М О Т И В И по НОХД № 398/17 г

М О Т И В И по НОХД № 398/17 г.

Районна прокуратура гр.Левски е повдигнала обвинение против А.И.Т. за това, че това, че при условията на продължавано престъпление:

- на 24.08.2016 г. в гр.Б., обл.П., в телефонен разговор, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и на 25.08.2016 г. поддържала заблуждение у П. ***, че има наследствени земеделски земи – 2 ниви и 2 лозя с обща площ 17,5 дка., които ще закупи на цена 20 000,00 лева, като за целта срещу сумата от 300,00 лева ще набави необходимите документи – скици, удостоверения за наследници, документи за собствениците, които документи да послужат при продажбата им, с което му причинила имотна вреда в размер на 300,00 лева.

- на неустановен ден в края на м.08.2016 г. в гр.Б., обл.П., в телефонен разговор, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и на 19.09.2016 г. поддържала заблуждение у П. ***, че ще му съдейства да си получи рента в размер на – 1530,00 лева за наследствените земеделски земи с обща площ 17,5 дка., за 3 години назад срещу сумата от 100,00 лева, която е за да извади пълномощно от името на брат му Л.П.П. ***, с което последния го упълномощава той да получи сумите от посочената рента и от продажбата на нивите с обща площ 17,5 дка., с което му причинила имотна вреда в размер на 100,00 лева

- На 20.09.2016 г. в гр.Б., обл.П., в телефонен разговор, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и на 21.09.2016 г. поддържала заблуждение у П. ***, че ще закупи на цена от 800,00 лева наследствено лозе (от баща му), като за целта срещу сумата от 150,00 лева ще набави скици на същото, както и, че ще му съдейства за получаване на по-голяма, като размер рента от 3060,00 лева, с което му причинила имотна вреда в размер на 150,00 лева, с което му причинила имотна вреда в общ размер на 550,00 лева, поради което и на основание чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1.

В съдебната фаза на наказателното производство подсъдимата А.И.Т. се представлява от сл. защитник адв. Т.А. от П. колегия.

По искане на защитника на подсъдимата и при липса на процесуални пречки за това е проведено съкратено съдебно следствие по чл.371 т.1 от НК. При условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимата призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Защитника на подсъдимия, по пълномощно – адв.Т.А. изрази съгласие по смисъла на чл.371, т.2 НПК. Пледира за определяне спрямо подзащитната му наказание при условията на чл.58а от НК, като на основание чл.66, ал1 от НК, така определеното наказание, бъде отложено със съответен изпитателен срок.

Производството се разви при условията и реда на чл.370, ал.1 и сл. НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните, по направено искане от подсъдимият и неговия защитник.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл.373, ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия и свидетелите.

Представителят на Районна прокуратура Левски в лицето на прокурор Чавдар Мънев поддържа обвинението. С оглед събраните в хода на съдебното следствие доказателства пледира за осъдителна присъда, а предвид хода на провежданото производство – по глава ХХVІІ от НПК за наказание лишаване от свобода по вид, а предвид хода на провежданото производство – по глава ХХVІІ от НПК за наказание лишаване от свобода по вид с в размер под минимума предвиден за този вид наказание, чието изпълнение да се отложи по чл.66, ал.1 от НК по отношение подсъдимата Т..

Съдът като взе предвид събраните в хода на досъдебното производство доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата А.И.Т. родена на *** г. в гр.С., с постоянен адрес ***9, с настоящ адрес ***, българка, българска гражданка, неомъжена, с висше образование, управител на фирма „***” ЕООД, осъждана, ЕГН **********.

Подсъдимата в продължение на години се занимавала с брокерска и посредническа дейност.Братята П. и Л. П. преди години с нейно посредничество продали наследствените си ниви и земи на ”***” ООД.

На 24.08.2016 година около 19.00 часа в гр. Б. на ул.”**” №* св. П.П. получил обаждане по телефона. Търсила го жена, която той първоначално не познал, която го попитала Т. М. П. каква роднина му е. Той отговорил, че му е майка, но е починала.След като чула този отговор жената на телефона (подсъдимата А.И.Т.) му съобщила, че има още някакви ниви, които се водили на името на майка му и го попитала дали иска да ги продаде. Св. П. заявил, че не знае дали има такива земи, но подсъдимата Т. му обяснила, че имал от майка си две ниви и две лозя с обща площ от 17.5 дка и ако иска да й ги продаде, обяснила, че за тези имоти ще получи от нея сумата 20 000 лева. Св. П. й обяснил, че първо следва да говори с брат си Л.П.,*** и след това ще и се обади. Св. П.П. провел телефонен разговор с брат си Л.П., в който му разказал за телефонното обаждане, както и че ако й продадат тези земи тя ще им плати 20 000 лева. Първоначално св. Л.П. се учудил, че притежават такива земеделски земи в района на гр.Б. с площ от 17.5 дка, но заявил на брат си, че няма нищо против да ги продадат и да направи каквото е необходимо. Към момента в който св. П.П. набрал телефонният номер на брат си, той вече бил въведен в заблуждение от подсъдимата Т.. Щом получил неговото одобрение той незабавно набрал телефона на подсъдимата Т. и казал, че са съгласни да продадат земеделските земи от майка си. Тя от своя страна казала, че ще набави необходимите документи – скици удостоверения за наследници, удостоверения и документи за собствениците, които ще им послужат при продажбата, като следва да й заплатят сумата от 300 лева.

На 25.08.2016 година св. Л.П. посетил офис на Банка ** гр.Д. и превел на брат си сумата 300 лева, тъй като брат му (св. П. П.) не разполагал с такава парична сума.

На същия този ден, около 10.00- 11.00 часа св. П.П. получил СМС от банка ***, че има превод на сума от 300 лева. Около обяд получил обаждане от подсъдимата, която го уведомила, че е в гр.Б. и си уговорили среща. Когато пристигнал на мястото на срещата св. П.П. видял жената и в нейно лице познал подсъдимата А.И.Т., която познавал като брокер на недвижими имоти и с помощта на която продали наследствените си земи на „***” ООД. Провели разговор, в който подсъдимата Т. му обяснила вече уговореното по телефона. Тръгнали към дома на св. П . Петров. По пътя към домът си св. П. Петров изтеглил от банкомат сумата от 300 лева. В домът му подсъдимата го попитала дали у получавал рента през годините за нивите и лозята на майка му. Той й отговорил, че не е получавал, при което подсъдимата Т. веднага му обяснила, че има да взема и пари от рента за 3 години назад за тези имоти и ще му съдейства да си ги получи тези пари, както и че сумата от 300 лева, които той трябва да й даде е за да извърши услугите, за които се били договорили и ще му съдейства да си вземе и рентата. Св. П. П. се съгласил. Съобщила му още ,че ще се срещнат в гр.Левски при адвокат за финализиране на сделката по продажбата на нивите и лозята при тяхна роднина, която е получавала рентата и там ще се разберат с нея за парите от рентата назад в годините. В домът си в гр. Белеене св. П. П. дал на ръка на подсъдимата сумата от 300 лева и саморъчно написала ПКО№ 901/ 15.08. 2016г. за сумата от 300 лева, т.е. по този начин подсъдимата причинила имотна вреда на св. П. П. в размер на 300.00 лева.

След около седмица след горепосочената среща подсъдимата Т.,на неустановен ден в края на месец август 2016 година, отново се свързала по телефона със св. П.П. и му заявила, че ще му съдейства за получаване на рентата три години назад , като трябва да м й даде сумата 100 лева. На 18.09.2016 година вечера св. Л. П. пристигнал в гр.Б. в домът на брат си. На другия ден – 19.09.2016 година около обяд съгласно предварителна уговорка подсъдимата пристигнала в домът на св. П. ***. Съобщила на двамата братя, че рентата е в размер на сумата от 1530 лева за наследствените земеделски земи с площ от 17.5 дка за три години назад, а сумата от 100 лева е за да извади пълномощно на името на Л.П., с което той да упълномощи брат си П.П. да получава сумите от посочената рента и от продажбата на нивите с обща площ от 17.5 дка. Св. Л. П. подписал изготвените от подсъдимата документи, без да се запознае със съдържанието им, тъй като й имал доверие . След това отишъл до банка „***” и изтеглил сумата 100 лева, които дал на ръка на подсъдимата Т., за което тя изготвила ПКО № 994/ 19.09.2016 година т.е. по този начин и с посочените действия подсъдимата Т. причинила имотна вреда в размер на 100 лева на св. П..

На 20.09.2016 година в телефонен разговор с подсъдимата Т., св. П.П. заявил, че има още едно лозе, наследствено от баща му и дали може да го закупи и него. Подсъдимата се съгласила, като му предложила сумата 800 лева. Обяснила, че трябва да й даде сумата от 15000 лева за изваждане на скица за лозето, както и че ще му съдейства за получаване на по-голяма като размер рента от 3060 лева. На 21.09. 2016година подсъдимата Т. пристигнала в Б. в домът на св. П.П., където той й дал сумата 150.00 лева. За получените пари тя изготвила и издала ПКО № 1025/ 21.09. 2016 година. При тази среща те се уговорили, че следващата седмица подсъдимата ще му преведе по банков път 10 % от обещаната сума от продажбата на земеделските земи – 20 800 лева, т.е. с действията си подсъдимата Т. въвеждайки в заблуждение св. П.П. че ще закупи на цена 800 лева наследственото лозе от баща му, като за целта срещу сумата 150.00лева ще набави скици на същото, както и че ще му съдейства за получаване на по-голяма като размер рента от 3060 лева, му причинила имотна вреда в размер на 150.00 лева. Или общо причинената имотна вреда от страна на подсъдимата Т. на св. П.П. е в общ размер от 550.00 лева.

След изтичане на уговорени седмичен срок продажбата не се състояла и св. П.П. провел много тел. разговори с подсъдимата, но тя посочвали различни дни от седмицата, и всеки път все намирала някакви предлози да не се осъществи продажбата. Това й поведения накарало св. П. П. да депозира жалба до органите на РУ МВР Б.. Извършена била проверка, по случая било образувано и проведено наказателно производство.

Проведени били редица следствени действия, направени били проверки.

При проверката се установило, че св.П.П. и Л.П. притежавали по 1/12 идеална част от свои наследствени земеделски земи, 2 ниви и две лозя, които те продали на „***” ООД чрез пълномощникът си А.И.Т., за която продажба бил съставен Нотариален акт 69 том 3 рег. № 1667 дело №2010 от 2013 година, или към периода 24.08.2016 година – 21.09.2016 година св. П. и св. Л. П. не притежавали две ниви и две лозя. При направената проверка в Областна дирекция „Земеделие” П., общинска Служба Земеделие Л., офис Б., че М. Ч.Ч. притежава в землището на гр.Б. две ниви и две лозя, а Т.М. П. с ЕГН **********, П.П.П. с ЕГН ********** и Л.П.П. с ЕГН ********** не притежават земеделска земя в землищата на община Б.. Като към настоящият момент (а и към периода 24.08.2016 година – 21.09.2016 година) всички имоти собственост на М. Ч. Ч. са продадени в идеални части и са с по 9 собственика към момента.

От направената справка в АГКК, което е видно от писмо с изх. № 20- 6636 от 10.02.2017 г.се установява, че в кадастъра няма данни за обекти на кадастъра /поземлени имоти, сгради, или самостоятелни обекти в сгради/ на името на П.П.П..

От направената проверка в Агенция по вписванията гр.С.Службата по вписванията гр.Левски се установява, че след извършена справка за периода 01.01.1997 година до 21.06.2017 година на имената на М. Ч. Ч.и Т. М. П. няма вписани сделки с недвижими имоти, както и отбелязвания и заличавания по партидите на горепосочените физически лица.

С Протокол за доброволно предаване от 11.05. 2017 година св. П.П. предал на ст. разследващ полицай при РУ Б. 1 бр. квитанция към ПКО № 901, 1 бр. квитанция към ПКО № 994 и 1 бр. квитанция към ПКО № 1025 всичките в оригинал, като обяснил, че това са изготвените от подсъдимата Т. документи.

Назначена била Съдебно – графическа /почеркова/ експертиза от която се установява, че ръкописния текст в тях е изписан от А.И.Т., а подписите за гл. счетоводител в квитанциите към ПКО са положени от подсъдимата Т..

Горното е установено при проведено досъдебно производство.

При така установената фактическа обстановка е видно, че от обективна и субективна страна подсъдимата А.И.Т. е осъществила с деянието си състава на престъпление по чл.209, ал.1във връзка с чл.26, ал.1 от НК, при условията на продължавано престъпление:

- На 20.09.2016 г. в гр.Б., обл.П., в телефонен разговор, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и на 21.09.2016 г. поддържала заблуждение у П. ***, че ще закупи на цена от 800,00 лева наследствено лозе (от баща му), като за целта срещу сумата от 150,00 лева ще набави скици на същото, както и, че ще му съдейства за получаване на по-голяма, като размер рента от 3060,00 лева, с което му причинила имотна вреда в размер на 150,00 лева, с което му причинила имотна вреда в общ размер на 550,00 лева – престъпление по чл. 209, ал.1 във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства – протокол за доброволно предаване, протоколи за разпит на свидетелите П.П.П., Л.П.П., Справка в АГКК І П., Справка в Областна служба „Земеделия” П., Справка в Агенция по вписванията – служба по вписванията гр.Л., Заключение по изготвената съдебна графична /почеркова/ експертиза, Справка за съдимост.

Показанията на свидетелите, както и изложените горе доказателства в своята съвкупност подкрепят самопризнанието на подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимата е извършила престъплението по чл. 209, ал.1 от НК.

За съставомерността на престъплението „измама” е необходимо деецът да възбудил или поддържа заблуждение с което да мотивира заблуденото лица да извърши действия на разпореждане и от тези разпоредителни действия на измамения ,измамника да получи имотна облага а измамения да претърпи имотна вреда. Деянието подс. А.Т. извършила в условията на продължавано престъпление – на два пъти, тъй като през непродължителен период от време – около две седмици, при една и съща обстановка и при еднородност на вината въвела в заблуждение всеки един от пострадалите, като всяко от деянията се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото Непродължителен по смисъла на чл.26, ал.1 от НК е този период от време, при който не се разкъсва специфичната обективна и субективна връзка между деянията и деецът действува в изпълнение на взетото решение да върши престъпление, без да се налага да взема ново решение – Решение № 91 от 11.03.1985г. по н.д. № 64/85г., І н.о. Съдът счита, че правилно ЛРП е приела, че деянията извършени от подсъдимата са осъществени при условията на продължавано престъпление. Касае се за две деяния, които осъществяват по отделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината, като всяко следващо се явява продължение на предходното от обективна и субективна страна.

От обективна страна измамата е престъпление, което има два предмета – измаменото лице и ощетеното имущество. В конкретния случай измамените лица – П. П.П. и Л.П.П. са предали на подсъдимата сумата от 550.00 лв., като по този начин подсъдимата Т. се е обогатила със сумата от 550.00 лв. и именно в патримониума на пострадалите лица е настъпила и имуществената вреда. При това положение впоследствие у пострадалите лица П.П . и Л.П. са се формирали неправилни представи относно действителните намерения на подсъдимата. Измамата представлява едно резултатно престъпление, тъй като Наказателния кодекс изисква вследствие на акта на имуществено разпореждане да е настъпила имотна вреда. В конкретния случай, в резултат на измамливите действия на подсъдимата, свидетелите са претърпели имотна вреда в общ размер на 550.00 лв. А с настъпването на имотната вреда, самото престъпление е довършено. Налице е също така и причинна връзка между деянието и престъпния резултат. Последният /имотната вреда/ е настъпила като пряко следствие от имущественото разпореждане, извършено от пострадалите. Това разпореждане пък, както вече бе посочено по-горе е следствие на неправилната представа у последните относно основанието и условията на самото разпореждане. Измамата е користно престъпление, засягащо собствеността, при което деецът с користна цел – да набави за себе си или за другиго имотна облага, утвърждава неправилна, погрешна представа относно определени обстоятелства и тази цел следва да съществува към момента на изпълнителното деяние.

От обективна страна подсъдимата е въздействала чрез телефонно обаждане върху съзнанието на физически лица - свидетелите П.П. Л. П., а чрез съставянето на ПКО е поддържала заблуждението, като поддържането на заблуждението е продължило и с явяването на подсъдимата Т. на уредените срещи за предаването на парите. По този начин подсъдимата е възбудили и поддържали заблуждение у пострадали лица. У свидетелите П.П., и ЛП се е формирала неправилна, невярна представа относно условията, при които ще се осъществи имущественото разпореждане с процесните вещи. Тази представа ги е накарала да вземат решение за разпореждане с визираните по-горе суми за всяко от деянията или на обща стойност 550.00 лв. Изпълнителните деяния в конкретния случай са проявени чрез умело въздействие с думи върху съзнанието на измамените, което е формирало невярната им представа и е затвърдило тази представа. Мотивирани от поведението на подсъдимата, всеки от пострадалите е извършил акт на фактическо разпореждане – предала парите на посочената дата и час на подсъдимата Т., убедени, че притежават наследствени земеделски земи, както и че някой ползва рента за тях в годините назад. В резултат на това разпореждане, поради невярната представа, формирана у всеки от двамата пострадали свидетели, подсъдимата е получила имотна облага на стойност 550.00 лв., а пострадалите са претърпели имотна вреда в размер на 550.00 лев, като всяко от деянията, елемент от фактическия състав на престъплението по чл.26, ал. 1 от НК е окончателно довършено след предаване на процесните парични суми. От обективна страна е налице възбуждане на заблуждение у св.П. Петров, изразено в създаване на една първоначално, а впоследствие и умело поддържана,но погрешна представа у него, за действителното фактическо положение, а именно, че е притежавал още две ниви и две лозя на името на майка му Т. М. П., както и че ще има право на рента за тях три години назад, както и, подсъдимата Т. създала и поддържала тази погрешна представа св.П. П. за периода от 24.08.2016 година до 2109. 2016 година. С тези си действия подсъдимата причинила имотна вреда на св.П. в размер 550 лева.

От субективна страна подсъдимата е осъществила инкриминираните деяния с пряк умисъл. Налице е била и користна цел. Умисълът за извършване на деянието се е формирал непосредствено преди провеждането на всеки телефонен разговор с пострадалите, като подсъдимата е знаели предварително как трябва да се държи пред пострадалите, за да не породят съмнения у тях, че са жертва на измама. Вследствие на действията на подсъдимата, у всеки от пострадалите се формирала и утвърдила неправилна представа преди и по време на предаването на процесните вещи /парите/ на подсъдимата Т. От това разпореждане подсъдимата е получили целяната имотна облага, като същата е предвиждала, че всеки от свидетелите – П.П и Л.П., ще извърши акт на имуществено разпореждане в нейна полза.

По изложените по-горе съображения деянието осъществено от
подсъдимата А.Т. се явява деяние по чл.209 ал.1 НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Доказва се от събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Причина за извършване на престъплението е незачитане на установения в страната ред и желанието на подсъдимата неправомерно да се обогати.

В чл.2 НК са възприети два основни принципа за действието на наказателноправните норми по време. Според чл.2, ал.2 НК – ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се най-благоприятният за дееца.

При индивидуализацията на наказанието, следващо се на подсъдимата за извършеното престъпление, при спазване на императивните изисквания на чл.373, ал.2 от НПК, съда прие, че наказанието следва да бъде определено съгласно правилата на чл.58а, ал.4 във вр.с чл.55, ал.1, т.1 от НК. В последната си редакция разпоредбата на чл.58а от НК / в законна сила от 10.04.2010г./ предвижда две отделни хипотези за индивидуализация на наказанието при „съкратено съдебно следствие”. Първата е по ал.1 с определяне на наказание в съответствие с разпоредбите на Общата част на НК, след което така определеното наказание се намалява с една трета. А втората хипотеза, която е регламентирана в ал.4 на същата разпоредба предвижда, възможност за прилагане само на чл.55 от НК, ако предпоставките за това са налице и е по благоприятен за дееца.

В този случай съдът наложи на подсъдимата наказание при условията на чл.58а от НК от осем месеца лишаване от свобода.

Предвид обстоятелството, че са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца / предвид чистото съдебно минало на подсъдимата/, съдът счете, че следва да бъде постановено условно изтърпяване на наказанието, а именно с три годишен изпитателен срок. Настоящето осъждане е първо такова на подсъдимата А.Т...

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимата Т. да заплати направените деловодни разноски в полза на ЛРС.

Предвид гореизложените си мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: