МОТИВИ към Присъда по н.о.х.д. №472/2017 г. от 12.12.2017 г.

Подсъдимата Е.П.Х. е предадена на съд с обвинение по чл.234, ал.1 от НК във вр. с чл.2, т.2 от ЗАДС, за това че на че на 29.04.2017 г. в гр.Л., обл.П., в район на общински пазар, на ул.”***” държала в немаловажен случай акцизни стоки без бандерол – 6,804 кг. тютюн за пушене на обща стойност 1156,68 лева, като размерът на невнесения акциз възлиза на 1034,21 лева, когато такъв бандерол се изисква по закон – чл.28, ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите изделия и свързаните с тях изделия: „Тютюневите изделия са транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на „Закона за акцизите и данъчните складове” и чл.2, т.2 от „Закона за акцизите и данъчните складове”: „На облагане с акциз подлежат: т.2 – тютюневите изделия”.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Л. поддържа обвинението срещу подсъдимата като безспорно доказано. Пледира, за извършеното престъплението на същата да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок около минимума, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 3 години, при приложението на чл.55 от НК , а не на чл.58а от НК.

Подсъдимата Е.П.Х. се признава за виновна по повдигнатото й обвинение. Пледира, че е изпаднала в затруднено материално състояние имала нужда от парични средства, които решила да си набави чрез продажбата на тютюн.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Подсъдимата Е.П.Х. е родена на *** ***, българка, с българско гражданство, с основно образование, безработна, неженена, неосъждана, ЕГН **********.

Подсъдимата изпитвала парични затруднения. Решила да си набави доходи от продажбата на тютюн. За тази цел се снабдила с тютюн от сметището на село Б. и решила да го продаде на пазара в гр. Л.,където всяка събота имало пазар.

В събота – 29.04.2017 година подсъдимата пристигнала в гр.Л., като носила в себе си тютюн събран в черни полиетиленови чували. Разположила се на сергия за продажба на чорапи и обувки, като чувалите с тютюн били зад нея в два автомобил – „ ***” и „***” с отворени врати По същото време и на същото място полицай при РУ МВР Л. свидетелят П.П. и В.Х. изпълнявали служебните си задължена по предварително утвърден график на Началника РУ на МВР Л. При обход на ул.”***” в гр.Л. забелязали черните полиетиленови чували и двата автомобила, а до тях и подсъдимата Е.П.Х.. Поставили и въпрос, какво има в чувалите и тя отговорила, че е тютюн нейна собственост. Поканили я да придружи полицаите до сградата на РУ на МВР Л.

С протокол за доброволно предаване подсъдимата Х. предала два броя чували, съдържащи съответно 8 броя черни полиетиленови чанти, съдържащи по 10 пакети с жълто-кафява тревиста маса с цвят и мирис на тютюн, 7 броя черни полиетеленови чанти, съдържащи по 5 пакета с жълто-кафява тревиста маса с цвят и мирис на тютюн, намиращи се в л.а.„***”, а от „***” два броя полиетиленови черни чанти, съдържащи насипна с жълто-кафява тревиста маса с цвят и мирис на тютюн,с общо тегло 17.450 кг., без бандерол какъвто се изисква по закон.

Образуавано било досъдебно производство.

В хода на разследването инкриминирания тютюн бил предаден на ст. разследващ полицай У.Х. – Х.П. Направен бил оглед на местопроизшествие и изготвен албум.

Направена е съдебно агротехническа и съдебно оценителна експертизи на процесната суха тревиста маса.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно агротехническа експертиза изследваните обекти в преобладаващата се част от номер 1.1.1 и 1.1.2. ;1.1.4;1.1.5;1.1.6;1.1.7; представлява, основно съставен от тютюневи влакна с ширина по-малка от 1.5 мм., което съответства на вида изделие за пушене –фино нарязан тютюн, предназначен за ръчно свиване на цигари. Изследваните обекти могат да се пушат без допълнително индустриална обработка – попадат в определението за „тютюн за пушене (за лула и цигари) по смисъла на чл.12, ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗАДС,като вещото лице е дало заключение, че изследваните обекти са годни за консумация (пушене ).

Представените обекти с номера №1.1.8,; 1.2.1;1.2.2.;1.2.3.;1.2.4.;1.2.6;1.2..7.;22.;2.3. и 2.4. представляват негоден за консумация технологичен отпадък „пул”, който не и не трябва д се пуши, респ. като категория „отпадъци от тютюн” попадащи в смисъла на чл.12, ал.4 от ЗАДС, като тези изследвани обекти не са годни за консумация (пушене).

Съгласно заключението на вещото лице, изготвило съдебно – оценъчната експертиза, пазарната стойност на 6804 кг тютюн за пушене е 1 156.68 лева, а размера на невнесения акциз към дата 29.04.2017 г. е 1034.21 лева.

Така установената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от обясненията на подсъдимата Х., показанията на св. П. и Х., заключенията по съдебно – оценъчната и съдебно агротехническата експертизи, протокола за доброволно предаване на тютюна, както и останалите приложени към делото писмени доказателства. Събраните доказателства са непротиворечиви, изцяло кореспондират помежду си и по безспорен начин доказват, че 29.04.2017 г. в гр.Л., обл.П., в район на общински пазар, на ул.”***” държала в немаловажен случай акцизни стоки без бандерол – 6,804 кг. тютюн за пушене на обща стойност 1156,68 лева, като размерът на невнесения акциз възлиза на 1034,21 лева, когато такъв бандерол се изисква по закон – чл.28, ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите изделия и свързаните с тях изделия: „Тютюневите изделия са транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на „Закона за акцизите и данъчните складове” и чл.2, т.2 от „Закона за акцизите и данъчните складове”: „На облагане с акциз подлежат: т.2 – тютюневите изделия .

Предвид изложеното, съдът прие, че посредством описаното поведение, подс. Х. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.234, ал.1 от НК във вр. с чл.2, т.2 от ЗАДС, за което я призна за виновна.

Фактът, че на 29.04.2017 г. подс. Х. е упражнявала фактическа власт върху процесните количества тютюн сочи, че тя е „държал/а/” същите, като въпроса за собствеността им е ирелевантен, доколкото закона и обявил за съставомерно и простото държане.

Само за пълнота настоящия съдебен състав намира за необходимо да разясни, че обект на престъплението по чл.234, ал.1 от НК са обществените отношения, свързани с правилното функциониране на финансовата и кредитната система. Това следва от систематичното място на правната норма в Глава VІ от НК– Престъпления против стопанството, раздел втори – Престъпления в отделни стопански отрасли. С това деяние се увреждат обществените отношения, свързани с дейността на държавата по установяването и събирането на определен налог от акцизни стоки, изброени в чл.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ - алкохол и алкохолни напитки, тютюни и тютюневи изделия, енергийни напитки и електрическата енергия. Съгласно чл. 2 ЗАДС тези стоки подлежат на облагане с акциз /налог/, внасянето на който се доказва чрез залепен върху тях „бандерол” – държавна ценна книга, закупувана от Министерството на финансите. Заплащането на съответния акциз се установява именно чрез поставения върху изделието бандерол, което означава, че дължимата парична сума е постъпила в държавата. Във връзка с постъпването на приходи от акциза, законодателят е криминализирал освен продажбата и самото държане на акцизни стоки. В този смисъл с криминализирането на деянието по чл.234НК държавата защитава своето право да събере определен /еднократен, косвен и специфичен/ данък – акциз, което се удостоверява чрез залепения върху съответната стока бандерол. Предмет на престъплението по чл.234, ал.1 НК са акцизни стоки без бандерол, а изпълнителното деяние се състои от две форми - „продава” или „държи” такива стоки. Престъплението е на формално извършване и се довършва с осъществяването на фактическата власт върху акцизните стоки без бандерол. „Държането” като изпълнително деяние по съдържание е трайно състояние на фактическа власт, установена или упражнявана върху определена вещ. Последното се осъществява независимо от мястото, където се намират вещите, без да е необходимо наличието на друга вещ, която да опосредява упражняването на фактическата власт на дееца. Това означава, че деянието извършено чрез „държане” на акцизната стока без бандерол, ще бъде осъществено независимо от мястото и начина на съхраняване, пазене и пр. С оглед характеристиката на „държането” като форма на изпълнение, деянието по чл.234, ал.1 НК е съставомерно, независимо от мястото, на което деецът упражнява фактическата си власт върху инкриминираните вещи. В конкретния случай въпросните тютюневи изделия фино нарязан тютюн са тютюневи изделия са акцизни стоки съгласно ЗАДС, които са били без изискуемия за територията на Р.България акцизен бандерол. В текста на чл. 2, т. 2 от ЗАДС се съдържа правилото, че тютюневите изделия, какъвто е тютюна за пушене, подлежат на облагане с акциз т. е. имат статут на акцизни стоки. Нормата на чл.64 от ЗАДС въвежда задължение изброените в нея стоки /включително тютюневите изделия/ да се разпространяват с поставен върху търговската им опаковка бандерол. Ето защо, фино нарязания тютюн представлява акцизна стока по силата на ЗАДС, върху която стока следва да бъде поставен бандерол, доказващ внасянето на дължимия акциз. С оглед данните за пазарната стойност на акцизните стоки без бандерол и дължимия акциз /които са безспорно установени от съдебно- оценъчната експертиза/ и степента на засягане на обществените отношения свързани с нормалното действие на данъчната система в страната, преценени с оглед разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, съдът намира, че случаят не е маловажен.

За така извършеното от подс. Х. престъпление, съдът й наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от девет година. При определяне на същото отчете като многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства направените самопризнания, както и факта, че същата е неосъждана, че има две малки деца и е безработна. На тази база съдът му наложи наказанието „лишаване от свобода” пад минимум в размера предвиден в чл.234, ал.1 от НК. Съдът счете, че са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал.1 от НК и прие, че с оглед постигане целите на наказанието, не е необходимо ефективното му изтърпяване. Предвид това, отложи изтърпяването му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Тъй като констатира наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът приложи разпоредбата на чл.55 от НК. и не наложи на основание чл.55, ал.3 по-леко наказуемото наказание „глоба” Дори и при приложението на чл.55 от НК обаче, не би могло на подсъдимата да се наложи наказание „пробация”, предвид параметрите на наказанието „лишаване от свобода”, предвидено в чл.234, ал.1 от НК и по-конкретно наличието на предвиден минимум на същото/.

На основание чл.234, ал.3 от НК, съдът постанови отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението –веществени доказателства по делото, като постанови след влизане на присъдата в сила, същите да бъдат унищожени по надлежния ред /т.а. по реда визиран в Наредба № 7/02.09.2010 г. на МФ за разпореждането с отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки/.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата бе осъдена да заплати по сметка на по сметка на РС – Л. – ОД на МВР П. и направените по делото разноски.

Въз основа на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: