О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 21.12. 2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в ЗАКРИТО съдебно заседание на _десети и първи декември_ 2010 г. в състав:

Председател: _МАРГАРИТА ДИМИТРОВА_

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря __ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Димитрова ч.н.д. №_596/2010 г._ по описа за _2010_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 от НПК.

В Районен съд - Левски е постъпила жалба от И.И. ***, чрез процесуалният му представител - адв.Ю.М. от ПлАК, против постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.11.2010 г. по досъдебно производство №28/2007 г. по описа на Районна прокуратура - Левски.

В жалбата се твърди, че в постановлението за прекратяване, представителят на прокуратурата е възпроизвел по същество изложените доводи от защитника на обвиняемия, изразени в пледоарията му по делото пред Районен съд - Левски, а не изводи, обосновани на фактите по делото.

В жалбата се излагат твърдения, че не са изпълнени указанията на Окръжен съд - Плевен, дадени с решение, постановено по в.н.о.х.д. №803/2010 г. по описа на съда, с което е отменен обжалвания съдебен акт, а именно присъда №44/01.06.2010 г., постановена по н.о.х.д. №450/2007 г. по описа на Районен съд - Левски, и делото е върнато на Районна прокуратура - Левски за ново разглеждане. След обстоятелствен анализ на констатираните от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, жалбоподателят излага съображения, че делото не е върнато, за да бъде прекратено производството, а за да бъдат отстранени констатираните нарушение на процесуалните правила при внасяне на делото в Районен съд - Левски с нов обвинителен акт срещу обвиняемия.

Моли съда да отмени изцяло обжалваното постановление за прекратяване, като необосновано и незаконосъобразно и да върне делото на Районна прокуратура - Левски със задължителни указания, относно приложението на закона.

Съдът като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.243 от НПК, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С постановление от 31.11.2010 г., Районна прокуратура - Левски е прекратила наказателното производство срещу В.Д. от *, образувано за 47 престъпления по чл.209, ал.1 от НК, за които е привлечен в качеството на обвиняем на досъдебното производство, като по пункт 46 и 47, на обвиняемия Д. е повдигнато обвинение за престъпление измама по чл.209, ал.1 от НК, извършено при условията на продължавано престъпление.

За да прекрати наказателното производство, представителят на прокуратурата е приел, че не са налице достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован извод, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК.

В постановлението е възприета следната фактическа обстановка: През месец май 1998 г., след като имал вече регистрирана фирма ЕТ”А.” със седалище и адрес на управление *, свидетелят И.Г., чрез свой приятел - свидетелят Р.Д. се запознал с обвиняемия Д.. Г. и Д. постигнали устна уговорка, последният да води счетоводството на фирмата му. В един продължителен период от време, приблизително от 01.06.1998 г. до 31.12.2002 г. двамата поддържали добри приятелски отношения.

Сочи се, че само от свидетелските показания на И.Г. и Б.Ю. /с която Г. съжителствал на семейни начала/, не може да се направи обоснован извод, че двамата са давали парични суми на Д., които последният е следвало да внася в НОИ, именно за осигуряване на управителят на ЕТ”А.” - И.Г. и на назначената с трудов договор на длъжността продавач - Б.Ю.. Показанията на двамата свидетели са преценени от представителя на обвинението, чрез съпоставянето им с обясненията на обвиняемия, според които причината за това, че за посочените месеци не са внасяни осигурителни вноски в НОИ за Г. и Ю. е, че същият не е получавал пари за това от тях, а парични суми в заем.

Представителят на прокуратурата е приел, че не са налице достатъчно доказателства, предвид наличието само на показанията на свидетеля и пострадал от престъплението по пункт 47 от обвинителния акт - Е.А., последният да е измамен от Д..

Вярно е, че обясненията на обвиняемия могат да бъдат средство за защита, но при съпоставянето им със всички събрани доказателства в хода, както на досъдебното, така и на съдебното производство, съдът приема, че правилно прокурорът в конкретния случай е прекратил наказателното производство срещу обвиняемия, като е приел, че липсват доказателства свидетелите И.Г. и Е.А. да са мотивирани от погрешна представа, формирана или поддържана от Д., за да извършат акт на имуществено разпореждане и по този начин да им е причинил имотна вреда, и последното да е извършил с пряк умисъл и с користна цел.

На досъдебното производство са разпитани множество свидетели. От тях като свидетел е посочен при първоначалното внасяне на обвинителния акт в Районен съд - Левски единствено И.И.. Разпит на същите свидетели е проведен и в хода на съдебното производство по искане на страните. Така разпитаните свидетели се обособяват в две групи. Първата група дава показания, относно констатирано измамливо поведение на обвиняемия Д. въобще, по повод възлагане на различни счетоводни услуги срещу съответно заплащане и последващо неизвършване на възложената работа от последния. Втората група свидетели дава показания в обратния смисъл, а именно съвестно изпълнение на възложената работа от Д. срещу съответно заплащане.

Показанията на първата група свидетели, относно факти и обстоятелства, които не се отнасят до конкретно повдигнатото обвинение на Д., сами по себе си не могат да обосноват извод, че и пострадалите Г. и А. са измамени от последния. Показанията на тези свидетели биха могли да имат значение евентуално относно събиране на характеристични данни за поведението на обвиняемия Д. като цяло. Но при липса на преки или косвени доказателства за конкретно повдигнатото обвинение на В.Д., същите се явяват неотносими към предмета на доказване по делото и внасят само предположения.

Съдът констатира, че липсват каквито и да е доказателства - писмени или гласни такива на свидетели - очевидци, че свидетелите Г. и Ю. действително са давали парични суми на Д., и ако са давали такива, то те да са били предназначени именно за внасяне като осигурителни вноски на двамата в НОИ. В тази насока показанията на Г. и Ю. не намират опора в показанията на свидетелите, които твърдят, че като техни съседи "са виждали колко често Д. посещава домът на последния", и как Ю. нееднократно му е давала пари, включително "хвърляйки банкноти, защипани с щипка за пране от терасата". Свидетелите – съседи на Г. и Ю., нямат никакви непосредствени впечатления, относно причината за даване или получаване на паричните суми, както се установява и от техните показания. В тази насока и впечатленията на свидетелят Р.Д. са опосредени. В този смисъл посочените свидетели не възпроизвеждат лично възприети факти, а такива които са им споделени от Г. или Ю. /и то след депозиране на жалбата в Районна прокуратура – Левски срещу Д./, поради което последните не могат да бъдат кредитирани като обективно дадени, предвид и наличието на демонстрираните добросъседски и приятелски отношения, в които се намират с последните.

По делото се установява единствено, че за стар период от време не са внасяни парични суми за осигуровки за Г. и Ю., както и размерът на невнесените осигурителни вноски за двамата: от съответната справка от НОИ и от изготвеното заключение по назначената на досъдебното производство съдебно - счетоводна експертиза.

Не са налице обаче доказателства, че тези суми действително са предадени и то с тази цел на обвиняемия, за да бъдат впоследствие внесени от него в НОИ. При това положение не може да се направи обоснован извод, че обвиняемият, получавайки определена по размер парична сума от Г. и Ю., ги е въвеждал в заблуждение, че ще ги внесе в НОИ, като осигурителни вноски, но съзнателно не е сторил това, поради което престъплението, за което му е повдигнато обвинение се явява несъставомерно от обективна страна. Единствените доказателства в такава насока са показанията на Г. и Ю., от които обаче не се установяват нито точните суми като размер, които са давали на обвиняемия, нито, ако са давани такива, за каква счетоводна услуга са му предоставяни същите, т.е. че му е възложено да ги внесе в НОИ за осигуровки, а последният е поел и такъв ангажимент, наред с водене на счетоводството на ЕТ”А.”, но не го е изпълнявал.

Не са налице и писмени доказателства в подкрепа на показанията на Г.. Липсва трудов или граждански договор между ЕТ ”А.” - И.Г. и В.Д., от които да се установява какви точно счетоводни услуги е следвало да извършва обвиняемия и срещу какво възнаграждение. Предвид данните от експертното заключение, измежду документацията водена от ЕТ „А.” не е намерено пълномощно, с което се предоставят на Д. права да извършва такава дейност – внасяне на осигуровки в НОИ, предвид обстоятелството, че осигурителните вноски се внасят със вносни бележки, които задължително се подписват и подпечатват от президента на фирмата или упълномощено лице. Крайно наивно звучат показанията на Г. и Ю., че Д. многократно ги е уверявал, че внася осигуровките им и, че ще получат на края на месеца уведомително писмо от НОИ в уверение на този факт. И в продължение на дълъг период от време – от 01.06.1998 г. до 31.12.2002 г., такова уведомително писмо Г. и Ю. не са получавали от НОИ. Според заключението на вещото лице единствените вноски бележки, намерени в документацията на фирмата, с които са внесени осигуровки в размер на 7.32 лева от В.Д., е за времето от първи до шести месец на 1999 г.

Данните от експертното заключение кореспондират на обясненията на подсъдимия, че когато Б.Ю. му е давала пари за внасяне на осигуровки, е внасял такива. Последният подробно описва какви точно счетоводни услуги е извършвал за ЕТ ”А.” – И.Г., а именно водене на главна, инвентарна книга, книга за приходи и разходи, касова книга. Освен счетоводна дейност му е извършвал услуги: плащал му е изразходвана ел.енергия, купувал му е чували от Плевен и други дребни услуги. Твърди, че Г. му е давал и пари, но не за осигуровки, а като заем, и освен заетата сума от 40 лева, не му дължи други пари. За извършваната дейност Д. твърди, че не е назначен на работа, че не му е заплащано възнаграждение, поради което счита, че не той на Г., а последният на него му дължи пари за осигуровки.

Д. счита и заявява, че е набеден от И.Г.. Налице са писмени доказателства за наличие на чисто личен мотив от страна на Г. да набеди Д. в извършване на престъпление, чрез депозиране на жалба против него, а именно - подадена преди това жалба от В.Д. за нанесен побой, по която е образувано досъдебното производство срещу Г. за престъпление по чл.198 от НК. Това обстоятелство при липсата на доказателства, относно посочените по - горе факти, обуславя пряката заинтересованост на Г. от изхода на делото, и съответно едно от основанията за некредитиране на неговите показания.

Липсата на доказателства - преки свидетели очевидци, относно действителното получаване от обвиняемия Д. на парична сума и от свидетеля Е.А., с обещанието да закрие фирмата му, са мотивирали прокурора да прекрати наказателното производство и по това обвинение против Д. за извършено от него престъпление измама. Освен показанията на А., липсват други доказателства, че двамата са договаряли въобще, че А. изрично е упълномощил Д. да закрие фирмата му, както и предоставянето на парична сума на обвиняемия, именно с тази цел.

При липса на доказателства в тази насока съдът приема, че представителят на прокуратурата правилно е ценил обясненията на обвиняемия, като доказателствено средство, а не като израз на изградена от последния защитна позиция по делото. Още повече, че дадените от него обяснения, както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза на процеса са били напълно идентични, и не са променяли смисъла, в който са първоначално депозирани. На обясненията на обвиняемия противостои един пълен хаос при възпроизвеждането на факти и обстоятелства от свидетелите, от показанията на които не се внася никаква конкретизация относно фактите, които имат значение за правилното решаване на делото. От това прозира и техния стремеж да подпомогнат едната или другата страна в процеса /макар и последното да не е коментирано в постановлението за прекратяване/, в зависимост от това с коя от страните са в приятелски отношения.

Правилно представителят на обвинението е приел, че не са налице доказателства обвиняемият да е действал с пряк умисъл и користна цел, след като не се установява по несъмнен и безспорен начин да е въвеждал някого в заблуждение, за да го мотивира съзнателно да се разпореди с имуществото си, и по този начин да му причини имотна вреда.

Несъстоятелни са направените в жалбата изводи, че делото е върнато от въззивната инстанция на Районна прокуратура - Левски, с цел да бъде прецизирано повдигнатото обвинение срещу Д., и след отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, отново да бъде внесено в Районен съд - Левски с обвинителен акт. В тази насока липсват задължителни указания в решението на ПлОС.

Видно от приложените на досъдебното производство писмени доказателства е, че последното е приключило с внасяне на обвинителен акт в Районен съд - Левски, като по така повдигнатото обвинение подсъдимия В.Д. е бил оправдан. Видно от решение от 01.11.2010 г., постановено по в.н.о.х.д. №803/2010 г. по описа на ПлОС е, че оправдателната присъда на РС Левски е отменена, поради констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза на процеса. Делото е върнато на Районна прокуратура - Левски за ново произнасяне.

Последното обаче съвсем не означава, че прокурорът не е изпълнил указанията на въззивната инстанция. Право на прокурора е да прецени дали да внесе делото в съда с обвинителен акт или да прекрати наказателното производство. Преценката му в конкретния случай да прекрати наказателното производство срещу обвиняемия се основава на събраните в хода на производството доказателства при новото разглеждане на делото. Ако прокурорът беше преценил при новото разглеждане, че са налице достатъчно доказателства за повдигане на обвинение срещу Д. и следва да внесе обвинителен акт в Районен съд - Левски за извършено от него престъпление от общ характер, едва тогава е следвало да изпълни указанията на въззивната инстанция, които са задължителни в този случай, а именно да формулира прецизно обвинението по начин, който да дава възможност, както на съда, така и на страните в процеса да разберат точно в какво е обвинен В.Д.. В този смисъл прекратяването на наказателното производство от прокурора не е равнозначно на отказ да изпълни указанията на въззивната инстанция. Същото е израз на самостоятелната преценка на прокурора, основана на доказателствата, събрани в хода на производството. Това негово правомощие произтича от процесуалния закон.

Разследването е извършено пълно и всестранно, проведено е по делото и едно съдебно производство, завършило с оправдателна присъда, разпитани са лица, имащи отношение към случая, включително и такива, които нямат отношение към случая. Правилно и законосъобразно, след съобразяване със събраните по делото доказателства, представителят на Районна прокуратура - Левски е прекратил наказателното производство, образувано срещу Д..

По изложените по – горе съображения съдът намира, че следва да бъде потвърдено постановлението на Районна прокуратура - Левски за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №28/2007 г. по описа на прокуратурата, образувано и водено срещу В.Д. от *, за престъпление по чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Предвид гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.243, ал.5, т.1 от НПК постановлението на Районна прокуратура - Левски за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №28/2007 г. по описа на прокуратурата, образувано и водено срещу В.Д. от ***, ЕГН **********, за престъпление по чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на жалба и протест пред ПлОС в 7-дневен срок от получаване на съобщението до жалбоподателя и РП Левски, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: