№
гр. Левски, 15.10.2019г.
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Николаева АНД №248 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н.Г.С. *** против Наказателно
постановление №52/01.07.2019г. на Зам. Кмет на Община Левски, с което на
основание чл.12, ал.1 от Наредба №8 за реда и условията за отглеждане на
животни и птици на територията на Община Левски, приета с Решение
№162/25.08.2016г. на Общински съвет – Левски, на жалбоподателя е наложено
административно наказание Глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.9, ал.6
от същата наредба. Изложени са съображения, че отразените в АУАН, въз основа на
който е издадено обжалваното наказателно постановление, констатации, не отговаряли
на истината. Жалбоподателят не отрича, че бил изхвърлил отпадък, но твърди, че
същият не бил с животински произход. Моли наказателното постановление да бъде
отменено, при условията на евентуалност – да бъде намален размерът на глобата, съобразно
финансовите му възможности. Посочва, че бил пенсионер, вдовец, едва успявал да
печели средства за осъществяване на прехраната си и покриване на ежедневните му
нужди.
В проведеното по делото открито съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата, дава обяснения, моли
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна по жалбата – Община Левски, не се
представлява в проведеното по делото съдебно заседание, не изразява становище
относно жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, поради
което същата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От показанията на разпитаните по делото свидетели и приобщените писмени доказателства
се установява следното от фактическа страна:
На 29.05.2019г. свидетелката В.С.
***, била уведомена от служители на Общината, че бил получен сигнал за това, че жалбоподателят Н.Г.С.
бил изхвърлил животински отпадък, за което следвало да му бъде съставен акт за
установяване на административно нарушение. Била разпоредена проверка, в хода на
която да бъде да установено естеството и количеството на отпадъка, да бъде
локализирано мястото, където е изхвърлен. Проверката била възложена на
свидетелите Г.У. и Л.К.. Същите се срещнали с жалбоподателя, който им
съдействал за установяване на мястото, където бил изхвърлен отпадъка.
Установено било, че на посоченото от жалбоподателя място имало отпадък, който
бил преимуществено животински фекалии, примесени с битов отпадък. Два дни след
първоначалната проверка била възложена повторна такава, при която било
установено, че посоченият отпадък вече, липсвал. Съставен бил Акт за
установяване на административно нарушение №52 от 29.05.2019г. от св.В.С., който
бил подписан от св.Г.У. и св.Л.М., като свидетели при установяване на
нарушението, за това, че на 26.05.2019г. в 13,00 часа в гр.Левски, изхвърлил
отпадъчни продукти от животинска дейност на непозволено място – в южната част
на имот с идентификатор 43236.401.3191, с начин на трайно ползване – за
съоръжение на електропровод, с което нарушил чл.9, ал.6 от Наредба №8 на
Общински съвет – гр.Левски.
АУАН бил предявен на жалбоподателя на 06.06.2019г. от свидетеля И.И., като Н.С.
отказал да го подпише.
Въз основа на АУАН административно-наказващият орган издал обжалваното
наказателното постановление, при фактическа обстановка, идентична с тази в
АУАН, с което на основание чл.12, ал.1 от Наредба №8 за реда и условията за
отглеждане на животни и птици на територията на Община Левски, приета с Решение
№162/25.08.2016г. на Общински съвет – Левски, на жалбоподателя било наложено
административно наказание Глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.9, ал.6
от същата Наредба.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
свидетелите В.К.С., Г.К.У., Л.М.К., И.М.И., както и от писмените доказателства –
АУАН №52 от 29.05.2019г., НП №52/01.07.2019г.
В хода на съдебното следствие санкционираното лице Н.С. дава обяснения
относно вмененото му нарушение. Твърди, че изхвърленият от него боклук е
изметен от улицата пред дома му, която била много замърсена.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в сроковете по
чл.34 ЗАНН и съдържа всички предвидени в закона реквизити.
С процесното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на Наредба №8 за реда и условията за отглеждане на животни и птици на
територията на Община Левски, приета с Решение №162/25.08.2016г. на Общински
съвет – Левски.
Съгласно чл.1 и чл.2 от Наредба №8, същата регламентира реда и условията, при които физически и
юридически лица отглеждат животни и птици на територията на Община Левски.
В чл.6-8 от наредбата са разписани
правила относно реда и местата, където лицата, осъществяващи животновъдна
дейност, следва да съхраняват и изхвърлят торовия отпадък от дейността им.
Посочената като нарушена разпоредба на
чл.9, ал.6 регламентира забрана за лицата, субекти на посочения
нормативен акт, да изхвърлят животинска тор и други отпадъчни продукти в
контейнерите за отпадъци и на непозволени за това места.
За така вмененото на жалбоподателя нарушение е приложена санкционната
разпоредба на чл.12, ал.1, предвиждаща административно наказание глоба във
фиксиран размер - 500 лв., за физическо лице, което наруши изискванията на
наредбата.
Съдът намира обаче, че нарушението, за което Н.С. е санкциониран, не се
установява от събраните по делото доказателства.
Както бе посочено по-горе, субект на вмененото нарушение може да бъде само
физическо лице, осъществяващо животновъдна дейност на територията на Община
Левски, която се регламентира от разпоредбите на Наредба №8.
В тежест на административно-наказващият орган е да установи при условията
на пълно и главно доказване, че санкционираното лице е изхвърлило на място,
различно от регламентираните, животинска тор, получена в резултат на
осъществявана от него животновъдна дейност.
В процесния случай, от събраните по делото доказателства не се установи
дали жалбоподателят е лице, осъществяващо животновъдна дейност. Не се установи,
че изхвърленият от него отпадък е именно резултат от такава животновъдна
дейност. По делото няма спор, че Н.С. е изхвърлил боклук на описаното в АУАН
място, което сам е посочил на проверяващите лица. Разпитаните по делото
свидетели не са очевидци на нарушението. Същите са свидетели при неговото установяване,
като в хода на възложената им проверка са установили изхвърлен отпадък, който е
бил примесен и с животинска тор. Няма каквито и да било преки доказателства
обаче, че така установеният отпадък е резултат от осъществявана от С.
животновъдна дейност. Необорени от останалия доказателствен материал се явяват
дадените от него обяснения, че отпадъкът, който е изхвърлил на указаното място,
е бил събран от улицата пред дома му. Посоченото обстоятелство не изключва
възможността в този отпадък да се съдържа и животинска тор. Изхвърлянето на
отпадъка на нерегламентирано за това място може да бъде предмет на нарушение на
Наредба №11 за управление на отпадъците на територията на Община Левски. По
делото обаче не се доказват всички елементи от фактическия състав на
нарушението по чл.9, ал.6 от
Наредба №8 за реда и условията за отглеждане на животни и
птици на територията на Община Левски, за което жалбоподателят е санкциониран.
На следващо място, дори и да се приеме, че деянието
формално осъществява признаците на нарушение на чл.9, ал.6 от Наредба №8 на
ОбС–Левски предвид установения от свидетелските показания предимно животински
произход на отпадъка, същото се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.
При преценката си относно маловажност на случая съдът взе
предвид критериите, визирани в разпоредбата на чл.93, т.9 НК, намираща
субсидиарно приложение, а именно такъв случай, при който извършеното нарушение
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи отговорността обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Налице са множество смекчаващи отговорността
обстоятелства, при наличието на които нарушението е с по-ниска степен на
обществена опасност от типичните нарушения от същия вид, като предвиденото в
закона наказание – глоба от 500 лв. се явява несъразмерно тежко. Като такива
съдът взе предвид възрастта на жалбоподателя 79 години, тежкото му семейно и
финансово положение – същият е вдовец, пенсионер, получаващ пенсия в размер на
около 220-230 лв., както и изложените от него мотиви за извършване на деянието,
почистване улицата пред дома му, обстоятелството, че не се установиха предходни
нарушения на някоя от разпоредбите на Наредба №8 на Общински съвет – Левски.
Взети в съвкупност, посочените обстоятелства водят до извод, че
административното наказание глоба в размер на 500 лв. се явява несъответно на
осъщественото от жалбоподателя деяние. Същото представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН,
поради което наложеното административно наказание се явява незаконосъобразно. Релевантната
административна принуда, която е следвало да се упражни по отношение на
нарушителя, е отправянето на предупреждение, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Поради изложените по-горе съображения обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №52/01.07.2019г. на Зам. Кмет на Община Левски, с
което на основание чл.12, ал.1 от Наредба №8 за реда и условията за отглеждане
на животни и птици на територията на Община Левски, приета с Решение
№162/25.08.2016г. на Общински съвет – Левски на Н.Г.С., ЕГН:**********, с адрес: ***, е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 500 лв., за нарушение на чл.9, ал.6 от
същата Наредба, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: