Мотиви по НОХД 368/2019 г.

Срещу подсъдимия З.Н.С. *** е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 01.10.2019 г., около 10,25 часа, в гр. Левски, обл. Плевенска, по ул. „Индустриална”, управлявал МПС – мотопед ************* без поставена регистрационна табела, с номер на рама *************, което не е регистрирано по надлежния ред – съгласно чл. 140 ал.1 пр.1 от Закона за движение по пътищата и Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на МПС и ремаркетата теглени от тях - престъпление по чл.345, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Моли съда да го признае за виновен по обвинението и тъй като са налице основанията за приложение разпоредбата на чл. 78а от НК да му наложи предвиденото в този текст наказание в минимален размер.

Подсъдимият, не се явява в съдебно заседание.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

З.Н.С. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, с българско гражданство, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.

На 01.10.2019 г. Л.Л. – полицейски служител при РУ на МВР Левски при изпълнение на служебните си задължения спрял за проверка водача на мотопед без поставена регистрационна табела, който се движел по ул. „Индустриална” в гр.Л. При извършване на проверката било установено, че водач на мотопеда е обвиняемия С.. Тъй като мотопеда нямал регистрационна табела била извършена проверка в централна база данни на МВР-КАТ за актуална регистрация на същия по номера на рамата и било установено, че в системата няма данни това МПС да е регистрирано. На досъдебното производство обвиняемия заявил, че се признава за виновен, че съжалява, но е управлявал мотопеда, тъй като му се наложило да отиде до вторични суровини, за да вземе „някаква планка”.

Обвиняемия не се явява в съдебно заседание и не е дал други обяснения.

В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитан Л.Л., от показанията на който се установява изложеното по-горе.

Тази фактическа обстановка се установява и от другите доказателства по делото, приобщени като такива по реда на чл. 373 ал.1 във връзка с чл. 283 от НПК.

При това положение, съдът приема, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.345, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.

Видно от приложената по делото справка за съдимост е, че С. е бил осъждан по нохд 16/1998 г. на РС Т., с присъда влязла в законна сила на 16.04.1998 г. на основание чл. 279 ал.1 пр.2 във връзка с чл. 20 ал.2 вр. чл. 18 ал.1 пр.1 във връзка с чл. 55 от НК на глоба в размер на 200000 лева и по нохд 527/2010 г. на РС Л., с присъда влязла в законна сила на 22.12.2010 г., с която на основание чл. 78а от НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за престъпление по чл. 343в ал.2 от НК.

По делото е изискана справка от ТД на НАП гр. В. Т., офис П. кога са предприети последните изпълнителни действия по събиране на посочените глоби и от постъпилото в РС Левски писмо се установява, че през 2004 г. в ТД на НАП е било образувано изпълнително дело по отношение на З.Н.С., към което е присъединено и изпълнението по нохд 527/2010 г. с разпореждане от 15.11.2013 г. От писмото не се установява от момента на присъединяване на изпълнението 15.11.2013 г. до момента на изпращане на писмото в РС Левски 02.12.2019 г. да са извършвани каквито и да било изпълнителни действия по събиране на наложената глоба. За изпълнителни действия по събиране на глобата няма данни и от предходен момент – от влизане в сила на присъдата до присъединяване на изпълнението на 15.11.2013 г., а само по себе си присъединяването на едно изпълнение към друго не представлява действие по събиране на вземането. Видно от справката за съдимост е, че присъдата, с която е наложена първата глоба е 1998 г., а присъдата, с която е наложена глобата по чл. 78а от НК е 2010 г. От тогава до настоящия момент – в продължение на 20 години по първата присъда и на 9 години по втората присъда няма предприети каквито и да било действия по събиране на глобите. При това положение, предвид и установената практика на ВКС /като съдът се позовава на решение № 61 от 31.05.2016 г. на ВКС по н.д. № 150/2016 г., ІІ н.о., НК/, съдът приема, че държавата е загубила правото си да изпълни наложеното наказание, а процедурата по изпълнението е станала недопустима. Неизпълнението на наложеното наказание следствие изтеклата давност се обуславя от продължително бездействие на компетентните държавни органи да упражнят правото си да изпълнят наложеното наказание, което не може да препятства реабилитацията на осъдения, а видно от изложеното по-горе е, че в настоящия случай държавата е бездействала 9 години от влизане в сила на последната присъда, и няма конкретно действие, прекъсващо изпълнителската давност. Предвид изложеното, съдът приема, че по отношение на Златев наложеното административно наказание следва да се счита за заличено.

При това положение, след като подсъдимия е неосъждан и за престъплението за което му е повдигнато обвинение се предвижда наказание до една година лишаване от свобода или глоба, и от престъплението няма причинени имуществени вреди, съдът е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и на основание чл. 78а от НК му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. При определяне размера на глобата съдът е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и вината обстоятелства. Съобразил е доброто процесуално поведение на подсъдимия на досъдебното производство, липсата на отегчаващи отговорността и вината обстоятелства, обстоятелството, че обществената опасност на деянието и дееца са обичайните за този вид престъпления, че обвиняемия е безработен и е определил наказание в минималния предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК размер.

По делото не са направени деловодни разноски и такива не са присъждани.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: