гр. ЛЕВСКИ, _07.11._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _седми октомври_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Д._ и прокурора __, като разгледа
докладваното от съдия Атанасова а.н.дело № _298_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 445077-F489863/01.07.2019
г. на Директора на ТД на НАП гр. Велико
Търново, на ***********, представлявано от О.В.Е. е наложена на основание чл. 185
ал.1 от ЗДДС във връзка с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС административна имуществена
санкция в размер на 700 лв. затова, че при извършена проверка на 23.05.2019 г. в обект – магазин „С.С.Т.”, находящ се в гр.Л.,
обл.П., пл.************, стопанисван и експлоатиран от *********** е
установено, че не за всяка извършена продажба, заплатена в брой се издава
фискална касова бележка от инсталираното фискално устройство в обекта. Отразено
е, че извършеното нарушение е за първи път и представлява нарушение по чл. 25
ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Недоволен
от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят ***********, който чрез представителя си го
обжалва и моли съда да го отмени.
Ответникът
по жалбата – редовно призован – се представлява в съдебно заседание от ст. юрисконсулт
М., който изразява становище, че наказателното постановление е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено. Излага съображения за законосъобразност на
съставения акт и издаденото наказателно постановление.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът,
като прецени представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Безспорно
по делото е, че на 23.05.2019 г. служители на НАП гр. В. Търново, офис Плевен, извършили проверка
в обект магазин стопанисван от ***********, при която е извършена контролна
покупка на 1 бр. точило за ножове и ножици на стойност 4.50 лв., платени в брой
от П.Б.Б. служител на НАП с 1 бр. банкнота от 10 лв. на А.В.П., който се е
представил, че е продавач-консултант в обекта към момента на проверката, че В. е
приел банкнотата и върнал ресто, но не издал фискален касов бон от наличния в
обекта касов апарат. За констатациите от проверката е съставен протокол за
извършена проверка /приложен към делото/. Видно от същия протокол е, че и в
него са отразени посочените по-горе констатации.
За
констатираното нарушение е бил съставен АУАН, в който представителя на
търговеца е вписал, че не е присъствал в
обекта в момента на покупката и че с лицето А.В.П. няма трудово правоотношение,
а е оставен да пази обекта. Това твърдение на представителя на търговеца се
опровергава от приложената по делото декларация
написана и подписана саморъчно от А.В.П., който е посочил че работи в обекта на длъжност „продавач”, че
получава месечно трудово възнаграждение, посочил е размера на възнаграждението
си, както и работното време на обекта, след което се е подписал. П. е разпитан
и като свидетел в съдебно заседание, като при разпита си заявява, че в момента
работи във *********** на длъжност продавач от около два месеча, че към момента
на проверката не е работил във фирмата, че си ремонтирал машинка и бил в
сервизното помещение, когато чул шум в магазина и излязъл да види какво става.
Видял лицата в магазина и те поискали да си купят точило за ножове, което той
им дал, те му дали банкнота от 10 лв. и той върнал ресто от личните си пари. Установява
се, че проверяващите след това му се представили като такива, пуснали касовия
апарат, проверили парите в касата и го накарали да подпише протокол. На
свидетелят е предявена приложената към административно наказателната преписка
декларация /посочена по-горе/ и същия заявява, че действително той я е попълвал
и я е подписал, но твърди, че я е попълнил по нареждане на представителя на
НАП, който му казал, че такава е процедурата и тази декларация задължително
трябва да се попълни. Свидетелят твърди, че е казал на проверяващия, че не
работи във фирмата, но това негово твърдение се опровергава от саморъчно
попълнената и подписана декларация. Нещо повече, св. П. заявява, че към момента
работи по трудово правоотношение с търговеца, поради което същия като
йерархически зависим от работодателя в тези трудово правни отношения е нормално
да желае да му услужи. Фактическата обстановка посочена в акта и
НП се установява от приетите по делото доказателства: акт за установяване на
административно нарушение, протокол за извършена проверка, декларация написана
и подписана от св. П., както и от показанията
на разпитаните по делото свидетели. Свидетелските показания на служителите от
НАП и св. П. почти в цялост се припокриват, с изключение на факта, дали към
момента на проверката действително П. е работил при търговеца или не. Дори и да
се приеме, че св. П. е бил само за момент в търговския обект, то той не отрича
факта, че от името на търговеца е извършил продажбата, приел е парите за
продадената стока, но не е издал съответната касова бележка.
При
това положение следва да се приеме за установено, че е извършено нарушението
така, както е описано в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление, че
нарушението следва да се квалифицира като такова по чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. Съгласно тази разпоредба за
търговците е въведено задължение да издават фискална касова бележка от ФУ за всяка
продажба на лицата за всяко плащане в брой, каквото е било извършено в
настоящия случай.
Предвид
изложеното, съдът приема, че правилно административно наказващият орган е
приложил разпоредбата на чл. 185 ал.1 във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС и е
наложил административно наказание по този текст от закона.
При
определяне, обаче на санкцията, съдът приема, че същата е завишена. Видно от отразеното в
самото НП е, че нарушението е за първи път. Съдът приема, че не са налице
обстоятелства, които да отегчават отговорността на търговеца, поради което
следва наложената санкция да бъде намалена от 700 лв. до установения в ал.1 на
чл. 185 от ЗДДС минимален размер от 500 лв., който размер според съда се явява
адекватен на извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
По
отношение на твърдението в жалбата, че се касае за маловажен случай, съдът
приема, че същото е неоснователно. В настоящия случай се касае за формално
нарушение, при което не са налице условията за маловажност.
На
основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН Наказателно постановление № 445077-F489863/01.07.2019 г. на Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново,
с което на ************ със седалище и адрес на управление гр.Л. ул.************, ЕИК ***********,
представлявано от О.В.Е. с ЕГН ********** е наложена на основание чл. 185 ал.1
от ЗДДС, във връзка с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС административна имуществена санкция
в размер на 700 лв. за това, че при извършена проверка на 23.05.2019 г. в
търговски обект – магазин, находящ се в гр.Л., площад ***********, стопанисван
и експлоатиран от ***********е установено, че на звсяка извършена продажба,
заплатена в брой се издава фискална касова бележка от инсталираното фискално
устройство в обекта – установено при извършена контролна покупка – заплатена в
брой, нарушение по чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ като
НАМАЛЯВА
размера
на наложената санкция от 700 лв. на ПЕТСТОТИН ЛЕВА.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Плевен в 14-дневен срок от
връчване на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: