РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _28.12. 2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _тринадесети декември_ 2010 г. в състав:

Председател: _МАРГАРИТА ДИМИТРОВА_

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря _В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. № 552 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Д.Т. ***, ЕГН **********, срещу наказателно постановление №1234 от 21.07.2008 г. на началника на РУП – Левски.

Жалбоподателят твърди, че не е съгласен с фактическите констатации в съставеният му акт за установяване на административно нарушение и издаденото, въз основа на него наказателното постановление. Счита, че не е фиксирана неговата скорост, тъй като на платното за движение е имало и други автомобили. Излага съображения за техническа неизправност на радара, поради липсата на видими дата и час, липсата на описание на вида на техническото средство в издаденото против него наказателно постановление, както и липсата на лепенка, поставена върху радара, удостоверяваща техническата му годност и заверка от независима лаборатория, оторизирана от Български институт по метрология.

Твърди, че издаденото наказателно постановление не отговаря на изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН, тъй като е направено изключително лаконично описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, не е посочена марката на управлявания от него автомобил, а само регистрационния номер, и като последен недостатък сочи несъответствието, между номера на съставеният му акт за установяване на административно нарушение, с този на обжалваното наказателно постановление.

Моли съда да се произнесе с решение, с което на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН да отмени изцяло наказателно постановление №1234/21.07.2008 г. на началника на РУП – Левски.

Ответника по жалбата не се представлява и не взема допълнително становище по същата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН и се явява допустима. Видно от приложеното наказателно постановление е, че същото е връчено лично на жалбоподателя на 22.10.2010 г. Жалбата е подадена, чрез СДВР – гр.София на 25.10.2010 г., /т.е. преди изтичане на 7-мо дневния срок за обжалване, считано от датата на връчването/, видно от поставения печат с входящ номер върху същата, и препратена по компетентност на РУП - Левски.

Разгледана по съществото жалбата е неоснователна по следните съображения:

На Т. е съставен акт за установяване на административно нарушение №1234 на 07.07.2008 г. за това, че на 05.07.2008 г., в 14:07 часа, в с.Българене, ГП Е-83, км.48+513, управлява, в посока от гр.Плевен към гр.Русе, моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес *” с рег.№ *, с 122 км./ч., при допустима скорост за населено място от 50 км./ч. /превишение с 72 км./ч./. В акта е отразено, че скоростта е измерена и фиксирана с техническо средство „Трафик радар” TR4, с №126/97 г., както и че е показана и видяна от водача по дата и час на засичане. Посочена е нарушената разпоредба от ЗДвП, а именно чл.21, ал.1 от същия закон.

Жалбоподателят е оспорил констатациите в акта още към момента на съставянето му, като е вписал възражение, че се е движил с по – ниска скорост, а описаната в акта е на автомобил, преминал пред неговия. Административно – наказващият орган не е приел за основателно направеното възражение, поради което е издал обжалваното наказателно постановление срещу Т..

Видно от наказателно постановление №1234/21.07.2008 г. е, че на Д.Т., на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба в размер на 250 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, както и на основание чл.4, ал.1, т.14 от Наредба І-1959/2007 г. са отнети 12 контролни точки, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на посочените в акта дата, час и място, управлява лек автомобил с рег.№ *, със скорост 122 км./ч., при допустима за населено място 50 км./ч., измерена с техническо средство „Трафик радар” №126/97 г. и показана на водача по дата и час на засичане. Превишение 72 км./ч.

Съдът също приема за несъстоятелно направеното възражение от жалбоподателя, вписано в акта и поддържано в жалбата – че не е засечена неговата скорост на движение. Безспорно се установява от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: Н.Н. и А.К. – и двамата служители при РУП – Левски, че с техническото средство се засичат автомобили, които се движат сами на пътното платно, без да има разминаващи се или изпреварващи се такива, поради което не е възможно да е фиксирана скоростта на движение на друг автомобил, различен от засечения. В този смисъл показанията на двамата свидетели са напълно идентични. Това обстоятелство дава основание на съда да приеме, че се касае за утвърдена практика при изпълнение на служебните задължения на полицейските служители, именно с цел да не се допуска фиксиране на чужда скорост.

Жалбоподателят оспорва годността на техническото средство - радар, с което се твърди, че е установено нарушението. Възраженията му, че радарът не е отчел точната дата и час са неоснователни. Както в акта, така и в наказателното постановление е посочена датата, на която е извършено нарушението – на 05.07.2008 г., както и точен час – в 14:07 часа. От показанията на двамата свидетели – очевидци се установява, че техническото средство, с което е извършена проверката, отчита тези данни, а жалбоподателят е бил запознат, както с тях, така и с регистрираната от радара скорост, непосредствено след това.

Показанията на свидетелите Н. и К., относно вида, номера и техническата изправност на използвания „Трафик радар” TR4 №126/97 г., към датата на констатиране на нарушението, изцяло кореспондират на събраните по делото писмени доказателства. Видно от приетия списък с идентификационните номера на преминалите успешно последваща и периодична проверка радарни скоростомери е, че и посоченото в акта и наказателното постановление техническо средство е сред преминалите успешно такава проверка, извършена от Лаборатория за проверка на СИ при ГД „Полиция” – гр.София. От цитираните писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели се установява и обстоятелството, че техническата годност на използваният радар е била удостоверена, чрез предварително поставена лепенка върху него.

Несъстоятелни са и изложените доводи в жалбата, че издаденото наказателно постановление не отговаря на изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН. Съдът констатира, че в акта и наказателно постановление са подробно описани нарушението и обстоятелствата, при което е извършено. Факта, че в наказателното постановление не е посочена марката на автомобила, а само регистрационния му номер, както и вида на техническото средство /TR4/, с изписани само фабричен номер и година на производство, не води до липса на съществен реквизит в описателната му част, без който фактическата обстановка да остава неизяснена и по този начин да е нарушено правото на защита на нарушителя.

Отразените в наказателното постановление: регистрационен номер на лекия автомобил, без посочване на марката и номера на техническото средство, без обозначаването на вида му /които номера напълно съвпадат цифрово със вписаните такива в акта/, са достатъчни за индивидуализиране, както на лекия автомобил, управляван от Т. на посочените в акта дата и място, така и на вида техническо средство, с което е извършена проверката. Поради тази причина визираните пропуски не съставляват съществено процесуално нарушение, годно да опорочи издаденото наказателно постановление до степен, налагаща отмяната му.

Не е такова нарушение на процесуалните правила и твърдяното в жалбата от Т. несъответствие между номера на съставеният му акт с този на издаденото, въз основа на него наказателно постановление. Съдът не констатира такова несъответствие: акта и обжалваното наказателно постановление са с идентична цифрова номерация, а именно №1234. Но дори и да има такова, липсват законови разпоредби, които да налагат пълна идентичност на цитираните номера. Последните очевидно следват номерацията на преписките при административно – наказващият орган и съответствието им е процес, който не може да бъде контролиран от съда.

Предвид изложеното съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Посочената скорост от 122 км./ч., с която се е движил Т. ***/, при ограничение от 50 км./ч., не се опровергава от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, поради което съдът намира, че жалбоподателят е извършил описаното в акта деяние, съдържащо всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

При индивидуализиране на наказанието, административно – наказващият орган е съобразил, че предвидените наказания в санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са в размери, строго фиксирани от закона. За превишение на разрешената максимална стойност в населено място над 51 км./ч., при констатирано в конкретния случай превишение със 72 км./ч., се предвиждат кумулативно наказание глоба в размер на 250 лева и три месеца лишаване от право да управлява МПС. От такъв вид и размер са наложените на жалбоподателя Т. административни наказания с обжалваното наказателното постановление. Предвид датата на извършване на нарушението – 05.07.2008 г., съдът констатира, че няма промяна в предвидената санкция и към тази дата, с оглед приложение на закона, който е действал към момента на извършване на деянието. Съобразен е от административно – наказващият орган и броя на контролните точки на нарушителя, които следва да бъдат отнети за виновно извършеното деяние, а именно 12 контролни точки.

Предвид изложените по – горе съображения съдът приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление и същото следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Водим от горните мотиви, съдът:

Р Е Ш И:

ПОТВРЪЖДАВА НП №1234/21.07.2008 г. на началника на РУП – Левски, с което на Д.Т. ***, с ЕГН **********, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба в размер на 250 лева и три месеца лишаване от право да управлява МПС, както и на основание чл.4, ал.1, т.14 от Наредба І-1959/2007 г. са отнети 12 контролни точки, за това, че на 05.07.2008 г., в 14:07 часа, в с.Българене, ГП Е-83, км.48+513, управлява лек автомобил с рег.№ *, със скорост 122 км./ч., при допустима за населено място 50 км./ч., измерена с техническо средство „Трафик радар” №126/97 г. и показана на водача по дата и час на засичане, превишение 72 км./ч., представляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: