В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _седми декември_ две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н. дело №_553_ по описа за _2010_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от M.M. ***, против НП № 465/21.09.2010г. на Началник на РУП гр. Левски към ОДМВР гр. Плевен.

В жалбата се сочи, че обстоятелствената част на НП не отговаря на действителността. Доводите затова са, че в НП се твърдяло, че М. е управлявал лек автомобил без да притежава към момента на проверката свидетелство за управление на МПС, като било посочено, че същото му е отнето. Твърди, че свидетелството му било отнето погрешно, че било установено наличие на алкохол в кръвта 0.465 промила алкохол, като впоследствие кръвната проба установила наличие на алкохол в кръвта 0.12 промила. Сочи, че не му било върнато свидетелството за управление поради непогасени задължения. Впоследствие бил спрян за проверка от автопатрул в гр. Левски, на които обяснил гореописаната ситуация. Въпреки това му бил съставен АУАН. Счита, че свидетелството му за управление е било отнето неправомерно и неоснователно. В подкрепа на това заявява, че ще ангажира свидетелски показания.Твърди, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение. Не била спазена разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН – наказващият орган не е посочил доказателствата, които потвърждавали извършване на нарушението.

Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като постановено при неспазване на предвидената в закона форма, съществени процесуални нарушения, необосновано, както и в пълно несъответствие с фактическата обстановка при непълнота на доказателствата.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Видно от представените по делото писмени доказателства е, че на 03.09.2010г. е съставен АУАН против M.M., затова че в 15,20 часа в гр. Левски, ул. „Кирил и Методий” управлява лек автомобил „Мазда” * с рег.№ *, като не представя свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него и свидетелство за регистрация на МПС., с което е нарушил чл. 100, ал.1, т.1 и 2 от ЗДвП.

По делото е представено и обжалваното НП №465/ 21.09.2010г., издадено от Началник РУП – Левски към ОДМВР-Плевен, видно от което е, че за извършените нарушения, а именно - управлява лек автомобил „Мазда”, без да притежава към момента на проверката свидетелство за управление на МПС, като административнонаказващият орган е приел, че е отнето. Водачът не носи свидетелство за регистрация на МПС. На Т. е наложено на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 300 лева.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите С.С. и П.В..

От показанията на свидетеля С. се установява, че са спрели за проверка водача на МПС, като в него не е имал СУМПС и талон за регистрация на МПС, като е отведен в РУП – Левски, където е извършена справка и съставен акт. Водачът не е представил никакви документи. Обяснил, че му е изтекло наказанието, но документите са му отнети, тъй като не е платил глобата и са отнети за управление след употреба на алкохол.

Свидетелят П.В. поддържа написаното в акта за установяване на административно нарушение и уточнява, че няма конкретен спомен от нарушението и нарушителя.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите. Те дават показанията си добросъвестно. Показанията на свидетелите са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на техни непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото писмени доказателства. По изложените съображения съдът ги кредитира като достоверни.

От представената по делото заповед от 03.08.2010г. – копие, издадена от Министъра на вътрешните работи безспорно се установява, че е определил да съставят актове за установяване на административни нарушения заемащите длъжност полицейски инспектор VІ-ІV степен, автоконтрольор и младши автоконтрольор в ОДМВР. Безспорно се установява, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, имащ право да издава наказателни постановления.

Административнонаказателното производство се образува със съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Изискването на ЗАНН е и АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съдът счита, че и актът и наказателното постановление съдържат изискуемите от закона реквизити.

Възраженията, изложени в жалбата се свеждат до това, че свидетелството на М. е било отнето погрешно, като е бил обвинен, че е използвал алкохол и че наказващият орган не е посочил доказателствата, които потвърждавали извършването на нарушението. Освен това твърдение обаче, жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не сочи доказателства. Още повече, че видно от приложения към делото АУАН, след предявяването му от съставилите АУАН, М. е заявил, че няма възражения по съдържанието на акта.

Безспорно, разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП предвижда, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя и счита доводите му за несъстоятелни. Видно от представената справка за нарушител от региона, жалбоподателят е наказан с НП за нарушение на разпоредбите на чл. 183, ал.1, от ЗДвП; чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП, като за периода 2008г.- 2010г., т.е. той няма наложени наказания по реда на чл. 174, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба предвижда наказание лишаване от правоуправление и глоба за управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство. Твърдението на жалбоподателя, че е управлявал след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта от 0.465 на хиляда, съответно 0.12 на хиляда, не намира опора в разпоредбите на Закон за движение по пътищата, тъй като не съставлява административно нарушение и съответно за него няма предвидено административно наказание.

Съдът счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят е управлявал след като към момента на проверката свидетелството му за управление е отнето.

Възраженията на М. не намират опора в събраните по делото доказателства. В тежест на жалбоподателя е да обори констатациите, съдържащи се в акта, като такива доказателства не са ангажирани. Актът като редовно съставен се ползва с формална доказателствена сила.

При издаването на НП и съставянето на АУАН не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗДвП.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Наложената санкция съответства на предвидената в ЗДвП.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на жалбоподателят, намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 4651/21.09.2010г., издадено от началник на РУП - Левски към ОДМВР гр. Плевен, с което на M.M. ***, ЕГН ********** на основание чл.177 ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на триста лева, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: