Р Е
Ш Е Н И Е
гр. ЛЕВСКИ,09.12. 2010 г.
Левченски
районен съд в съдебно заседание на _девети ноември_ две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _Р.П._ и в присъствието
на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова АН дело №_485_
по описа за _2010_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
В
Районен съд гр.Левски е изпратено по подсъдност а.н.д. с постъпила жалба от Н.Г.,
ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Л.Д. ***, със съдебен адрес: ***, против
НП №1933/08 от 01.12.2008г., на Началник сектор ПП – КАТ при ОДП гр.Плевен, с
което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лв.
В жалбата се твърди, че в
НП е записано, че лицето Н.Г. като собственик на товарен МПС с рег. № * не е
сключил задължителна застраховка „гражданска отговорност” за 2008г. Счита, че
наказателното постановление е както неправилно, както и незаконосъобразно.
Съображенията, които навежда жалбоподателят са, че лицето
Н.Г. е бил водач на посоченото МПС. Собственик на същото МПС към датата на
установяване на нарушението, е дружеството „Р.” ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: ***, което дружество е закупило МПС – то на 22.12.2006г. В тази
връзка считат, че глобата в размер на 2000лв. е неправомерно наложена на лице,
което не е собственик на МПС.
Твърди се, че
жалбоподателят няма задължение да сключи договор за застраховка „гражданска
отговорност”, тъй като не е собственик на моторното превозно средство. Освен
това сочат, че ако се приеме, че същият е собственик на МПС – то, като
физическо лице следва да бъде санкциониран с по – малкото предвидено наказание
за физическите лица.
Друг аргумент на
жалбоподателя е, че в наказателното постановление в частта, където е описано
нарушението, е посочен член, но не е посочено от кой нормативен акт е същият,
което представлявало нарушение на разпоредбите на ЗАНН относно съдържанието на наказателните
постановления и съгласно съдебната практика съставлявало нарушение на
процесуалните правила, което нарушение накърнявало правото на защита на Н.Г.,
който не знаел кой нормативен акт е нарушил.
В жалбата се прави
възражение за изтекла погасителна
давност за реализиране на отговорността съгласно разпоредбата на чл. 82,
ал.1 от ЗАНН.
На основание изложеното
моли съда да отмени изцяло наказателното постановление №1933/08 от 01.12.2008г.
на началник сектор ПП – КАТ при ОДП – Плевен, като незаконосъобразно и поради
изтекла погасителна давност.
За
административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено
становище по жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна.
От изисканата от съда
преписка по наказателното постановление се установява, че на ЕООД „Р.” дан. № *,
управляващ Н.Г. на 04.11.2008г. е съставен акт за установяване на
административно нарушение затова, че на 31.07.2008г. около 11.30 часа в с. Божурлука при извършена
полицейска проверка на МПС товарен автомобил „Ситроен *” с рег. № * е установено, че не е изпълнил
задължението си да сключи задължителна застраховка „гражданска отговорност” за
2008г., с което е нарушил чл. 259, ал.1, т.1 от КЗ.
За констатираното
нарушение е съставено наказателно постановление № 1933/01.12.2010г. на началник
на сектор ПП-КАТ към ОДП - Плевен, с което на основание чл. 315, ал.1, т.2 от
КЗ на Н.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв.
затова, че като водач на МПС – товарен, рег. №*, като собственик не е сключил
задължителна застраховка гражданска отговорност за 2008г., затова, че притежава
МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и не е спряно от
движение, но не е сключило договор за застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите във връзка с чл. 249, т.1, с което виновно е нарушил чл. 259,
ал.1, т.1 от КЗ. На основание чл. 315, ал.1, т.2 от КЗ му е наложена глоба в
размер на 2000 лв.
В хода на съдебното следствие са разпитани
свидетели, които са съставили АУАН и са присъствали при съставянето му.
От показанията на
свидетеля К. се установява, че актът е бил съставен поради възникнало ПТП с
пострадало лице. Била е извършена проверка за алкохол, съставен е и АУАН
затова, че не представя застраховка „гражданска отговорност” и след съставяне
на акта по делегация, същият е бил изпратен на фирмата – собственик на автомобила.
Според показанията на свидетеля
К. на шофьора е бил съставен акт за непредставяне на полица за „гражданска
отговорност”, а на собственика на автомобила – фирмата, че не е сключил гражданска
отговорност.
Двамата свидетели по
съставяне на акта единствено си спомнят след предявяване на акта от страна на
съда, че такъв е бил съставен в дежурната на РУП – Левски. Заявяват, че нямат
конкретни спомени, тъй като за свидетеля И.Ц. съставянето на актове не е
включено в преките му задължения и тъй като в много редки случаи присъства при
установяване на нарушението, а свидетелят Н. е свидетел при съставяне на акта,
но не и при установяване на нарушението.
Действително,
двамата свидетели – Ц. и Н. нямат ясен спомен относно конкретното нарушение и
водача на управлявания автомобил, тъй като от една страна актът е бил съставен
в отсъствието на нарушителя, а от друга – е изминал период от повече от две
години от съставяне на нарушението. Свидетелите не са заинтересовани от изхода
на делото, същите са изпълнявали служебните си задължения, един от тях е
съставил акта, от което следва, че е очевидец. Двамата свидетели, призовани
впоследствие дават показания, които не противоречат на показанията на
свидетеля, съставил акта.
По тези съображения съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели като достоверни.
Разпоредбата на чл. 315,
ал.1 от КЗ разграничава две хипотези за извършване на административно нарушение
съобразно неговия субект. В първия случай това е лицето, задължено да сключи
застраховка по чл. 249, ал.1 от КЗ и това е собственикът на МПС, а втората
хипотеза предвижда административно наказателна отговорност да носи лицето,
което управлява МПС , когато то е без сключена и валидна застраховка.
От горното следва изводът,
че при всички случаи собственикът на МПС ще носи административно наказателна
отговорност по първата хипотеза, независимо дали управлява автомобила.
В случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана затова, че като водач и собственик на МПС не е сключил застраховка „гражданска
отговорност”.
Съдът приема за безспорно
установено, че автомобилът не е собственост
на жалбоподателя. Депозирани са писмени доказателства от страна на
жалбоподателя Г., от които е видно, че собственик на МПС – товарен, марка
„Ситроен” * рег. №* е „Р.” ЕООД, управляван от него на 31.07.2008г.
От извършената от съда
справка се установява, че е вписана в търговските регистри фирма „Р.”, ЕИК:*,
собственик на която е В.Т., а
прокурист – Н.Г..
В качеството си на
прокурист физическото лице Н.Г. съгласно разпоредбите на ТЗ е натоварено и
упълномощено от търговеца да управлява предприятието му срещу възнаграждение,
поради което не може да му се вмени задължение в качеството му на собственик на
моторното превозно средство, какъвто не е, да сключи договор за застраховка
„гражданска отговорност”.
Вменява се от наказващия
орган, че Г. не е изпълнил задължението си по чл. 259, ал.1, т.1 от КЗ.
Цитираната разпоредба
гласи, че задължение за сключване на застраховка „гражданска отговорност”
съгласно разпоредбата на чл. 259, ал.1 от КЗ е длъжно да
сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от
движение. За
жалбоподателя не е имало задължение да заплати застраховка „гражданска
отговорност”, тъй като не е собственик на автомобила, който е управлявал.
В наказателното постановление наказващият
орган е приел, че жалбоподателят е осъществил следното нарушение: като притежател
на МПС, което е регистрирано на територията на Р България и не е спряно от
движение, не е сключил договор за застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите във вр. с чл. 249, ал.1 от КЗ, с което виновно е нарушил чл.
259, ал.1, т.1 от КЗ;
На жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв., което
представлява имуществената санкция, предвидена от законодателя за нарушение на
разпоредбите на чл. 315 от КЗ от юридическо
лице.
Тежестта на доказване е
върху административнонаказващия орган. Той не е депозирал доказателства, от
които да е видно, че жалбоподателят е собственик на автомобила, нито пък че е
собственик на фирма „Р.”, която фирма е собственик на моторното превозно
средство – товарен автомобил.
За осъществяване на
отговорността по чл. 315, ал.1, т.1 от КЗ, релевантен е фактът за собствеността
върху автомобила.
Действително, изписано е в
НП, че на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.
315, ал.1, т.2 от КЗ, но в случая съдът приема, че е налице противоречие в словесното
описание на нарушението и нормата, под която е подведено същото нарушение, тъй
като наказващият орган не е доказал, че жалбоподателят е собственик на
автомобила. В случая е нарушено правото на защита на санкционираното лице,
което от своя страна води до незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, поради което и следва да бъде отменено като такова.
Г. е
следвало да бъде санкциониран като физическо лице, т.е. да му бъде наложена
санкция, предвидена за физическо лице – затова че управлява моторно превозно средство във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, която санкция законодателят е определил в границите от 400 лв. до 600 лв.
за физическо лице.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, счита, че наказателното постановление
страда от пороци, които водят да неговата незаконосъобразност.
По отношение на изтеклата
погасителна давност, за което е направено възражение, съдът приема, че същото е
неоснователно по изложените от страна на защитника съображения.
Цитираната от защитника на
жалбоподателя разпоредба на чл. 82, ал.1 от ЗАНН, според която разпоредба
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато
наложеното наказание е глоба.
Според ал.2 на същия
текст, давността започва да тече от влизане в сила на акта, с
който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието, т.е. следва да е влязло в
сила наказателното постановление, с което е наложено административното
наказание и в случай, че не са предприети мерки за изпълнение на влязлото в
сила наказателно постановление за срок от две години, административното
наказание не се изпълнява.
Безспорно, в случая не сме
изправени пред тази хипотеза, тъй като е налице висящо съдебно производство по
невлязъл в сила акт – наказателно постановление, за което съдът е приел, че
жалбата е подадена в срок, поради което е разгледал жалбата.
Но видно от съставения
АУАН, приложен към делото, твърдяното нарушение е извършено на 31.07.2008г., а
самият АУАН е съставен на 04.11.2008г., т.е. след изтичане на предвидения в
разпоредбата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН тримесечен срок.
Изтичането на сроковете по
чл. 34 от ЗАНН преклудира възможността на административнонаказващия орган
законосъобразно да ангажира административно наказателната отговорност на
нарушителя за извършеното от него административно нарушение .
Разпоредбата на чл. 34, б.
„в” от ЗАНН предвижда като задължителна предпоставка за законосъобразно
развитие на производството по реализиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя същото да бъде инициирано в рамките на законово
регламентирания тримесечен преклузивен срок от откриване на нарушителя или в рамките на една година от извършване на
нарушението.
Видно от събраните по
делото писмени доказателства, твърдяното в акта и издадено въз основа на него
наказателно постановление нарушение, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност е извършено на 31.07.2008г. Съставен е
АУАН, в който за нарушител е вписан жалбоподателят. Следователно, лицето,
посочено в НП за нарушител е било установено още при съставяне на АУАН, т.е.
производството е следвало да бъде образувано в рамките на тримесечния срок от откриване
на нарушителя.
В ЗАНН не е предвидена
възможност за спиране и прекъсване на давността, с изтичане на определените в
закона срокове възможността да бъде реализирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя се погасява. Действията по ангажирането й, извършени
след изтичането им, са винаги незаконосъобразни, опорочаващи административно наказателното
производство и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.
Съдът приема, че
допуснатото нарушение представлява основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
На
основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл.63 от ЗАНН
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1933/01.12.2008, на Началник сектор
ПП - КАТ към ОДП - Плевен, с което на Н.Г.,***,
ЕГН ********** на основание чл.315, ал.1, т.2 от КЗ е наложено административно
наказание – глоба в размер на две хиляди лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: