокоил. Поради изпитвания страх от А. св. С. не споделила с никой случилото се.

На 28.04.2017 г. около 23.00 часа св. С. била в общото фоайе на ЦНСТ Л., където като дежурна почиствала. В този момент дежурният възпитател св. З. бил в двора. Възползвайки се от това обстоятелство А. отишъл при С. и започнал да я изблъсква към коридора, където се намирала неговата стая. След влизане в стаята я накарал да си съблече дрехите и да легне на леглото. От страх св. С. се подчинила, след което А.започнал да я опипва по гърдите, да търка половия си член в нейния полов орган и ануса, след което извършил и анално проникване. С. се опитала да вика, но А. я ударил с ръка през лицето и запушил с ръце устата й, за да не се чува. След като С. се разплакала, А. преустановил блудствените си действия. На следващия ден сутринта, след пристигането си в дома, св. К. П. – социален работник и педагог, провела разговор с едно от настанените деца относно начина, по който прекарва времето си при излизанията в града и за връзката й с неин приятел, за която е споделяла. Когато започнали разговора социалната работничка установила, че детето я лъже за името и възрастта на приятеля си и забелязала напрежение у детето при общуването по тази тема. Поради установеното Попова се обърнала към психоложката – св. Полина Б., като двете събрали всички момичета настанени в дома, за да проведат разговор и да обсъдят темата за контактите им с момчетата и поведението им при излизане в града. При разговора им направило впечатление, че у децата има напрежение и същите крият нещо. Първоначално момичетата отричали да има проблеми, но в един момент св. С. казала, че няма да мълчи вече и разказала за действията на А. и за случилото се с нея.

След узнаване за случилото се социалната работничка и психоложката предприели действия по уведомяване на полицията, а А., със съдействието на ОЗДетето при ДСП Л. бил изведен незабавно от центъра.

Тази фактическа обстановка се установява от пълните признания на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство доказателства – показания на разпитаните по досъдебното производство свидетели, извършените експертизи и другите писмени доказателства.

От заключението на експертизите по делото се установява, че подсъдимият, макар и да е непълнолетен както към момента на извършване на деянието, така и към момента е бил и е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Установява се също така, че малолетната св. С., както и другите непълнолетни свидетели не страдат от болестно или друго състояние, като да не им позволява да разбират свойството или значението на извършеното деяние или да ръководят постъпките си и могат да възприемат и възпроизвеждат правилно фактите.

Предвид изложеното, съдът е приел, че подсъдимия е извършил престъпление по чл. 149, ал.4, т.2, във връзка с ал.2, т.1, във връзка с ал.1, във връзка с чл.63, ал.1, т.2, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и вината обстоятелства – съобразил е пълните признания на подсъдимия, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, и е наложил наказание при условията на чл. 54 ал.1 от НК, като го е осъдил на една година лишаване от свобода.

Подсъдимият не е осъждан и съдът е приел, че по отношение на него целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с приложение разпоредбата на чл. 69 ал.1 от НК, поради което е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години и на основание чл. 67 ал.2 от НК е възложил възпитателните грижи по отношение на него на служител от РУ МВР гр.П., отговарящ за района по местоживеенето му.

При този изход на делото, подсъдимият е осъден да заплати направените деловодни разноски общо в размер на 1464,39 лв., от които 1424,39 лв. дължими на ОД на МВР Плевен и 40 лв. – дължими на РС Левски.

Съдът се е произнесъл и за приложените към делото веществени доказателства.

Воден от горните мотиви, съдът е постановил присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: