№
гр. Левски, 08.11.2019г.
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №318 описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от А.Й.А. *** против Наказателно постановление №6298 от 13.08.2019г. на
Началник отдел „Контрол по РПМ”, дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, с което на основание
чл.53, ал.1, т.2 от ЗП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лв.
за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.А от Закона за пътищата.
Наведен е довод,
че жалбоподателят, в качеството му на водач на МПС не е годен субект на
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП. Жалбоподателят се позовава на
Наредба №11 от 03.07.2001г., съгласно която задължение да снабдят
извънгабаритните и/или тежки ППС имали техните собственици или лицата, които
извършвали превозите. Изложени са съображения, че водачът на ППС не е
превозвач, по смисъла на пар.1, т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози.
Наведен е довод, че деянието не е извършено виновно. Твърди се, че липсват
доказателства за годността на използваните от контролния орган в хода на
проверката средства за измерване, както и че поправката на ръка в съставения по
време на проверката протокол по отношение на номера на ремаркето поставяла под
съмнение отразените в него данни за ППС, резултатите от измерването, както и
компетентността на проверяващия за работа с използваните средства за измерване.
Наведен е още довод за несправедливост на наложеното административно наказание,
което било незаконосъобразно индивидуализирано при наличието само на смекчаващи
отговорността обстоятелства. Твърди се, че едни и същи обстоятелства били взети
предвид от административно-наказващия орган,
както, за да обосноват немаловажност на случая, така и като отегчаващи
отговорността. Необосновано като отегчаващо обстоятелство било прието
неизпълнение от жалбоподателя на разпоредбата на чл.37, ал.3 от Наредбата. Не
били взети предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства трудовата
ангажираност и получаваното от жалбоподателя трудово възнаграждение. Иска се
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, алтернативно – да бъде
намален размера на наложената му глоба от 1000 лв. на 2000 лв.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административно-наказващият
орган – Агенция пътна инфраструктура в писмено становище излага подробни
съображения за правилно приложение на материалния закон, както и че съгласно
нарушените разпоредби от ЗП и относимите към тях разпоредби от Наредба
№11/03.07.2001г. на МРРБ, А. е годен субект на вмененото му нарушение. Изложени
са твърдения за отегчаващи отговорността обстоятелства и вредните последици от
деянието. В съдебно заседание административно-наказващият орган се представлява
от юрк.В., който моли жалбата да
бъде отхвърлена и наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация да обжалва наказателното постановление, предвид на което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е частично основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 22.07.2019г., около
14,45ч., жалбоподателят А.Й.А. управлявал по път III-3002,
км.1, в
посока гр.Свищов, на територията на с.Българене, обл.Плевен, съчленно ППС с пет
оси – МПС с две оси марка „***” модел „***” с рег.№*** и полуремарке с три оси с рег.№***. Посоченото ППС било
собственост на „***” ЕООД, където А. работел по трудов договор
на длъжност ”шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”. На процесната
дата същият транспортирал с описаното ППС дървесина до дружество в град А.
По същото време,
свидетелите Х.И.Г. – тогава служител на Агенция пътна инфраструктура и Н.Д. Д. – на длъжност специалист при Областно пътно управление Плевен, се намирали
на територията на с.Българене, където извършвали рутинни проверки на ППС,
превозващи тежки товари. Същите спрели управляваното от жалбоподателя МПС за
проверка, в хода на която установили, че същият транспортира дърва. Извършено
били контролно замерване посредством техническо средство – ел.везна PW-10 №К0200007 и ролетка 1306/18 (5м.), при което било установено,
че измереното натоварване на задвижваща (2-ра) единична ос на ППС е 12.550 т.,
а при измерено разстояние между осите 1.33м., сумата от натоварването на ос на
тройната ос на полуремаркето била 24,550 т.
Въз основа на
констатираното по време на проверката бил съставен АУАН №0007117/22.07.2019г.
за това, че на 22.07.2019г., А.Й.А., в качеството му на водач на съчленно ППС с
пет оси – МПС с две оси марка „***” модел „***” с рег.№*** и полуремарке с три оси с рег.№***, осъществява движение
без разрешение от АПИ на извънгабаритно ППС по пар.1, т.1 от ДР на Наредба
№11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а
именно тежко ППС по чл.3, т.2 на Наредбата. В АУАН е отразено, че
необходимостта от разрешение се доказала от направеното измерване, при което се
констатирало надвишаване на нормите на наредбата, както следва: 1) измереното натоварване на задвижваща
(2-ра) единична ос на ППС била 12.550 т., при максимално допустимо натоварване
11,5т. съгласнно чл.7, ал.1, т.4, б.”а” от Наредбата; 2) при измерено разстояние между осите 1.33м.,
сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето била 24,550 т.,
при маскимално допустимо натоварване на тройната ос 24т., съгласно чл.7, ал.1, т.3,
б.”б” от Наредбата, с което нарушил разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.„а” от
Закона за пътищата във вр. чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11/03.07.2001г. на
МРРБ. АУАН бил предявен на жалбоподателя и подписан от него без възражения.
Въз основа на съставения
АУАН административно-наказващият орган издал обжалваното наказателно
постановление, с което на А.Й.А., на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП била
наложена глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.А от
Закона за пътищата във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на
МРРБ.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите Х.И.Г. и Н.Д. Д., както и от писмените доказателства – Наказателно постановление №6298 от
13.08.2019г., АУАН №0007117/22.07.2019г., Протокол за измерване на превозно
средство от 22.07.2019г., Разписка от 22.07.2019г., копие на лична карта, копие
на свидетелство за регистрация на МПС – част II,
трудов
договор, превозни билети, Заповед №РД-11-859/15.07.2019г. на председателя на УС
на АПИ, Заповед №РД-11-860/15.07.2019г., ЕО сертификат за одобряване на типа за
везни с неавтоматично действие тип PW – 10 – 11л., Сертификат за
проверка на ЕС везни с неавтоматично действие – вид PW-10,
сериен
№К0200007, ЕО – декларация за съответствие, Заявление за проверка съгласно
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
протокол за проведено обучение за работа с мобилни електронни везни с
неавтоматично действие за поосово измерване, модел PW10, Сертификат за
съответствие.
Съдът даде вяра на
свидетелските показания, като добросъвестно дадени, изхождащи от лица, даващи
показания за непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение на
служебните им задължения. От показанията на свидетеля Д. се установява, че
същите са спрели за рутинна проверка управляваното от жалбоподателя МПС,
измерен бил превозвания от него дървен материал по методика, като данните
показали, че е налице претоварване, което било вписано в съставения акт.
Липсата на спомени относно конкретни обстоятелства у актосъставителя, съдът
намира, че не се дължи на недобросъвестност, а на еднотипността и
многобройността на случаи, подобни на процесния, по време на изпълнение на
служебните му задължения. В подкрепа на гласните доказателствени средства са и
писмените доказателства, на които съдът даде изцяло вяра, като официални
документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и
по предвидения в закона ред, както и частни документи, неоспорени от страните.
С оглед на така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно
постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз
основа на което същият е издаден, са съставени от компетентни лица, в предписаната
от закона писмена форма и при спазване на предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове.
Не са налице допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на ангажиране на
наказателната отговорност на жалбоподателя със съставения АУАН, както и при
последващото му санкциониране с издаването на обжалваното постановление. Актът
е съставен в присъствието на свидетел, съдържа всички необходими реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е на нарушителя. Всички
предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз основа на акта
наказателно постановление. Нарушението, описано в НП, съответства на това в
акта.
Правилно е приложен
материалния закон. Изложените факти в обстоятелствената част на АУАН и НП,
съответстват на правната квалификация на деянието, като нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата.
Съгласно посочената
разпоредба за дейности извън специалното ползване на пътищата без разрешение се
забраняват: в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
Съгласно чл.3, т.2 от
НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат натоварване
на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7.
В чл.7, ал.1, т.4., б.”а”
от Наредбата е предвидено, че максимално допустимо натоварване на единична
ос-задвижваща е 11,5т., в чл.7, ал.1, т.2, б.”б”, че максимално допустимото
натоварване на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета е 24т.
Вмененото на
жалбоподателя нарушение се явява доказано от събраните по делото доказателства.
Безспорно установено е, че при направеното от контролните органи измерване са
установени стойности на посочените показатели над максимално допустимите. От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че техническите
средства, с които е направено измерването са изправни, както и че служителят на
АПИ е притежавал компетентност да борави с тях. Неоснователен е доводът, че
поправката на ръка в съставения по време на проверката протокол по отношение на
номера на ремаркето поставяла под съмнение отразените в него данни за ППС.
Посоченото не съставлява съществено процесуално нарушение. Установява се, че
жалбоподателят се е подписал на протокола
и собственоръчно е изписал рег. номера на влекача и полуремаркето,
същият не оспорва, че е управлявал ППС именно с тези рег. номера, които са
правилно отразени в НП.
Правилно е приложена
санкционната разпоредба на чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, предвиждаща,
че се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл. 26, ал. 1,
т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или
наредят да бъдат извършени движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя.
Жалбоподателят
представлява физическо лице, което е управлявало процесното ППС с натоварване
над допустимите размери и в нарушение на чл.26, ал.2 от ЗП, поради което същият
е годен субект на нарушението. Неоснователен е доводът, че деянието не е
извършено виновно, предвид вписаните от горските служители кубици на
дървесината, която преизчислена в килограми била по-малка от установената при
проверката. В качеството си на шофьор на тежкотоварно ППС, съгласно
представения трудов договор, жалбоподателят е следвало да знае максимално
допустимите стойности по НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001г. и да вземе необходимите
мерки, за да се увери, че не превозва товар над тези стойности. Същият не е
обвързан от посоченото в превозния билет, още повече, че там са посочени
стойности на обем – куб. м.
Деянието не представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Същото е формално. От събраните по
делото доказателства не се установява то да се отличава със значително по -
ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от
посочения вид.
Предвид на изложеното,
законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя за вмененото му нарушение.
Съдът намира за
основателен довода на жалбоподателя, че размерът на наказанието е несправедлив,
като не съответства на тежестта на нарушението и нарушителя, както и на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. За нарушението по
чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, се предвижда наказание глоба от 1000 до
5000 лв. В процесния случай, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000
лв. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат взети предвид
липсата на други нарушения на Закона за пътищата, както и получаваният от
жалбоподателя трудов доход. На следващо място, основателно е възражението, че
за приетото като отегчаващо отговорността обстоятелство – нарушение на чл.37,
ал.3 от Наредбата – движението на тежкото ППС след проверката да е продължило
без получаване на необхподимото разрешително, не са събрани каквито и да било
доказателства в хода на административно-наказателното производство, включително
в производството пред съда. С оглед на това, при наличието само на смекчаващи
отговорността обстоятелства, справедливо се явява административно наказание
глоба в минималния размер – 1000 лв. Обжалваното наказателно постановление,
следва да бъде изменено, като бъде намален размерът на наложеното
административно наказание глоба от 2000 лв. на 1000 лв.
Мотивиран
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №6298 от 13.08.2019г. на Началник отдел „Контрол по РПМ”,
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”
– гр.София, с което на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата на А.Й.А.,
ЕГН:**********, с адрес;***, е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000 лв. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за
пътищата, като НАМАЛЯВА размера на наложената ГЛОБА
от 2000 лв. на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.