Р Е Ш Е Н И Е
гр. ЛЕВСКИ, 09.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр.Левски в публичното съдебно заседание на девети
юли
Председател: СТОЙКА МАНОЛОВА
Съдебни заседатели:
при участието на секретаря Ваня Димитрова и прокурора_,
като разгледа докладваното от съдия Манолова
а.н.д. №190 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от М.П.Я., с ЕГН**********,с
пост. адрес: ***, срещу
наказателно постановление №583/04.06.2019 г. на директора на РДГ – Ловеч, с
което му е наложена глоба в размер на 150 лв., като неправилно и незаконосъобразно.
Твърди, че не е извършвал нарушение по чл. 213, ал.1, пр.4,
т.1 от ЗГ.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Ответната страна по жалбата не се представлява и не взема
становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Жалбата е
депозирана чрез административнонаказващия орган в законоустановения срок,
поради което жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Служителите на ДГС – Плевен са получили сигнал от служители на
МВР, че в района на гр. Левски са спрели товарен автомобил, превозващ
дървесина. Отзовали се на сигнала и установили автомобила пред РУ – Левски. За
дървесината водачът не представил необходимите документи – превозен билет или
др. по Закона.
Установили, че дървесината не е била маркирана с КГМ или друга
марка. Измерена била дървесината, задържан бил автомобилът, който в момента се
намирал на отговорно пазене в ДГС – Плевен.
Свидетелят В. заявява в показанията си, че актовете били
съставени само за транспорт, не са се интересували от къде е дървесината.
По искане на жалбоподателя е разпитан свидетелят Н. А. Б. От
показанията му се установява, че поискал от баща си, чиято собственост е бусът,
по телефона разрешение съседът им да закара свидетеля до село Варана, за да
нахранят животните.
На отиване видели каруци до моста на с. В., които товарели дърва,
почистени от канала. На връщане натоварили 2-3 дървета, след което ги спрели
полицаи.
Свидетелят и жалбоподателят били отведени до полицията,
откъдето се обадили на служителите на ДГС.
Актосъставителят е съставил акт на жалбоподателя за това, че на
03.03.2019 г. в гр. Левски, ул. Кирил и Методий транспортира с товарен
автомобил „***” *** 1,26 пр. куб.м. върбови дърва за огрев, немаркирани с КГМ.
Актосъставителят посочил като виновно нарушена разпоредбата на
чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите. Въз основа на така съставения акт,
административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с
което на основание чл.266, ал.1, пр.4 от ЗГ
е наложил административно наказание глоба в размер на 150 лева, за
нарушение на чл.213, ал.1, пр.4 от ЗГ, затова че жалбоподателят транспортира 1,26
пр. куб.м. върбови дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка.
Настоящото производство е от административнонаказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което
да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
лицето, посочено в АУАН и в НП, и дали е извършено от него виновно. Следва да
се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
безспорно доказано. Това означава, че в тежест на административнонаказващият
орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно
нарушение, което е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Освен
това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е
необходимо да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на АУАН и
издаването на НП.
Съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е
доказано по безсъмнен начин от събраните по делото доказателства. Предмет на
нарушението по чл. 213 от ЗГ може да бъде само такава, добита от горска
територия по смисъла на чл. 2 от ЗГ.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства не се
установи по категоричен начин произходът на дървесината, намерена в
управлявания от жалбоподателя товарен автомобил. Установи се от показанията на
разпитаните свидетели, че единствено е установено наличието на дървесина в
автомобила, управляван от жалбоподателя.
Относно произхода на дървесината не са представени никакви
доказателства от страна на административнонаказващия орган.
От показанията на свидетеля Н. Б. се установява, че двамата с
жалбоподателя са видели дърветата под моста на реката, от където са ги
натоварили. Свидетелят В. в показанията си заявява, че не са интересували от
къде са дървата, докато свидетелят Р. – че не са установявали от къде е
дървесината и нейния произход.
Дори и дървесината, предмет на процесното деяние да беше годен
обект на нарушение по Закона за горите, същото представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Приложими са критериите, визирани в чл. 93, т.9 от НК – такъв
случай, при който извзършеното нарушение с оглед липсата на или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Установи се, че превозваната
дървесина е в малко количество. Според показанията на актосъставителя
дървесината е била с различна дължина, като не е била наредена плътно.
Съобразно посочените смекчаващи отговорността обстоятелства -
незначителното количество дървесина и личността на жалбоподателя следва
изводът, че дори наложената имуществена санкция в минималния й предвиден в
закона размер не съответства по тежест на обществената опасност на деянието и
нарушителя.
С обжалваното наказателно постановление на основание чл. 273,
ал.1 от ЗГ е постановено отнемане на товарен автомобил „Фолксваген LT
В чл. 273, ал.1 от Закона за горите е предвидено вещите,
послужили за извършване на нарушение да се отнемат в полза на държавата
независимо чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо
или против волята на собственика им.
В тежест на административноказващия орган е да установи кой е
собственикът на вещта, послужила за извършване на нарушението, да събере
доказателства дали е използвана за извършване на нарушението със съгласието на
собственика й или против неговата воля.
Не във всички случаи чл. 273, ал. от ЗГ предвижда да се
отнемат в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението,
тъй като когато се касае за вещи, които не са собственост на нарушителя отнемането
е законосъобразно само когато е установено и доказано, че вещта е използвана за
извършване на нарушението със съгласието и знанието на собственика й.
Като е постановил отнемане на вещ, за която са представени към
преписката доказателства, че не е собственост на жалбоподателя, за която в хода
на съдебното следствие се установи, че вещта е използвана за извършване на
нарушение без знанието и съгласието на собственика, адвинистративнонаказващият орган е издал
наказателно постановление, което и в частта за отнемане на вещта се явява
незаконосъобразно.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №583/04.06.2019 г. на директора
на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което на М.П.Я., с ЕГН**********,
с адрес: ***, на основание чл.266, ал.1, пр.4 от Закона за горите е наложено административно
наказание глоба в размер на 150 лева, и на основание чл. 273, ал.1 са отнети вещите, предмет на нарушението:1,26
пр. куб.м. върбови дърва за огрев, с пазарна стойност 75.60 лв. и товарен
автомобил „***, с рег. № ***, с пазарна стойност 2500 лв., КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Плевен
в 14–дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: