В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора__, като разгледа докладваното от съдия Манолова АН дело №_590_ по описа за _2010_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от П.М. ***, ЕГН **********, против НП № 400/17.11.2010г. на началник РУП гр.Левски.

Жалбоподателят счита издаденото срещу него наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно.

В жалбата се твърди, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е отразена невярна фактическа обстановка, довело до издаване на НП в нарушение материалния закон. Твърди, че не е извършил никакво нарушение на правилата за движение и не е виновен за предизвикване ПТП с автомобила на С.Г. на 18.08.2010г., и не е съгласен да бъде набеждаван за това и да бъде санкциониран. Твърди, че катастрофата била предизвикана от С.Г., движейки се срещу жалбоподателя в неговата лента и виждайки неговия автомобил е направил опит да избегне удара, като е завил, за да се прибере в неговата лента. По този начин е осъществен ударът с лекия автомобил, управляван от жалбоподателя.

Твърди, че е съобщил на полицията в гр.Левски за станалото ПТП. Явилия се свидетел А. е заявил, че жалбоподателят е виновен. Съставен е акт на П.М., въпреки неговите обяснения и възражения. Твърди че не са правени замервания и снимки. Счита че АУАН е съставен единствено, за да може да бъде изплатено застрахователно обезщетение на другия водач С.Г., тъй като последният е съобщил на М., че следва да се яви в полицията, за съставяне на АУАН, тъй като не му признавали от застрахователното дружество двустранния констативен протокол.

В съдебно заседание, чрез защитника си, моли съда АУАН и НП да бъдат отменени като незаконосъобразни.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от представените по делото писмени доказателства е, че на 20.08.20010г. против П.М. *** е съставен акт за установяване на административно нарушение №400/20.08.2010г., затова че на 18.08.2010г., в 09.30 часа, на пътя от кръстовището между гр. Левски и с. Градище, към с. Варана, път ІV -34219, като водач на МПС – лек автомобил „Фолксваген *”, с рег. № *, движейки се в посока с. Варана на първи десен завой, извършва неправилно движение на пътното платно и навлизайки частично в насрещната лента за движение, удря странично в предната част насрещно движещия се лек автомобил „БМВ *” с рег. № *, като прави ПТП с материални щети. Между участниците в произшествието е изготвен двустранен констативен протокол за ПТП, изведен в РУП – Левски под рег. №9/18.08.2010г., подписан от двамата водачи без възражения. Отбелязано е, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал.1 от ЗДвП.

За нарушенията, констатирани с АУАН, началникът на РУП гр.Левски е издал на 17.11.2010г. НП против П.М. затова, че на кръстовище между гр.Левски и с.Градище към с.Варана, като водач на л.а. „Фолксваген *” на първи десен завой извършва неправилно движение, навлизайки частично в насрещната лента за движение и ударил странично предната част насрещно движещия се лек автомобил, като прави ПТП в материални щети, с което е нарушил чл.15, ар.1, предл.1 от ЗДвП. На основание чл.179, ал.2, във вр. с чл. 179, ал.1, т.5, предл.7 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв. и са отнети 9 контролни точки.

В съдебно заседание се представят като писмени доказателства: протокол за ПТП №1176763/20.08.2010г., съставен в 14:30ч.; двустранен констативен протокол за ПТП №9/18.08.2010г., съставен в 9:30ч.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите М.А., С.Г.. и П.Г..

Свидетелят А. работи в РУП гр.Левски на длъжност Мл. автоконтрольор. Установява се от показанията му, че в деня, когато е станало произшествието, свидетелят е бил дежурен. На завоя на който е станало ПТП - отбивка за с.Варана и на който няма видимост се сблъскали две МПС-та. Свидетелят стига до извода, че виновният за ПТП-то е жалбоподателят, тъй като другото МПС – „БМВ” е ударено отпред вляво, в резултат на което и на удара, предната лява гума е извършила протриване на асфалта.

Според свидетеля МПС-то, управлявано от жалбоподателя, е навлязло частично с 10 – 15 см. с предна лява гума в платното за движение на лекия автомобил „БМВ”, като е пресякло пътната маркировка. Свидетелят е констатирал, че е спукана гумата на „БМВ”-то в резултат на удара.

Установява се от показанията му също, че актът е бил съставен два дни по-късно, защото участниците в ПТП са го посетили в управлението.

Свидетелят А. заявява, че когато е посетил местопроизшествието, е намерил автомобила на жалбоподателя в неговото си платно. В насрещното платно не са установени никакви автомобили.

Свидетелят С.Г. – водач на л.а. марка „БМВ”, разпитан в качеството на свидетел, е пътувал в посока гр.Левски. На излизане от завоя, почти в неговия край, се срещнал с друг автомобил, който го ударил на завоя. Ударът е бил нанесен от предния ляв калник от средата назад към вратата. Свидетелят е категоричен, че се е движел в неговата си лента за движение, тъй като спирачният му път е на около 20 см. след осевата линия. Същият прави признание, че в случай, че се констатира, че той е виновен за станалото ПТП, няма да му се изплати обезщетение.

В показанията си същият свидетел твърди, че при удара се е задействала антиблокираща система – ABS на управлявания от него автомобил, в резултат на което са оставени следи от спирачен път. Категоричен е, че в резултат на удара, няма спукана гума на МПС - БМВ.

Установява се от показанията на свидетеля П.Г., че е пътувал в автомобила на жалбоподателя в деня, когато е станало ПТП-то. На завой за с.Варана пред лекия автомобил, в който са пътували, е изскочил автомобил, с който са се сблъскали. Другият водач е успял да овладее автомобила 10 – 15 м. след удара. Свидетелят е възприел, че водачът на „БМВ”-то не се е движел в неговото платно, в резултат на което се е получил лекият страничен удар.

В показанията си заявява, че след пристигането на свидетеля А., последният е заявил п ред разпитвания свидетел, че не е компетентен, но виновен за ПТП-то бил жалбоподателят М..

Свидетелят Г. заявява, че положил подписа си върху АУАН единствено и само заради това, че е съставен акт, но не и че е съгласен с написаното в него. Категоричен е, че лекият автомобил, в който е пътувал, не е пресичал разделителната линия.

Показанията на свидетеля М.А. противоречат на тези на свидетеля С.Г.. Свидетелят А. e категоричен, че жалбоподателят има вина за настъпилото ПТП, като изводите си извежда от личните наблюдения: липсата на спирачен път; протриване по платното за движение, причинено от спукана гума (според свидетеля А.). В тази им част показанията на този свидетел противоречат с тези на С.Г.., който твърди, че не е спукал гума в резултат на удара и е натиснал спирачки, в резултат на което са оставени следи от спирачния път.

Следва да се отбележи, че свидетелят М.А. не е от кръга на лицата, компетентни да изготвят автотехнически експертизи и да дават заключение за причините за настъпилото ПТП, да определят скоростта на движение на пътните превозни средства, мястото на удара, още по – малко да определя по чия вина е настъпило пътно транспортното произшествие. Още повече, че видно от приложеното към делото писмено доказателство: докладна записка от Инспектор от „Пътен контрол” при РУП – Левски относно извършена проверка по съставен АУАН, предмет на делото, извършилият проверката стига до извода, че не може да се установи обективната истина поради противоречията в движението на водачите и мястото на удара на двете МПС на пътното платно.

Свидетелят С.Г. е заинтересован от изхода на делото, като съдът прави този извод въз основа на твърдението му, че ако се констатира негово виновно поведение, довело до настъпилото ПТП, няма да получи обезщетение от застрахователя.

Налице са противоречия в показанията на свидетелите С.Г. и М.А., поради което съдът не кредитира показанията им като достоверни.

Свидетелят П.Г. е очевидец на станалото пътнотранспортно произшествие, има непосредствени впечатления, не е заинтересован от изхода на делото, поради което съдът кредитира показанията на този свидетел като достоверни. Същите са вътрешно логични, последователни, непротиворечиви, дадени са добросъвестно, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

Показанията на свидетеля Г. кореспондират с обясненията на жалбоподателя, поради което съдът приема, че последните не са защитна теза. Още в АУАН жалбоподателят е направил възражение, че написаното в акта не отговаря на истината, че е невинен и че се е намирал в неговото си платно за движение. Едновременно с това е поискал да бъде потърсено съдействието на автоексперт.

Съставяйки акта за установяване на административно нарушение, свидетелят А. прави извод за извършено неправилно движение от страна на М., изразяващо се в навлизане частично в насрещната лента за движение, без да е подкрепен с доказателства.

В АУАН е отразено, че П.М. е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал.1 от ЗДвП, а в НП – чл. 15, ал.1, предл.1. Според тази разпоредба (чл. 15, ал.1, предл.1), на пътя водачът се движи възможно най – вдясно по платното за движение. В случая обаче се установи, че пътните ленти са очертани с пътна маркировка. Налице е несъответствие в описаната фактическа обстановка в обстоятелствената част на НП и посочената такава за нарушение на чл. 15, ал.1 от ЗДвП, отразен в закона.

В НП се приема, че жалбоподателят излязъл от неговата лента за движение и навлязъл в насрещната, а според правната – не се е движел възможно най – вдясно по платното за движение.

Предвид на събраните по делото доказателства съдът приема, че жалбоподателят М. се е движел в собствената си лента за движение, обособена от съществуващата на платното лента. Установи се, че преди удара, по време на самия удар, както и след удара е останал в същото платно за движение, тъй като колата му е загубила способността да се движи поради получените повреди в резултат на удара.

Налице е противоречие във фактическата обстановка описана в НП и АУАН. В акта твърдяното нарушение е станало на пътя от кръстовището …, а в НП – на кръстовище между гр. Левски и с. Варана…

По отношение на жалбоподателя М. е наложено административно наказание на основание чл. 179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, предл.7. Според чл. 179, ал.2 от ЗДвП законодателят е предвидил наказание глоба от 100 до 200 лв. за нарушение на водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие. В конкретния случай по е налице несъответствие в описаната от административнонаказващия орган фактическа обстановка и наложеното му административно наказание. Наложеното на жалбоподателя наказание е за нарушение на правилата за заобикаляне. Видно от приложения акт за установяване на административно нарушение, актосъставителят не е описал жалбоподателят да е извършил такова нарушение, нито пък се съдържа описание на такова нарушение в издаденото наказателно постановление, а именно М. да е нарушил правилата за заобикаляне, заради което и да му бъде наложено административно наказание.

Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено следва да се съдържат в акта за установяване на административно нарушение. Административнонаказващият орган не разполага с процесуалната възможност да сочи нови фактически обстоятелства в издаваното НП, непосочени акта, тъй като това води до нарушаване правото на защита на нарушителя.

В настоящото производство не се събраха доказателства, които да сочат по един безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението, което му е вменено, което е пък в тежест на административнонаказващия орган.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Действително, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Но в производството по обжалване по настоящото дело се събраха доказателства, оборващи презумпцията на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, поради което съдът не е обвързан от презумптивната доказателствена сила на акта.

В настоящото производство не се събраха доказателства, които да сочат по един безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението, което му е вменено.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП №400/17.11.2010г. на началник РУП гр. Левски, с което на П.М. ***, ЕГН **********, на основание чл.179 ал.2, във вр. с чл. 179, ал.1, т.5, предл. 7 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на СТО ЛЕВА, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: