РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _02.02. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _тридесет и първи януари_ 2011 г. в състав:

Председател: _МАРГАРИТА ДИМИТРОВА_

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря Г.П. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. № 9 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от К.И. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №787/24.11.2010 г. на Началника на РУП – Левски.

Жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение и обстоятелствата, описани в съставения му акт не отговарят на истината. Навежда доводи за движещ се пред него лекотоварен автомобил – бус, син на цвят, с плевенска регистрация, на който не е подаден сигнал и спрян, като в същото време е подаден сигнал и е спрян неговият автомобил. Оспорва данните от техническото средство, описани в акта и твърди, че при съставянето му не му е разяснено, че може да ги впише.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като неоснователно и незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата не се представлява и не взема допълнително становище по същата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН и се явява процесуално допустима. Видно от приложеното наказателно постановление е, че същото е връчено лично на жалбоподателя на 30.12.2010 г. Жалбата е подадена, чрез административно – наказващият орган на 05.01.2011 г., /т.е. преди изтичане на 7-мо дневния срок за обжалване, считано от датата на връчването/, видно от поставения печат с входящ номер върху същата.

Разгледана по съществото жалбата е неоснователна по следните съображения:

На И. е съставен акт за установяване на административно нарушение №787 на 10.11.2010 г. за това, че на същата дата, в 14:02 часа, в с.Аспарухово, ул.”Васил Левски”, пред дом №30, като водач на МПС – лек автомобил „Фиат *” с рег. № *, управлява със скорост от 73 км./ч., при допустима скорост 50 км./ч. за населено място. Отразено е, че превишаването на скоростта е с 23 км./ч., като същата е засечена, фиксирана и показана на водача по дата и час с техническо средство „Трафик Радар TR4” №126/97 г. Изрично е посочено в акта и обстоятелството, че по време на засичането автомобила е бил сам на пътя и не е имало изпреварващи го и разминаващи се с него други МПС. Посочена е нарушената разпоредба от ЗДвП, а именно чл.21, ал.1 от същия закон.

Към момента на съставянето на акта, жалбоподателят не е оспорил вписаните в него констатации и не е направил възражения.

Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на И., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, а на основание Наредба №Із-1959 на МВР са отнети три контролни точки.

Безспорно се установява от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, че на посочените в акта дата и час, жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство в населено място – с.Българене, обл.Плевен, с превишена скорост. Едва в жалбата и в проведеното съдебно заседание И. навежда доводи, че това не е скоростта, с която се е движел, а вероятно е такава на друг автомобил. Възражението на жалбоподателя е неоснователно.

От показанията на разпитаните по делото свидетели: Н.Н. и В.С. – и двамата служители при РУП–Левски, се установява, че на посочените в акта дата и час, са засекли в населеното място – с.Българене, обл.Плевен, с техническо средство – радар, скорост от 73 км./ч. на управлявания от И. лек автомобил. Категорични са, че с техническото средство засичат само автомобили, които се движат сами на пътното платно, без да има разминаващи се или изпреварващи се такива. Това обстоятелство е отразено в съставеният акт на жалбоподателя и е възпроизведено в обжалваното наказателно постановление и дава основание на съда да приеме, че се касае за утвърдена практика при изпълнение на служебните задължения от полицейските служители, именно с цел да не се допуска фиксиране на чужда скорост. Показанията на разпитаните свидетели съдът кредитира като достоверни, предвид тяхната последователност и непротиворечивост.

Отразените констатации в акта и обжалваното наказателно постановление, относно датата и точния час на извършеното нарушение, са напълно идентични с данните от представената по делото разпечатка за регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от паметта на използваното техническо средство. Видно от същата е, че действително на дата 10.11.2010 г., в 14:02 часа, е засечена скорост от 73 км./ч. от трафик радар TR4 №126. При това положение съдът счита, че техническото средство, с което е извършена проверката, отчита данните за дата и час, а жалбоподателят е бил запознат, както с тях, така и с регистрираната от радара скорост, непосредствено след това.

Същевременно жалбоподателят не ангажира в хода на делото никакви доказателства, че отразената в акта фактическа обстановка не отговаря на действителната.

Съдът констатира, че в акта и наказателно постановление са подробно описани нарушението и обстоятелствата, при което е извършено, както и, че не са допуснати процесуални нарушения при съставянето им. При това положение съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Посочената скорост от 73 км./ч., с която се е движил И. ***/, при ограничение от 50 км./ч., не се опровергава от събраните по делото доказателства.

При индивидуализиране на наказанието, административно – наказващият орган е съобразил, че предвиденото наказание глоба в санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е в размер, строго фиксиран от закона. За превишаване на разрешената максимална стойност в населено място от 21 км./ч. до 30 км./ч., при констатирано в конкретния случай превишаване с 23 км./ч., се предвижда наказание глоба в размер на 100 лева, от какъвто вид и размер е наложеното на жалбоподателя И. административно наказание. Административно – наказващият орган е съобразил и броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети за виновно извършеното нарушение от жалбоподателя, а именно три контролни точки.

Предвид изложените по – горе съображения съдът приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление и същото следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Водим от горните мотиви, съдът:

Р Е Ш И:

ПОТВРЪЖДАВА наказателно постановление №787/24.11.2010 г. на Началника на РУП – Левски, с което на К.И. ***, с ЕГН **********, на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание: глоба в размер на 100 лева, както и на основание Наредба Із-1959 на МВР са отнети три контролни точки, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: