В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на втори март две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_1_ по описа за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от И.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване: ***, против НП №719/15.06.2005г., издадено от Началник РПУ – Левски.

В жалбата се твърди, че с наказателно постановление №719/ 2005г. му е наложено наказание по чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 70 лв. и на основание чл. 175, ал.1, т.4 – 100 лева.

Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което го обжалва и моли съда да го отмени изцяло.

Съображенията, които навежда жалбоподателят в подкрепа на твърденията, че НП е незаконосъобразно са, че обжалваното наказателно постановление е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и не е обосновано.

Сочи се, че не са изяснени обстоятелствата, при които е констатирано нарушение – имало ли е движение на други автомобили при установяване на нарушението; чия е била скоростта след като е записано в НП около 19.07 часа; че времето на установяване на нарушението не е конкретизирано както в АУАН, така и в НП.

Твърди се, че административнонаказващият орган не е положил усилия в изпълнение на задълженията си по чл. 52, ал.4 от ЗАНН да събере доказателства за извършеното нарушение, за вината на нарушителя. Освен изложеното, счита че са налице сроковете за погасителната давност.

На основание изложеното моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Установява се от приложените към делото писмени доказателства, че на 25.05.2005г. на жалбоподателя И.Б. ***, ЕГН********** е съставен акт за установяване на административно нарушение, затова че на същата дата – 25.05.2005г. около 19:07 часа на ГП Е -83 с. Обнова км. 54, 500, като водач на лек автомобил „Фолксваген *” с рег. № *, управлява автомобила със 101 км/ч., при ограничение 50 км/ч. за населено място. Скоростта измерена и фиксирана с техническо средство радар TR 4-126/97 и показана на водача; не спира на подаден сигнал със стоп – палка, с което е нарушил чл. 21, ал.1 и чл. 103 от ЗДвП.

За констатираното нарушение е издадено наказателно постановление №719/15.06.2005г. от Началник РПУ – Левски, с което за нарушение разпоредбите на чл. 21, ал.1 и чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 182, ал.1, т.5 на жалбоподателя е наложено административно наказание: глоба в размер на 70 лв., глоба в полза на държавата в размер на 100 лева и един месец лишаване от право да управлява МПС, отнети са 16 контролни точки, затова че управлява лек автомобил с рег. № * със скорост 101 км/ч при допустима за населено място 50 км/ч., фиксирана с техническо средство. Водачът не спира при подаден сигнал със стоп палка.

В хода на съдебното следствие е разпитан свидетел, който е присъствал при съставяне на АУАН.

В показанията си свидетелят К. заявява, че поддържа написаното в акта, че няма конкретен спомен от нарушението, но написаното отговаря на истината. Положил е подписа си като свидетел – очевидец при съставяне на акта. Актът е бил предявен на водача, не е имало други движещи се моторни превозни средства. Според показанията му радарът работи на ръчен режим и се включва само при движение на едно МПС.

В акта жалбоподателят е посочил, че има възражения по издадения акт.

Административнонаказващият орган не представя доказателства – разпечатка от паметта на трафик радар за констатираната скорост, от която да е видно каква е скоростта на движение на моторното превозно средство, управлявано от жалбоподателя и че това е скоростта на същото МПС.

Не са представени доказателства, че жалбоподателят не е спрял на сигнал, подаден със стоп – палка от страна на органите на полицията, за което нарушение му е наложено административно наказание. Още повече, че видно от приложения АУАН, на жалбоподателя е предявен актът на същата дата, на която е съставен – 25.05.2005г., като същият е подписан от нарушителя, с отбелязване, че има възражения.

Тежестта на доказване е върху административнонаказващия орган. Той не е депозирал доказателства, от които да е видно, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което му е наложено административно наказание.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, счита, че наказателното постановление страда от пороци, които водят да неговата незаконосъобразност.

Съдът намира за основателно възражението за изтеклата погасителна давност.

С изтичането на предвидената в закона давностен срок се изключва административно – наказателната преследване.

Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, в сегашната му редакция, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години.

От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 81, ал.1 от НК, независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал.1, т.5 от НК. Следователно, в случаите, в които законът предвижда наказание „глоба”, възможността дадено лице да бъде санкционирано, се изключва с изтичане на четири години и половина според последната редакция на НК.

В конкретния случай административното нарушение е констатирано на 25.05.2005г. със съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Предвиденият в закона тригодишен давностен срок е изтекъл на 25.05.2008г. С изтичането на този срок, се изключва административнонаказателното преследване.

Следва да се отбележи, че е изтекъл дори и предвиденият давностен срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК в последната му редакция.

Институтът на давността, уреден в Наказателния кодекс е приложим и административно наказателното производство. Основание за това дава разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, както и принципното становище, че е недопустимо извършителят на административно нарушение да бъде поставен в по – неблагоприятно положение от извършителя на престъпление, което се отличава със значително по – висока степен на обществена опасност. Посочените по – горе съображения обосновават извод, че тази давност следва да тече и по отношение на административните нарушения.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №719/15.06.2005г. на Началник РПУ гр. Левски, с което на И.Б. ***, ЕГН**********, на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на седемдесет лева и на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на сто лева и един месец лишаване от право да управлява МПС, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: