гр.
ЛЕВСКИ, _30.12.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _двадесети декември_
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря _В.Д. и
прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д.
№ 575 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от М.М. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление № 673//03.11.2010 г. на
началника на РУП – Левски в частта, с която са му наложени кумулативно на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП две наказания: глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.6,
т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че както съставеният му акт за
установяване на административно нарушение, така и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, са в противоречие със закона, поради което счита, че
същите са незаконосъобразни.
В депозираната жалба и в съдебно заседание, жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, моли съда алтернативно да постанови решение,
с което да отмени обжалваното наказателно постановление на началника на РУП –
Левски в посочената част, като незаконосъобразно, или да намали кумулативно наложените
му административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС, които
счита, че са в прекомерно завишен размер.
Ответника по жалбата не се представлява в съдебно
заседание и не взема допълнително становище по същата.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН.
Наказателното
постановление е връчено лично на жалбоподателя на 16.11.2010 г., а жалбата е
депозирана, чрез административно – наказващия орган на 22.11.2010 г., т.е. преди
изтичане на 7-мо дневния срок за обжалване, считано от датата на връчването. При
това положение същата се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана
по съществото жалбата е основателна.
На
М.М. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 673/18.10.2010
г. за това, че на 16.10.2010 г., в 11:48 часа, в гр.Левски, на ул.”Захари
Стоянов”, пред дом №13, като водач на МПС – лек автомобил „Ауди *” с рег.№ *,
управлява след употреба на алкохол от 2,01 промила, установено с техническо
средство „Алкомер
Актът
е връчен на жалбоподателя при условията на отказ, удостоверен с подписа на един
свидетел – И.М..
Въз
основа на така съставения акт, административно – наказващият орган е издал наказателно
постановление с №673/03.11.2010 г., с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от
ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от същия закон, на М.М. е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева и на основание Наредба
№Із-1959 на МВР са му отнети 8 контролни точки. В тази част наказателното
постановление не е обжалвано, на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП не подлежи на
обжалване, с оглед размера на наложеното административно наказание глоба, а
именно 50 лева, и е влязло в законна сила.
На
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени и кумулативно две
административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП.
В
наказателното постановление е посочено и констатираното при извършване на
проверката административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, изразяващо се
в управление на пътно превозно средство под въздействието на алкохол. Предвид установената
стойност на концентрацията на алкохол в кръвта на нарушителя от 2,01 промила на
хиляда по време на проверката, която е над инкриминираната стойност, е
образувано наказателно производство срещу жалбоподателя за извършено от него
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. От приложеното по делото НОХД №520/2010 г.
по описа на РС Левски, е видно, че наказателното производство е приключило с протоколно
определение, с което е одобрено постигнато споразумение между страните за
решаване на делото, по силата на което на подсъдимия М. е наложено съответно
наказание.
Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя деяние,
квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.6, т.2 от ЗДвП е
несъставомерно, и като такова не може да стане основание за реализиране на
административно – наказателната му отговорност. В конкретния случай, като
описание на нарушението в съставеният АУАН е записано, че „напуска мястото на
проверката без разрешение на длъжностните лица”. По никакъв начин не е уточнено
в какво точно се изразява това „напускане” на мястото на проверката, и доколко
е било необходимо последващото присъствие на жалбоподателя, тъй като видно от
самия акт проверката вече е била извършена и е констатирано, че водачът
управлява МПС след употреба на алкохол от 2,01 промила на хиляда и не ползва
предпазен колан.
Единствено от показанията на разпитаните по делото
свидетели В.С. и К.К. – и двамата служители при РУП Левски, се установява
действителната фактическа обстановка по време на извършване на проверката и
след това. Тя се изразява, според твърденията и на двамата свидетели, в грубо
държане от страна на жалбоподателя, свеждащо се до отправяне на обидни думи и
заплахи към полицейските служители. Последните получили указания от прокурор на
лицето да бъде съставен акт за констатиране на дребно хулиганство, и след като жалбоподателя
бил уведомен, че ще бъде задържан и провокиран от този факт, се качил в лекия
си автомобил и тръгнал в неизвестна посока. На следващият ден бил издирван от
органите на реда, но не бил открит. На 18.10.2010 г., два дни след извършване
на проверката, М. бил поканен в сградата на полицейското управление, за да му
бъде връчен акта.
Безспорно
се установява от показанията на свидетелите С. и К., че „напускането на
мястото” от М. е станало, след извършване на проверката и по време на изготвяне
на АУАН и талона за медицинско изследване. Това обстоятелство се установява и
от направеното отбелязване в съставения акт, че на посочената дата – 16.10.2010
г. нарушителят е отказал същият да му бъде връчен, което е удостоверено с
подписа на един свидетел – И.М. ***. Неговите показания обаче, относно установения
от него отказ, касаят друга дата – 18.10.2010 г., а именно: вторият ден след
проверката, когато жалбоподателя е бил поканен, за да му бъде връчен съставения
акт.
В
случай, че административно – наказващият орган е счел, че отразеното в АУАН
като нарушение: „напуска мястото на проверката без разрешение на длъжностните
лица”, е равнозначно на: „отказ” на жалбоподателя да му бъде връчен съставеният
акт, поради напускане мястото на извършване на нарушението, но по други подбуди,
навежда на извод, че М. е санкциониран
за деяние, което не изпълва състава на административно нарушение по чл.6, т.2
от ЗДвП. Налице е законова възможност актът да бъде връчен при условията на
отказ, и не непременно на датата и мястото на установяване на нарушението. При
това положение не би могло да се касае до конкретно неизпълнение на
разпореждане от кръга на правомощията на контролен орган, свързани с регулиране
и контрол на движението. Идентично е положението от правна страна и с отказа на
жалбоподателя да изчака, за да му бъде връчен и талон за медицинско изследване,
тъй като вече му е била извършена проверка с техническо средство, в резултат на
която е установена и стойността на концентрацията на алкохол в кръвта му - 2,01
промила на хиляда, и за което си поведение вече е наказан за извършено
престъпление от общ характер.
В
случай, че административно – наказващият орган е счел, че отразеното в АУАН
като нарушение: „напуска мястото на проверката без разрешение на длъжностните
лица”, е равнозначно на: „неправомерно поведение” от страна на М., такова
каквото го описват свидетелите, но след извършване на проверката, отново навежда
на посочения по – горе извод, а именно: че жалбоподателят е санкциониран за
деяние, което не осъществява състав на административно нарушение по чл.6, т.2
от ЗДвП, тъй като се касае до констатирана
проява на дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ. Безспорно се
установява и факта, че поведението на жалбоподателя е било повлияно от употребата
на алкохол, поради което и задръжките му са били занижени. Безспорно е установено,
че провокиран от съобщението за задържането му, жалбоподателят е напуснал
мястото на установяване на нарушението. Но изрично разрешение на длъжностните
лица в случая не е било необходимо, с оглед правомощията на полицейските
служители да задържат лицето, при условия и при наличие на основанията,
посочени в закона, както и да направят това въпреки волята и неподчинението на
лицето, демонстрирано в случая, чрез „бягство”.
Освен
посоченото по – горе съдът констатира, че в наказателното постановление, за
разлика от съставения на жалбоподателя акт, изпълнителното деяние на
нарушението по чл.6, т.2 от ЗДвП, е индивидуализирано по съвсем различен начин:
„не изпълнява разпорежданията на лицата, регулиращи или контролиращи движението,
независимо от светлинните сигнали”. Няма данни по делото М. да не е изпълнявал
разпорежданията на длъжностните лица, тъй като проверката е била вече извършена
и с поведението си същият не е осуетил последната. Сами по себе си, отказът на
жалбоподателя да му бъде връчен съставеният акт и талона за медицинско
изследване, неправомерното му поведение, дължащо се на употребата на алкохол и
напускането на мястото на проверката без изрично разрешение, не съставлява
неизпълнение на разпореждане от такъв характер, какъвто има предвид
разпоредбата на чл.6, т.2 от ЗДвП. Касае се за разпореждания, които са в кръга
на правомощията на контролните органи, свързани с регулиране и контрола на
движение. Тръгването на М. с лекия автомобил, след като му е съобщено, че ще
бъде задържан по УБДХ и последващите опити на полицейските служители да го спрат,
чрез заставане в задната част на автомобила по време на движението му, не е
сред тези правомощия.
Предвид
изложеното по – горе съдът счита, че са допуснати две съществени процесуални
нарушения, които водят до незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление
в обжалваната му част. Първото се изразява в словесното описание на две
различни нарушения в акта и наказателното постановление, а цифрово е посочена
една и съща разпоредба – тази на чл.6, т.2 от ЗДвП. Второто се изразява в това,
че жалбоподателят е наказан за деяние, което не осъществява състава на
административното нарушение, регламентирано в посочената разпоредба. И двете
процесуални нарушения са пречка точно и ясно да се конкретизира извършеното
нарушение, за което е ангажирана административно – наказателната отговорност на
М., а с това съществено се засяга и правото му на защита.
При
това положение съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено, като незаконосъобразно в частта, с която на жалбоподателя, на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени кумулативно две административни
наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, за нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 673/03.11.2010 г. на началника на РУП – Левски В ЧАСТТА, с която на М.М. ***, ЕГН **********,
са наложени кумулативно на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП административни
наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, за нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, А В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП,
и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от същия закон му е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева и на основание Наредба
№Із-1959 на МВР са отнети 8 контролни
точки, наказателното постановление не е обжалвано, на основание чл.189, ал.5 от
ЗДвП не подлежи на обжалване, и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: