РЕШЕНИЕ
гр.
ЛЕВСКИ, _10.03.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _четиринадесети февруари_
Председател: _МАРГАРИТА ДИМИТРОВА_
Съдебни заседатели:
при участието на секретаря _В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.
дело № 18 по описа за _2011_ год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В
Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Й.Й. ***, против наказателно
постановление №35-0000898/07.12.2010 г. на Началник ОО”КД-ДАИ” – гр.Плевен.
В
жалбата се твърди, че при издаването на обжалваното наказателно постановление
са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на
задължителни реквизити, които са предпоставка за отмяната му. Като такива се
сочат неизписването на датата, на която е извършено нарушението и неправилно
изписване на имената на жалбоподателя, в качеството му на нарушител.
Наред с
горното, жалбоподателят излага твърдения, че описаната фактическа обстановка в
наказателното постановление не отговаря на истината, тъй като, макар и да е
возил хора в личния си автомобил, то това е било на приятелски начала, поради
което последните не са му заплащали услугата, изразяваща се в откарването им до
гр.Плевен, докъдето самият той е пътувал по лична работа.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв.А.А.
от ПлАК, поддържа депозираната жалба и моли съда да постанови решение, с което
да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Ответната
страна - ОО”КД-ДАИ” – гр.Плевен не се представлява в съдебно заседание, но в
писмото, с което е изпратена жалбата, ведно с цялата преписка, взема становище да
бъде потвърдено наказателното постановление.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Наказателното постановление
е връчено на 08.12.2010 г. Жалбата е изпратена по пощата на 10.12.2010 г.,
видно от пощенското клеймо, т.е. в законоустановения 7-мо дневен срок, считано
от връчване на наказателното постановление.
Разгледана
по съществото жалбата е основателна.
Видно от
приложения по делото акт за установяване на административно нарушение е, че
такъв е съставен на Й.Й. ***, за това, че на 25.10.2010 г., около 08:00 часа,
на околовръстен път гр.Белене, на разклон с път ІІІ-5202, в посока с.Деков,
управлява личния си лек автомобил „Мазда” * с рег.№ *, като извършва обществен
превоз на пътници, без да притежава лиценз за превоз на пътници и товари на
територията на РБългария. В акта са посочени имената и единните граждански
номера на четирите лица, пътуващи в автомобила. Отразено е, че жалбоподателя е
нарушил чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози, а като доказателство за
извършеното нарушение са иззети свидетелството за регистрация на МПС и контролния
му талон.
Въз
основа на така съставеният акт е издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози на Й.А. е наложено административно наказание глоба в размер на 800
лева, за виновно извършено
нарушение на чл.6, ал.1 от същия закон.
От
събраните по делото доказателства не се установява фактическата обстановка,
описана в издаденото наказателно постановление, а именно жалбоподателят да е
извършвал обществен превоз на пътници, без да притежава редовно издадени
документи.
От
показанията на свидетелите И., Б. и Б. - и тримата полицейски служители при РУП
- Белене, се установява единствено, че са извършили проверка на жалбоподателя
на посочените в акта дата и място, че са установили четири лица в лекия
автомобил, управляван от него, че са извършили проверка на личните им данни от
документ за самоличност и са констатирали, че превозваните лица нямат родствена
връзка с водача на автомобила. Въз основа на тези констатации, на жалбоподателя
е съставен акт за установяване на административно нарушение по Закона за
автомобилните превози, и по - конкретно на чл.6, ал.1 от същия. За да се
ангажира административно - наказателната отговорност на водача на моторното
превозно средство за такова нарушение, е необходимо да извършва обществен
превоз на пътници, срещу заплащане, без да притежава лиценз за извършване на
дейността. Съобразно дадените дефиниции на понятията "обществен
превоз", "превоз на пътници" и "превозвач" в Закона за
автомобилните превози, съдът намира, че в конкретния случай не е
установено жалбоподателят да е превозвал
с личния си автомобил четирите лица по предварително определен и плануван
маршрут, и това да е станало срещу заплащане и без необходимите документи. От
показанията на свидетелите Р.И. и М.Й. се установява, че са били откарани до
гр.Плевен от Д., с което последния им е направил услуга, без да им иска пари за
превоза, т.е. извършения превоз има инцидентен характер. Всъщност такива са и
данните от събраните обяснения от лицата още в хода на административно -
наказателната преписка. При това положение, наказващият орган е издал
наказателното постановление без да съобрази направеното възражение от Д., че
управляваният от него лек автомобил не носи белезите и на таксиметров такъв, за
да притежава документи и за осъществяване на таксиметрова дейност,
регламентирана в закона, като вид "обществен превоз". Не е съобразил
и обстоятелството, че в нито една разпоредба на специалния закон не са въведени
изключения от понятието "превоз на пътници", касаещи родствената
връзка на превозваните лица. Само по себе си констатираното при проверката
обстоятелство, че превозваните лица не са в роднинска връзка с водача на лекия
автомобил, не води на извод, че откарването им до гр.Плевен не е било изцяло за
сметка на жалбоподателя, и поради това да има характер на обществен превоз.
Събраните по делото доказателства водят на обратен извод, а именно, че на
посочената в акта дата, Д. действително е осъществил превоз на четири лица до
гр.Плевен, но на приятелски начала и за собствена сметка, т.е. без заплащане,
поради което извършения превоз няма характер на обществен такъв и не изпълва
фактическия състав на административно нарушение по чл.6, ал.1 от ЗАвП.
Следва
да се отбележи, че административно - наказващият орган не е констатирал и
незаконосъобразно издадената от Началника на РУП - Белене заповед №20002 от
25.10.2010 г., с която на жалбоподателя са наложени две принудителни административни
мерки: спиране на МПС от движение и временно отнемане на свидетелството за
управление до решаване на въпроса с отговорността. И двете мерки не са взети на
специално предвидените основания в Закона за автомобилните превози, а на
основание друг закон ЗДвП: първата на
основание чл.171, т.2, б.”г” от ЗДвП, а втората на основание чл.171, т.1, б.”г”
от ЗДвП.
Наред с
гореизложеното съдът констатира, че административно - наказващия орган е
нарушил императивни норми на ЗАНН при издаването на наказателното постановление.
Видно от същото е, че описаното деяние, квалифицирано като административно
нарушение, не е индивидуализирано по време. Не е посочена датата на
извършването му. Липсва идентичност и по отношение на извършителя на
нарушението в акта и лицето, посочено като нарушител в наказателното
постановление. Липсата на идентичност се изразява във разликата на фамилните
имена на нарушителя. Така допуснатите нарушения на процесуалните правила са
съществени и несъмнено водят до ограничаване правото на защита на Д.. Това опорочава
издаденото наказателно постановление, до степен налагаща отмяната му, като
самостоятелно основание за това, без значение констатираната несъставомерност
на извършеното деяние.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №35-0000898 от 07.12.2010 г. на Началник ОО”КД-ДАИ” –
гр.Плевен, с което на Й.Й. ***, с ЕГН **********, основание чл.93, ал.1,
т.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание
глоба в размер на 800 лева, за виновно извършено нарушение на чл.6, ал.1 от същия
закон, КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: