В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _тридесети ноември_ две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д.№_415_ по описа на съда за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Й.Ц. ***, ЕГН **********, против НП №380/31.05.2010г., издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР – Плевен затова, че на 24.05.2010г. около 19.13 часа в село Българене била спряна и обвинена в това, че шофирала превозно средство със 75 км/ч., при ограничение 50 км/ч., измерена с ТР 4 099.

Твърди, че движейки се от Обнова към Бяла, в с. Българене джип с румънска регистрация BMW изпреварил нея и още две коли пред нея, че е шофирала на около 20 м. дистанция от лека кола марка „Ford”, сравнително стар модел. Движели са се в колона, когато са били изпреварени от румънския джип.

Твърди, че патрулиращият полицай стоял на платното и от цялата колона спрял нея с рязко движение на палката. Впоследствие се опитвал да убеди жалбоподателката, че шофирала със 75 км/ч, което не било вярно, тъй като километражът на шофираното от нея превозно средство сочел 55 км/ч.

Моли съда да вземе предвид изложените от нея факти.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от представените по делото доказателства е, че на 24.05.2010г. е съставен АУАН против жалбоподателката Й.Ц. затова, че на 24.05.2010г. в 19,13 часа в с. Българене, от центъра на селото в посока гр. Русе управлява лек автомобил с рег. №* със скорост 75 км/ч. при разрешена 50 км/ч. Скоростта измерена, фиксирана и показана на водача с техническо средство ТР 4 с №099 с точен час и дата. Превишение от 25 км/ч.

По делото е представено и обжалваното НП № 380/31.05.2010 год., издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР – Плевен, видно от което е, че затова, че на 24.05.2010г. около 19,13 часа на път 1 клас № 3, км. 48+513 като водач на МПС – лек с рег. №*, Ц. управлява със скорост 75 км. при ограничение 50 км/ч. Скоростта измерена, фиксирана и показана на водача с техническо средство ТР-4 099. Превишение 25 км. в населено място.

За описаното в акта нарушение на Ж.Д. е наложено на основание чл.182 ал.1, т.3, предл. 1 от ЗДВП административно наказание глоба в размер на 100 лева и на основание Наредба № І – 1959 на МВР се отнемат три контролни точки.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите С.К.. и М.П..

От показанията на свидетеля К. се установява, че на посочената в акта дата с колегата си М.П. са работили по контрол на скоростта в с. Българене. На разклона за гр. Левски в посока гр. Плевен спрели управлявания от жалбоподателката лек автомобил. Същият е бил единствен на пътя и се е движел със скорост 75 км/ч. при разрешена скорост 50 км/ч. за което нарушение й е бил съставен акт.

Свидетелят е категоричен, че не е имало колона от движещи се МПС-та. Била е сама на пътя, започнала да се пазари, че ако й напишат фиш за 10 лв., щяла да го подпише. Жалбоподателката не е била сама в колата, като според свидетеля е имало жена в колата, която не е участвала в разговора. Актът е бил предявен на жалбоподателката.

Свидетелят М.П. заявява, че поддържа акта. Изпълнявали служебните си задължения на дежурство с колегата си и около 19.30 часа се били установили да работят за скорост в с. Българене. Спрели са лек автомобил, движещ се със 70 км/ч. при ограничение 50 км/ч., за което е бил съставен акт.

Свидетелите са без родство с жалбоподателката, в този смисъл са незаинтересовани от изхода на делото. Показанията на свидетеля К. и на свидетеля П. са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на негови непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото писмени доказателства.

Свидетелят П. заявява, че поддържа констатациите в акта. Самият той също имаше спомен от нарушението и поведението на Ц..

По изложените съображения съдът кредитира показанията и на двамата свидетели като достоверни.

От представената по делото заповед от 04.06.2009г. – копие, издадена от Министъра на вътрешните работи безспорно се установява, че Министърът на вътрешните работи е определил да издават наказателни постановления наред с останалите длъжностни лица и началник – секторите ПП в ОДМВР. От изложеното следва изводът, че издалият наказателното постановление е от кръга на лицата, имащи право да ги издават.

Административнонаказателното производство се образува със съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Изискването на ЗАНН е и АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съдът счита, че и актът и наказателното постановление съдържат изискуемите от закона реквизити.

Разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП предвижда, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Ако в производството по обжалване на издаденото наказателно постановление са представени доказателства, оборващи презумпцията на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съдът не е обвързан от презумптивната доказателствена сила на акта. В производството пред РС гр. Левски не са депозирани доказателства, оборващи презумпцията на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, поради което съдът приема за доказана отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателката. Законодателят е предвидил, че за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 км/ч, водачът се наказва с глоба в размер на 100 лв.

Наложената санкция съответства на предвидената в ЗДвП, като за административнонаказващия орган няма възможност да наложи друго, алтернативно наказание за извършеното нарушение, тъй като няма предвидено друго такова в разпоредбите на ЗДвП. Законодателят е предвидил административно наказание в случаите на превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, като санкциите са конкретизирани съобразно превишаването на скоростта със съответните км/ч.

Съдът счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установи скоростта на движение на управляваното от жалбоподателката МПС.

В АУАН е посочен точният час на извършеното нарушение, а именно – 19,13 часа, което се потвърждава и от приложения към делото копие от отчет за регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост – а именно – на 24.05.2010г. в 19,13 ч. скоростта на движение на МПС е 75 км/ч. Установени са точната дата и час, както и скорост на движение на МПС, управлявано от жалбоподателката.

Съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателката се е движела с превишена скорост – 75 км/ч, като допустимата скорост е до 50 км/ч за населените места, установена с разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Видно от представените по делото доказателства е, че мястото на извършване на нарушението е точно посочено, означено е населеното място (с.Българене) и километърът, където е извършено, чрез изписване в акта и НП на точните километрични знаци, които са съответни в АУАН и в НП.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателката. Делото неколкократно бе отлагано по молба на жалбоподателката, като на същата й бе предоставена възможност да организира защитата си и да представи доказателства, които са от значение за изясняване на фактите по делото. Доказателства от нейна страна не бяха депозирани.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на жалбоподателя, намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото следва жалбоподателката да бъде осъдена да заплати направените деловодни разноски в размер на 36.47 лв.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 380/31.05.2010 год., издадено от началник сектор ПП в ОДМВР–Плевен, с което на Й.Ц. ***, ЕГН**********, на основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на сто лева, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Й.Ц. ***, ЕГН********** да заплати направените деловодни разноски в размер на 36.47 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: