гр.
ЛЕВСКИ, _10.12.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _двадесет и втори ноември_
Съдебни заседатели:
при участието
на секретаря _В.Д. и
прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.дело
№ 525 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от С.С. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №88/17.08.2010 г. на Началник на
РУП - Белене.
Жалбоподателят
твърди, че на 22.07.2010 г. в с.Петокладенци, му е съставен АУАН
№1944/26.07.2010 г. от автоконтрольор при РУП – Белене за това, че на
17.07.2010 г. е управлявал спрян от движение лек автомобил, без документи за
управление. Въз основа на така съставеният му акт е издадено обжалваното
наказателно постановление.
По
отношение на първото нарушение, за което е санкциониран с наказателното
постановление, а именно: да се е движил на въпросната дата с нерегистрирано
МПС, жалбоподателят излага доводи, че на посочената дата не е бил спиран от
съседи или от органите на реда, при което да е било констатирано, че е
управлявал спрения си от движение лек автомобил, който се намира в двора на
къщата му. Твърди, че с лицето, подало сигнала до органите на полицията – П.Н.,
са във влошени междусъседски отношения, което жалбоподателят сочи, като причина
за подаване на сигнала от страна на последния, а така също и като причина да не
бъде прието от административно – наказващият орган депозираното от него в
законоустановения срок възражение, срещу съставеният му акт.
По
отношение на второто нарушение, за което е санкциониран с наказателното
постановление, а именно: да не е носил свидетелството си за управление на МПС и
контролен талон към него, жалбоподателят излага доводи, че такива документи са
му поискани от съответния полицейски служител едва на 22.07.2010 г. – датата на
съставяне на акта, в дома му в *. В жалбата и в съдебно заседание заявява, че е
правоспособен шофьор, но свидетелството си за управление носи и представя на
органите на реда само, когато управлява МПС.
Жалбоподателят
изразява възмущение, че е санкциониран за нарушения, които не са били
установени по съответния ред и от съответните органи.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно и несправедливо.
Ответника
по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по
същата.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на
11.10.2010 г., а жалбата е депозирана чрез административно - наказващия орган
на 15.10.2010 г., т.е. в седемдневния срок за обжалване по съдебен ред, считано
от датата на връчването му. При това положение същата се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по съществото жалбата е основателна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На
22.07.2010 г., свидетелят М.И. на длъжност инспектор - пътен контрол при РУП –
Белене, заедно с колегите си Б. и Й., посетили дома на жалбоподателя в *, във
връзка с подаден сигнал от жител ***, че лицето е управлявало четири дни преди
това автомобил, без поставени регистрационни табели, по улиците на селото.
Полицейските служители констатирали, че при проведения разговор със жалбоподателя,
последният отговарял положително на зададените му въпроси, а именно, че е
управлявал автомобил без регистрационни табели. Поискали му и свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към него, но С. заявил, че не ги носи,
защото не му трябват в двора на къщата му в *.
С
това проверката приключила. На жалбоподателят бил съставен акт за установяване
на административно нарушение №88/22.07.2010 г., за това, че на 17.07.2010 г.,
около 09:30 часа, в с.Петокладенци, по ул.”Рила”, управлявал лек автомобил
„Жигули”, * на цвят, без регистрационни табели, поставени на определените места
за това, и не представя свидетелство за управление на МПС и контролен талон към
него, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл.140, ал.1 и чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Актът
бил връчен на нарушителя при условията на отказ, удостоверен с подписа на един
свидетел. Като свидетел – очевидец на извършеното от жалбоподателя нарушение е
посочен П.Н. – подателят на сигнала за извършено нарушение.
Очевидецът
на нарушението е разпитан в качеството на свидетел в съдебно заседание. Твърди,
че на посочените в акта дата и час, лично се е разминал на една от улиците в
селото с управлявания от жалбоподателя лек автомобил, който бил спрян от
движение. От страх за живота си, вследствие на евентуално пътно – транспортно
нарушение, резултат от управлението на
технически – неизправното моторно превозно средство, Н. депозирал жалба против С.
в местното полицейско управление.
В
резултат на така подадения сигнал било възложено извършване на справка по
случая. С последната служител при РУП – Белене уведомил началника на
полицейското управление че, съставеният акт на жалбоподателя е правомерен. До
този извод стигнал, след като се запознал с постъпилия сигнал, съставеният акт
за установяване на административно нарушение на С., както и депозираното
възражение от последния, в което жалбоподателят „сам” писмено е потвърдил, че
на 17.07.2010 г., около 09:30 часа „е управлявал
Въз
основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение,
административно – наказващият орган е издал обжалваното наказателно
постановление. Последното обаче страда от множество пороци, което налага
неговата цялостна отмяна.
Административно
– наказващият орган, въпреки че е бил сезиран със възражение не е съобразил, че
съставеният акт на С. не отразява действително установени факти, тъй като на
практика не е била извършена проверка от компетентни длъжностни лица, които да
констатират действително извършени нарушения от конкретно лице, а безрезервно е
прието изложеното в жалбата на Н., като достатъчно основание за образуване и приключване на административно –
наказателното производство с издаване на наказателно постановление против С..
От
показанията на разпитаните полицейски служители в качеството на свидетели по
делото се установява единствено, че в двора на С. са възприели паркирано, спряно
от движение МПС - „Жигули”, * на цвят, което подробно описали в акта. Установява
се, че двамата свидетели лично не са констатирали нарушение, изразяващо се в
управление на посоченото МПС, и на посочените час и дата, по улица „Рила” в
с.Петокладенци. Установява се още, че при поискване на свидетелството за
управление и контролен талон към него, докато „извършвали проверката”,
жалбоподателят заявил, че ни ги носи в себе си и не им ги представил. Във
връзка с това направили проверка в информационните масиви на МВР, от която
установили горния факт. Относно твърдените факти и обстоятелства, съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите И. и Д.. Но тези показания, и
изобщо всички събрани по делото доказателства, не могат да наведат на еднозначен
извод за извършени административни нарушения от жалбоподателя, тъй като такива
не са констатирани по съответния ред, което от своя страна да доведе до законосъобразно
ангажиране на административно – наказателната му отговорност.
При
това положение съдът намира, че административно – наказващият орган не е
изпълнил задължението си да провери съставения акт, с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост, както и събраните доказателства. Допуснатото
процесуално нарушение е съществено и безспорно е довело до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя. На практика С. е санкциониран по донос на
лице, с което не са в добри отношения, и по този начин е бил лишен от
възможността да разбере в извършване на какви точно нарушения е обвинен, поради
което не може да осъществи и адекватна защита. Административно – наказващият
орган не само, че не е изпълнил посоченото по - горе задължение, но при
издаване на обжалваното наказателно постановление е взел предвид направено
самопризнание от С. в депозираното от него възражение, което е недопустимо, с
оглед законоустановеното разпределение на доказателствената тежест в
административно – наказателното производство.
Констатираните
процесуални нарушения са довели до издаване на едно неправилно и
незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде изцяло отменено.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №88/17.08.2010 г. на Началник на РУП - Белене,
с което С.С. ***, с ЕГН **********,
е санкциониран за нарушения на ЗДвП, изразяващи се в това, че на 17.07.2010 г.,
около 09:30 часа, в с.Петокладенци, като водач на МПС, се движи с
нерегистрирано МПС, не носи свидетелство за управление на МПС от съответната
категория и контролен талон към него, КАТО
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: